ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. Бургас , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско
дело № 20212000500158 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано след като с Определение №
115/30.03.2021 год. по ч.гр.д.№ 3783/2019 год. по описа на ВКС, 4- то г.о., на
осн. чл.23, ал.3 от ГПК, делото е изпратено за разглеждане от Бургаския
апелативен съд.
Подадена е частна жалба от адв. З.Т., Варненска адвокатска колегия, с
адрес на кантора: гр. В., улица Б. Л., № * ет.*, ап.*, в личното му качество на
ищец по гр.д. № 110/2019, по описа на Окръжен съд - Търговище, срещу
Определение № 246/24.06.2019 год. по гр.д. № 110/2019 год. по описа на
Окръжен съд-Търговище, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е прекратено
производството по гр.д.№ 110/2019 год. по описа на Окръжен съд-Търговище.
Частният жалбоподател е изложил пространствени съображения за
неправилност на обжалваното определение. Изразява несъгласието си
изводите на окръжния съд, че предявеният иск е по ЗЗД, за дължимост на
държавна такса в по-висок размер от вече внесения от 10 лв., евентуално-
твърди, че са налице основания за освобождаването му от задължението за
внасяне на държавна такса в по-висок размер, като е направено искане за
евентуалното му освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса.
Исканията си към въззивния съд жалбоподателят формулира по следния
начин:
1
-Да разгледа и да се произнесе по отправените от ищеца искания по
чл.4, параграф 3 от ДЕС и по чл.267 от ДФЕС, и на тази основа да определи
правната природа и обхвата на обезщетителната отговорност претендирана от
ищеца, предмет на гр.д. № 110/2019;-Да разгледа и произнесе релевантните
фактори от обсега на правилата от чл.47 от Хартата на основните права на
ЕС, въз основа на които и съобразно принципа за равностойност да прецени и
разреши конкуренцията на правилата от ЗЗДискр. и ЗОДОВ, от една страна и
от друга, правилата за деликта, уредени в чл.45 и следващи от ЗЗД, като
обоснове избора за приложимите към предявените по гр.д.№ 110/2019
обезщетителни искове по чл.4, параграф 3 от ДЕС;-Да постанови отмяна на
обжалваното прекратително определение № 246 от 24.06.2019, като
незаконосъобразно по същество, и върне исковото производство за
продължаване на съдопроизводствените действия по повдигнатите
обезщетителни искове по чл.4, параграф 3 от ДЕС, със задължителни
указания относно приложимите съобразно принципа за равностойност
правила, като потвърди неприложимостта на правилата за деликта;-В случай,
че горните искания не бъдат уважени, да постанови отмяна на обжалваното
определение, като произнесено в нарушение на чл.47 от Хартата на основните
права на ЕС, и върне исковото производство за продължаване на
съдопроизводствените действия по отправеното искане за освобождаване на
ищеца по повдигнатите искове по чл.4, параграф 3 от ДЕС от задължение за
предварително внасяне на държавна такса в размер на 4 % от търсеното с тях
обезщетение, като даде задължителни указания на първоинстанционния съд
по приложението на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС и по
приложението на чл.267 от ДФЕС с оглед отправените в петутима на исковата
молба искания за преюдициално тълкуване. Жалбоподателят представя за
сведение на съда препис от Хартата на основните права на ЕС, както и
декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК,
ведно с посочени в нея писмени доказателства, както и документ за платена
държавна такса в размер на 15 лв. по частната жалба.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на
2
окръжния съд, който подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и
е ДОПУСТИМА.
Като съобрази обстоятелството, че частният жалбоподател е внесъл
дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по подадената от него въззивна
частна жалба, настоящият съд намира, че непроизнасянето на Окръжен съд-
Търговище по депозираната преди това молба за освобождаване от такса по
въззивното частно производство, по която в процеса на администриране на
жалбата окръжният съд е бил компетентен да се произнесе, тъй като молбата
е подадена пред него /т.12 от ТР 6/06.11.2013 год. по ТД 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС/, не е процесуална пречка за разглеждане по същество на
частната жалба.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно правомощията на въззивния съд подробно разяснени в ТР
6/15.01.2019 год. по ТД 6/2017 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият съд следва
да се произнесе служебно относно валидността, допустимостта и
правилността на обжалваното определение, а изложените в частната жалба
конкретни оплаквания имат значение единствено да ориентират съда за
становището на страната. Същевременно компетентният по въззивна частна
жалба съд не е обвързан за произнасяне по въпроси поставени в частната
жалба, но стоящи извън предметния обхват на частното производство.
За да постанови обжалваното определение Окръжен съд-Търговище е
приел, че ищецът не е изпълнил в дадения срок по чл.129, ал.2 от ГПК
указанията за внасяне на държавна такса в размер на 82 643,20 лв. по
предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, не е потвърдил поисканото
освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и не е
представил доказателства във връзка с това искане, не е уточнил исковата
молба по отношение на обстоятелствата, на които се основава иска-изрично
указани от съда, като не е посочил как следва да отговорят сочените от него
ответници-солидарно или разделно, поради което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК
е прекратил производството по делото.
Обжалваното определение е постановено от компетентен съд в рамките
на неговите правомощия, поради което е валидно и допустимо, но е
3
неправилно.
От подадената от ищеца искова молба и уточняваща молба се
установява, че той, в качеството си на лице практикуващо адвокатска
професия твърди, че са налице основания за ангажиране на извъндоговорната
отговорност на държавата.
Ищецът търси обезщетение за вреди от твърдени допуснати нарушения
на правото на ЕС от различни по степен на родова компетентност български
съдилища - Окръжен съд, Апелативен съд и Върховен касационен съд, във
връзка с разглеждане и решаване на дела, по които той е участвал като
адвокат и в лично качество, по претенции свързани с дължимо, но неплатено
договорено с трето лице адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че
вредите са претърпени като пряка последица от действия на съдилищата,
извършени в противоречие с правото на ЕС, които не само са го лишили от
дължимото адвокатско възнаграждение, но са оказали и други
неблагоприятни професионални и икономически последици за него. Ищецът
счита, че отговорността за вреди следва да се търси от сочените от него
ответници – Държавата и Варненския апелативен съд – с обосновка, че този
съд е последна инстанция по същество на споровете по които са постановени
решенията, на основание чл.4, пар.3 от ДЕС, поради допуснато от българския
съд нарушаване на независимостта на адвокатската професия, неравностойно
третиране, неправомерна намеса в статута на правата и задълженията на
адвоката, дискриминация, експроприация на икономическа права и
притежания, загуба на собственост. С исковата молба е направено искане по
чл.267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване.
Въпросите за допустимостта и основателността на искането за
отправяне на преюдициално запитване са извън предмета на частното
производство и по тези въпроси настоящият съд не дължи произнасяне.
Както Бургаския апелативен съд вече е посочил в свое решение №
44/26.04.2016 год. по гр.д.№ 96/2016 год., съгласно чл.4, пар.3 от ДЕС
държавите-членки вземат всички мерки, необходими за гарантиране на
изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете
на институциите на Съюза. Тази разпоредба намира отзвук в членове 258-260
4
от ДФЕС, които регламентират производството срещу държавите членки за
неизпълнение на задълженията им, произтичащи от Договорите. По смисъла
на чл.4, пар. 3 ДЕС и чл.258-260 ДФЕС всяка норма от правото на ЕС, която е
задължителна за държавите членки поражда задължения, произтичащи от
Договорите. От общия принцип, въведен с чл.4, пар. 3 от ДЕС следва и
института на извъндоговорната отговорност на държавите-членки за вреди,
настъпили вследствие нарушения на общностното право.
В съответствие с чл.4, пар.3 от ДЕС, Конституцията на РБ /КРБ/ в чл.7
дава възможност за предявяване на иск от увредено лице срещу държавата -
пряко или чрез неин процесуален субституент, за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За отговор на поставените в частната жалба относими въпроси касаещи
обезщетението за вреди от нарушение на правото на ЕС, настоящият съд
съобрази принципа въведен с чл.4, пар. 3 от ДЕС, прякото действие на чл.7 от
КРБ, задължителната практика на СЕС и практиката на българските върховни
съдилища.
С т.5 от Решение на СЕС от 4 октомври 2018 година по дело С-
571/16 е разяснено, че член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на
равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата
в България на специално производство за ангажиране на отговорността на
тази държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение
на правото на Съюза: - допускат национална правна уредба, която предвижда
два различни способа за защита, които са от компетентността на различни
съдилища и предполагат спазването на различни условия, ако запитващата
юрисдикция определи дали съгласно националното право отговорността на
национален орган като Българската народна банка трябва да бъде ангажирана
по Закона за отговорността на държавата или по Закона за задълженията и
договорите и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите
на равностойност и ефективност, - не допускат национална правна уредба,
съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от
спазването на допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от
съответния национален орган, - допускат национална правна уредба, съгласно
която, за да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да
5
докажат наличието на виновно поведение, при условие че понятието
„виновно поведение" не надхвърля обхвата на понятието „достатъчно
съществено нарушение", което запитващата юрисдикция следва да провери, -
допускат национална правна уредба, която предвижда плащането на проста
или пропорционална на цената на иска такса, при условие че плащането на
проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на
принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери,
като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали
пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е
непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите
за освобождаване от нея, и - допускат национална правна уредба, съгласно
която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от
предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила
вредата, при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице,
което запитващата юрисдикция следва да провери.
След решението е последвала законодателна промяна, като с
измененията на ЗОДОВ от ДВ, бр. 94 от 2019 год. е създаден ред за
разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз: Съгласно разпоредбата на чл.2в (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019
г. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда
на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и
за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и
Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън
случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 /
чиято ал.2 - Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г. изрично предвиждаща възможността
ответник да бъде съд/. (2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко
ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
ако страна по делото е административен съд, Върховният административен
съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод
административна дейност.(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл.
9а и 10.
В случая делото е образувано по искова молба подадена на 17.01.2019
год. – т.е. преди измененията на ЗОДОВ - ДВ бр.94 от 2019 год., а съгласно
6
разпоредбата на пар. 6, ал. 2 от ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр. 94 от 2019 год.
неприключилите до влизането в сила на този закон производства се
довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при
последвало въззивно и касационно обжалване.
Към момента на подаване на настоящата искова молба в ЗОДОВ не е
предвидена специална хипотеза за защита по чл.4, пар.3 от ДЕС, но при
съобразяване на Решението на СЕС от 4 октомври 2018 година по дело С-
571/16, става ясно, че конкретно относимите предпоставки, които трябва да се
вземат предвид в случая, като обективната отговорност на държавата,
непрепятстването на достъпа до правосъдие поради непропорционалност на
размера на държавната такса и др., изключват квалификацията на иска по
чл.49 от ЗЗД.
Преценката на конкретно относимите предпоставки сочи, че защитата
по чл.4, пар.3 от ДЕС /за нарушаване на правото на ЕС/, съгласно чл.7 от КРБ
може да се търси пряко на това основание, а макар към момента на подаване
на исковата молба да не е изрично предвидено, искът следва да се разгледа
по реда на ЗОДОВ, /в какъвто смисъл са и последвалите изменения в самия
ЗОДОВ/. Този извод е в съответствие с актуалната практиката на ВКС -
Решение № 14 от15.02.2021 год. по гр.д. № 5165 по описа за 2016 на
Върховният касационен съд, 4-то г.о. и др. В мотивите към цитираното
решение е разяснено, че до измененията на ЗОДОВ -ДВ, бр. 94 от 2019 год.
във вътрешното ни право липсва специално уреден процесуален ред, по който
да се реализира извъндоговорната отговорност на държавата за вреди,
причинени от нарушения на общностното право. Предвиденият в чл. 45 ЗЗД
режим на деликтна отговорност не е пригоден за реализиране на
отговорността на държавата за вредите, произтекли от неспазване на правото
на ЕС. От друга страна, съгласно установената практика на СЕС предявените
пред националния съд искове за обезщетяване на тези вреди следва да бъдат
разгледани по ред, който да не е по-неблагоприятен от този за подобни
искове, засягащи националното право. Затова и ВКС в определение № 269 от
08.05.2015г. по гр.д. № 1867/2015г. на III г.о., постановено по реда на чл.274,
ал.3 ГПК след извършено сравнение на исковете за отговорност на държавата
за вреди по ЗОДОВ и на тези за извъндоговорната отговорност на държавата
за нарушения на общностното право приема, че се касае за сходни искове и че
7
процесуалният ред по ЗОДОВ е именно реда, предвиден за „подобни искове"
по националното право. Този ред съответства и на принципа на
равностойността и на принципа на ефективността, от които изхожда СЕС в
своите решения, а не на нормативно уредения в националното
законодателство ред по ЗЗД и АПК.
В заключение, в конкретния случай производството във връзка с
търсената от ищеца защита по чл.4, пар.3 от ДЕС /за нарушаване на правото
на ЕС/, вр. чл.7 от КРБ, включително по въпроса за дължимата държавна
такса, следва да се развие по ЗОДОВ, а не по ЗЗД. Като е приел обратното,
окръжният съд е постановил обжалвания съдебен акт при несъблюдаване на
принципните положения разяснени със задължителната практика на СЕС.
Изначалното нарушение от страна на окръжния съд по квалификация на
предявения иск като такъв по ЗЗД – респ. по приложимост изцяло на общия
процесуален ред по ГПК, е рефлектирало върху неправилно дадени указания
за внасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на предявения иск-
определена като обща стойност на претендираните вреди, поради което
неизпълнението на тези указания от ищеца не обосновава приложението на
чл.129, ал.3 от ГПК. Следва да се има предвид, че с депозиране на исковата
молба е представено и доказателство за внесена държавна такса в размера по
чл.9а от ЗОДОВ, поради което не е налице нередовност по чл.128, т.2 от ГПК.
По въпроса за надлежния ответник по предявения иск, настоящият съд
споделя и останалите мотиви към Решение № 14 от15.02.2021 год. по гр.д. №
5165 по описа за 2016 на Върховният касационен съд, 4-то г.о., с които е
прието, че държавата участва в съдебни производства по граждански спорове
за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент-органът, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /чл.
7 ЗОДОВ/. Всъщност, когато държавата участва в съдебно производство чрез
процесуален субституент, тя не става страна по делото /каквато тя е, когато
законният й представител действа от нейно име/, но е обвързана от
постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на
процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва
процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на
задължението /в случая държавата/ да вземе участие в процеса като главна
страна - в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на
8
действието на съдебното решение. В този смисъл е и Решение № 249 от
15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о.
По предявения иск ищецът е посочил само един потенциално надлежно
пасивно легитимиран ответник-Варненския апелативен съд, в качеството му
на процесуален субституент на държавата, поради което, след изясняване на
всички спорни обстоятелства на които се основава исковата претенция,
окръжният съд следва да даде указания и възможност на ищеца да уточни
надлежния ответник по предявения иск. Ако и след това ищецът заяви, че
поддържа претенциите си срещу държавата като пряк ответник и главна
страна по делото, сезираният с иска съд следва да предприеме действия по
прекратяване на производството спрямо ненадлежния ответник – държавата.
При насочване на иска само спрямо един ответник отпада необходимостта от
уточняване на начина - солидарно или разделно, по който се претендират
процесните вреди. Ето защо указанията на окръжния съд относно уточняване
на исковата молба за начина на претендиране на вредите от първоначално
сочените двама ответници - дали солидарно или разделно, се явяват от една
страна преждевременни, а от друга-неотносими, като също не биха могли да
обосноват прилагането на чл.129, ал.3 от ГПК.
С разпореждане № 83/02.04.2019 год. по делото, ОС-Търговище е дал
указание на ищеца с уточняваща молба да посочи, коя точно норма на
европейското законодателство твърди, че е нарушена, с посочване на
конкретна разпоредба и кое свое задължение съдът не е изпълнил. Тези
указанията на окръжния съд са относими и е било необходимо да бъдат
изпълнени от ищеца.
За да се осъществи правото на защита в пълен обем и за двете страни в
исковия процес е необходимо внасяне на яснота по всички релевантни за
предявения иск факти и обстоятелства, което съгласно чл.124 и сл. от ГПК е
задължение на ищеца. В исковата си молба ищецът е изложил множество
факти във връзка с постановени съдебни актове /решения и определения/ от
български съдилища, както и твърденията за реализиран по отношение на
него правен резултат - нарушаване на независимостта на адвокатската
професия, неравностойно третиране, неправомерна намеса в статута на
правата и задълженията на адвоката, дискриминация, експроприация на
9
икономическа права и притежания, загуба на собственост, но въпреки
пространното изложение не е посочил по всеки отделен фактически
състав, с кое конкретно действие или бездействие съдът е допуснал
съществено нарушение правото на ЕС, като не е посочена конкретната
правна норма от правото на ЕС, която ищецът счита, че е нарушена от
българския съд. Предвид характера на търсената защита по чл.4, пар.3 от
ДЕС, вр. чл.7 от КРБ, е необходимо за всеки отделен фактически състав
твърдян от ищеца-нарушаване на независимостта на адвокатската професия,
неравностойно третиране, -неправомерна намеса в статута на правата и
задълженията на адвоката, -дискриминация, -експроприация на икономическа
права и притежания, -загуба на собственост, в съответствие с изискванията за
редовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, той да посочи и
опише по всяко от сочените от него съдебни решения кои са извършените
конкретни действия или бездействия на съда за които твърди, че нарушават
правото на ЕС, като посочи и съответната нарушена правна норма от ЕП.
Разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК следва да бъде приложена като
санкция при виновно бездействие на ищеца, каквото в случая не е налице. В
дадения от окръжния съд срок за изправяне на нередовностите ищецът е
депозирал уточняваща молба, в която пространствено е изложил своите
претенции, но всъщност не е систематизирал и посочил изискуемите
съществени обстоятелства, на които се основава предявения иск. Окръжният
съд правилно е преценил, че депозираната уточняваща молба не изпълнява
изцяло дадените на ищеца указания, но предвид липсата на процесуално
бездействие на страната, както и с оглед сложността на материята, окръжният
съд е следвало да съобщи на ищеца, че дори след депозиране от негова страна
на уточняващата молба, счита указанията за нецялостно изпълнени, като
повторно му укаже кои релевантни обстоятелства по смисъла на чл.127, ал.1,
т.4 от ГПК остават неконкретизирани и да му даде нов срок за отстраняване
на нередовностите. В случая това не е направено, поради което приложението
на чл.129, ал.3 от ГПК от страна на окръжния съд, настоящият съд намира за
преждевременно.
Предвид всичко изложено по-горе не могат да бъдат споделени
решаващите мотиви на окръжния съд по обжалваното определение за
правната квалификация на иска, приложимия закон, и наличието на виновно
10
неизпълнение на указания на съда от страна на ищеца. Обжалваното
определение е неправилно като постановено в противоречие с процесуалния
закон - чл.129, ал.3 от ГПК, поради което същото следва да бъде отменено от
настоящия съд, а делото следва да бъде върнато на окръжния съд за
извършване на процесуални действия по предявения иск, съгласно указанията
посочени в мотивите към настоящото определение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 246/24.06.2019 год. по гр.д. № 110/2019 по
описа на Окръжен съд-Търговище.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Търговище за извършване на
процесуални действия по предявения иск, съгласно указанията посочени в
мотивите към настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11