Р Е Ш Е Н И Е №
от 02.10.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на втори септември,
две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 871/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Образувано е по искова молба на Н.В.С.,
чрез адв. М. В. - ВТАК, против Прокуратура на Република България. В исковата
молба процесуалният представител на ищцата по делото развива съображения, че ДП
№ ЗМ-297 от 09.04.2017 година по описа на РУ - Велико Търново е образувано
срещу виновното лице за това, че на 07.09.2016 година в град Велико Търново,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - преносим компютър "Toshiba Satellite P50-I-18D", която владеел поради предаването
й за ползване - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Посочва, че с Постановление
от 17.11.2017г. ищцата е привлечена в
качеството на обвиняема по
ДП № ЗМ-297/2017 година по описа на РУ - Велико Търново за извършено престъпление по чл. 201 НК, като
престъплението, за което е привлечена като обвиняема е "тежко
умишлено" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и е наказуемо с лишаване от
свобода до 8 години с възможност да бъде постановена конфискация до 1/2 от
имуществото на виновния и същият да бъде лишен от права по чл. 37, ал. 1, т. 6
и т. 7 НК. Твърди, че още при първия разпит като обвиняема, С. е взела
категорично позиция, че не е присвоявала посочената вещ, а само е искала тя да
бъде приета от технически правоспособно лице - експерт, посочено от РУО.
Независимо от абсолютно безпротиворечивата фактическа обстановка, в дома й е
извършено претърсване и изземване за компютъра на 30.05.2017г. в присъствие на
поемни лица, като вещта е предадена доброволно от съпруга й след поканване,
въпреки че е оформен протокол за претърсване и
изземване. След изземването на компютъра, разследването е продължило и ищцата е
привлечена като обвиняема с ново постановление на наблюдаващия делото прокурор
от 05.10.2018г. за извършено престъпление по чл. 204, буква "А", вр. чл. 201 НК. В същият ден независимо от новото по-леко
обвинение, материалите от разследването са предявени за извършено престъпление
по чл. 201 НК. През цялото време на разследването, считано от първоначалното
привличане на С. като обвиняема на 17.11.2017г. до 23.11.2018г. същата е била с
мярка за неотклонение "подписка", с която са въведени ограничения в
правото й на свободно придвижване и е осъществяван контрол от органите на
полицията в изпълнение на тази мярка, съгласно чл. 60, ал. 3 НПК. Посочва, че с
постановление от 23.11.2018г., наказателното производство е внесено във ВТРС, по
което по искане на прокурора са проведени множество съдебни заседания,
разпитани са множество свидетели, а ищцата е търпяла унизителното положение на
обвиняема, очакваща присъдата си. С Решение № 450 от 15.10.2019г. на ВТРС по
АНД № 2209 по описа за 2018г. на ВТРС, Н.В.С. е призната за невиновна по
въведеното срещу нея обвинение по чл. 204, буква "А", вр. чл. 201 НК. С Решение № 15 от 18.02.2020г. по ВАНД №
400 от 2019г. ВТОС е потвърдил изцяло Решение № 450 от 15.10.2019г. по АНД №
2209/2018г. на ВТРС. По същество, с двата съдебни акта е прието, че деянието, в
което е обвинена ищцата Н.С. е несъставомерно от
субективна страна, че в случая е налице гражданско-правен спор, който е
следвало да бъде разрешен от съда. Твърди, че за срока от образуване на
досъдебното производство - 30 март 2017г., до приключване на наказателното
производство с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 15 от 18.02.2020г. по ВАНД
№ 400/2019г. на ВТОС, в продължение на 2 години, 10 месеца и 12 дни, ищцата е
търпяла неимуществени вреди, изразяващи в преживени негативни емоции, унижаване
на честа и достойнството й и злепоставяне на доброто й име пред обществото, в резултат
на воденото против нея наказателно производство за извършване на тежко умишлено
престъпление по чл. 201 НК. Посочва, че намирайки се тежка в житейски план
ситуация, същата е допълнена от образуваното срещу нея наказателно
производство, чрез което върху нея е осъществен допълнителен незаконен тормоз,
който е довел до рязко влошаване на здравословното й състояние. При мисълта, че
е обвинена в престъпление, което не е извършила, започнало рязко да се повишава
кръвното й налягане. Развива съображения, че в случая е налице причинна връзка
между неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла и влошеното й
здравословно състояние. От друга страна, за целия период от образуването на
наказателното производство до приключването му, тя е преживяла много тежко уронването
на честта и достойнството й, дискредитирането й в обществото и в трудовия
колектив, в който е работила 24 години. Извършена й е криминална регистрация,
снимана е с номер в профил и анфас, взети да отпечатъци от всичките и пръсти и
длани. Колегите и познатите й започнали да избягват контакти с нея, тъй като се
разчуло, че е разследвана от прокуратурата и е обвиняема. Чувствала е, че
целият й смислен живот, всеотдайността на професията й като педагог,
авторитетът и достойнството й са заличени, чрез насочената към нея наказателна
репресия. Твърди, че наред с неимуществените вреди, ищцата е претърпяла и
имуществени такива в размер на 800.00 лева, което е минималното възнаграждение
за един адвокат, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - чл. 13, ал.1, т. 3. Направено е искане на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратура на Република България да бъде
осъдена да заплати на Н.В.С. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер на 15 000.00 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 800.00 лева, в едно със законната лихва, считано от 18.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира да бъдат присъдени направените от
ищцата разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново развива
съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими и
доказани по своето основание, но недоказани по размер. Посочва, че
претендираната сума за претърпените от ищцата неимуществени вреди е
изключително завишена и несъобразена с принципа за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че с Постановление № 2367/2016 от 30.03.2017 година е образувано ДП
№ ЗМ-297/2017 година на РУ на МВР - Велико Търново, пр. пр. № 2367/2016 година
на ВТРП срещу виновното лице за това, че на 07.06.2016 година в град Велико
Търново противозаконна присвоил чужда движима вещ - преносим компютър "Toshiba Satellite
P50-I-18D", която владеел поради предаването й за ползване - престъпление
по чл. 206, ал. 1 НК, както и че на 17.11.2017 година Н.В.С. е привлечена в качеството на обвиняема за
извършено престъпление по чл. 201 НК и й е взета мярка за неотклонение
"подписка", а на 05.10.2018 година е привлечена в качеството на
обвиняема за извършено престъпление по чл. 204, б. "а", вр. чл. 201 НК. От приложеното по делото ДП се установява,
че с Молба, вх. № 2367/16 от 28.03.2017 година на ВТРП, С. е поискала да се
запознае с материалите по преписка 2367/2016 година, че срокът за разследване е
удължаван осем пъти, както и че на 30.05.2017 година е извършено претърсване и
изземване на преносим компютър "Toshiba
Satellite P50-I-18D" от жилището на ищцата.
Видно
от приложеното в досъдебното производство /л. 8 от том II/ пълномощно, ведно
с Договор за правна защита и съдействие, Н.В.С. е
упълномощила адв. М.В. - ВТАК да я представлява по ДП № ЗМ-297/2017 година по
описа на РУ на МВР Велико Търново до приключването му във всички инстанции.
Договореното възнаграждение е в размер на 800.00 лева и е било платено в брой.
С Решение № 450 от 15.10.2019 година по АНД № 2209/2018
година на ВТРС С. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й
обвинение по чл. 204, б. "а", вр. чл. 201 НК.
С Решение № 15 от 18.02.2020 година по ВАНД № 400/2019
година на ВТОС е потвърдено Решение № 450 от 15.10.2019 година по АНД №
2209/2018 година на ВТРС.
По делото са представени и Амбулаторен лист № 2105 от
23.05.2017 година /оригинал/; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 010109 от
25.05.2017 година, ведно с допълнение към лист /оригинал/; Искане за образно
изследване № ********** от 25.05.2017 година /оригинал/; Резултата от
компютърно-томографско изследване от 25.05.2017
година /оригинал/; Амбулаторен лист № 2119 от 25.05.2017 година /оригинал/;
Амбулаторен лист № 66 от 11.06.2018 година /оригинал/; Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 011916 от 15.06.2018 година /оригинал/; Амбулаторен лист №
3242 от 18.06.2018 година; Амбулаторен лист № 3243 от 18.06.2018 година;
Ехография от 14.06.2018 година на Д-р Д.
Игнатова; Амбулаторен лист № 3221 от 30.07.2018 година, ведно с таблица с
измервания /оригинал/, както и Трудова книжка серия Т, № 091645 - стр. 16 и 17
/л. 13-26/.
В
съдебно заседание на 22.07.2020 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят К. И. И. заявява, че живее с ищцата близо 20 години на съпружески начала.
Посочва, че здравословните й проблеми започнали, когато й било отправено
обвинение, че е присвоила компютъра, накъде около 2017 година. Започнала да
взема лекарства за кръвно, да й прилошава, за което ходили до Бърза помощ, при
личен лекар в поликлиниката, като преди това такива случаи не е имало. Заявява,
че сънят й станал неспокоен, събуждала се често, появила се нервност, ядосвала
се за най-дребни неща. Посочва, че се опитала да започне работа в много училища
в града и извън него, да си подава документи, но отказвали да я вземат защото
се водят дела с нея. Всичко това й съсипало нервната система, цял живот е
работила и изведнъж останала безработна. Заявява, че след обиска също била
много разстроена от срама от комшиите, като започнала да плаче, а това много
рядко й се случвало.
В
проведеното на 02.09.2020 година свидетелката Р.П.М. посочва, че познава ищцата, която е нейна
пациентка от месец юни 2000 година, тъй като е неин личен лекар. Заявява, че направила
справка, при която се установило, че през 2015г. има едно посещение за
профилактичен преглед, през 2016г. - две посещения, едното от които отново за
профилактичен преглед. След това започнали по-чести посещения - на 28.04.2017г.,
с оплакване от световъртеж, главоболие, загуба на равновесие и промяна в
кръвното налягане; на 02.05.2017г. - с оплакване за болки в корема; на 23.05.2017г.
- с високо кръвно налягане, след Бърза помощ със сърцебиене, загуба на
равновесие и световъртеж. Посочва, че по повод на тези оплаквания на
25.05.2017г. е изпратена за консулт с невролог и назначена съответната терапия.
На 11.06.2018г. - по повод световъртеж, загуба на равновесие и шум в ушите е
изпратена на консултация с невролог, една седмица по-късно същата година е
изпратена за консулт при кардиолог, като там е установена хипертонична болест
на сърцето и изписана терапия. Заявява, че
през 2017г. е по-активно посещението при нея, като е това, което е
споделила е, че има някакви проблеми, свързани с работата.
Свидетелката
И. З. М. посочва, че е дъщеря на ищцата и че са в добри отношения, че живеят в съседни блокове и
работели на едно място дълги години, като контактът им е ежедневен. Заявява, че
след смъртта на съпруга й, тя останала сама с децата и от тогава контактите им
са още по-близки. Посочва, че нещата съвпаднали с делото, което е с
прокуратурата. От нея разбрала, че й е повдигнато обвинение, че е присвоила от
училище някакво имущество. Преди това, след тяхната трагедия, тя била голяма
опора както за нея, така и за децата. Грижела се за тях и през пролетта на
2017г. разбрала от нея, че е обвинена за присвояване. Тя го преживяла
изключително тежко, започнала да прави кризи, да вдига кръвно, отслабнала
страшно много. Заявява, че тя е изключително честен човек, дълги години
работела в това училище и давала всичко от себе си, но в един момент колегите
започнали да я избягват. Започнала да си търси работа в други училища и въпреки
многото й квалификации, никъде не можела да си намери работа, защото е едва ли
не престъпник. Посочва, че за нея бил изключително тежък моментът, когато
трябвало да отиде в полицията, където й взели отпечатъци, снимали я с някаква
табела, след което тя изглеждала много зле. Заявява, че за първи път видяла
майка си да пие лекарства. Посочва, че майка й е споделяла с нея, че е като
смачкана, отхвърлена от обществото и приятели, тежало й това, че оставайки без
работа и доход не може да помага финансово и на нея. Заявява, че първо до тях стигнала
информация от колеги, че нещо се случва, че е подадена жалба в полицията, че срещу
нея течеше нещо, за което тя не била информирана. Посочва, че й е разказала за
унижението и срама, които е изпитала след претърсването - на отворената врата
на апартамента и съседите, като след това претърсване и след отпечатъците
всичко й се отразило на здравето, на самочувствието. Изглеждала просто смачкана
и за кратък период отслабнала с
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени
вреди, в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление, за което същата е била оправдана, поради това, че извършеното
деяние не е престъпление. Т.е. касае за претенция за вреди от процесуална
принуда, когато лицето е било оправдано /чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ/, за които
държавата отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна
връзка с повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване
на престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е
предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като
без повдигане на неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили
претендираните вреди. В тази насока е както константната практика на ВКС, например
Решение № 104 от 25.06.2018 година по гр.д. 2782/2017 година на III г.о. на
ВКС, така и мотивите на ТР №
5/15.06.2015 година по тълкувателно дело № 5/2013 година.
Следва да се има предвид, че ищецът
е този, който е длъжен да въведе твърдения за причинените му болки и страдания
и да ги докаже. Страхът от наказателна отговорност във всички случаи
представлява емоционално безпокойство и страдание, които са освен фактическа
последица, но така също и правна последица, тъй като целта на наказанието е да
възбуди страх. Ето защо, когато се претендира обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение, не е необходимо ищецът да твърди и доказва
преживения обичаен страх от наказателната отговорност. Той следва от закона. За
всички останали болки и страдания е нужно да бъдат въведени твърдения и съответно
да бъдат ангажирани доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да
докаже основанието на иска /В този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 година по
гр. д. № 85/2012 г. На IV г.о. на ВКС/.
В случая по делото от
представените по делото доказателства се установява, че е осъществен съставът
на специалния деликт, предвиден в ЗОДОВ, тъй като на ищцата по делото е било
повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 201 НК, впоследствие - по чл. 204, б.
"а", вр. чл. 201 НК, по което същата е била
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Повдигнатото
обвинение, внасянето на досъдебното производство в съда и
последващото оправдаване на ищцата безспорно са свързани с негативни психични
преживявания и стресово състояние - чувство на унижение и срам, социален
дискомфорт за определен период от време. В този смисъл на ищцата са причинени
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица по смисъла на
чл. 4 ЗОДОВ от незаконосъобразното повдигане и поддържане на обвинение, за
което е оправдана.
При искове с правно основание чл.
2 ЗОДОВ съдът е задължен да извърши преценка на обстоятелствата, свързани с
личността на увредения, начина му на живот и обичайната му среда; тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки за принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване
на здравословни увреждания, както и да посочи какво е тяхното значение за
определяне на обезщетението за претърпените от него вреди по справедливост.
База при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране
за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Във всеки конкретен случай, съдът следва да вземе предвид
обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на
обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната
практика.
В случая по делото повдигнатото на
ищеца първоначално обвинение е по чл. 201 НК, което е за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. В последствие с постановление от 05.10.2018 година,
близо една година след първоначалното обвинение, е привлечена в качеството на
обвиняема за извършено престъпление по чл. 204, б. "а", вр. чл. 201 НК. От момента на привличането й в качеството
на обвиняема до оправдаването й е изминал период от две години и три месеца -
от 17.11.2017 година до 18.02.2020 година, като й е била взета мярка за
неотклонение "Подписка". Следва да се има предвид, че досъдебното
производство за длъжностно присвояване на процесния преносим компютър е
образувано още на 30.03.2017 година, като още на фаза пр. преписка Н.С. е
поискала да се запознае с материалите по същата, респективно - същата е знаела
за воденото разследване срещу нея, доколкото същата никога не е отричала, че
лаптопът е в нейно владение. Същата е участвала активно в наказателното
производство, както в досъдебната му фаза, така й в
съдебната, като се е явявала на множество съдебни заседания.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение
ищцата е претърпяла страдания, изразяващи се не само в изпитаните негативни
емоции и субективно чувство на срам и отчаяност. Показанията на разпитаните
свидетели са изцяло в тази насока. Освен това от представените по делото
медицински документи, а и от събраните гласни доказателства безспорно се
установява, че здравословното състояние на ищцата се е влошило в периода на
разследването и повдигането на обвинение. Кръвното й налягане започнало да се
покачва, прилошавало й, виело й се свят, сънят й станал неспокоен и е започнала
да приема медикаменти в този период. На следващо място моментът, в който й е
повдигнато обвинение, е бил изключително тежък както за нея, така и за цялото й
семейство, доколкото година по-рано е починал съпругът на дъщеря й и ищцата е
била нейна опора и помощ при отглеждането на децата й. В този смисъл с
повдигане на въпросното обвинение са се натрупали негативните емоции и
преживявания и същата е била "смачкана". Освен това от събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че това се е
отразило и на професионалното й развитие. Ищцата е била учител в продължение на
повече от двадесет години и е възпитавала учениците си на това какво е добро и
какво е лошо. След възникналите с ръководството на училището, в което е
работила, конфликти, които са станали повод за подаване на жалба в Районна
прокуратура - Велико Търново, е образувано досъдебното производство и ищцата е
привлечена в качеството на обвиняема. След този момент същата е изпитвала
затруднения да си намери работа, въпреки квалификацията, която притежава. В
този смисъл настоящият съдебен състав приема, че с повдигането и поддържането
на обвинението срещу С. са възникнали трудности за завръщането й към обичайния си
начин на живот. В този смисъл освен изживените психо-емоционални смущения,
които биха били нормални за всеки един съзнателен член на обществото в такава
ситуация, в резултат на воденото и поддържано срещу ищцата наказателно
производство същата била притеснена, потисната, сънят й бил неспокоен и като
цяло "смачкана". Освен това значително се е влошило на здравословното
й състояние, била е дискредитирана както пред общество, така и пред колегите й.
Съдебната практика
се е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство, страх да определя обезщетение от около
1000 лева за всяка година от наказателното производство. В този смисъл са
например Решение № 53 от 07.05.2019 година по гр.д. № 3528/2018 година на III
г.о. на ВКС, Решение № 60 от 14.05.2019 година по гр.д. № 2324/2018 година на
IV г.о. на ВКС и много други, като същите касаят увреждания, възникнали в годините
между 2007 и 2012 година. В случая по делото като обстоятелства, които изискват
завишаване на така посочената база следва да се вземе предвид изминалият от
тогава продължителен период от време и промяната в икономическата обстановка в
страна, както и всички изложени по-горе съображения за начина, по който
обвинението й се е отразило на здравословното състояние, в семейството и в
професионален аспект.
Съвкупната преценка
на всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените от ищцата морални
страдания, обуславя извод за частична основателност на претенцията за
обезщетение, което съдът с оглед всичко изложено по-горе, по справедливост и
въз основа на практиката на ВКС по тези дела определя в размер на сумата от 8
000.00 лева, която счита, че в най-пълна степен би възмездила всички понесени
от нея неимуществени вреди. По изложените съображения искът за обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата от 8 000.00 лева до пълния
претендиран размер от 15 000.00 лева, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан в тези му част.
Искът за претъпени
от ищцата по делото имуществени вреди се явява основателен и доказан за
претендираната с исковата молба сума в размер на 800.00 лева, която видно от
представения договор за правна защита и съдействие е била заплатена от С. за защитата
й в наказателното производство. Неоснователно в тази насока се явява
възражението на представителя на ВТРП, че претенция за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от лицето адвокатско възнаграждение в
наказателното производство е неоснователна. Така в ТР № 1 от 11.12.2018 година
по т.д. № 1 от 2017 година на ОСГК ВКС изрично приема, че "Съдебната
практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното
производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на
ЗОДОВ."
Съгласно т. 4 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година по т.д. № 3 от 2004 година на
ОСГК на ВКС началният момент на забавата, респективно – дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление, т.е. в случая по делото – от 18.02.2020
година.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратура
на Република България следва да бъде осъдена да заплати на Н.В.С. сумата в
размер на 556.96 лева, представляваща направените от нея разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, Районен съд – Велико
Търново
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София, бул.
"Витоша" № 2 да заплати на Н.В.С.
***, с ЕГН ********** сумата в размер на
8 000.00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на
повдигнато на 17.11.2017 година
по ДП № ЗМ-297/2017 година по описа на РУ на МВР Велико Търново и поддържано
обвинение за извършено престъпление, по което е била оправдана с Решение № 450 от 15.10.2019 година по АНД
№ 2209/2018 година на ВТРС, потвърдено с Решение № 15 от 18.02.2020 година по
ВАНД № 400/2019 година на ВТОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2020 година
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София, бул. „Витоша” № 2 да
заплати на Н.В.С. ***, с ЕГН **********
сумата в размер на 800.00 лв. /осемстотин
лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди от в резултат на повдигнато на 17.11.2017 година по ДП №
ЗМ-297/2017 година по описа на РУ на МВР Велико Търново и поддържано обвинение
за извършено престъпление, по което е била оправдана с Решение
№ 450 от 15.10.2019 година по АНД № 2209/2018 година на ВТРС, потвърдено с
Решение № 15 от 18.02.2020 година по ВАНД № 400/2019 година на ВТОС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.02.2020 година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.В.С. ***, с ЕГН **********
срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
– град София, бул. „Витоша” № 2 иск с правно основание чл. чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, за претърпени от нея неимуществени вреди от в резултат на повдигнато на 17.11.2017
година по ДП № ЗМ-297/2017 година по описа на РУ на МВР Велико
Търново и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е била
оправдана с Решение № 450 от
15.10.2019 година по АНД № 2209/2018 година на ВТРС, потвърдено с Решение № 15
от 18.02.2020 година по ВАНД № 400/2019 година на ВТОС, за
разликата от 8 000.00 лева до пълния претендиран размер от 15 000.00 лева,
която разлика е в размер на 7 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София, бул.
"Витоша" № 2 да заплати на Н.В.С.
***, с ЕГН ********** сумата в размер на
556.96 лв. /петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща направените по делото съдебни разноски съразмерно с уважената
част на исковете.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: