№ 577
гр. Благоевград, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20231200500695 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано е по
въззивна жалба на “фирма” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от изпълнителния директор Св. А., срещу
Решение № 84 от 20.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1481/2022
г., по описа на Районен съд - Петрич. С посоченото решение е прогласена
нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закон за защита на потребителите на неустоечна
клауза от договор за потребителски кредит № 416675 от 29.04.2021 г.,
сключен между Б. А. В., ЕГН: ********** и “фирма” АД. На основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД ответникът, сега въззивник, е осъден да заплати на ищеца Б. В.
сума в размер на 138,40 лева като недължимо платена неустойка по договор за
потребителски кредит № 416675 от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. Ответникът е осъден още да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. на
процесуалния представител на ищеца.
Въззивникът счита така постановеното решение за неправилно и
1
необосновано. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство
представил молба, с която изложил информация, че ищецът Б. В. заплатил
неустойка в размер на 138,25 лева, като по този начин признал неизгоден
факт, а именно, че действително е получил посочената сума. В открито
съдебно заседание първоинстанционният съдебен състав допуснал искането
на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 214 ГПК, с което
намалил размера на исковата претенция до сумата от 138,40 лева. Счита, че
съдът неправилно е осъдил ответника да заплати цялата претендирана сума в
размер на 138,40 лв., вместо признатата от ответника 138,25 лева. В тази
връзка възразява, че съдът е следвало да назначи вещо лице, което да изчисли
размера на платената от ищеца неустойка. Моли съдът да постанови решение,
с което да осъди “фирма” АД да заплати в полза на ищеца сума в размер на
138,25 лева. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
В подадения отговор към въззивната жалба, въззиваемата страна Б. А. В.
моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Излага, че
ищецът е погасил предсрочно вземането на въззивника по договор за кредит
№ 416675 от 27.05.2021 г., заплащайки сума в размер на 653.80 лева -
главница 500 лв., лихва в размер на 15.40 лв., дължима неустойка в размер на
138,40 лв. Посочва, че възражението на ищеца, че първоинстанционният съд е
следвало да назначи вещо лице, което да определи размера на дължимата
неустойка, е неоснователно, доколкото за пресмятането на този размер не
били необходими специални познания. Твърди още, че договорът за кредит е
изцяло нищожен, поради което ищецът следвало да върне само главницата по
договора, която е в размер на 500 лв., в тази връзка цитира съдебна практика и
моли първоинстанционният съдебен акт да бъде изцяло потвърден.
Претендира разноски за настоящото производство, като развива съображения
в подкрепа на твърдението си, че в случай, че въззивната жалба бъде уважена,
то на ответника не следвало да се присъждат разноски, съразмерно на
уважената част, цитирайки практика на СЕС и ВКС в този смисъл.
В проведеното открито заседание представители на страните не се явяват,
като в нарочни писмени молби се потвърждават изложените аргументи във
въззивната жалба, съответно в отговора към нея.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав след прценка
2
възраженията и аргументите на страните и приложените по делото
писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Пред първоинстанционния съд от страна на ищеца Б. А. В., ЕГН: **********,
с постоянен адрес /адрес/, действащ чрез процесуалния представител адв. Д.
В. М. от АК - Пл., с адрес в /адрес/ са били предявени два обективно
кумулативно съединени иска, а именно установителен такъв за прогласяване
нищожността на неустоечна клауза, предвидена в договор за потребителски
кредит № 416675/29.04.2021 г., както и осъдителен за заплащане на сума в
размер на 148,50 лв. (впоследствие изменена на 138,40 лв.). С Решение №
84/20.03.2023 г. съдът на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД прогласил
нищожността на разпоредбата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит
№ 416675 от 29.04.2021 г. сключен между процесните страни, съгласно която
е начислена неустойка в размер на 138,40 лева, като противоречаща на
добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП. На основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 138,40 лева,
представляваща недължимо платена неустойка по договор за потребителски
кредит № 416675 от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.10.2022 г., до окончателното плащане на
задължението. За да достигне до това решение, съдът приел, че така
уговорена неустойката излизала извън присъщите си функции и цели
единствено постигане на неоснователно обогатяване, доколкото неустойката
за неизпълнение на акцесорно задължение (по предоставяне на обезпечение
към главното задължение) няма за цел пряко да обезщети настъпили
вследствие на договорно неизпълнение вреди за кредитора. От фактическа
страна съдът е приел, че ищецът е извършил плащане на сума в размер на
653.80 лева, като въпреки разминаванията на твърденията на страните
досежно размера на неустойката, цялата сума, внесена от ищеца съвпадала с
посочената от ответника, поради което уважил осъдителния иск изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното в настоящото
производство решение е валидно, издадено от орган с правораздавателна
компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
3
съдържание. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила както
по отношение съществуването и упражняването на правото на иск, така и
тези, подготвящи постановяване на краен съдебен акт по същество, поради
което и решението на Районен съд - Петрич в атакуваната част се явява
допустимо. По същество същото е правилно и законосъобразно, като
аргументите за това са следните:
С оглед горецитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, решаващата дейност на
настоящата инстанция по правилността на първоинстанционното съдебно
решение е ограничена с оглед конкретните възражения, сторени във
въззивната жалба. В процесния случай жалбоподателят признава
дължимостта на исковата претенция за размер от 138,25 лева, но навежда
възражения срещу извода на съда за основателност за горницата до пълно
претендирания размер от 138.40 лева. Или спорна в настоящото производство
по предявения осъдителен иск е сума в размер на 0.15 стотинки, доколкото в
останалата си част досежно установителния иск решението е влязло в сила
(чл. 271, ал. 1 изр. първо ГПК). Видно е от представената пред първата
инстанция разписка, че ищецът на 27.05.2021 г. заплатил в полза на ответното
дружество 653.80 лева, с което погасил изцяло задълженията си по процесния
договор за кредит, като това обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Съгласно представения погасителен план към договора за потребителски
кредит дължимата главница по него е в размер на 500 лева, а вноската за
възнаградителна лихва за целия срок - 16.66 лева, като датата на падежа е
29.05.2021 г. Или дължимият общ размер на лихва към 27.05.2021 г. (датата
на предсрочно погасяване на задължението) е в размер на 15.12 лева. Съдът
достига до този размер, доколкото има предвид, че крайният размер на
определената договорна лихва (16.66 лева) се разделя на 31 дни (29.04 -
29.05.2021 г. включително, доколкото длъжникът изпада в забава в деня,
следващ датата на падежа), след което така получената сума се умножава по
28 (броят на дните на усвояване на кредита, без да се включва денят на
предсрочно погасяване, тъй като възнаградителна лихва се дължи за дните на
реално ползване на сумата). След съответното приспадане от общо
получената сума на лихвата се получава остатък от 138.68 лева, като именно
това е стойността на изплатената неустойка. С оглед диспозитивното начало и
това че именно в прерогатива на ищеца е да определи спорното право по
неговото основание и размер, правилно първоинстанционният съдебен състав
4
е уважил осъдителната претенция за 138,40 лева. В тази връзка
неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд е
следвало да допусне експертиза, която да определи конкретния размер на
неустойката, доколкото спорът в едната си част касае правни въпроси (за
броенето на сроковете при дължимостта на лихвата), а в другата се свежда до
проста аритметична операция.
Предвид на изложеното, а и като съобрази, че във въззивната жалба не са
релевирани други оплаквания, настоящият съдебен състав приема, че
атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Петрич
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед на този изход на спора разноски се дължат в полза на въззиваемата
страна, която от своя страна е освободена от заплащане на такси и разноски в
производството (чл. 83, ал. 2 ГПК). Процесуалният представител адв. Д. М.
представя договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.
38, ал. 1 т. 2 от ЗА, списък за разноските за настоящата инстанция в размер на
480 лева с ДДС и удостоверение от НАП, от което е видно, че същият е
регистрирано по ЗДДС лице от 11.04.2023 г. В този случай съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати, като минималният такъв съгласно чл. 7 - чл. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. в процесния случай е именно 400 лева. Пълномощникът
представя и писмено доказателство за изпълнение на хипотезата на § 2а от ДР
на Наредба № 1, поради което крайният размер на дължимото от страна на
въззивника адвокатско възнаграждение е 480 лева.
По подадената частна жалба срещу Определение № 425/11.05.2023 г. по гр.д.
№ 1481/2022 г. по описа на РС - Петрич.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение е постъпила и молба
за изменение на същото в частта му за разноските от страна на “фирма” АД, с
искане за намаляване на присъдените със съдебния акт разноски на
процесуалния представител на ищеца (800 лева) до установения минимум в
размер на 400 лева. С Определение № 425 от 11.05.2023 г. съдебният състав
отказал да уважи така подаденото по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане,
приемайки, че в процесния случай приложение намира нормата на чл. 2, ал. 5
5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда, че възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно
цената на всеки един иск поотделно. В частната жалба се релевира, че
атакуваното определение на съда е неправилно, като се твърди, че при
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на Б. В. съдът
следвало да има предвид, че защитаваният интерес по предявените искове е
идентичен, а правоотношението едно, процесуалното представителство се
осъществявало за едно благо, извършените процесуални действия по двата
иска били идентични, поради което и разноските следвало да се определят на
база сбора от цената на отделните искове. Счита, че искането за приложение
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 представлявало злоупотреба с
права, тъй като в случая се присъждало възнаграждение, което надвишавало
по размер сбора на исковите суми, което от своя страна обогатявало по
неоснователен начин претендиращият разноските. Отделно се възразява, че
към момента на подаване на исковата молба ответното дружество не било
изпаднало в забава, а ищецът е могъл да поиска връщането на претендираната
сума извънсъдебно.
Настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на
ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на
чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно тази норма за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От
значение следователно е търсеният материален интерес, който при обективно
кумулативно съединение на искове, какъвто е и процесният случай, се
определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор (така и
Определение № 50 от 17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение). В този смисъл първоинстанционният съд
правилно е съобразил чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. регламентираща
размера на минималните адвокатски възнаграждения с оглед конкретния
материален интерес по предявените искови претенции и е определил по
законосъобразен начин съответния размер на възнаграждение, дължащ се по
всеки един от разгледаните искове. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
6
1/09.07.2004 г. е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което доводите на
жалбоподателя за наличие на защитавано на едно благо (аргументи относими
по-скоро към тълкуване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК) не могат да
бъдат споделени. Този състав на съда не приема, че с акта на съда се създават
предпоставки за неоснователно обогатяване на процесуалния представител,
тъй като дължимото се възнаграждение по всеки един от двата иска намира
своето основание в посочения подзаконов нормативен акт и положените
процесуални усилия от страна на адвоката както по установителния, така и по
осъдителния иск. Посоченото в жалбата решение на Съда на Европейския
съюз от 27.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 (погрешно
посочени като C-425/16 и 426/16) е неотносимо към процесния казус, тъй като
това решение касае забраната на присъжда на разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер в светлината на въпроса за ограничаване по
този начин на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Съюза по
смисъла на чл.101, §1 ДФЕС. Без значение, с оглед предмета на правния спор,
е и това дали ответникът е дължал лихва за забава върху претендираната сума
към момента на завеждането на иска, а и същият не твърди да е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Упрекът, че предявената претенция
представлявала пример за злоупотреба с право също е неоснователен - такава
злоупотреба е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да
бъдат увредени права и законни интереси на други или в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Искането за овъзмездяване на
сторени разходи, при това по установен в нормативен начин и ред, няма как
да противоречи на добрите нрави, а по същността си представлява проява на
деликтна отговорност, която страната, загубила делото, следва да понесе.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84 от 20.03.2022 г. по гражданско дело №
1481/2022 г., на Районен съд - Петрич.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 425/11.05.2023 г. по гр.д. № 1481/2022 г.
по описа на РС - Петрич, с което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на “фирма”
АД, ЕИК: *** срещу Решение № 84 от 20.03.2022 г. по гр. д. № 1481/2022 г. е
оставена без уважение.
7
ОСЪЖДА “фирма” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в
/адрес/, представлявано от изпълнителния директор Св. А., на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Д. В. М. от АК - Пл.,
процесуален представител на Б. А. В., 480 (четиристотин и осемдесет лева) -
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението, включително в частта му с характер на определение, е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8