О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 02.08.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в закритото заседание на
втори август
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
Председател:Пенка Братанова
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД №381
по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 68, ал. 6 НПК.
Образувано е по искане на адв.М.З.-защитник
на обв.В.В.А., обвиняем по ДП № 331/19 г. по описа на РУ на МВР-Дупница, № 59/19 г. по описа на КнОП. В посоченото
искане фигурират две претенции- първата е за отмяна на наложената му с
постановление на КнОП от 20.06.2018 г. забрана за напускане пределите на
страната; а втората- да се даде разрешение за пътуване в чужбина за срок от 2
месеца- от 01.08.2019 г. до 31.09.2019 г. Излагат се доводи за необходимост да осъществява трудова дейност
извън пределите на страната и за липса
на опасност от укриване. Иска се отмяна
на наложената забрана, евентуално – за даване на разрешение за напускане на страната в посочения по- горе
срок.
КнОС
намира искането за неоснователно по следните съображения:
На 20.06.2019г.
с ППО срещу А. е повдигнато обвинение по чл. 278, ал.6 НК- за държане на
19.06.2019 г. в гр.Дупница на археологически обекти, които не са идентифицирани
и регистрирани по съответния ред на ЗКН; както и по чл354а, ал.1, изр.1 НК- затова, че по същото
време и място без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество кокаин – 11, 394 грама.
С постановление от същия ден на КнОП на А. на осн.чл. 68, ал.1 НПК е наложена мярка за
процесуална принуда “забрана за напускане на пределите на страната”.
С определение на САС от 27.06.2019
г. по ВНЧД № 743/2019г. на А. е определена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на *** лева, която е внесена.
До този момент по делото са извършени
следните процесуално следствени действия- протокол за претърсване и изземване, одобрен
по реда на чл. 161, ал.2 НПК, както и протокол за претърсване по чл.161, ал.1 НПК, протокол за оглед на
веществени доказателства, проведен е
разпит на обвиняем, както и на
свидетели, изготвена е СХЕ и СОЕ. Назначена е и нумизматична експертиза,
която е в процес на изготвяне. Последното действие е от 18.07.2019г. и е
свързано с изготвяне на СХЕ.
Срокът на разследването по делото
не е удължаван, тъй като от образуването
до момента на произнасянето на съда са изтекли по- малко от 2 месеца.
Искането на защитника на
обвиняемия за отмяна на посочената мярка за процесуална принуда е неоснователно.
В случая срещу А. са повдигнати две обвинения- по чл.278, ал.6 НК и по чл.354а, ал.1, изр.1 НК. За първото
престъпление НК предвижда наказание ЛС до 4 години и глоба от 2 000 до
10 000 лева, а за това по чл. 354а, ал.1, изр.1 НК- ЛС от 2 години до 8
години и глоба от 5 000 до
20 000 лева. Т.е. второто от повдигнатото
обвинение на А. е за тежко умишлено
престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК, поради което
предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НПК за вземане на тази мярка за процесуална
принуда към момента на постановяването й са били налице.
Разп. на чл. 68, ал. 6 НПК обаче представлява
нормативна възможност за последващ съдебен контрол върху влязлата в сила
забрана за напускане на пределите на страната. Последващият контрол не
представлява повторно пререшаване на същия въпрос, а съобразяване с
нововъзникнали обстоятелства, определящи законосъобразността и обосноваността
на забраната за напускане пределите на страната. В случая като такова
обстоятелство, обуславящо незаконосъобразността на наложената мярка за процесуална
принуда се сочи необходимостта от осъществяване на трудова дейност извън
РБългария.
КнОС счита, че твърдяното
обстоятелство не представлява основание за промяна на взетата мярка за
процесуална принуда. Доводите, че лицето развива търговска дейност за продажба
на стари автомобили от Р Италия и Р
Чехия, които да налагат необходимостта от пребиваването му извън страната, не
са подкрепени с надлежни доказателства.
На второ място- развитието на подобен бизнес е напълно възможно да се
осъществява и чрез съвременни средства за комуникация, както и чрез други
упълномощени лица, с оглед на което доводите на защитата за ограниченията на
обвиняемия в свободното му придвижване
извън страната, се явяват несъстоятелни. Следва изрично да се подчертае, че от
образуването на делото досега са изминали по- малко от два месеца, през който
период са извършвани ритмични
процесуалноследствени действия, респ. разследването в никакъв случай не е забавено. Този срок е
напълно разумен и не е продължителен, за да се приеме, че влече до
неблагоприятни последици в правната
сфера на обвиняемия.
Целта на мярката по
чл.
68 НПК е да осигури присъствието на обвиняемия на територията на страната,
за да може разследващите органи да приключат разследването в установените
процесуални срокове. Ето защо опасността от укриване по смисъла на чл.
68, ал.6 НПК се изразява и във вероятността да бъдат създадени затруднения
при призоваването на обвиняемия и приключването на производството. В случаят
съдът счита, че напускането на пределите на страната от обвиняемия би довело до
трудности при призоваването на същия и за завършване на
разследването в установените срокове. Наред с това самият обвиняем сочи, че често пребивава извън страната и то на
територията на две държави, което означава, че отмяната на
забраната за напускане пределите на Р България на този
етап би създала затруднения пред разследващите органи, както
и опасност от укриване на обвиняемия. Тези обстоятелства,
съчетани с липсвата на данни за бавност в действията на разследващите
органи и съществуваща вероятност ДП да бъде
приключено в установения процесуален срок, сочат, че
необходимостта от мярката не е отпаднала и в този аспект жалбата сис явява
неоснователна.
По второто евентуално искане- за
даване на разрешение за напускане на страната
в претендирания от обвиняемия срок, КнОС на този етап не може да се произнесе.
Контрол
от страна на първоинстанционния съд върху разпоредбата
на чл.
68 НПК се допуска само при отказ на прокурора да
отмени наложената от него мярка по искане на обвиняемия или неговия защитник, както и при отказано
разрешение от прокурора на обвиняем да напусне пределите на
страната при взета мярка по чл.
68, ал. 1 НПК. Следователно- необходимо е да е налице акт на
прокурора, който ръководи ДП, по искането на
обвиняемия за отмяна на мярка за процесуална принуда. С оглед на факта, че по
настоящето дело липсва такъв акт и доколкото е предявено евентуално искане за
даване на разрешение за напускане на страната за определен срок, то компетентен
да се произнесе по него е именно прокурора.
Ето защо производството пред окръжния съд следва да бъде
прекратено и молбата на защитника на обвиняемия В.А. – адвокат
М.З. следва да се изпрати на произнасяне на ОП – Кюстендил в тази й част.
По тези съображения КнОС
счита, че мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
страната”, взета спрямо обвиняемия А., е
законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а молбата на
защитника на обвиняемия В.А. – адвокат М.З. следва да
се изпрати на произнасяне на ОП – Кюстендил в частта, в която е
предявено искане за даване на разрешение за пътуване в чужбина във визирания в
молбата срок.
По тези съображения и на осн.чл. 68, ал.6
вр. ал.5 от НПК, КнОС
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на адв.М.З.-защитник
на В.В.А., обвиняем по ДП № 331/19 г. по описа на РУ на МВР-Дупница, № 59/19 г. по описа на КнОП в частта, в която
се иска отмяна на наложената му с постановление на КнОП от 20.06.2018 г. забрана за напускане пределите на страната;
ИЗПРАЩА молбата на същата на Окръжна прокуратура- Кюстендил за
произнасяне по втората част от искането- за даване на разрешение за пътуване в
чужбина.
Препис от определението на да се изпрати
на обвиняемия, адв. М.З., на КнОП и на РУ на МВР- Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: