Р
Е Ш Е
Н И Е
№
125/гр. Варна, 26.06.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на
втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№97/2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
М.Е.И.
*** срещу решение №65/15.10.2019 г. по
т.д.109/2018 г. по описа на ОС -
Разград, в частта с която е отхвърлен иска ѝ срещу Застрахователно дружество
„ЕВРОИНС” АД, със седалище гр.София и Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД,
със седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за претърпени
от нея неимуществени
вреди, поради претърпяно пътно
-транспортно
произшествие на 21.07.2015 г. по
пътя гр. Русе - гр. Варна, причинено от В. Ж. Ж., водач на лек автомобил,
марка „Опел Астра“ с рег.
№ Р 3236 ВК, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна
полица BG 02/
115001299804 и Е.З.И., водач на
лек автомобил марка „БМВ 535“ с рег. № РР 2989
ВА, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Евроинс“ АД, полица № 07514003037076, за разликата над 50 000
лв. до 100 000 лв. (предявен като частичен от 120 000 лв.), ведно със
законната лихва.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа,
че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем
претърпени болки и страдания. Счита,
че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди
Насрещната
страна ЗД „Евроинс“ АД, със седалище гр.София, е подала писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
Насрещната
страна Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, със седалище гр.София и третото
лице помагач Е.З.И. ***, не
са подали отговори на жалбата.
Постъпила е и
насрещна въззивна жалба от Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, със седалище гр.София срещу решение
№65/15.10.2019 г. по т.д.109/2018 г. по
описа на ОС - Разград, в частта с която въззивникът е
осъден да заплати на М.Е.И. ***, обезщетение за претърпени
от нея неимуществени
вреди, поради претърпяно пътно -транспортно произшествие на 21.07.2015 г. по
пътя гр. Русе - гр. Варна, причинено от В. Ж. Ж., водач на лек автомобил,
марка „Опел Астра“ с рег.
№ Р 3236 ВК, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна
полица BG 02/
115001299804 и Е.З.И., водач на
лек автомобил марка „БМВ 535“ с рег. № РР 2989
ВА, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Евроинс“ АД, полица № 07514003037076, за
горницата над 30 000 лева до 50 000 лв.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не
отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че
постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Насрещната страна М.Е.И. ***, не е подала писмен
отговор.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните
не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователите –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидни
застрахователни правоотношения между съпричинителите
и застрахователните дружества по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователите. Следователно – процесните
претенции са доказани по основание. Въззивните
възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното
му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост, а от своя страна
пострадалата
поддържа, че е налице занижаване размера на присъденото обезшетение.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния
съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, вкл. и експертно заключение се установява, че непосредствено след
произшествието – 21.07.2015 г., са констатирани следните травматични
увреждания, получени от въззивницата М.И.:
контузия на мозъка в дясна фронтална област; счупване на шести гръден прешлен
/с последвало оперативно поставяне на метална
остеосинтеза/, малки плеврални
изливи двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно контузна рана на лицето.
Според вещото лице, за такъв вид травми обичайният оздравителен период е 6-12
месеца, но въпреки неколкократно проведени болнични
лечения в Отделение по неврохирургия при МБАЛ Русе АД и клиника в Турция, както
и множество рехабилитационни процедури, не се е
достигнало до пълно оздравяване. По време на лечението са извършени диагностични и терапевтични процедури,
многобройни параклинични и образни изследвания,
оперативно и консервативно лечение, които били наложителни и в пълен обем. Към 13.12.2016 г. са били налице късни последици от преживяната травма: отслабен
двустранно Ахилов рефлекс; хипестезия
засилваща се дистално по L 4-5 дерматоми;
положителен признак на Тинел двустранно за н.перонеус комунис; Л4-5
двустранна, тежко изразена преднокоренчова увреда и тежка периферностволова за нн.перонеус. Проведен е курс физиотерапия и рехабилитация за
увреждане на лумбалносакрални коренчета за периода
30.10.2018 г. – 06.11.2018 г. на Отделение по физикална
и рехабилитационна медицина при МБАЛ Разград. Според
вещото лице, голяма е вероятността развилият се ЦОНС /световъртеж от централен
произход/ да е в причинно-следствена връзка с ПТП, поради преживяната травма на
главата, в резултат на което пострадалата ще изпитва соматични и физически
болки занапред, като не може да се прогнозира тяхната проява, интензитет и продължителност. Предполага
се зачестяване, особено при студено и влажно време, физически динамични или
статични натоварвания. При прегледа на пострадалата на 22.04.2019 г. са установени белези от извършена оперативна
интервенция на гръбначния стълб и хирургично обработена рана на горна устна с
дължина 3.5 см. – място на рана, при която са избити при произшествието
централни резции и са напуснали усната
кухина. Въпреки, че към настоящия момент, въззивницата
може да се придвижва самостоятелно, има втвърдяване на мускулатурата, която е
встрани от гръбначния стълб, водещо до болезнено изкривяване и изразен дефицит за усет за долни крайници,
както и по отношение на рефлексите, така за усета за тръпнене, мравучкане. С ЕР на ТЕЛК е била освидетелствана с 60 % ТНР
за срок от две години, впоследствие с 50% ТНР.
Към датата на
произшествието – 21.07.2015 г., въззивницата е била
на 26 години, като според свидетелските показания е била здрава, енергична,
имала е собствено стопанство от пчели, грижела се е за двете си малки деца.
След инцидента, физическото и
емоционалното състояние на пострадалата М.И. се е променило драстично, същата
почти напълно изгубила работоспособността си, лесно се уморявала при извършване
на елементарни движения, трудно се придвижвала, което и създавало пречки в
домакинството и отглеждането на децата. По
отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно
посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото
нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението
на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети
увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по
съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/,
тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В
този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г.
по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица
други. За определяне на размера на
обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния
случай следва да се вземе изживяното по време и след произшествието, съответно
изключително негативното му отражение във физически, психологически и емоционален
план, периода на лечение на въззивницата, което не е приключило и вероятно липсва
възможност за пълното й
възстановяване, времето през което е била
затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално, което безспорно е
довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието.
Наличието на увреждане на мозъка, счупване на гръден прешлен, двустранните плеврални изливи, довели до
временна опасност за живота и продължителен период на възстановяване, както и
необходимостта от спешно оперативно лечение обуслява
извода за висок интензитет на болките и страданията, които е изпитала М.И.. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във
физически, психологичен и емоционален
план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление
болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните
доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената
сфера на въззивницата, поради което критерият на
справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна
степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата. Предвид това и съобразявайки
се с факта, че почти пет години след произшествието, въззивницата
все още е ограничена във
възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за
определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по
справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на
100 000 лева. С оглед на
изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до предявения
размер от 100 000 лева, поради което обжалваното решение следва да се
отмени в отхвърлителната част за горницата над 50 000
до 100 000 лева, както и в частта с която въззивницата
е осъдена за разноски, като вместо него се постанови друго, с което се присъди
допълнително обезщетение в размер на 50 000 лева. С
оглед на гореизложеното, решението в обжалваната от застрахователя част, следва
да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане и на осн.
чл.227, т.2 от КЗ (отм.) вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД, върху допълнително присъденото обезщетение от 50 000 лева, се дължи и
законната лихва, която с оглед основателното възражение за
давност, следва да се присъди за период три години преди датата на подаване на
исковата молба, а именно считано от 05.11.2015 г. до окончателното плащане на
главницата.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията
на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивницата,
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение за първата и въззивната
инстанция в минимален размер, съобразно общия обжалваем
интерес, в размер на 3530 лева.
На осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемите Застрахователно
дружество „ЕВРОИНС” АД, със
седалище гр.София и Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, със седалище гр.София,
следва да бъдат
осъдени
да заплатят в полза
на съда, държавна такса върху уважената част от иска, в размер на 2000 лева
и държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 1000 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№65/15.10.2019 г. по т.д.109/2018 г. по
описа на ОС - Разград, в частта с която е отхвърлен иска на М.Е.И., с ЕГН ********** *** срещу Застрахователно дружество „ЕВРОИНС”
АД, със седалище гр.София и Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, със
седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, поради претърпяно
пътно
-транспортно произшествие
на 21.07.2015 г.
по пътя
гр. Русе - гр. Варна, причинено
от В. Ж.
Ж., водач на лек автомобил, марка „Опел Астра“ с рег. № Р 3236 ВК, за което има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
„Бул инс“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804 и Е.З.И., водач
на лек автомобил
марка „БМВ 535“ с рег. № РР
2989 ВА, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД
„Евроинс“ АД, полица №
07514003037076, за
разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. (предявен като частичен от
120 000 лв.), ведно със законната лихва, както и в частта с която М.Е.И.,
с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС”
АД, сумата от 312.50 лв. деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2050 лв, и е осъдена да
заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, сумата от 2900 лв. -
разноски,, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА
Застрахователно дружество
„ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, солидарно да заплатят на М.Е.И., с ЕГН ********** ***, сумата от
50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи
допълнително обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.07.2015 г.
по пътя
гр. Русе - гр. Варна, причинено
от В. Ж.
Ж., водач на лек автомобил, марка „Опел Астра“ с рег. № Р 3236 ВК, за което има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” при „Бул
инс“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804 и Е.З.И., водач на лек
автомобил марка „БМВ 535“ с
рег. № РР 2989 ВА, за което има валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД
„Евроинс“ АД, полица №
07514003037076, на основание
чл.226, ал. 1 от КЗ/ отм./, ведно със законната лихва считано от 05.11.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата. ПОТВЪРЖДАВА решение №65/15.10.2019 г. по т.д.109/2018 г. по описа на ОС – Разград, в обжалваната от Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София част. ОСЪЖДА
Застрахователно дружество
„ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата
от 3000 (три хиляди) лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, вкл. за въззивното обжалване, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК. Решението е постановено с участието на
трето лице помагач на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД - Е.З.И.. Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: