№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Александър Атанасов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2520/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Варна, чрез юрк.Катя Лукова - Атанасова,
против Решение № 669/07.10.2021г. на ВРС, ХХХVІ-ти състав, постановено по НАХД
№ 2573/2021г., с което е отменено НП
№ 439а-312/12.08.2020г. на директора на ОДМВР-Варна, с което за нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на Х.Г.Г. е наложена глоба в размер
на 300,00лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на
материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва
извода на ВРС, че е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗЗ, както и че деянието е
маловажно. В тази връзка сочи, че заповедите на министъра на здравеопазването,
с които се въвеждат противоепидемични мерки, са общи административни актове,
имат ограничено във времето действие и с изтичане на срока, за който са
въведени и последващата им отмяна, не отпадат със задна дата правата и
задълженията, които те са породили по време на своето приложение. Излага
подробни съображения и за липсата на основания деянието да се квалифицира като
маловажно, като твърди, че нарушаването на противоепидемичната мярка, приета на
основание чл.73 от АПК, особено в условията на извънредно положение, и по
отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би могло да бъде
маловажен случай по презумпция. Иска отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – Х.Г.Г., чрез адв.П.Б., оспорва
касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
добре мотивирано. Споделя изводите на съда, че е налице случай, за който следва
да се приложи по-благоприятен закон, както и че се касае за маловажен случай.
Моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 30.04.2020г. около 20,50 часа, Х.Г. ***, на открит
паркинг на магазин „Бриколаж“, като бил без предпазна маска. В близост до
мястото се намирал полицейски патрул, който спрял Г. и констатирал, че се
намира на паркинга без да е поставил върху лицето си защитна маска за
еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не е изпълнил въведени противоепидемични мерки със Заповед
№ РД-01-197/11.04-2020г. за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването. Прието било, че Х.Г. е
извършил нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ, за което му е съставен АУАН №
312/120820 от 30.04.2020г., а въз основа на него е издадено НП №
439а-312/12.08.2020г., с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, му е наложена
глоба, в размер на 300лв.
От правна
страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на
процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. По
същество е извършена преценка, че на 30.04.2020г. в 20,50 часа - към който
момент е била в сила Заповед
№ РД-01-197/11.04-2020г. на министъра на здравеопазването, Г. се е намирал на
открито обществено място - паркинг на голям магазин и е бил без предпазна маска
или друго предпазно средство, покриващо носа или устата му. Заповедта е
изменена с последваща Заповед № РД-01-247/01.05.2020г. на министъра на
здравеопазването, като са заличени думите „или на открити“, „паркове“ и „улици,
автобусни спирки“, което представлява волеизявление на издателя на акта,
насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения.
Тези волеизявления имат за резултат прекратяване на действието на първоначалния
акт, което обуславя приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН – становище, застъпено и от
Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985г. по н.д. № 14/85г. на Общото събрание
на наказателните колегии на Върховния съд на РБ. ВРС е приел, че след като към
настоящия момент обжалваното наказателно постановление не е влязло в сила, а
заповедта, въз основа на която е издадено, вече не съществува в правния мир,
постановлението следва да бъде отменено. Изложени са и мотиви относно наличието
на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото по делото няма данни
жалбоподателят с пребиваването си на паркинга, в посочения вечерен час, да е
застрашил по какъвто и да е начин трети лица, отсъстват данни да е системен
нарушител на противоепидемичните изисквания, поради което деянието се отличава
от останалите нарушения със своята явна незначителност, като полицейските
органи е следвало да предупредят лицата да не нарушават мерките, а едва при
следващо констатиране да се предприемат действия по административно
санкциониране.
Така постановеното
решение е неправилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните
доказателства, но прилагайки неправилно материалния закон е стигнал до
неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съображенията на
настоящия касационен състав, са следните:
С Решение от 13.03.2020г., обн. ДВ бр.22,
на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, от Народното
събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до
13.05.2020г.
Предвид обявеното
извънредно положение и в изпълнение на правомощията си, министърът на здравеопазването
е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., в който вид
действала към момента на процесното нарушение.
Според действащата към 30.04.2020г.
редакция на заповедта - т.9 от същата, „Всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на
тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги)“.
Без съмнение откритият
паркинг на магазин „Бриколаж“, представлява обществено място, по отношение на
което действа мярката по т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., поради което
като е бил без предпазна маска, Х.Г. е извършил нарушение на цитираната
заповед. Същата, предвид съдържанието и разпоредителната ѝ част,
представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, в който смисъл
е и последвалото изменение на чл.63 от ЗЗдвр, като е въведена ал.11, според
която заповедите по ал.4 и 7 са общи административни актове, които се издават
по реда на чл. 73 от АПК,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването,
съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат
на предварително изпълнение.
От своя страна
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда специално наказание за лице,
което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, т.к. в себе си
съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило.
В този контекст, по
делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата и място, по време на
действие на въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от
лица – в случаите, в
които се намират на открити обществени места да носят маски или други предпазни
средства, покриващи носа и устата – жалбоподателят се е намирал именно на открито обществено място, без маска
или друго предпазно средство, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето.
Неправилно ВРС е приел,
че с оглед последвалата Заповед № РД-01-247/01.05.2020г. на министъра на
здравеопазването, с която са заличени думите „или на открити“, „паркове“ и
„улици, автобусни спирки“, следва да се приложи правилото по чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му, а според ал.2 на с.р., ако до влизане в
сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя.
Безспорно е установено по
делото, че към датата на извършване на нарушението – 30.04.2020г., нормативната
разпоредба, за нарушението на която е бил наказан Х.Г. е чл.209а, ал.1 от ЗЗ, и
същата е била в сила, считано от 09.04.2020г. Тази разпоредба предвижда
наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2,
освен ако деянието съставлява престъпление. Пак към същата дата – 30.04.2020г.,
такива противоепидемични мерки са били въведени считано от 12.04.2020г. със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, в т.ч. задължението
по т.9 - за носене на маски и/или други предпазни средства, покриващи устатата
и носа, в случаите, в които лицата се намират на отрити и закрити обществени
места. Според т.2 от заповедта, тази мярка е в сила до 26.04.2020г. вкл., а със
Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. този срок е продължен до 13.05.2020г.
включително. Няма спор, че Х.Г. се е намирал на открития паркинг на магазин
„Бриколаж“ – без маска
или друго предпазно средство на носа и/или устата, поради което извършването на
нарушението е безспорно установено.
Издадената последваща Заповед
№ РД-01-247/01.05.2020г. неправилно е интерпретирана от ВРС като последваща
по-благоприятна за нарушителя нормативна уредба. С отмяната на част от
действащите противоепидемични мерки не се „декриминализира“ нарушението, за
което е наказан Г.. Същият е наказан за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ – за
неизпълнение на въведени противоепидемични мерки. И след 01.05.2020 г.
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ продължава да предвижда същото наказание за
същото нарушение. Различни са само противоепидемичните мерки, но не и съставът
на нарушението. Самият характер на мерките, предполага в себе си времеви обхват
на същите и отпадането на част от тях, при отпадане на необходимостта от
налагате им, не означава, че нарушаването им към момента, в който са били
действащи, трябва да бъде обявено за ненаказуемо.
Неправилно ВРС е приел и
че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Касае се също така за формално нарушение, което, за да
бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
налице. Поради това и предвид голямата обществена значимост на въведените
противоепидемични мерки, настоящият състав не констатира наличието на основания
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По така изложените
съображения обжалваното решение се явява постановено при неправилно приложение
на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 669/07.10.2021г. на ВРС, ХХХVІ-ти състав, постановено по НАХД №
2573/2021г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 439а-312/12.08.2020г. на
директора на ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ и на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на Х.Г.Г., ЕГН: **********,***, е наложена
глоба, в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.