ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8297
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110109716 по описа за 2022 година
намери следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК (отм.) вр. с чл.16 ЗПК (отм.) и чл. 99, ал. 1 ЗЗД от
“***” ЕООД против П. Д. Д..
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищеца
документи.
Преди произнасяне по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с оглед преценка необходимостта от използване на специални знания и умения
на вещо лице, следва да бъде изяснено становището на страните по отношение на това дали
спорят относно размера на погасителните вноски, който се твърди, че е уговорен като
дължим в рамките на заявения период и дали се твърди да са извършени плащания, с които
да са погасени тези вноски. Ищецът следва да уточни и претенциите си предвид
констатираното от съда разминаване в размерите на предявените искове за главница и
договорна лихва и вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Искането за допускане на ССчЕ е неясно от гледна точка на заявените
претенции, тъй като исковете се предявяват за част от вноските по погасителен план, а се
търси изследване на въпроси извън предмета на делото, касаещи всички задължения по
договора.
Не следва да се уважи искането на ответника за изискване на справка за кредитната
задлъжнялост на ответницата от Централния кредитен регистър, тъй като не цели
изясняване на спорни по делото обстоятелства, за събиране на доказателства за които да е
необходимо съдействие на съда по реда на чл. 186 ГПК .
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение с писмена молба с препис за ответника:
1. да посочи дали претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 1 835,42 лв., представляваща главница , дължима
1
в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. по Договор за потребителски кредит,
сключен на 11.08.2009 г. между длъжника и "***" АД, ЕИК ***, ведно със законна
лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и договорна лихва, дължима
за периода от 11.03.2018г. до 11.03.2020 г. в размер на 2 924,21 лв., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.09.2021
г. по ч.гр.д.№ 34892/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, ИЛИ сумата от 2 924,21 лв.,
представляваща главница, дължима в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. по
Договор за потребителски кредит, сключен на 11.08.2009 г. между длъжника и "***"
АД, ЕИК ***, ведно със законна лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането,
както и договорна лихва, дължима за периода от 11.03.2018г. до 11.03.2020 г. в
размер на 1 835,42 лв. В случай че поддържа претенции за установяване дължимост
на суми, за които не е издадена заповед за изпълнение – да уточни обстоятелствата, на
които основава правния си интерес от предявяване на установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК за разликата над размера на вземането по заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК.
2. да посочи дали твърди, че за задълженията за заплащане на погасителни вноски за
главница с падежи в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. и за договорна
възнаградителна лихва с падежи в периода от 11.03.2018г. до 11.03.2020 г. са
извършвани частични плащания, респективно какви и кога или твърди, че е налице
пълно неизпълнение;
3. след изпълнение указанията по т. 1 и т. 2 да посочи конкретно кои спорни по делото
обстоятелства ще установява с поисканата съдебно-счетоводна експертиза при
съобразяване конкретните претенции, които въвежда в производството.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок с писмена молба с препис за ищеца да
посочи оспорва ли твърденията на ищеца, че е получила заемната сумата по процесния
договор за кредит и твърди ли да е извършвала плащания за погасяване на погасителни
вноски за главница с падежи в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. и за договорна
възнаградителна лихва с падежи в периода от 11.03.2018 г. до 11.03.2020 г.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 34892/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето по искането
на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза след изясняване становищата и
твърденията на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване от третото неучастващо в
производството лице Централен кредитен регистър справка за кредитна задлъжнялост на
лицето П. Д. Д., ЕГН **********.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.04.2023г. от
10,00 ч., за което страните да бъдат призовани.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
„***“ ЕООД - представлявано от управителя Р.И.М. - Т. ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** е предявило против П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
по реда на чл.422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК (отм.) вр. с чл.16 ЗПК (отм.) и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1
835,42 лв., представляваща главница, дължима в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. по
Договор за потребителски кредит, сключен на 11.08.2009 г. между длъжника и "***" АД,
ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от
18.01.2016г., ведно със законна лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и
договорна лихва, дължима за периода от 11.03.2018г. до 11.03.2020 г. в размер на 2 924,21
лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 23.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 34892/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че между длъжника и "***" АД бил сключен Договор за
2
потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който банката предоставила кредит в
размер на 21280 лева, който ответникът се задължил да върне на 144 месечни погасителни
вноски с краен падеж – 11.08.2021 г. В договора било уговорено, че през първата година от
срока за издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката фиксирана годишна
лихва в размер на 12 % годишно, а за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита ще се заплаща годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен
процент на „БПБ“ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,25 %. Посочва, че ГПР по договора в размер
на 17,14 %. Ответникът изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да заплаща
месечните погасителни вноски включващи главница и договорна лихва, поради което
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, за което длъжникът е уведомен с
връчването на препис от исковата молба. Вземането на банката е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 18.01.2016г., за което ответникът е уведомен с връчването на
приложенията към исковата молба по настоящото дело. Ответникът не изпълнил
задълженията си, поради което ищецът претендира посочените суми, представляващи
редовно падежирали вноски по договора за кредит, в настоящото производство.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че претендираните с исковата
молба суми са недължими. Релевира възражение за нищожност на процесния договор за
кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и поради накърняване на добрите
нрави, доколкото същият съдържал неравноправни клаузи, касаещи определянето на
договорното възнаграждение и лихвения процент. Признава, че не е изпълнил задължението
си за връщане на сумите по отпуснатия кредит. Счита, че съгласно чл. 15 от договора
предсрочната изискуемост е настъпила на 11.08.2009 г., като от тази дата е започнал да тече
и давностният срок, в резултат от което цялото вземане по кредита на ищеца било погасено
по давност. Оспорва твърдението, че крайният падеж на задълженията е 11.08.2021 г.
Поддържа, че договорът за цесия, от който ищецът твърди, че черпи правата си, е нищожен,
тъй като в него е допусната неопределяемост на насрещната престация на цесионера, като
допълва, че не е била уведомена за извършената цесия, поради което същата не е породила
действие спрямо нея. Моли за отхвърляне на исковете.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента "***" АД
и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит №
FL487835 от 11.08.2009 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, по което заемодателят
е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок; че е настъпил падежът на задълженията, както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът
е бил надлежно уведомен и която възможност е била предвидена в сключения
потребителски договор.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи изпълнение на
задълженията, като съдът УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за извършени
плащания.
По направеното възражение за погасяване по давност на задълженията в тежест на
ответника е да установи настъпване на твърдяната от него различна изискуемост на
вземанията /конкретно на коя дата е започнала да тече давността/, а в тежест на ищеца –
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между "***" АД и
ответника е подписан договор за потребителски кредит № *** от *** г. , приложен към
исковата молба.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, следи служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
3
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация към Софийски районен съд.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4