Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №240/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.Б.С. срещу Й.Г.И. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 16 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нарушената функционалност на левия палец, психически дискомфорт, нарушен сън и притеснение, които са причинени вследствие нанесена на 04.12.2018г. средна телесна повреда- срязване на сухожилието на дългия сгъвачен мускул на левия палец и на левия лъчев нерв на същия палец, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, която средна телесна повреда е установена със Споразумение №109/08.10.2019г. по НОХД №556/2019г. по описа на РС- Ихтиман, ведно със законната лихва от датата на деликта- 04.12.2018г., до окончателното заплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 04.12.2018г. ответникът му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в срязване на сухожилието на дългия сгъвачен мускул на левия палец и на левия лъчев нерв на същия палец, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. Поддържа, че с тези си действия ответникът е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като със Споразумение №109/08.10.2019г. по НОХД №556 по описа на РС- Ихтиман ответникът е признат за виновен в извършване на това престъпление. Твърди, че с деянието си ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди- болки и страдания от нарушената функционалност на палеца, психически дискомфорт, нарушен сън и притеснение, които продължават и към момента на депозиране на исковата молба и се отразява на работата на ищеца в строителството.
Ответникът Й.Г.И., чрез адв. Т.Й. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по размер. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като непосредствено преди увреждането ищецът е плиснал съдържанието на чаша към ответника, след което е направил заплашително движение все едно ще хвърли чаша към ответника, като именно вследствие на това ответникът е причинил увреждането. Поддържа, че не е ограничена хватателната функция на ръката, че болката не е била постоянна през възстановителния период, че увреждането не се отразява на работата на ищеца, че увреждането не се е отразило на психическото състояние на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основа-ние, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2) противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3) причиняване на неимуществени вреди (подробно описани от ищеца) и техния размер, 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на тези материални предпоставки е на ищеца. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.
Съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413 от НПК и чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение, което има силата на влязла в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От споразумение от 08.10.2019 г. по НОХД №556/2019г. по описа на РС- Ихтиман се установяват следните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД - деяние (действие), изразяващо се в причинена на 04.12.2018г. на ищеца средна телесна повреда – срязване на сухожилието на дългия сгъвачен мускул на левия палец и на левия лъчев нерв на същия палец, довела до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, което деяние е противоправно и е извършено виновно от ответника по настоящото дело.
От показанията на св. Бойко С., баща на ищеца, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че до увреждането се е стигнало вследствие на размяна на реплики и последвало сбиване. Установява се, че се е наложило извършването на операция и болничен престой от една седмица, след което ищецът се е прибрал вкъщи. Установява се също така, че ръката е била гипсирана, ищецът е пиел лекарства, ходил е на процедури по раздвижване около 2 месеца и е изпитвал постоянни болки, включително и нощно време, когато се е налагало да взима обезболяващи. Установява се, че болките са отшумявали постепенно, като са отшумели напълно около половин година след увреждането. Установява се също така, че ищецът вследствие на увреждането и понастоящем не може да извършва тежка физическа работа и до момента- същият е работил в строителство (преди инцидента) и е правил опити да започне отново работа в същата сфера (след инцидента), но поради причиненото увреждане не е могъл да осъществява изискващите се във връзка с това ежедневни дейности. Бащата на ищеца свидетелства, че синът му и до момента не може да задържи тежки предмети (машини, чук и други) с увредената ръка, тъй като ги изпуска, както и че не може да извършва дейности като цепене на дърва и копаене на градината. Установява се, че горното се е отразило на емоционалното състояние на ищеца- същият и до момента не излиза с приятели (за разлика от преди увреждането), стои си вкъщи, уплашен е и е страхлив.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, и изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 09.03.2021г. се установява, че на ищеца са причинени: 1) голяма прорезна рана по дланната повърхност на лявата ръка с размери около 5см. с подлежащо прерязване на флексорното сухожилие на дългия сгъвач на палеца, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни (възстановяването е за около 1,5- 2 месеца); 2) срязване на радиалния нерв, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по- голям от 30 дни (възстановяването е за няколко месеца); 3) прорезна рана на кожата на лявата длан, което увреждане е причинило временно разстройство на здравето неопасно живота (възстановяване е за около 20-25 дни с оформянето на ръбец). Установява се, че първите около 30 дни са били налице значителни по интензитет и постепенно намаляващи болки, които с напредването на възстновителния процес са изчезнали.
Вещото лице извърши преглед на ищеца в с.з. на 09.03.2021г., като от заявеното вследствие на прегледа се установява, че е налице атрофия на мускулатурата на пръста, движенията на палеца са ограничени по отношение на сгъване, като са затруднени фините функции, като това има постоянен характер. Установява се също така по отношение на наранения нерв, че е възможно до живот да се проявяват стрелкащи болки и изтръпване при студено време, като нервната тъкан няма да се възстанови до вида, в който е била преди увреждането.
По отношение на обстоятелството, че ищецът поради неплатени здравни осигуровки е постъпил в болница два дни след увреждането вещото лице след извършения преглед в съдебно заседание заявява, че това не е без значение, но в конкретния случай не се наблюдават изменения, които да са драстични вследствие на това забавяне с два дни относно постъпването в болница.
С оглед гореизложеното претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нарушената функционалност на левия палец, психически дискомфорт, нарушен сън и притеснение, се доказаха от събраните по делото доказателства.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно практиката на ВКС, обективирана например Решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и Решение № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о. принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя.
В случая останаха недоказани твърденията на ответника, че пострадалият с поведението си е допринесъл за вредоносния резултат с това, че непосредствено преди уврежданетое плиснал съдържанието на чаша към ответника, след което е направил заплашително движение все едно ще хвърли чаша към ответника, като именно вследствие на това ответникът е причинил увреждането.
Размерът на дължимото обезщетение е свързан с критерия за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД. Критерият "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК)
Съдът взе предвид характера на увреждането, степента и продължителността на причинените болки и страдания и техния интензитет (значителни по интензитет и постепенно намаляващи), младата възраст на пострадалия, възстановяването за около 6 месеца, нарушеното психологично и емоционално състояние на ищеца след деликта, изразяващо се в по-ограничени от обичайното социални контакти, психически дискомфорт, нарушен сън и притеснение, както и постъпването в болницата 2 дни след увреждането, което според вещото лице не е без значение, макар да не се наблюдават изменения, които да са драстични вследствие на това забавяне. На следващо място съдът отчете и постоянния (пожизнен) характер на атрофията на мускулатурата на пръста и ограничението в движенията на палеца по отношение на сгъване и затруднените фини функции. Последното трайно ограничава пострадалия както в професионален план с оглед обстоятелството, че същият е работил в сферата на строителството (което след увреждането е трудно осъществимо), така и в дейности от бита (цепене на дърва и копаене на градина).
Съобразявайки се с чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на настъпването им (м. декември 2018г.), а не към момента на решаване на спора, съдът намира, че сумата 10 000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като до пълния предявен размер от 16 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Сумата на дължимото обезщетение следва да се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на деликта – 04.12.2018г., до окончателното плащане съгласно чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 315,50 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 26 от делото).
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което ответникът на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да бъде осъден съобразно уважената част от иска да заплати по сметка на районния съд сумата от общо 556,25 лв., от които 400 лв. за държавна такса и 156,25 лв. разноски за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД Й.Г.И., ЕИК **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нарушената функционалност на левия палец, психически дискомфорт, нарушен сън и притеснение, които са причинени вследствие нанесена на 04.12.2018г. средна телесна повреда- срязване на сухожилието на дългия сгъвачен мускул на левия палец и на левия лъчев нерв на същия палец, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, която средна телесна повреда е установена със Споразумение №109/08.10.2019г. по НОХД №556/2019г. по описа на РС- Ихтиман, ведно със законната лихва от датата на деликта- 04.12.2018г., до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 16 000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.Г.И., ЕИК **********, да заплати на М.Б.С., ЕГН **********, сумата от 315,50 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК Й.Г.И., ЕИК **********, да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от общо 556,25 лв., представляваща такси и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: