РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 11.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Й.И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА адм.д № 72 / 2013 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 213, във вр. с чл. 129 и чл. 134 от ЗУТ.
Със Заповед № 87/22.01.2013 г. на Кмета на Община Ловеч на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с Решение № 711/27.04.2006 г. на ОбС – Ловеч и Решение № 10 от протокол № 1/08.01.2013 г. на ОЕСУТ при Община Ловеч е одобрено изменението на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за урегулиран поземлен имот II, отреден „За озеленяване“ и УПИ I и III, отредени за „КЖС“ в кв. 70 по плана на зона „Имеритински“, гр. Ловеч, с който за поземлените имоти в тях се обособяват урегулирани поземлени имоти I, II-1298, III, VII, VIII, IX-1302, X-1301, XI, XII-1304, XIII-1305, XV, XVI-1310, XVII, XVIII-1313 и XIX с предназначение „За жилищно строителство“ и УПИ XIV с предназначение „За Митрополия“ и се образува задънена улица с о.т. 1268 до о.т. 1270 за обслужването им по зелените и кафяви линии, надписи и означения, като се установява режим на застояване по червените и зелените задължителни и ограничителни линии на застрояване при спазване на устройствените показатели за жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина Жм, съгласно приложения проект, неразделна част от заповедта.
Недоволни от заповедта са останали М.А.П.,***, ЕГН: **********, А.В.Х.,*** и К.В.Х., ЕГН: **********, от същия адрес, които оспорват заповедта в частта, с която се предвижда изменение на УПИ I в кв. 70 по плана на гр. Ловеч, зона „Имеритински“, в която попада имот пл. № 1298 и в частта, с която се прокарва улица. Сочат съществени нарушения на материалния закон. Към настоящето дело с определение № 176 от 28.03.2013 г. е присъединено адм.д. № 74/2013 г. по описа на ЛАС, образувано по жалба на К.В.П., ЕГН: **********,***, който оспорва заповедта, в частта относно п.и. с идентификатор № 43952.507.1302. Както в първоначалните жалби, така и в допълнителните такива, а също и в съдебно заседание и в писмена защита се сочат от всички жалбоподатели, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевира се съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с твърдението, че не са били уведомявани за проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и не са имали възможност да направят възражения, а самата оспорена заповед е постановена след обявяване от съда /по адм.д. № 5/2008 г. на ЛАС/ на нищожност на друга заповед с напълно идентично съдържание. Твърди се, че заповедта е издадена при съществени нарушения на материалния закон: към датата на издаване на заповедта е влязла в сила КККР на гр. Ловеч, а проектът за процесното изменение не е съобразен с него, твърди се, че имотите, предмет на изменението са били вече урегулирани, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУТ. Твърди се, че е недопустимо без съгласие на собствениците на поземлени имоти, които веднъж са били урегулирани, да се променят границите им с последващо урегулиране, като се твърди, че жилищната сграда на жалбоподателя К.В.П. се разделя от регулационната граница. Допълнително се твърди нарушение на чл. 62а, ал.2-5 от ЗУТ, във вр. с чл. 127, ал. 1 от ЗУТ. Допълнително се твърди, че нито едно от посочените основания за издаването на заповедта /134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ/ не е налице. Сочат се и други нарушения на материалния закон. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и се представляват от адв. С. от ЛАК, която поддържа жалбата, ведно с искане за присъждане на разноски.
Ответникът Община Ловеч се представлява от адв. Ст. Д., която намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за законосъобразна.
По делото не са постъпили заявления до съда от заинтересовани лица по чл. 218, ал. 5 от ЗУТ в едномесечния срок, считано от обнародване на съобщението за оспорване в „Държавен вестник”, по чл. 218, ал. 1 от ЗУТ, ДВ бр. 50/07.06.2013 г.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани.
Жалбите са основателни.
Съдът с оглед нормата на чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК следва да извърши цялостна проверка на законосъобразността на ИАА, независимо от доводите на жалбоподателя.
Видно е, че издателят на оспорената заповед е териториално и материално компетентния орган съгласно чл. 129, ал. 2 и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.
При проверка на спазване на установената форма съгласно чл. 146, т. 2 от АПК съдът съобрази следното:
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, т. 1-3 от АПК, т.к. съдържа наименование на издалия я орган, наименование на акта, може да се направи извод и за адресати на акта, но не отговаря на изискването на чл. 59, т. 4 от АПК-не са посочени фактически основания за издаването на акта, като в заповедта е посочено само с цифри правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ /всъщност посочени са две правни основания/. Съгласно константната съдебна практика фактическите основания за издаването на акта може да се съдържат в самата административна преписка. В процесния случай такива фактически основания не се намират в административната преписка, като видно от препис-извлечение на Решение № 10 от Протокол № 1/08.01.2013 г. на ОЕСУТ при Община Ловеч /л.26 и л. 27 от делото/ единственото обсъждане във връзка с приемане на процесния проект за изменение е постъпила молба за преразглеждане по повод решение № 91/07.07.2008 г. на Административен съд – Ловеч /отнася се до решение по адм.д. № 5/2008 г., с което предходна заповед с идентично съдържание на поцесната е обявена от съда за нищожна поради липса на компетентност на издателя/. В процесната заповед се сочи и Решение № 711/27.04.2006 г. на ОбС- Ловеч /на л. 136 от делото/, което е издадено по повод съвсем различна процедура, приключила с издаване на обявената за нищожна заповед № 1604/29.11.2007 г. на Община Ловеч.
Други мотиви в оспорената заповед липсват. Като изложените в самата заповед лаконични мотиви съдът приравнява на липса на мотиви. На първо място заповедта започва със следното „служебно е внесен за одобряване проект за изменение на ПУП-ПРЗ“, като не се сочи с какъв входящ номер е внесен този проект, кой е вносителят и т.н. По-нататък бланкетно се сочи, че „проектът е приет с Решение № 2 от протокол № 27/14.08.2007 г. на ОЕСУТ и е издадена заповед № 1604/29.11.2007 г. на Кмета на Община Ловеч, която е обжалвана по реда на чл. 215 от ЗУТ пред Административен съд – Ловеч и същата е отменена“ /в действителност обявена за нищожна/ с решение № 91/07.07.2008 г. на ЛАС.
Никъде в заповедта не се обсъждат посочените в същата с цифри правни основания за изменението - чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като обсъждане на такива основания липсва изобщо и в цялата административна преписка.
При това положение заповедта страда от съществен порок - от една страна липсват каквито и да било фактически основания за издаването на акта както в самата заповед, така и в административната преписка, а от друга страна липсват данни да са събирани доказателства от административния орган дали са налице посочените в заповедта правни основания. При това положение съществено е затруднена проверката на съда дали фактическите основания /каквито не са посочени в заповедта/ съответстват на правните такива, посочени с цифрово изписване на нормите и дали по същество са осъществени материалноправните предпоставки за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Липсата на мотиви е съществен порок, водещ до отмяна на административния акт, а в процесния случай мотиви не могат да се открият и в административната преписка.
При констатираната липса на мотиви - не са посочени фактически основания за издаването на обжалваната заповед - съдът намира, че същата е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, т. 4 от АПК, което само по себе си е достатъчно основание за отмяната й.
От друга страна съдът констатира и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, т.к. заинтересованите страни-жалбоподатели изобщо не са били уведомени по чл. 26 от АПК за започване на административното производство по повод издаването на процесната заповед /след обявяването на нищожността на предходната заповед с идентично съдържание с решение № 91/07.07.2008 г. по адм.д. № 5/2008 г. на ЛАС/. Цялата преписка съдържа обявления по повод издаването на предходната заповед № 1604/29.11.2007 г. на Кмета на Община Ловеч, обявена за нищожна. Съдът намира, че по повод издаването на процесната заповед е следвало да се развие самостоятелно административно производство, вместо което административният орган е ползвал документите по преписката по повод издаване на обявената за нищожна заповед № 1604/29.11.2007 г. на Кмета на Община Ловеч, без да стартира ново производство.
Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 3 от АПК и на това основание следва също да бъде отменена.
По отношение доводът на жалбоподателите за нарушение на материалния закон съдът намира същият за основателен. На първо място, както беше посочено по-горе, в административната преписка липсват доказателства за настъпване на някое от двете посочени в заповедта основания на чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Дори и да е настъпило основанието на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ –настъпване на съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, то липсват такива доказателства, като доказателствената тежест пада върху административния оран, който не е представил такива доказателства. По отношение на второто посочено правно основание на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните - в административната преписка също липсват доказателства същото правно основание да е настъпило. Действително установи се от заключението на вещото лице, че има подобни предпоставки за изменение на ПУП /но с процесната заповед не се изменя ПУП в смисъла на същата норма, а напротив/, отделно няма как доказателства събрани от съда при съдебното оспорване на акта да заместят липсващите такива в административната преписка, които административният орган е бил длъжен да събера преди издаването на административния акт.
Видно от двете заключения на вещото лице Л.Л., които като компетентни и безпристрастни съдът кредитира, имотите на всички жалбоподатели са засегнати от процесното изменение, но и по действащия в момента ПУП-ПРЗ никоя от сградите, собственост на жалбоподателите не е предвидена за запазване. Видно от разпита на вещото лице Л.Л. в съдебно заседание на 02.07.2014 г., с процесното изменение се променя режима на сградите на жалбоподателите, които по действащите планове са били включени в КСЖ, а с процесното изменение са включени за индивидуално жилищно строителство, но при всички случаи сградите на жалбоподателите не се запазват. Вещото лице дава заключение, че по действащия ЗРП в УПИ II, УПИ I и УПИ III „се предвижда тотално отчуждаване на съществуващи имоти и реализиране на обществено озеленяване и КСЖ“. С процесното изменение се запазва характера на съществуващото в квартала нискоетажно застрояване. Изменя се начина на застрояване като се предвижда почти изцяло свързано застояване. „Характерът и начинът на застрояване се изменя генерално, като на мястото на предвиденото обществено озеленяване в парцел II и комплексно жилищно строителство в парцел I и III се предвижда нискоетажно свързано застрояване“. Зелената площ по действащия ПУП не е реализирана, като допълнително вещото лице твърди, че в преписката по издаване на процесното изменение на ПУП липсва схема на зелената система, което е съществен пропуск в документацията, т.к. в обхвата на разработката има голяма площ /парцел II/, предвидена за озеленяване, чието предназначение се изменя, а такова изменение съгласно чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ може да става само с нов ОУП или ПУП на цялото населено място и то ако със съответни проучвания за зелената система се доказва спазването на нормативите.
Според съда допуснато е и съществено нарушение на материалния закон във връзка с нарушение на нормата на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ - Не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Видно е, че с процесното изменение не се предвижда изграждане на елементи на техническата инфраструктура, нито на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
В тежест на издателя на оспорената заповед е било да установи с всички доказателствени средства фактическите основания за издаването на акта. По делото от страна на ответника не се представиха доказателства във връзка с настъпване на материалноправните предпоставки на чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ /като това са сочените правни основания в оспорения административен акт/, отделно в заповедта липсват фактически основания, които съдът да съпостави със сочените правни норми.
Ето защо съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 4 от АПК, като не съответства и на целта на закона -чл. 146, т. 5 от АПК и на това основание също следва да бъде отменена.
Следователно жалбите са основателни, а заповедта следва да бъде отменена в оспорените части.
При този изходна делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена ответната община да запрати на жалбоподателите направените по делото разноски. Съдът съобрази, че видно от доказателствата по делото жалбоподателят К.В.П. е направил разноски общо в размер на 511,50 лв., а останалите жалбоподатели М.А.П., А.В.Х. и К.В.Х. са направили разноски общо в размер на 765,50 лв. Видно от представения списък с разноските на л. 332 от делото, както и от протокол от съдебно заседание от 15.10.2014 г., процесуалният представител на жалбоподателите адв. С. претендира разноски в размер на 701,50 лв., направени от К.П. и 150 лв. разноски, направени от К.Х. и А.Х. или общо разноски в размер на 851,50 лв., като не се претендират и сочат други разноски /конкретно разноските, направени от М.П./. При това положение и като се съобрази, че съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС списъкът с разноски е задължителен, дори когато страната е направила само един разход, съдът намира, че поради пропуск на жалбоподателите да претендират разноски в пълния направен от тях размер, следва да уважи искането за присъждане на разноски само в претендирания размер съгласно списъка за разноски на л. 332 от делото. При това положение следва да бъде осъдена ответната община да заплати на жалбоподателите общо разноски в размер на 851,50 лв.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2, пр. 2, Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА по оспорване на М.А.П.,***, ЕГН: **********, А.В.Х.,***, К.В.Х., ЕГН: **********, от същия адрес, и К.В.П., ЕГН: **********,***, Заповед № 87/22.01.2013 г. на Кмета на Община Ловеч, в частта относно имоти пл. № 1298 и № 1302, включени в урегулиран поземлен имот II, отреден „За озеленяване“ и УПИ I и III, отредени за „КЖС“ в кв. 70 по плана на зона „Имеритински“, гр. Ловеч, както и в частта, с която за посочените поземлените имоти се обособяват урегулирани поземлени имоти II-1298, IX-1302, както и в частта относно задънена улица с о.т. 1268 до о.т. 1270 за обслужването им.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Ловеч да заплати на М.А.П.,***, ЕГН: **********, А.В.Х.,***, К.В.Х., ЕГН: **********, от същия адрес, и К.В.П., ЕГН: **********,*** общо разноски в размер на 851,50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: