№ 67
гр. Търговище, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200185 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4
от ЗМВР, и е образувано по жалба на Т. Т. ТР. ******, чрез адв. В.Г. от ВАК,
против Заповед за задържане на лице рег.№ 38/17.03.2022 г., издадена от
служител при РУ - Търговище на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С
жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
законосъобразността на същата. Твърди се, че липсват фактически и правни
основания за задържането и се иска отмяна на атакуваната заповед за
задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява
и неговият пълномощник. Жалбата се поддържа с писмена молба от
пълномощника.
Ответникът по жалбата не се представлява.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, намери жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е
изготвена в предвидената форма. Разгледана по същество се явява
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от
ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
1
компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е издадена писмена заповед за задържане,
връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като са вписани
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи
да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни,
че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да
бъде проведено предварително разследване. Поради това възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен
към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
2
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
От данните по преписка ЗМ № 736/2021 г. на РУ - Търговище не може
да се направи извод за съпричастност на задържания към съответно
престъпно деяние, предмет на преписката.
Съдът намира, че са налице отменителни основания на чл. 146, т. 2 от
АПК -заповедта е издадена при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие със закона. Реквизитите на
съдържанието на заповедта са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Точка 2-ра
на същата разпоредба въвежда изискването заповедта да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й. По силата на
съдържанието на специалната правна норма в заповедта следва да бъде
посочено не само правното основание, но и конкретните фактически
обстоятелства, дали основание дадено лице да бъде задържано. Мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени отделно от него (Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС) най-късно до
изпращане на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. По
делото не се установи инсп. Симеон Станев в качеството на административен
орган, който е издал процесната заповед, да е изложил каквито и да било
фактически основания по издаването й нито в самата заповед, нито в друг
документ, съпровождащ административната преписка. Фактическите и
правни основания, посочени в заповедта следва да бъдат във взаимна връзка
помежду си. Недопустимо е съдът да бъде поставен в положение да подвежда
установените факти под съответната правна норма, когато това не е направено
от компетентния орган. Задължение на съда е да провери дали посочените в
акта фактически основания се установяват от събраните по делото
доказателства и съответни ли са на извършената правна квалификация. От
това се извежда задължението на административния орган да мотивира своя
акт, така че при съдебния контрол да се извърши проверка за
законосъобразност и правилност на властническото волеизявление, което в
случая засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно лице.
Единствено цитирането в заповедта на приложимата правна норма на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени
изискванията на закона. В заповедта липсват изложени фактически основания
за нейното издаване. Описанието на фактическата обстановка в нея се свежда
до бланкетното отбелязване в последната, че има данни за извършено
престъпление от общ характер във връзка с ЗМ № 736/2021г. на РУ -
Търговище. Абсолютно неизяснен остава въпросът на базата на кои
безспорно установени факти и обстоятелства административният орган е
направил обосновано предположение, че Т. Т. ТР. е извършил конкретното
престъпление или за евентуалната му съпричастност към неговото
извършване. Фактическата обстановка, наложила задържането, е неизяснена.
Дори да се приеме, че представените документи по преписката запълват
3
липсата на фактически основания, непосочени при издаването на заповедта те
не отговарят на целта - да се доведе до знанието на страните съображенията,
по които административния орган е издал заповедта. Непосочването на
фактическите и правни основания за издаване на заповедта е нарушение на
изискването за форма на акт и във всички случаи ограничава правото на
защита на засегнатото лице. Същото е самостоятелно и достатъчно основание
за неговата отмяна.
Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и
поради издаването й в противоречие с целта на закона - самостоятелно
основание за отмяната й по реда на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на
принудителната административна мярка - задържане за срок от 24 часа,
налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е да се наложи наказание за
установеното по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
уличения да се укрие, да заличи улики или да извърши друго престъпление,
като по този начин осуети наказателното преследване. Тези данни за всеки
конкретен случай следва да бъдат категорично установени. Издаването на
оспорената заповед категорично не допринася за постигане на горепосочените
цели и съставлява акт на неоснователна принуда, тъй като липсват каквито и
да било данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети
разследването. От формална гледна точка предвид изложеното издадената
заповед не сочи на конкретна цел, наложила задържането на лицето-
основание за нейната отмяна.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице - Т. Т. ТР. с ЕГН **********
от ********, рег.№38/17.03.2022 г., издадена от служител при РУ -
Търговище, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОДМВР Търговище да
заплати на Т. Т. ТР. с ЕГН ********** от ******** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4