Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 631
Година 2022, 13.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ
състав
на 16.03.2022
година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора Г. ГЕШЕВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер
3131 по описа за 2021 година и като
обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
ЦУ на НАП чрез процесуален представител юриск.С. срещу Решение
№1788/27.10.2021г. по АНД №5564/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н.с., с което
е отменено Наказателно постановление/НП/ №584892-F593954/29.06.2021г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„ТОНИ-К“ЕООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.27 ал.1, т.4 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС.
В
жалбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на закона –
касационно основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК и се настоява за отмяната му и
потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък с
разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът
по касационната жалба – „ТОНИ-К“ЕООД чрез пълномощник адв.П. счита касационната
жалба за неоснователна. Алтернативно, прави искане да бъде отменено решението и
отменено НП като издадено в нарушение на процесуалните правила, с оглед липсата
на идентичност между описаното в АУАН и соченото такова в НП, както и в
правните норми, които са посочени като нарушени, което е препятствало правото
на защита на санкционираното дружество. В тази връзка излага съображения в
становище по касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
състав установи, че с оспореното пред ПРС НП №584892-F593954/29.06.2021г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на дружеството
на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение на чл.27 ал.1, т.4 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС за това, че при извършена проверка на 11.02.2021г. в 11,40 часа на
търговски обект Комплекс „СИЛА“ – Каса Фитнес, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“Тракия“№50, стопанисван от ответника по касация, е констатирано, че
дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ е
допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка
продажба на услуги по данъчна група според вида на продажбите. Посочено е, че
съгласно чл.27 ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите, в случая – в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9% данък върху добавената стойност. Установено е, че при изведен
контролен бон №054469 на стойност 25,00 лв. в 12,12 часа, видно от същия,
продажбите за вход за фитнес от наличния, монтиран и въведен в експлоатация в
търговския обект фискален принтер марка Tremol FP-15KL с ИН на ФУ ZK120196 и ИН
на ФП 50147085, като покупката е отразена в данъчна група „Б“. След легитимация
от проверяващия екип е изведен дневен „Х“ отчет от фискалното устройство за
датата на проверката и периодични отчети, от които е установено, че всички
извършени продажби са отчетени в данъчна група „Б“ на фискалното устройство, за
продажба на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, като част
от тях е следвало да се отчитат в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9% ДДС, поради което е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл.27 ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка
с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС. Взети са предвид тежестта на нарушението, всички
смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е констатирано, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН. С оглед на това, че установените
нарушения не водят до неотразяване на приходи и са извършени за първи път, на
търговеца е наложена административна санкция по реда на чл.185 ал.2 във връзка
с чл.185 ал.1 ЗДДС.
За да
обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на
районния съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Мотивирано е, че фактическата обстановка, изложена в АУАН
кореспондира на тази, посочена в НП, но в АУАН нарушения нормативен акт не е
изписан изцяло, тъй като нарушението по чл.27 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ не е изписано като се отбележи коя от точките всъщност
е нарушена. Отделно от това е констатирано, че в АУАН се твърди да е нарушена
наредбата във връзка с чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС, докато в НП да е нарушен
чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС. Тази разлика в описанието на нарушените закони ПРС е
приел, че се явява съществена, тъй като са изписани по различен начин както
разпоредбите на Наредбата, така и на ЗДДС и различно изписване на разпоредби и
по двата/закона/ трудно би могло да се счита, че може да се коригира по реда на
чл.53 ал.2 ЗАНН. Независимо от гореизложеното, ПРС е приел и че в случая е
приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като изрично в НП е посочено, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, а и в случая дружеството е
отнесло продажбите към по-високо начисляемо ДДС и фактически това е довело до
неговото ощетяване.
Така
постановеното решение е неправилно.
Съгласно
чл.118 ал.1 ЗДДС всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС министъра на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови
бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, като с чл.27 ал.1 от нея е въведено
задължение за лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл.28, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни
групи според вида на продажбите, като в група „Б“ попадат стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, а в група
„Г“ стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената
стойност.
Не се
спори между страните, че ответникът по касационната жалба извършва доставки на
услуги за използване на спортни съоръжения, които съгласно разпоредбата на
чл.66 ал.2, т.7 ЗДДС/в приложимата редакция/ се облагат с 9% ДДС. Не е спорно
също така, че процесните продажби е регистрирал в група „Б“, която е за
продажба на стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС, а не в група „Г“ според
вида на процесните доставки, които се облагат с 9% ДДС.
Или,
установява се, че „ТОНИ-К“ЕООД е осъществило от обективна страна състава на
нарушение, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, а именно нарушение на чл.27 ал.1, т.4 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС.
На
следващо място, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено
и оспореното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло
съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на ПРС, че допуснатите пропуски в посочване
на правната квалификация на нарушението в нейната цялост води до
незаконосъобразност на оспореното НП. Действително, прецизната правна
квалификация в случая е чл.27 ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС, както правилно е посочено в НП, а не чл.27 ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС, както е
посочено в АУАН. Посоченото нарушение обаче не е съществено, доколкото не е довело
до ограничаване правата на нарушителя да разбере за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност и биха могли да се
санитарат чрез изменение на НП/в тази насока и ТР №8/ 16.09.2021г., постановено
по т.дело №1/2020г. на ВАС/. А и съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за основателно възражението
на ответника по касация, по същество той не оспорва извършването на нарушението
и не сочи доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи,
въпреки дадената му от Районния съд възможност за това.
Същественото
в случая е, че лицата по чл.3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока
или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, т.е. в група „Б“
продажбите, които се облагат с 20% ДДС, а в група „Г“ продажбите, които се
облагат с 9% ДДС, обратното, а именно невярното отразяване, би обезсмислило
въвеждането на каквито и да било задължения от законодателя, щом като не се
държи сметка за тяхната истинност. До извод в обратната насока не води и
възприетото от Районния съд, че допуснатата грешка по никакъв начин не се е
отразила нито на регистрирането на продажбата, нито на нейното отчитане, а
напротив – дори е ощетила ЕООД-то. Действително, това нарушение не води до
неотразяване на приходи, но отчитането на този факт от актосъставителя има за
цел определяне размера на наказанието – по реда на чл.185 ал.1, а не по чл.185
ал.2 ЗДДС.
По
делото липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че
конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като
такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто
извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма
доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в
привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото
задължение да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите. Фактът, че такова нарушение е установено за първи
път също не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би
имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед евентуална
повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при
индивидуализиране на наказанието, като в случая административнонаказващият
орган е определил минималния размер на имуществената санкция. В този смисъл не
са налице и предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Изложеното
до тук не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания
съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно
наказателното постановление се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени и
решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита,
които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80 лева за всяка съдебна
инстанция, изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХХI състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №1788/27.10.2021г. по АНД №5564/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХVI н.с., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №584892-F593954 от
29.06. 2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на „ТОНИ-К“ЕООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.27 ал.1,
т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ТОНИ-К“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Тракия“№48, да заплати
на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София,
бул.“Дондуков”№52 сумата от 160/сто и шестдесет/ лева, разноски за
осъществената защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.