№ 704
гр. Варна, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. С. Въззивно гражданско дело №
20233100500862 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №19979/15.03.2023г. от „Файър Про Тех“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Район
Аспарухово, Южна Промишлена зона, ПИ с идентификатор *** срещу
решение №507/17.02.2023г., постановено по гр. дело
№20223110108555/2022г. по описа на ВРС, с което е осъден въззивника да
заплати на „Станеви Корект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ №6, ет.1, ап.3 сумата от
5600.00 лв. (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща сбор от дължими
възнаграждения по сключен между страните Договор за финансово-
счетоводни услуги от 11.11.2019г., начислени за периода от м.март 2021г. до
м.март 2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 401.06 лв. (четиристотин и един лева и шест
стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимата главница за
периода от настъпване на падежа на всяко задължение по издадена фактура
1
до 30.06.2022г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен въззивникът
счита решаващият извод на съда, че ищецът е извършил в пълен обем
работата, за която е издадена всяка една от процесните фактури. Отделно от
това въззивникът не се е съгласявал да заплаща възнаграждение, такова
каквото е определено едностранно в издадената фактура. Не може да се
установи от съдържанието на фактурите, в какъв обем и вид са извършените
счетоводни услуги. Няма разписани тарифи, от които да се извлече цената на
извършени счетоводни услуги. В тази връзка липсват доказателства /извън
издадените едностранни фактури/, от които да се определи какъв е размера на
договорената счетоводна услуга.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Станеви Корект“ ООД, в който излага становище за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. Ищецът е
изпълнявал в пълен обем счетоводни услуги за процесния период, от своя
страна ответникът се е съгласил те да бъдат заплащани в размера посочен във
всяка фактура. Съгласно съдебно счетоводната експертиза са налице в
счетоводството на ответника неплатени задължения в размер на 4100.00лв.
Във връзка с извършената услуга са предадени на ответника справки и папки
с документи на 03.10.2022г. след прекратяване на договора.
Обосновава се, че в случай, че ищецът не е изпълнявал ежемесечните си
задължения по договор като подаването на справки декларации по ДДС,
подаване на уведомления до НОИ и НАП при освобождаване и назначаване
на персонал щяха да последват санкции за въззивника.
По изложените съображения въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат
подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
2
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Станеви Корект“ ООД срещу „Фаър
Про Тех“ ООД иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 5600.00 лв., представляваща сбор от
дължими възнаграждения по сключен между страните Договор за финансово-
счетоводни услуги от 11.11.2019г., начислени за периода от м.март 2021г. до
м.март 2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на
задължението и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 401.06 лв., представляваща лихва за забава
върху дължимата главница за периода от настъпване на падежа на всяко
задължение по издадена фактура до 30.06.2022г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за извършване на финансово – счетоводна услуга от 11.11.2019г., по
силата на който ищецът се е съгласил да извършва счетоводно обслужване на
ответното дружество, включващо следните дейности: ежемесечно
приключване на ДДС и подаване на справки декларации по ДДС, изготвяне на
разчетно – платежна ведомост на заплати, подаване на персонален регистър
/декларация 1 и 6/, изчисляване на амортизации, подаване на декларация за
дължимите данъци /чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО/ на тримесечие,
подаване на ГДД за съответната година, подаване на справки за изплатени
доходи на физически лица по чл.73 от ЗДДФЛ, подаване на справки за
изплатени доход по трудови правоотношения на физически лица, подаване на
ГОД към Статистика, подаване на годишна декларация 6 на СОЛ, подготвяне
на документи по искания на НАП, подготвяне на документи за
възстановяване на ДДС, подготвяне на документи за кандидатстване за
кредити и овърдрафти, назначаване и уволняване на персонал, изготвяне на
трудови договори, заповеди за уволнение, попълване на трудови книжки,
поддържане на папка с лични досиета на персонала, подаване на болнични
към НОИ и др.
Съгласно чл.2 от договора цената за извършената услуга се определя от
обема на извършената работа и се фиксира с издадената фактура. Плащането
следва да бъде извършено до пето число на следващия месец. След сключване
3
на договора ответникът снабдил ищеца с пълномощно за представителство
пред съответните органи.
Твърди се, ищецът е изпълнил задълженията си и е извършил
уговорените счетоводни услуги за периода 03.2021г. до 03.2022г. Ответникът
не заплатил същите в общ размер от 5600.00лв. по фактура №563/31.03.2021г.
на стойност от 500.00лв., по фактура №573/29.04.2021г. на стойност от
350.00лв., по фактура №582/31.05.2021г. на стойност от 350.00лв., по фактура
№592/30.06.2021г. на стойност от 350.00лв., по фактура №601/30.07.2021г. на
стойност от 350.00лв., по фактура №608/31.08.2021г. на стойност от
350.00лв., по фактура №618/30.09.2021г. на стойност от 350.00лв., по фактура
№628/29.10.2021г. на стойност от 500.00лв., по фактура №634/30.11.2021г. на
стойност от 500.00лв., по фактура №640/31.12.2021г. на стойност от
500.00лв., по фактура №647/31.01.2022г. на стойност от 500.00лв., по фактура
№655/28.02.2022г. на стойност от 500.00лв., по фактура №664/31.03.2022г. на
стойност от 500.00лв.
Поради неплащане на падежа ответникът изпаднал в забава и дължи
обезщетение за същата в общ размер на 401.06лв.
Ищецът твърди, че 14.04.2022г. уведомил ответника, че прекратява
договора счетоводно обслужване.
По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на
ответника да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника „Файър Про Тех“ ООД, в който оспорва предявените
искове по основание и размер.
Признава, че между страните е сключен договор за извършване на
финансово – счетоводна услуга. Излага се, че не е извършен обем на работа
от страна на ищеца, който да отговаря на претендираните суми в процесните
фактури. Твърди се, че реално извършения обем на работа е заплатен в брой
на ищеца ежемесечно.
Посочва се, че сумите в процесните фактури са посочени произволно и
едностранно от ищеца. Няма утвърдена тарифа за счетоводно обслужване.
По изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове.
4
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Главната претенция, намираща своето правно основание чл.266, ал.1 от
ЗЗД изисква пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор
за изработка с конкретни параметри на уговорена работа и възнаграждение,
че работа е извършена, приета е от възложителя, поради което е възникнало
основанието за плащане на уговореното възнаграждение.
При така очертаната правна рамка и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че между ищеца, като изпълнител
и ответника, в качеството на възложител е сключен договор за извършване на
финансова – счетоводна услуга от 11.11.2019г. с предмет извършване на
икономически и стопанско – правни анализи, експертизи и оценки, финансово
– контролни и ревизионни услуги, консултации по икономически и
счетоводни въпроси, техническа помощ, одиторски услуги, както и пълно
счетоводно обслужване.
Във връзка с договора са издадени: фактура №563/31.03.2021г. на
стойност от 500.00лв., фактура №573/29.04.2021г. на стойност от 350.00лв.,
по фактура №582/31.05.2021г. на стойност от 350.00лв., фактура
№592/30.06.2021г. на стойност от 350.00лв., фактура №601/30.07.2021г. на
стойност от 350.00лв., по фактура №608/31.08.2021г. на стойност от
350.00лв., фактура №618/30.09.2021г. на стойност от 350.00лв., фактура
№628/29.10.2021г. на стойност от 500.00лв., фактура №634/30.11.2021г. на
стойност от 500.00лв., фактура №640/31.12.2021г. на стойност от 500.00лв.,
фактура №647/31.01.2022г. на стойност от 500.00лв., фактура
№655/28.02.2022г. на стойност от 500.00лв., фактура №664/31.03.2022г. на
стойност от 500.00лв.
За доказано съдът приема, че е било извършено пълното счетоводно
обслужване на ответника за всеки отделен месец през процесния период.
От представения по делото опис на предадени документи от
03.10.2022г. се установява, че управителят на ответното дружество е приел
5
изготвени от ищеца и съхранявани от него папки с приходни, разходни
документи, банкови извлечения за периода 01.01.2021г. – до 31.03.2022г. – 8
бр., папка ведомости за заплати и персонален регистър от 2020г. до
31.01.2022г. – 1 бр., папка с трудови договори и лични досиета на персонала,
уведомление и болнични - 1 бр., папки от предходно счетоводство – 11 бр.,
папка ДДС от 2019г. до 28.02.2021г. – 1бр., папка декларации, договори и
счетоводни справки от 2019г. до 28.02.2021г.
Съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно
счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като обективно дадено и
безпристрастно, процесните фактури, без последните три са осчетоводени в
счетоводствата на страните.
Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - ползвател
на услугата представлява признание, че работата е извършена, като размера
на възнаграждението е този посочен във фактурата.
Извършена работа за целия период се потвърждава и от водената имейл
кореспонденция между управителите на двете дружества, приложена от л.67
до л.79 от първоинстанционното дело и по конкретно: изготвени документи и
изпратени в прикачени файлове във връзка със стоки и материали за
изписване през 2021г., за задължения към НАП, за задължения за осигуровки,
изготвена декларация за данък върху наем на апартамент.
Следователно е възникнало правото на ищеца да претендира заплащане
на уговореното възнаграждение.
Съгласно чл.2 от договора цената за извършените услуги се определя от
нейния обем и се фиксира в издадената фактура.
Както съдът посочи по – горе с осчетоводяване на процесните фактури
ответникът е признал, че стойността на извършените счетоводни услуги е
тази посочена в тях. Никъде във водената имейл кореспонденция между
страните не се установява, че управителят на въззивното дружество е
оспорил, че дължимото възнаграждение е различно.
Въззивникът не е ангажирал доказателства за плащане на
възнаграждението.
Предвид изложените мотиви и липсата на други оплаквания във
въззивната жалба предявеният иск за реално изпълнение е основателен в
6
пълния му предявен размер от 5600.00лв.
По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Падежа на задълженията по отделните фактури е настъпил - 5 число на
месеца, следващ месеца през който е извършена работата, съгласно чл.3 от
договора. Не е налице плащане, поради което въззивникът е в забава за целия
процесен период от 05.04.2021г. до 01.07.2022г. Няма оплакване досежно
размера на обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД, установен и със
заключението по съдебно счетоводната експертиза.
Горното обуславя основателност на така предявения акцесорен иск.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени, като първоинстанционното решение постановило същият
резултат подлежи на потвърждаване.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 700.00лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №507/17.02.2023г., постановено по гр. дело
№20223110108555/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Файър Про Тех“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул. „Наум“ №75 ДА ЗАПЛАТИ НА
„Станеви Корект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ №6, ет.1, ап.3 сумата от
700.00лв./седемстотин лева/, представляваща сторени разноски за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8