СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д
състав, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
Мл. съдия БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева
гражданско дело № 1620 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение
№ 217108 от 19.09.2017 г., постановено по гр.дело № 4016/2014 г. по описа на
СРС, ГО, 71 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от В.Г.М. срещу “В.Ф.”
ЕООД искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено
със заповед №20 от 28.11.2013 г., на основание чл. 328, ал. 1,
т. 11 КТ, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "икономически
анализатор" и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр.
с чл.
225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 5990 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на уволнението за периода от шест месеца, считано от 29.11.2013
г. до 29.05.2014 г., като ищецът е осъдена да заплати на ответника на
основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в
размер на 900 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ищеца В.Г.М.. Жалбоподателят поддържа, че първоинтанционното
решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства, неправилно приложение на материалния и процесуалния
закон. Поддържа се, че мотивиране на заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение, изисква не просто да се посочи основанието за прекратяване, а
да се посочи конкретно какви са новите изисквания към длъжността. Твърди се, че
в процесния случай длъжностните характеристики не са били връчени на работника,
нито при постъпване на работа, нито при твърдяната от работодателя промяна в
изискванията. Поддържа се, че едва в съдебното производство работодателят е
посочил някакви изисквания като е представил длъжностни характеристики,
съставени очевидно след прекратяване на трудовото правоотношение. Излагат се
подробни съображения, че СРС неправилно е приложил материалния закон като е
игнорирал неуведомяването на работника за нововъведените изисквания към него.
Във въззивната жалба се твърди още, че наведените от работодателя едва в
съдебното производство “нововъведени изисквания” за процесната длъжност, касаят
изискванията за образование и професионална квалификация, които са основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6, а не по т.11.
Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че възражението за незаконност поради
издаване на заповедта само от единия управител е преклудирано, тъй като съдът
следва да следи служебно за действителността на обжалвания акт. Излагат се
подробни доводи, че от представените доказателства се установява, че представената пред съда
длъжностна характеристика е създадена само за нуждите на процеса. Посочва се,
че връченото предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
не съдържат никаква информация какви са новите изисквания за заемане на
длъжността, на които ищецът не отговаря. Ето защо моли обжалваното решение да
бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпила и частна жалба от ищеца В.Г.М., с която се
обжалва определение от 12.12.2017 г. постановено по гр.д. №4016/2014 г., с
което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Ответникът по жалбата “В.Ф.” ЕООД счита, че решението
на СРС следва да бъде потвърдено. Твърди, че съгласно новоутвърдената
длъжностна характеристика служителят, заемащ длъжността “икономически
анализатор” следва да притежава Сертификат за инвестиционен консултант от
Комисията за финансов надзор, да владее отлично или много добро ниво писмено и
говоримо втори чужд език и да има професионален опит над 3 г. Твърди, че на
ищеца е представена новата длъжностна характеристика и същият е отказал да я
подпише, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Поддържа се, че
ищецът е бил запознат с новите изисквания, тъй като в допълнителното
споразумение е отбелязан кода за длъжността, а по този код се изяснява
длъжностната характеристика. Излагат се съображения, че няма значение дали
изискванията са доведени до знанието на служителя, достатъчно е те обективно да
са съществували. Претендира и присъждането на разноски за адвокатски хонорар.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакуваните съдебни актове и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В.Г.М. с
искова молба, с която срещу “В.Ф.” ЕООД са били предявени искове с правно
основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ.
Безспорно е по делото, а и това е видно от
представените по делото трудов договор № 54 от 16.04.2013 г. и допълнително
споразумение № 81 от 17.04.2013 г., че между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "икономически
анализатор”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 150
лв.
Това трудово правоотношение било прекратено със
Заповед № 20 от 28.11.2013 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1,
т. 11 КТ, в заповедта е посочено “прекратяване на
трудовия договор от работодателя с предизвестие при промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността работникът или служителят не отговаря на тях.
Като доказателства по делото са приети длъжностна
характеристика за длъжността "икономически анализатор", утвърдена на
17.04.2013 г., за която не се спорно, че не е била връчвана на ищеца, както и
длъжностна характеристика за същата
длъжност, утвърдена на 17.10.2013 г., на която е отбелязано : “свидетели при
връчване на длъжностната характеристика: Т.Б.С.********** – касиер и Пламен
Ганев ЕГН ********** – технически изпънител” последвани от подписи на
посочените лица, както и е посочено “22.10.2013 г. лицето отказа да подпише”.
Представено е и писмо от Инспекция по труда от 18.12.2013
г, в което е отразено, че са представени утвърдени от работодателя длъжностни
характеристика за длъжност “технически изпълнител” и за длъжност “икономически
анализатор”, които при сключване на трудовия договор и на допълнителното
споразумение не са били връчени срещу подпис и дата на връчване, което е
отразено като нарушение на чл. 127, ал.1, т.4 от КТ.
Безспорно е между страните, че последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 150 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По отношение на
иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ:
Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението,
очертаващи основанието на предявения иск, поддържани и във въззивната жалба и в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, са свързани с немотивираност на заповедта за
уволнение, липсата на яснота за работника за новите изисквания за изпълнение на
длъжността.
В разглеждания случай процесното трудово правоотношение е било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, според която
разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, при промяна на изискванията
за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Посочените в мотивите
на заповедта фактически основания за уволнение се свеждат до цитиране на
посочения законов текст. Хипотезата на посочената разпоредба визира
настъпването след сключване на трудовия договор на промяна в изискванията за
заемане на длъжността.
Съгласно утвърдената съдебна практика във всички случаи на прекратяване на
трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което
се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради
правните последици, които настъпват. Работодателят е този, който трябва да
установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е
именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно
да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват
и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни
фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни,
формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да
следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е
прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е
приложимата правна норма.
Настоящият съдебен състав намира, че за да е законосъобразно уволнението на
основанието, визирано в чл. 328, ал.1,
т. 11 от КТ, е необходимо заповедта за уволнение да
е мотивирана по начин, който дава възможност работникът да разбере на кое от
новоустановените от работодателя изисквания не отговаря, т.е.
в заповедта следва да се запълни с конкретно съдържание посочената
бланкетна разпоредба. Освен цифровото позоваване на законовата норма и
възпроизвеждането на словесното й съдържание, в заповедта следва да
се посочат конкретните изисквания за заемане на длъжността, които са променени
и на които работникът не отговаря. В случая в заповедта, с която ищеца е
уволнен, липсва посочване на конкретни промени на изискванията за заеманата от
него длъжност.
Заповед за уволнение, съдържаща единствено цифровото и словесно
позоваване на конкретната разпоредба от визираните в закона, без в нея да са
посочени конкретните факти, обуславящи съответното основание за уволнение, би
могла да се приеме за редовна и законна, само ако работодателят е довел до
знанието преди издаването на заповедта точното основание на уволнението -
кои изисквания за заемане на длъжността са променени и респективно на кои
работникът не отговаря. В тежест на работодателя е да установи горното.
В настоящия случай, в представената с отговора на
исковата молба нова длъжностна характеристика утвърдена на 17.10.2013 г. е
отразено, в присъствието на двама свидетели, че лицето е отказало да я подпише,
като не е посочено кое е това лице. Процесуалният представител на ищеца,
своевременно в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
13.05.2014 г., е оспорил това твърдение, а именно, че длъжностната
характеристика е била връчени на ищеца. От ответника не са ангажирани други
доказателства, които да водят до несъмнен извод, че работодателят е довел до
знанието на работника точното основание на уволнението. Дори да се приеме, че
новата длъжностна характеристика е била връчена на ищеца, в нея са въведени три
нови изисквания в сравнение със старата, а именно : да притежава сертификат за
инвестиционен консултант от КФН, да владее на отлично ниво писмено и говоримо
английски език, да владее на отлично или много добро ниво писмено и говоримо
втори чужд език, поради което за ищеца не става ясно на кое точно изискване не
отговаря.
Не може да бъде споделено и твърдението на ответника, че отбелязването на
кода за длъжността в допълнителното споразумение към трудовия договор по НКПД
изяснява длъжностната характеристика на ищеца. Това препращане в споразумението към трудовия договор само по себе си не освобождава работодателя от
задължението му да мотивира заповедта за уволнение по начин, че
от съдържанието й да става ясно кои са точно новите изисквания и на кои
работникът не отговаря, и не може да води до преодоляване на порока
в заповедта, изразяващ се във формалното посочване само на правното
основание. Освен това споразумението е сключено преди да е утвърдена новата
длъжностна характеристика, а именно на 17.04.2013 г., поради което няма как
ищецът да е бил запознат с новите изисквания посредством кодовото препращане в
него. Да се приеме, че в заповедта за уволнение не необходимо да се
посочват конкретните обстоятелства, обуславящи посоченото основание за
уволнение, би означавало в съдебното производство да се установява
съществуването на факти, които не са въведени като фактически основания за
уволнение в заповедта за прекратяване на трудовия
договор. Заповедта за уволнение като форма на обективиране на волята
на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
работника очертава пределите на доказване в производството по оспорване на законосъобразността
на уволнението. В настоящия случай липсата
на посочени конкретни фактически основания в мотивната част
на заповедта, която не препраща към други документи, препятства защитата
на ищеца и преценката за законосъобразност на уволнението към момента на
неговото извършване, и заповедта не може да бъде попълвана с мотиви в хода
на производството.
Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че работодателят, чиято е
доказателствената тежест, не е доказал наличието на материалноправните
предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, поради
което релевираната претенция с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Относно иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване
на работа и обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както
и, че трудовото правоотношение между страните е за неопределено време, искът се
явява основателен.
Относно иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Основателен и е акцесорният иск за присъждане на
обезщетение по чл.
225, ал. 1 и 2 КТ за периода от шест месеца от 29.11.2013 г.
до 29.05.2014 г. Видно от представената по делото трудова книжка на ищеца,
същият е останал без работа по друго трудово правоотношение през периода 29.11.2013
г. – 14.04.2014 г, а видно от представения и неоспорен трудов договор №
14/07.04.2014 г. за периода от 15.04.2014 г. – 29.05.2014 г., ищецът е работил
на по-ниско платена работа. За последния период му се дължи разликата между
брутното трудово възнаграждение за месец и половина - 1725 лв. и това по сключения нов трудов
договор – 910 лв. за същия период, а именно обезщетение в размер от 815 лв.
Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда по чл.
225, ал. 1 КТ-
ищцата е понесла вреди от оставането си без работа, респективно на по-ниско
платена работа в рамките на законоустановения 6-месечен срок, вследствие
осуетено от незаконното уволнение приращение в имуществото му, в
размер на неполученото, съответно по-ниско платеното брутно трудово
възнаграждение за същия период, в което именно се състоят подлежащите на
репариране пропуснати ползи. При това положение размерът на обезщетението
по чл.
225, ал. 1 КТ за
исковия период възлиза на 5 990 лв., поради което и съобразно диспозитивното
начало искът се явява основателен до пълния предявен размера от посочената сума,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да
се отмени, като исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ - да се уважат изцяло.
По частната
жалба срещу определението, с което е отказано изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските:
Предвид изхода на спора и уважаването на предявените
искове, частната жалба срещу определение № 292216 от 12.12.2017 г. постановено
по гр.дело № 4016/2014 г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, се явява без предмет и
следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищец/ направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 430
лв. – съгласно представения договор за
правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, както и действително
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 500 лв съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 319,60 лв. /80 лв. – по иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и
239,60 лв. – по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ/ и
държавна такса за въззивното производство в размер 159,80 лв., или общо 479,40
лв.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 217108 от 19.09.2017 г., постановено по
гр.дело № 4016/2014 г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
И ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението
на В.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, кв. “*******, бл. *******, извършено
със заповед №20 от 28.11.2013 г. на управителя
на “В.Ф.” ЕООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
кв. “*******, бл. ******* на длъжността “икономически анализатор” при “В.Ф.”
ЕООД, с ЕИК*******.
ОСЪЖДА “В.Ф.” ЕООД, с ЕИК*******, със адрес: гр. Варна, район
“*******”, бул. “*******, оф. 4.305, да заплати на В.Г.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, кв. “*******, бл. *******, по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр.
с чл.
225, ал. 1 КТ сумата
от общо 5590 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
на незаконното уволнение за периода от 29.11.2013 г. до 14.04.2014
г., съответно за периода 15.04.2014 – 29.05.2014, през който ищецът е останал
на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2014 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА “В.Ф.” ЕООД, с ЕИК*******, със адрес: гр. Варна,
район “*******”, бул. “*******, оф. 4.305, да заплати на В.Г.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, кв. “*******, бл. *******9, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените
разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в
размер на 430 лв., както и направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА “В.Ф.” ЕООД, с ЕИК*******, със адрес: гр. Варна, район
“*******”, бул. “*******, оф. 4.305, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 319,60 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство и
сумата от 159,80 лв. – държавна такса за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба В.Г.М., с ЕГН **********
срещу определение № 292216 от 12.12.2017 г. постановено по гр.дело № 4016/2014
г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от получаването му от страните.