О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Сливен, 11.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в закрито заседание на единадесети май две хиляди и втора година в
състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 407/2021 година по описа на
съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано
е по молба от адв. Т.Д. ***, като процесуален
представител на оспорващата страна Община Сливен за изменение на Решение № 44/21.03.2022
г., постановено по адм. д. № 407/2021 г. по описа на
Административен съд Сливен в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът
е редуцирал заплатеното от жалбоподателя възнаграждение в размер на 7 200
лв. с включен ДДС до 5 840,93 лв. в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004
г. Този извод на съда бил неправилен, защото изчисленото минимално адвокатско
възнаграждение било без начислено ДДС, а в съответствие със съдебната практика
то трябвало да се начисли, когато договорът за правна защита и съдействие е
сключен с регистрирано по ЗДДС лице. Твърди, че размерът на адвокатското
възнаграждение в случая трябва да е 7 009,12 лв. с вкл. ДДС. С оглед
частично уважената част от жалбата минималното възнаграждение, изчислено от
съда било в размер на 4 726,27 лв. без ДДС или 5 671,52 лв. с ДДС, а ведно
със заплатената държавна такса възлизало общо в размер на 7 371,52 лв.
Моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди в полза на
Община Сливен разноски в този размер, включващи адвокатско възнаграждение в
размер на 5 671,52 лв. с вкл. ДДС и държавна такса в размер на
1 700,00 лв.
В
срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК в писмен отговор по искането ответната страна
заявява недопустимост на искането.
Административен
съд Сливен намира искането за допустимо като постъпило от лице с правен интерес
и в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Разгледано по същество, същото се преценява
от настоящата съдебна инстанция като неоснователно, при следните съображения:
В
процесния случай жалбата на оспорващата Община Сливен
е уважена частично с отмяна на обжалвания административен акт в частта му, с
която е наложена финансова корекция в размер на 331 092,79 лв., като съдът
е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и е редуцирал същото при съобразяване с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл.
8 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения до сума в размер на 5 840,93 лв., които в
съвкупност със заплатената държавна такса възлизат на 7 540,93 лв. Жалбата
е уважена частично, като оспореният акт е отменен в частта му, с която е
наложена финансова корекция в размер на 25 % по договор със стойност
1 128 610,14 лв. без ДДС и е отхвърлена жалбата срещу акта в неговата
част, с която е определена финансова корекция в размер на 10 % по договор със
стойност 489 402,53 лв. без ДДС.
При този изход на делото определените на оспорващата страна разноски в общ
размер 7 540,93 лв. (включващи намален от съда размер на адвокатското
възнаграждение и заплатена държавна такса) са редуцирани до общ размер от
6 426,27 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия
случай присъдените на жалбоподателя разноски са определени съобразно посочената
процесуална норма, като общият размер на разноските, включващ редуцираното
адвокатско възнаграждение и държавната такса са определени пропорционално на
уважената част от жалбата.
Предвид
изложеното по – горе, съдът намира, че искането за изменение на Решение № 44/21.03.2022
г., постановено по адм. д. № 407/2021 г. по описа на
Административен съд Сливен в частта за разноските е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. Т.Д. ***, като процесуален представител на оспорващата
страна Община Сливен за изменение на Решение № 44/21.03.2022 г., постановено по
адм. д. № 407/2021 г. по описа на Административен съд
Сливен в частта му за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред ВАС на РБългария в 7 – дневен срок
от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: