РЕШЕНИЕ
№ 2539/6.12.2019г.
гр. Пловдив, 06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав, в публично
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Т. К., като разгледа административно дело № 2602 по описа на съда за 2019 год. докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на С.К.С. ЕГН**********
***.М.Д.“ №34 против Решение №2153-15-214/01.08.2019г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане
№ ********** /Протокол №2140-15-434/29.05.2019г./ на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТД на НОИ гр. Пловдив, с което е отказано да бъде
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на осн. чл.74 ал.1 т.3 и ал.2 от КСО. С жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка се
обосновава с приложените ЕР на ТЕЛК. Иска се отмяна на атакувания
административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Редовно
призован, жалбоподателят в съдебно заседание се явява лично, като поддържа
жалбата. По същество на спора излага становище за незаконосъобразност на акта,
изграден според него на неправилно интерпретиране на събраните доказателства от
страна на решаващия административен орган. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсултП.
счита, че жалбата е неоснователна, а издадения даминистративен
акт е правилен и законосъобразен. Съображения в тази насока се излагат в
писмено становище приложено по делото, като моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като се запозна със становищата
на страните и на база събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лице с правен
интерес, депозирана е в законовоустановения срок, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи:
По делото няма спор, че със Заявление
вх.№61900/24.11.2006г. С. е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за
инвалидност, като е приложил ЕР №3183/196/08.11.2006г на специализиран ТЕЛК по
очни болести, с което му е определена трайно намалена трудоспособност със 76%
степен на увреждане за срок от три години, с поставена водеща диагноза глаукома
на две те очи, довела до значително намаление на централното и периферно зрение
на дясното око и пълна слепота на лявото око. Същото е посочено, че се издава
за срок от 3 години, с начална дата на инвалидизиране
10.10.2006г.. С разпореждане №**********, взето по
протокол №1117/08.12.2006г., ръководител на ПО при ТП НОИ Пловдив е приел, че
при навършена възраст от 27 години следва да му се отпусне лична социална
пенсия за инвалидност в размер на 69.30 лева със срок до 01.11.2009г.. Същата
през годините е била актуализирана. След преосвидетелстването на жалбоподателят
с ЕР №3029/183/02.11.2009г. на специализиран ТЕЛК по очни болести му е
потвърдена водещата диагноза и е определена трайно намалена трудоспособност от
77% степен на увреждане за срок от три години до 01.11.2012г. С разпореждане №**********,
взето по протокол №Р01053/16.12.2009г., ръководител на ПО при ТП НОИ Пловдив е
приел да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С.К.С.
в размер на 110.95 лева със срок за изплащане до 01.11.2012г.. След
преосвидетелстването на жалбоподателят с ЕР №3513/209/26.11.2012г. на
специализиран ТЕЛК по очни болести му е потвърдена водещата диагноза и е
определена трайно намалена трудоспособност от 75% степен на увреждане за срок
от три години до 01.11.2015г. С разпореждане №**********, взето по протокол
№Р01098/13.12.2012г., ръководител на ПО при ТП НОИ Пловдив е приел да бъде
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С.К.С. в размер
на 110.95 лева със срок за изплащане до 01.11.2015г., като тя редовно е била
актуализирана. След преосвидетелстването на жалбоподателят с ЕР
№4410/186/17.11.2015г. на трети състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ АД е
потвърдена водещата диагноза и е определена трайно намалена трудоспособност от
75% степен на увреждане за срок от три години до 01.11.2018г.. С разпореждане №**********,
взето по протокол №Р01008/28.01.2016г., ръководител на ПО при ТП НОИ Пловдив е
приел да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С.К.С.
в размер на 126.67 лева със срок за изплащане до 01.11.2018г.. След
преосвидетелстването на жалбоподателят с ЕР №***. на пети състав на ТЕЛК при
МБАЛ „Пловдив“ АД му е потвърдена водещата диагноза, като му е определена трайно
намалена трудоспособност от 63% степен на увреждане за срок от една година до
01.10.2019г.. С разпореждане №**********, взето по протокол №Р01091/19.11.2018г.,
ръководител на ПО при ТП НОИ Пловдив е приел, че следва да бъде прекратена
отпуснатата му социална лична пенсия за инвалидност, отпусната по чл.90а КСО,
да бъде прекратена. В тази връзка С. подал заявление вх.№2112-15-145/31.01.2019г. до ТП НОИ
Пловдив, с което поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Посочил, че има осигурителен стаж за периода
01.06.1997г-31.01.1998г., като приложил УП-30 №4/08.02.2019г. на В.тур АД,
трудова книжка №5/01.03.2010г., служебна бележка №153-028/04.02.2019г. на
Военно окръжие -Пловдив. В резултата на извършената проверка била приложена и
справка за осигурителен стаж в Билбинг за периода
м.10.1997г-м.01.1998г. и срочнослужещ в БА в размер
на 11м 29 дни. Останалият му осигурителен стаж бил придобит в периода след 10.10.2006г., като началото на придобиването му е от 12.07.2007г.
и е с продължителност до м.12.2018година, прослужен в осигурителите „В.тур“АД и
„В.груп корпорейшън“АД, както и НОИ, като бил
изчислен общо в размер на 07г02м06дни. В резултат на това било установено, че
осигурителния му стаж за придобиване на право на лична пенсия за инвалидизиране е в размер на 01г03м29 дни, което е под
законовия размер от минимум 3 години. Същевременно с Декларация от 22.09.2019г С.
декларирал, че няма осигурителен стаж за времето от 01.04.1999г до 09.10.2006г..
Затова с Разпореждане № **********, /протокол №2140-15-434/29.05.2019г,
органите на ТП на НОИ-Пловдив постановили отказ да отпуснат на жалбоподателялична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на основание чл.74 ал.1 т.3 от КСО. За да постанови този си акт,
административният орган се е позовал на обстоятелството, че заявителят няма 3
години осигурителен стаж, каквото е изискването на посочената разпоредба. Разпореждането
е обжалвано от жалбоподателят пред горестоящият
административен орган с аргумент, че за него е приложима разпоредбата на чл.74
ал.1 т.4 от КСО, съгласно която е придобил право на лична пенсия за инвалидност
като лице, навършило 30 годишна възраст
към момента на подаване на заявлението, което има 5 години осигурителен стаж,
от който една трета е действителен. В тази връзка е развил тезата си, че същият
е лице, ослепяло преди постъпването си на работа през 2007година, поради което
отговаря на обективните условия за отпускане на лична пенсия за инвалидност по
тази разпоредба. Със свое Решение № 2153-15-214 от 01.08.2019г. Директорът на
ТП на НОИ – Пловдив оставил жалбата без уважение, като приел, че е налице
законосъобразност на атакуваното разпореждане, не са налице обективните
предпоставки да бъде отпусната лична пенсия по реда на чл.74 ал.1 т.3 от КСО и
не се произнесъл по възражението, че същата се дължи на основание чл.74 ал.1
т.4 от КСО. Недоволен от така постановеният акт жалбоподателят инициирал
настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе по категоричен и несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства:
административната преписка по обжалвания административен акт, постъпила с вх.№15750/29.08.2019г
по опис на съда и приложените с жалбата доказателства, както и приобщените
копия от трудова книжка №5/01.03.2010г., служебна бележка
рег.№153-028/04.02.2019г на Военно окръжие Пловдив и Удостоверение образец УП
№30, издадено от осигурителя „В.тур“ АД.
При така възприетата фактическа обстановка,
съобразно събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет
на съдебен контрол е Решение №2153-15-214/01.08.2019г., издадено от Директора
на ТП на НОИ Пловдив. Обжалваното решение е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като са спазени формата и
реквизитите за неговото издаване, предвидени в разпоредбата на чл.117 ал.3
от КСО.
В тази връзка атакуваният индивидуален административен акт изхожда от орган с
материална, териториална компетентност и такава по степен. Постановеното
властническо волеизявление е обективирано в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа както фактически, така и правни
основания, обосноваващи произнасянето на ответната страна. Същото е издадено
при спазване на установените административнопроизводствени
правила и преследва законосъобразна цел. Съгласно чл. 118, ал.
1 от КСО
на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като
произнасянето е на основанията по чл.117, ал.3
от КСО.
В случая законоустановеният ред на оспорване е
спазен. Липсват съществени нарушения, обосноваващи нищожност на атакувания
административен акт.
При
преценка на материалната законосъобразност на атакувания административен акт,
съдът прецени следното: Не се спори между страните и е безспорно установено по
делото от приобщеното ЕР на ТЕЛК №***., че
жалбоподателят е диагностициран с водещо заболяване
първична глаукома с отворен ъгъл, като е установено намалено зрение на дясно
око и пълна дефинитивна слепота на ляво око с дата на инвидализацията
от 10.10.2006г.,
при което му е определена 63% степен на трайно намалена работоспособност.
С оглед на това, след като извърши проверка на основателността на релевираните доводи на оспорващия, съдът констатира, че
подаденото от него заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност от
31.01.2019година, е по реда на чл.94 ал.3 от КСО, а не е искане за възобновявавен на личната му пенсия за инвалидност. Същият
безспорно е поискал отпускането на нова лична пенсия на основание чл.73 ал.1 и
ал.2 от КСО, който текст предвижда, че правото на пенсия за инвалидност се
поражда за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по
чл. 94, като пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
Установи се също така, а това не се оспорва и от ответника по делото, че на
лицето е призната степен на инвалидност считано от датата на инвалидизиране - 10.10.2006г.. Решението на ТЕЛК от 22.10.2018г е станало
безспорен и стабилен административен акт, годен да породи целените с него
правни последици за неговия адресат. Текстът на чл. 74, ал.1 т.4 от КСО изисква
определен осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в зависимост от възрастта на осигурените лица, който
стаж за ослепелите преди започване на работа трябва да е придобит до датата на
подаване на заявлението. Така за ослепелите лица преди постъпването им на
работа правото на пенсия се придобива не от датата на инвалидизирането,
а от датата на заявлението, като за лрицата,
навършили 30 годишна възраст с е поставено изискването да имат 5 годишен
осигурителен стаж, от който съгласно разпоредбата на чл.74 ал.2 от КСО една
трета трябва да е действителен. Така датата на инвалидизиране
на лице, което е ослепяло преди започване на работа, не може да определя периода,
за който се изисква осигурителен стаж. В настоящият случай са налице обективните
предпоставки на чл.74 ал.1 т.4 от КСО, а именно: За С. е налице общо
заболяване- първична глаукома с отворен ъгъл с дата на инвалидизиране
10.10.2006г., като той е лице, което е ослепяло преди
постъпване на работа и същият има навършена 30 годишна възраст към датата на
подаване на заявлението и осигурителен стаж повече от пет години /07г02м06 дни/
към датата на подаване на заявлението. Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.1 от КСО пенсиите и
добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.
Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им,
като разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО сочи, че извън случаите по ал.1, пенсия
за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК, но не по- рано от
датата на инвалидизиране, ако необходимите документи
за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила
на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В случаят жалбоподателят не е подал
документите за отпускане на пенсия за инвалидност по реда на чл. 94, ал.3
от КСО
в едномесечния срок, а за него вади р реда, предвиден в разпоредбата на чл. 94, ал.1
изр.2 ро от КСО, като същият е сторил това със
заявление вх.№2112-15-145/31.01.2019година и за него пенсията по реда на чл.74
ал.1 т.4 от КСО следва да се отпусне от датата на подаването му. В настоящият случай следва да се посочи, че по отношение на С.
правото
на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането,
придобива се считано от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК /, с
което се признава инвалидността и нейната начална дата. Поради това при
пенсиите за инвалидност фактическият състав за упражняване на това право
включва наличието на инвалидизиране с начална дата,
влязло в сила решение на ТЕЛК и заявление пред ТП на НОИ за отпускане на
пенсията. Поради усложнения фактически състав за отпускане на пенсия за
инвалидност, придобиването на това право съвпада с влизане в сила на решението
на ТЕЛК, а не с датата на инвалидизирането, която
дата законовият термин на чл. 73 от КСО въвежда. В
случая най- благоприятната възможност по отношение на него е в разпоредба на чл. 74, ал. 1
т.4 от КСО,
която дава възможност да се извърши съответната преценка за отпускане на пенсия
за инвалидност. Затова съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, както
и потвърдените с него разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване.
Като такива същите следва да се отменят, а делото да бъде върнато като преписка
на административния орган за разрешаване на въпроса по същество.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се
дължат извършените разноски по производството, като за същите не е направено
искане, поради което съдът не дължи и произнасяне.
Предвид изложеното, на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на С.К.С. ЕГН********** Решение №2153-15-214/01.08.2019г. на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********
/Протокол №2140-15-434/29.05.2019г./ на Ръководител „ПО“ при ТД на НОИ Пловдив.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебното решение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне пред ВАС на Р България, по реда на АПК.
СЪДИЯ: