№ 26504
гр. София, 09.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110134520 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молбa вх. № 85877/29.04.2022 г. от ответника, с които се иска по реда на
чл. 248 ГПК да бъде допълнено в частта за разноските поставеното на 20.04.2022 г.
определение за прекратяване на делото като бъде осъден ищеца да заплати сторените от
ответника разноски.
Насрещната страна поддържа, че молбата е неоснователна. Твърди, че не е доказано
плащане в брой на адвокатското възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
търсеното адвокатско възнаграждение.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
С определение №10294 от 20.04.2022 г. производството по делото е прекратено поради
оттегляне на предявените искове. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от процесуален представител на ответника, към който е приложен договор
от 10.12.2021 г. за правна защита и съдействие, видно от който между депозиралия го
адвокат С. З. и ответницата е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Видно от съдържанието на договора сумата от 1000 лева е отбелязана и в графата за платена
в брой сума по договора.
Предвид посоченото установено е извършването от страна на ответника на разноски за
делото в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението
за липса на доказателства за плащането, тъй като това обстоятелство, противно на
твърденията на ищеца е изрично посочено в самия договор и същият в случая има силата на
1
разписка за получената в брой от адвоката сума.
Основателно обаче е възражението на ответника за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед цената на предявения иск – 2430 лева
минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400,10 лева, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това разноските, сторени от ответницата за
организиране защитата й в производството, се явяват в размер, надхвърлящ повече от 2 пъти
размера на минимално установеното адвокатско възнаграждение за защита по дело с интерес
в рамките на процесния. Едновременно с това предвид характера и вида на предявения иск
не може да се приеме, че производството се отличава с фактическа или правна сложност,
която да обуславя възнаграждение в размер почти два и половина пъти, надвишаващ
минималния.
Предвид посоченото съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в полза на ответника в размер на 500 лева, до който размер
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено. До този размер съдът намира, че
възнаграждението кореспондира на конкретното съдържание на предявения иск и
формулираните от ищеца искания, спрямо които е реализирана защитата на ответника. За
останалата част над сумата от 500 лева до уговорения размер от 1000 лева адвокатското
възнаграждението съдът намира за прекомерно, поради което и искането за присъждането
му следва да се отхвърли. Следва да се посочи изрично, че при определяне размера на
възнаграждението съдът не отчита намаляване с оглед етапа на производството на който е
прекратено делото, тъй като прекратяването е предизвикано от оттегляне на иска по волята
на ищеца и липсата на други конкретни действия от адвоката на ответника, освен
депозиране на отговора, не е в резултат на поведение на ответника. Видно от отговора на
исковата молба от страна на ответника са наведени множество възражения, които на
практика изчерпват в голяма степен защитата, която би се оказала и при пълно провеждане
на производството и приключването му с акт по същество.
Така мотивиран и на основани чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 10294 от 20.04.2022 г., постановено по гр.д. №34520/2021 г. по
описа на СРС, 118 състав В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Н. И. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. *** №* да
заплати на Е. Н.ва Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. ****1 сумата от 500 лева – разноски в
производството гр.д. № 34520/2021 г. по описа на СРС, 118 състав за адвокатско
възнаграждение, намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски за разликата над сумата от 500 лева до пълния претендиран размер
от 1000 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
2
съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3