№ 62
гр. гр.Несебър, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200085 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „******“ ЕООД, срещу наказателно постановление №
660756-F671797 от 18.10.2022г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ ********* дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 700 лв. Жалбоподателят
развива съображения, че в АУАН и НП не е взето предвид служебно въвеждане на пари в касата в
размер на 21,20 лв. Излага доводи за липса на обосновка в НП на наложената санкция. Счита това
за съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че приложима е разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено, алтернативно – санкцията да бъде намалена
към предвидения в закона минимум.
Административнонаказващият орган – началник на отдел „Оперативни дейности“
********* дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуалния си
представител, заема становище, че НП е правилно и законосъобразно. Моли обжалваното НП да
бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.08.2022г., около 10:00 часа, в търговски обект – магазин плод и зеленчук, находящ се
в к. к. „****“, УПИ II *****, стопанисван от „******“ ЕООД, била извършена проверка от
служители на НАП, сред които и свидетелят М. Г. – старши инспектор по приходите при ЦУ на
НАП. Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството. Проверяващите
1
констатирали, че е налице инсталирано фискално устройство (Датекс ДП – 150) с работеща
функция „служебно въведени”. От св. Г. била извършена контролна покупка на стойност 27,80 лв.,
при което от продаващото в обекта лице – М. Й., не бил издаден фискален бон. Била извършена
проверка на касовата наличност във фискалното устройство, при която се установило, че
разчетената касова наличност е в размер на 24,20 лв., от които 21,20 лв. – служебно въведени и
сумата от 3 лв. (за която бил издаден фискален бон при извършена контролна покупка от другото
проверяващо лице). В касата се констатирала фактическа наличност на сумата от 146,60 лв. За
направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка №
0125884 от 16.08.2022г., към който били приложен отчет от фискалното устройство и опис на
паричните средства в касата. С оглед констатираните обстоятелства св. Г. съставил на търговеца
АУАН № F671797 от 17.08.2022г. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., който бил връчен на управителя. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № F671797 от 17.08.2022г., протокол за извършена проверка № 0125884 от
16.08.2022г., ведно с опис на паричните средства в касата, декларация за стопанисван обект,
справка за работещите в обекта лица, разпечатки от паметта на ФУ, заповед № ЗЦУ
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на свидетеля Г..
Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не се констатира сочената в жалбата разлика, изразяваща се в неотчитане на служебно въведените
в касата средства. В протокола за проверка изрично е вписано, че служебно въведена в паметта на
устройството е сумата от 21,20 лв., а отделно е отразено в графата „по данни от ФУ“ сумата от
24,20 лв. Както се установява от приложения към протокола отчет от фискалната памет сумата от
24,20 лв. е формирана от 21,20 лв. – служебно въведени и от сумата от 3 лв. – покупка, за която е
издаден фискален бон. Ето защо липсва разминаване, като в протокола за проверка, АУАН и НП
са отразени коректните суми като служебно въведени и получени от продажби, от които е
формирана обща разчетена касова наличност от 24,20 лв. Не е допуснато и съществено нарушение
при определяне на санкцията, тъй като в текста на НП е посочено, че наказващият орган е взел
предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, поради което чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН
е спазен. Няма пречка в рамките на съдебното производство тази преценка да бъде проверена, вкл.
и при обсъждане доводите на жалбоподателя, поради което правото му на защита е гарантирано в
пълнота.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
2
намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка в
използваното от жалбоподателя фискално устройство била въведена „разчетена касова наличност”
в размер на 24,20 лв. (21,20 лв. – служебно въведени и 3 лв. от извършени продажби), докато в
касата се констатирала фактическа наличност на сумата от 146,60 лв. Същевременно във ФУ не са
направени други записи за „служебно въведени” суми (извън посочените 21,20 лв.). При това
положение безспорно търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй
като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност, което
е довело до необосновано различие в касовата наличност (в размер на 122,40 лв.). След като част
от наличните пари не са регистрирани във ФУ, то единственият възможен извод е, че тези пари не
са въведени по надлежния начин, предписан от чл. 33 от Наредбата.
Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2, изр.
2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което извън случаите
по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане (какъвто нормативен акт е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства), което не води до
неотразяване на приходи. Самият наказващ орган е приел, че липсва неотразяване на приходи,
което го е мотивирало да приложи чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и да препрати към чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС при определяне на санкцията. В случая е определена най-благоприятната за жалбоподателя
санкционна норма, поради което не е необходимо да се обсъжда дали е било налице укриване на
приходи или не. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът
достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е
„имуществена санкция” в размер, близък до минималния, предвиден размер в санкционната норма
- 700 лв. (както е процедирал наказващият орган). Съдът счита, че с оглед констатираните
отегчаващи обстоятелства (неиздаден фискален бон към момента на проверката) и наличието на
смекчаващи вината обстоятелства (липса на други нарушения на данъчното законодателство)
наказанието правилно е определено близо до предвидения минимум, но малко над него (както се
посочи са налице и отегчаващи вината обстоятелства). При тези обстоятелства съдът прецени, че
справедливото наказание в случая е „имуществена санкция” в размер на 700 лв. С така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС
по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не
3
може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Следва да се обърне внимание,
че такова поведение е предпоставка за препятстване отчетността на търговския обект, а и е
извършена контролна покупка от проверяващите, за което не е издаден фискален бон. Изложеното
до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към
процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като
такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата
на данни за предходни нарушения се разгледа като смекчаващо вината обстоятелство - при
определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на това
обстоятелство случаят да бъде определен като „маловажен”.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
наказващия орган в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно с потвърдената част
от НП. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН). По смисъла на чл.
143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37
от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на
80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по приходите,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел
„Оперативни дейности” - Бургас (чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
2, ал. 2 от Закона за НАП вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 660756-F671797 от 18.10.2022г. на
началник на отдел „Оперативни дейности“ ********* дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на „******“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
в гр. ********* ж.к. ******, бл. ****, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
********* ж.к. ******, бл. ****, да заплати на Национална агенция по приходите, на основание
чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5