О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260175
Бургаският окръжен съд
граждански състав
На 29.09.2020 година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 1187 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ №23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, със съдебен адрес ***. Н. Михайлов №7, вх.Б, ет.1, ап.2 срещу Община Поморие, ЕИК *********, с адрес гр. Поморие, ул.„Солна“ №5, представлявана от кмета Иван Алексиев, с която е предявена претенция за постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати сумата от 28 178.76 лева, представляваща договорена неустойка за забава, дължима на основание чл. 15 от сключен между страните договор №Д-610 от 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 02.12.2016г. е сключил с ответника договор, по силата на който следвало да извършва дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на улиците в Община Поморие. Дължимите от ответника суми трябвало да се заплащат в срок до 30 дни след издаване на фактура и съставянето на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Заявява в тази връзка, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, но ответникът извършвал плащания със значително забавяне. Дължимата сума по фактура №6569 от 28.02.2017г. в размер на 49 968.60 лева била заплатена едва на 19.04.2018г., а тази по фактура №6570 от 28.02.2017г. в размер на 23 999.51лв. ответникът платил на 19.04.2018г.
Изразена е позиция, че съгласно уговорката на чл.15 от договора страните приели помежду си, че при забавено изпълнение на задължението, на която и да е от тях се заплаща неустойка в размер на 0,1 процента от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на договора, възлизаща на 3 420 000 лева без ДДС. Посочват се размерите на претендираните обезщетения за забава върху сумите по описаните по-горе две фактури /19 038.57 лева по първата фактура и 9140.19 лева по втората фактура/за периода от 28.03.2017г. до 19.04.2018г., формирани като произведение от дневното обезщетение по дните на забавата. Общият размер на претенцията възлизал на сумата от 28 178.75 лева.
Заявените претенции са с правно основание чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
В подадения отговор на исковата молба се оспорват заявените претенции. Изразено е становище, че страните не са уговаряли клауза за неустойка. Ако се приеме, че такава е уговорена е направено възражение за нищожност на същата, поради противоречие с добрите нрави. Направени са и възражения за намаляване на неустойката до размера на дължимата законна лихва, както и за изтекла погасителна давност.
В срок са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба, в които ищецът и ответникът вземат отношение по заявените от насрещната страна твърдения и направени възражения.
Съдът, при направена
служебна проверка, констатира, че между същите страни е висящо търговско дело №70/20г.
по описа на БОС, по което е предявен иск от „РТК“ ООД срещу Община Поморие за
мораторна неустойка, претендирана на основание чл. 15 от сключения между
страните договор №Д-610 от 02.12.2016г., дължима по фактури №№6454 и 6455 от
30.12.2016г. Това производството е образувано преди настоящото дело. В конкретния
казус правото на вземане за
неустойка по отделни фактури не произтича от отделни договори или отделни
неустоични клаузи, а от една клауза по договор за периодично изпълнение, като
се касае за един иск за сборна мораторна неустойка, основан на едни и същи
правопораждащи факти. /в тази връзка определение №114 от 04.03.2014г. по т.д.
№2401/2014г. на на ВКС, II ТО/. Обстоятелството, че съдът е сезиран с отделни претенции по чл.92 ЗЗД по различните фактури, по които са образувани отделни производства, не
променя идентичността на спорното правоотношение и на релевантните за спора
факти. При приключване на търговско дело №70/2020г. с влязло в сила съдебно
решение ще се формира сила на присъдено нещо относно валидността на неустоичната
клауза на чл.15 от договора, която ще обвързва страните. Предвид наличие на
връзка на преюдициалност производството следва да бъде спряно до приключване на
спора по търговско дело №70 по описа на БОС за 2020г. с влязъл в сила съдебен
акт.
Ето защо и на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по търговско дело №125 по описа на БОС за 2020г. до приключване на производството по търговско дело №70 по описа на БОС за 2020г.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от съобщаването.
Съдия: