Решение по дело №185/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на В.С.В. *** против Заповед №ЗСП/Д-ВН/749/29.06.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, потвърдена с Решение №05-РД06-0015/01.08.2023г. на Директора на РДСП-Видин.

Въвеждат се доводи от жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта, с която й е отказано отпускане на еднократна помощ, и решението, с което същата е потвърдена, тъй като административният орган неправилно е приел, че кандидатства за социална помощ, а не за еднократна такава с оглед наводнението. Иска се от съда да се отмени обжалваната заповед на директора ДСП-Видин, потвърдена с решение на директора на РДСП-Видин. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по делото-Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателката В. е подала Заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ВН/749 от 19.06.2023г. за отпускане на еднократна помощ за наводнение до дирекция „Социално подпомагане”-Видин, като в същата е декларирала относимите обстоятелства, вкл. в т.IX е декларирала, че не е извършила прехвърляне на недвижим имот срещу заплащане през последните две години. Видно от протокол № 27, на заявителката е проведена социална анкета от сформираната със заповед на директора на ДСП-Видин комисия във връзка с настъпилото природно бедствие-наводнение от преливането на р.Войнишка, при която е извършен оглед на място и е направена преценка на доходи, семейното положение, имуществото на жалбоподателката. Установено е, че е съдружник в „Вибрияна“ООД с дялово участие 1 лв. Установено е, че на 11.07.2022г. е извършила продажба на жилищен имот-апартамент в гр.Видин за сумата от 46000 лв., която сума надвишава 24 – кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението-3628,80 лв. Прието е на основание чл.12,ал.1,т.3 и ал.2 от ЗСП след преценка на нанесените щети, че заявителката има необходимите средства, за да се справи самостоятелно с кризата, поради което следва да се постанови отказ за отпускане на помощ по чл.16 от ППЗСП. Изготвен е и социален доклад, в който са отразени горните обстоятелства. При горните обстоятелства и съображения с обжалваната заповед Директорът на дирекция „Социално подпомагане”-Видин, е отказал отпускане на еднократната помощ . Заповедта е потвърдена с решение на Директора на РДСП-Видин.

Видно от представените по делото Справка от Агенция по вписвания и Справка от Служба по вписванията-Видин, на 11.07.2022г. е вписана извършена покупко- продажба на недвижим имот на стойност 46000 лв, като видно от вписването продавач по сделката е жалбоподателката. По делото са представени и доказателства за получавано от жалбоподателката трудово възнаграждение в размер на 998,99 лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от субект, имащ правен интерес да обжалва оспорения административен акт.

По същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма при наличие на изложените в нея фактически и правни основания за отказ за отпускане на помощта.

Съобразно чл.2,ал.2 от ЗСП социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Съобразно чл.2,ал.3 от ЗСП право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Съобразно чл.11, ал.1 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, но съобразно ал.2 за да получат същите, следва от лицата да са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.

Това са общи предпоставки, необходими за отпускането на всяка от предвидените по ЗСП помощи-месечни, целеви, еднократни.

В случая жалбоподателката е подала заявление за отпускане на еднократна помощ по чл.16,ал.1 от ППЗСП, която се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е правна възможност за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му поради липса на собствени средства. В случая не се установява невъзможност за преодоляване на констатираните при проверката щети . Отпускането на еднократна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП е с цел да се осигури и обезпечи задоволяването на конкретна инцидентно възникнала жизненоважна нужда на лицата. Но такава помощ се отпуска само след преценка на обстоятелствата по ал. 2 от нормата, към които са причислени и доходите на лицето . В случая доходите на лицето от трудово възнаграждение, реализирани приходи от продажба и участие в търговско дружество установяват възможност на лицето за самоиздръжка. Неоснователни са развитие доводи, че в случаите на предоставяне на помощ по чл.16,ал.1 от ППЗСП са без значение доходите и имущественото състояние на лицето . Разпоредбата на чл.16,ал.1 от ППЗСП визира обстоятелствата, при които се отпуска еднократната помощ-инцидентно възникнала нужда, която не може да бъде преодоляна от лицето, което неминуемо включва преценка на всички обстоятелства по чл.12,ал.2 от ЗСП : доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение;здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта;други констатирани обстоятелства. В този смисъл е изрично разпоредбата на чл.12,ал.2 от ЗСП, приложима към всички видове социални помощи, вкл. и еднократната такава.

При наличие на възможност за самоиздръжка правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. При спазване на административно-производствените правила, разписани в чл.27 и чл.28 от ППЗСП, са установени относимите обстоятелства . В изпълнение на задължението си по чл.35 АПК административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая .

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Видин, е законосъобразна като постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основанията по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

На основание чл.143, ал.3 от АПК на ЮЛ, към структурата на което е органът, издал акта, следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвид предмета на делото и липсата на фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.173,ал.2 от АПК Съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.В. *** против Заповед №ЗСП/Д-ВН/749/29.06.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, потвърдена с Решение №05-РД06-0015/01.08.2023г. на Директора на РДСП-Видин.

ОСЪЖДА В.С.В. *** да заплати на Агенцията за социално подпомагане – гр.София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв .

Решението е окончателно.

 

 

                                            Съдия: