Решение по дело №32682/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2633
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20221110132682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2633
гр. .., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110132682 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .. срещу К. Д. Т. искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът
дължи следните суми: сумата от 3003.34 лв. – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр...,
..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2022 год. /датата на
депозиране заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 366.55
лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 год. до 18.01.2022 год.; сумата от
73.43 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 год. до
30.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2022
год. /датата на депозиране заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 11.93 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2019 год. до 18.01.2022
год.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответника, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се дължат. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Оспорва претенциите по размер, като твърди, че е
извършвал плащания, поради което изразява несъгласие с посочения в исковата молба
незаплатен остатък от дължимите суми. С подаденото в срок възражение по чл. 414
ГПК по ч.гр.д. № 3490/2022 г. по описа на СРС, 34 състав ответникът е релевирал
възражение за погасяване по давност на задълженията, предмет на настоящото
производство.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ... не излага становище по
1
предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 3490/2022г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.

Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ...... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези
факти.
С изготвения по делото доклад /л. 53, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявените искове.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на .. – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително опредЕ. цена
с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
25.01.2022г., то погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2018 год.
До 24.01.2019г. От приетата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и
професионално изготвена се установява, че вземането за непогасеното по давност
вземане за периода от 25.01.2019г. до 30.04.2021 год. възлиза на сумата от 2523.08 лева
/л. 81/. С оглед изложеното искът се явява основателен и доказан за сумата от 2523.08
лева и за периода от 25.01.2019г. до 30.04.2021 год. като за разликата до пълния
предявен размер от 3003.34 лв. и за периода от 01.05.2018 год. до 24.01.2019г. следва да
се отхвърли.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение, следва да се
посочи, че същият е основателен и доказан изцяло, доколкото вземането не е погасено
по давност.

Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
3
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
възлиза на сумата от 266.70 лева /л. 81/, поради което искът следва да се уважи за
сумата от 266.70 лева, а за разликата над сумата от 266.70 лева до пълния предявен
размер от 366.55 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата за дялово
разпределение, доколкото същото не е погасено по давност, то искът се явява
основателен и доказан изцяло.

По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 419.35
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 103.96 лева – държавна такса;
300.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 99.11 лева по гр. д. №
3490/2022г. по описа на СРС, 34 състав.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от .., с ЕИК .., със седалище и адрес на управление ...... срещу К. Д. Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр. .., ..., че К. Д. Т. дължи следните суми: сумата от 2523.08 лева
– главница за ползвана топлоенергия за периода от 25.01.2019г. до 30.04.2021 год. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. .., ..., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2022 год. /датата на депозиране заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 266.70 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 год. до 18.01.2022 год.; сумата от 73.43 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.01.2022 год. /датата на депозиране заявлението/
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 11.93 лв. – обезщетение за забава
за периода от 01.05.2019 год. до 18.01.2022 год. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове,
както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата
от 2523.08 лева до пълния предявен размер от 3003.34 лв. и за периода от 01.05.2018
год. до 24.01.2019г.; искът за обезщетението за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за разликата над сумата от 266.70 лева до пълния предявен размер от
366.55 лв.
ОСЪЖДА К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. .., ... да заплати на .., с ЕИК
.., със седалище и адрес на управление ...... сума в размер на 419.35 лева – заплатени
разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 99.11 лева
4
разноски по гр. д. № 3490/2022г. по описа на СРС, 34 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – –....

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5