Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.02.2021 г. Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд втори
граждански състав
На осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА
ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 1223 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
искова молба на Д.М.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Г. против
О.К. ЕИК ************ със седалище и адрес на управление:***, представлявана от
К. на Общината Е. К..
Ищецът твърди, работил в О.К. по граждански
договор от 01.09.2018 г. на длъжност МОЛ и н. о. в ДДЛРГ, гр. К., който бил
прекратен със Заповед № РД-60/05.02.2020 г. Със заповедта била определена
комисия, в присъствието на която ищецът предал на друго МОЛ имуществото, за
което отговарял.
Ищецът твърди,
че към настоящия момент не са му изплатени трудовите възнаграждения за м.
декември 2019 г. и м. януари 2020 год. По силата на гражданския договор О.К. му
заплащала месечно трудово възнаграждение в размер на 440.00 лева. Многократно
искал от длъжностните лица в Общината да му бъдат изплатени горните суми, но
получавал отказ.
С жалба вх. №
94-00-2028/22.05.2020 г. помолил и К. на Общината за съдействие, но до момента
сумите не му били изплатени.
Поради
обстоятелството, че работодателят не му заплащал доброволно дължимите суми, за
ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящата искова молба. Моли съда, да постанови решение, с
което да бъде осъдена ответната Община да му заплати:
- сумата от 440.00 лева представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2019 г., ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева,
представляващо законна лихва, считано от 01.01.2019 г. до датата на предявяване
на исковата молба – 30.09.2020 г.;
- сумата от 440.00 лева представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2020 год., ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева,
представляващо законна лихва, считано от 01.02.2020 г. до датата на предявяване
на исковата молба – 30.09.2020 г.
Претендира разноските по делото.
Ответната О.К. чрез юрк. Д.Т. взема становище за
неоснователност на иска.
Посочва, че предмет на спора е установяване
съществуването на парично вземане в размер на 920 лв. /деветстотин и двадесет
лева/ от които 880.00 лв. представляващи, според изложеното от ищеца, дължима
сума по сключен граждански договор за извършване на дейностите – MОЛ и н. о. в
ДДЛРГ, гр. К. и 40 лв. дължими лихви, върху посочената сума.
Твърди, че определянето на един договор като трудов се
извършвало въз основа на редица характеристики. На първо място, това били:
предмет на договора е предоставянето на работна сила; страните (работодател и
работник) са в йерархична зависимост; работното време е фиксирано; служителят
носи дисциплинарна отговорност; непостигането на резултат е за сметка на
работодателя; договорът задължително е възмезден и се регистрира в НАП,
изплащането на възнагражденията става по ведомост, но най-вече, отношенията се
уреждат съгласно К. на т..
От друга страна, т. нар. граждански договори имат за
предмет предоставянето на трудов резултат; страните (възложител и изпълнител)
са равнопоставени; Изпълнителят няма фиксирано работно време; не носи
дисциплинарна отговорност; непостигането на уговорения резултат е за негова
сметка; договорът може да бъде както възмезден така и безвъзмезден; не подлежи
на регистрация в НАП, а възнаграждението се изплаща чрез сметка за изплатени
суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, по която се удържа и внася авансовия данък, но
най-вече, отношенията се уреждат съгласно З. за з. и д..
От изложеното в исковата молба и приложенията към нея
било видно, че между ищеца и О.К. е сключен писмен договор на 01.09.2018 г. за
извършване на дейностите – МОЛ и н. о. в ДДЛРГ, гр. К. за периода от м.
септември до м. декември. Съгласно чл. 2 от горецитирания договор, Възложителят
/О.К. се задължавал да изплати на Изпълнителя сумата от 1920 лв. на 4 /четири/
равни вноски, след изтичане на календарния месец, за който се дължи, след като
Изпълнителят представи отчет за дейността си и се изготви протокол за
извършената работа от длъжностно лице в О.К. Т. е. договорът бил сключен по
реда на чл. 258 и сл. от ЗЗД и нямал характеристиките на трудов договор.
Ответникът не оспорва, че за периода, за който е сключен
представения договор, ищецът е изпълнил своите задължения. Твърди, че от своя
страна, О.К. е приела извършената работа без възражения и е съставила протоколи
за извършената работа, разходът, определен в протокола е одобрен съгласно
Системата за финансово управление и контрол (СФУК) в О.К. и дължимите суми били
изплатени на ищеца. За това обстоятелство били изготвени граждански договори за
месеците от септември до декември 2018 г., подписани били декларации от ищеца,
изготвени били сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и разходни
касови ордери. Същите били подписани от длъжностни лица в администрацията и от Д.К.
за това, че дължимите суми, след приспадане на дължимия авансов данък, са
получени.
С оглед на гореизложеното ответникът счита, че
представеният с исковата молба договор е изпълнен и прекратен.
Също така, от представената Заповед № РД-60/05.02.2020
г. на К. на О.К. било видно, че тя не е за прекратяване на трудово
правоотношение, в каквото ищецът не е бил с О.К. а била за назначаване на
комисия от длъжностни лица от администрацията, които да
присъстват при приемането и предаването на поверено на ищеца имущество на
длъжностно лице от О.К. и в изпълнение на т. 2 от същата бил съставен и
представеният приемо-предавателен протокол.
За процесният период – м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г.,
протоколи за извършена работа не били съставяни от длъжностни лица в О.К. и
посоченият разход не бил одобряван съгласно Системата за финансово управление и
контрол (СФУК) в общинска администрация. Липсвали и последващи документи –
договор, декларация, сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и
разходни касови ордери, т. е. липсвало основание, което да обоснове
извършването на такова плащане от страна на О.К. Нямало и доказателства, че на
лицето изобщо е възлагана такава работа, както и че същата е извършена
качествено и в срок и за ответната Община е възникнало задължение за плащане на
посоченото възнаграждение.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявения от Д.М.К. иск като
неоснователен и недоказан и да присъди направените разноски за инстанцията,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Претенцията на
ищеца е за заплащане на възнаграждение за положен труд през м. декември 2019 г.
и м. януари 2020 г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
при произнасянето си е обвързан от фактическите твърдения на ищеца в исковата
молба, а в настоящия случай той е основал исковата си претенция на твърденията
за съществувало между него и О.К. трудово правоотношение. В исковата молба
изрично е посочено, че се претендира трудово възнаграждение на основание чл.128
от КТ и в този смисъл съдът е докладвал делото, определил е правната
квалификация на иска и е разпределил доказателствената тежест. В
обстоятелствената част се излагат твърдения, че правоотношението между страните
произтича от сключен граждански договор от 01.09.2018 г. – представен по делото
в заверен препис. Наричаният в практиката „граждански договор“ за полагане на
труд по правна същност е облигационният договор за изработка по чл. 258-269 от ЗЗД.
Във всички случаи обаче трябва да се има предвид, че характерът на договора се
определя не от неговото наименование, а от неговото съдържание, от правата и
задълженията, които се установяват с него. В случай, че с даден работник или
служител е сключен договор, който е наименован като „граждански“, а
съдържанието му отговаря на трудов договор, работникът има интерес да се изясни
и при необходимост да се установи по административен път или със съдебно
решение, че договорът е трудов, а не граждански. Само така работникът или
служителят ще има закрилата, която трудовото законодателство е установило в
отношенията му с работодателя.
Трудовият
договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на
което едната страна – работник или служител, се задължава да предоставя работната
си сила за ползването ѝ от другата страна – работодател, като изпълнява
определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия
за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия
за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са
договорили извършване на определена работа и постигане на определен резултат срещу
получаване от изпълнителя на определено и предварително договорено
възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански
договори за услуга. Съдържанието на трудовия договор обхваща две групи
елементи, предвидени в разпоредбата на чл. 66 КТ: минимално необходимо
договорно съдържание, определено в чл. 66, ал. 1 КТ; допълнително и факултативно
договорно съдържание съгласно чл. 66, ал. 2 КТ. Минимално необходимото
договорно съдържание на трудовия договор включва съгласно чл. 66, ал. 1 КТ
следните елементи, които трябва да фигурират във всеки един сключен трудов
договор: място на работа; наименование на длъжността и характера на работата;
дата на сключването на трудовия договор и начало на неговото изпълнение;
времетраене /срок/ на трудовото правоотношение; размер на основния и удължения
платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок
на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основно
и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане и продължителност на работния ден или
седмица.
Съдържанието на
гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като при договора за изработка, в разновидността му на договор за извършване
на определена работа или услуга, страните следва да уговорят предмета на работата/услугата
– с договора за изработка или услуга изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съответно да извърши определени услуги, съгласно поръчката на
другата страна, а последната – да заплати възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/. Налице
са разлики при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по
гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер,
изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално
необходимото съдържание на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ/, и при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
минималната работна заплата е гарантирана /чл. 245, ал. 1 КТ/. При гражданските
договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на
договора – може да бъде определено в твърд размер, или като процент от
реализирания оборот, или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от
постигнатия резултат и др.
Разликите между
двата договора се състоят и в разпределението на риска – при трудовия договор
непостигането на резултат от използването на работната сила, поради независещи
от работника или служителя причини, е за сметка на работодателя, докато при
договора за изработка или услуга рискът от непостигането на трудовия резултат е
за сметка на изпълнителя, и той няма право на възнаграждение от поръчващия.
Ищецът е
представил заверен препис от сключения между него и ответната О.К. писмен
договор. Тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД,
настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор за
извършване на дейността „МОЛ и н. о. в ДДЛРГ, гр. К.“ не съдържа част от
необходимите реквизити на трудовия договор.
Уговорките в
раздел I и II, с които са
определени предмета на договора и правата и задълженията на ищеца, не
установяват наличие на уговорена трудова функция по смисъла на чл. 66, ал. 1,
т. 2 КТ. Сключеният между страните договор не е за престиране на работна сила,
а за постигане на резултат, възнаграждението е уговорено в зависимост от
осъществената от ищеца извършена работа, т. е. зависи от конкретния резултат на
извършената от него дейност: „Месечното
плащане се дължи на база представен отчет и изготвен протокол за извършена
работа“ – чл.2, т.2.2 от договора.
Елемент от
задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ е
определяне на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В настоящия случай
клаузите за размера и срока за плащане на възнаграждението са уредени в раздел I от договора. От тези договорни клаузи се
установява, че възнаграждението не е с постоянен характер, а е поставено в
зависимост от извършената работа, т. е. зависи от конкретния резултат на извършената
от ищеца дейност, а не се гарантира получаването на твърдо регулярно или
постоянно месечно възнаграждение. Между страните не е постигнато взаимно
съгласие за периодичността на плащане на възнаграждението, а е уговорено да се заплати сумата от общо 1920 лева на 4
равни месечни вноски, след изтичане на календарния месец, за който се дължи и
на база
представен отчет и изготвен протокол за извършена работа
Въз основа на
изложените съображения следва да се направи извод, че поради липса на част от
основните елементи от минимално определеното съдържание на трудовия договор в
чл. 66, ал. 1 КТ, сключеният между страните договор за извършване на дейността „МОЛ
и н. о. в ДДЛРГ, гр. К.“ не отговаря на характеристиките на трудовия договор.
Ищецът е дължал извършване на определени дейности и постигане на определен
резултат по граждански договор.
Липсата на
трудов договор, респ. – на трудово правоотношение между страните, обосновава
извод за неоснователност на иска и претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение и лихва за забава следва да бъде отхвърлена само на това
основание.
За пълнота
следва да се посочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително и изготвените съдебно-счетоводни експертизи, не се установи ищецът
да е представял отчети и да са съставяни протоколи за извършена работа за м.
декември 2019 г. и м. януари 2020 г., каквото е условието за заплащане на
възнаграждение (чл.2, т.2.2 от договора). Следва да се отбележи също, че в чл.1
от договора от 01.09.2018 г. е
уговорено, че възложената на ищеца работа е следвало да бъде изпълнявана за
периода от м. септември до м. декември, т. е. периодът на исковата претенция – м.декември 2019 г. – м. януари 2020 г. попада
извън срока на процесния договор.
По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 23, т.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, ищецът следва да заплати на ответната
Община възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и НЕДОКАЗАНИ,
предявените от Д.М.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Г.
против О.К. ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от К. на Общината Е. К. обективно съединени искове с правно
основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД, с които моли да бъде осъдена О.К. да
заплати на ищеца:
- сумата от
440.00 лева представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба – 30.09.2020 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено
плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от
01.01.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 30.09.2020 г.;
- сумата от
440.00 лева представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
януари 2020 год., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба – 30.09.2020 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено
плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от
01.02.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба – 30.09.2020 г.
ОСЪЖДА Д.М.К.,
ЕГН: **********,*** да заплати на О.К.
ЕИК ************* със седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.
на Общината Е. К., направените по делото разноски в размер на 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
осн. чл.315, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок, считано от 01.02.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.