Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3170 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.02.2020
г. по гр.дело № 39086/2019 г., СРС, І ГО,
51 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 23Б срещу В. И.Б., ЕГН
**********,***, офис 1 и Н.Л.Б., ЕГН
**********,***, офис 1, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че В.И.Б. и Н.Л. Б.а дължат при условията на солидарност на „Т.С.”
ЕАД сумите 4163,65 лева - стойност на топлинната енергия за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2018 г., доставена в апартамент № 15, находящ
се в гр. София, ж.к. *****, 466,08 лева-обезщетение за забава върху стойността
на топлинната енергия за периода от 01.10.2015г. до 28.09.2018 г., 74,46 лева -
възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 12,04 лева - мораторна лихва върху сумата 38,40 лева за периода от
01.10.2016 г. до 28.09.2018 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65023/
2018г., по описа на СРС, 51 състав. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 23Б да заплати на В.И.Б., ЕГН
**********,***-партер, офис 1
сумата 400 лева - съдебни разноски. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 23Б да заплати на Н.Л.Б., ЕГН
**********,***-партер, офис 1
сумата 400 лева - съдебни разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът в мотивите си е приел, че ответниците са в облигационни отношения с ищеца „Т.С.“ ЕАД като страна по договор
за доставка на ТЕ, като и въпреки обстоятелството, че те не са депозирали
отговор на исковата молба, е отхвърлил исковете с мотива, че ищецът не е
доказал да е доставил ТЕ в процесния апартамент на претендираната стойност от 4163,65 лв.
Действително, съдът е допуснал исканата от „Т.С.“ ЕАД СТЕ за доказване на това обстоятелство,
но в последствие я е заличил поради невнасяне на определения депозит, като по
този начин делото е останало неизяснено, което според въззивника
представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че след като е била
допусната СТЕ, съдът е следвало да заплати на вещото лице от бюджета на съда, а
в последствие ищецът да бъде осъден за разноските в крайния съдебен акт. Моли
да бъде отменено изцяло процесното решение.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение и за настоящата инстанция
Въззиваемите В.И.Б., ЕГН ********** и Н.Л.Б., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: ***, офис 1, чрез пълномощника по делото адвокат Р.Н. от САК
оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната
жалба.
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което
следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В.И.Б., ЕГН ********** и Н.Л.Б., ЕГН
********** за признаване за установено, че В.И. Б. и Н.Л. Б. дължат при
условията на солидарност на „Т.С.” ЕАД сумите 4163,65 лева - стойност на
топлинната енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018г., доставена в
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „*****,
466,08 лева-обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода от 01.10.2015г. до 28.09.2018 г., 74,46 лева - възнаграждение за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 12,04 лева - мораторна
лихва върху сумата 38,40 лева за периода от 01.10.2016 г. до 28.09.2018 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65023/ 2018г., по описа на СРС, 51
състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали
в забава.
Ответниците са подали отговор на исковата
молба, с който са оспорили исковете по основание и размер. Оспорили са, че са
клиенти на ищцовото дружество през процесния период, че „Т.С.” ЕАД не е доказало изпълнение на задълженията си за доставяне на ТЕ. Направили са и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за
част от претендирания период.
От правна страна:
От представените по делото писмени доказателства настоящата инстанция също
приема за установено по делото, че ответниците са били собственици на процесния
имот в срока от 20.08.1991 г. до 27.07.2018 г. и съответно потребители на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012
г. По делото е депозирано ксерокопие от договор от 20.08.1991 г. за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти/НДИ/, от което се
установява, че ответниците В.И.Б. и Н.Л.Б.са закупили
процесния апартамент № 15, находящ
се в гр. София, ж.к. „*****“. Представено е и ксерокопие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 142, том II, рег.№ 4233, дело 284/ 2018 г.,
от което е видно, че на 27.07.2018 г. ответниците са
прехвърлили правото на собственост върху имота чрез договор за
покупко-продажба в полза на трето за спора лице, но това обстоятелство е след претендирания период от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. Ето
защо следва да се приеме за установено,
че за процесния период ответниците
са били носители на правото на собственост върху имота и в това качество са били
клиенти на топлинна енергия (чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ) и са били
обвързани от облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично
известни Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ.
Основателно обаче се явява обстоятелството, че по делото не е установено
действителното количество ТЕ, за установяване на което съдът е допуснал
исканата от ищеца СТЕ с определение от 10.09.2019 г. В посочения от съда срок
ищецът не представил доказателства за
внесен депозит. С ново определение в открито съдебно заседание на
25.10.2019г., на основание чл. 158, ал. 1 ГПК съдът е предоставил последна
възможност на ищеца да представи доказателства за внесен депозит по допусната
СТЕ в едноседмичен срок от заседанието, като изрично го е предупредил, че при
непредставяне на доказателства за внесен депозит в рамките на указания срок
делото ще бъде разгледано и решено без СТЕ. Указанията отново не са изпълнени
нито в рамките на предоставения срок, нито до началото на следващото открито
съдебно заседание на 13.12.2019 г. Съдът
не е задължен, особено с оглед на принципа на за равно третиране на страните в
процеса, да предприема действия за заплащане на СТЕ от бюджета на съда и в
последствие да осъди ищеца за разноските в крайния съдебен акт. Налице е едно пасивно
поведение на ищцовото дружество, а ищецът е този,
който определя протичането на процеса и изхода
на спора.
Предвид предявената претенция и изхода на спора въззивникът
следва да заплати на въззиваемия В. Б.направените от него
разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., а на адвокат Р.Б.Н. от САК, като процесуален представител на
Н.Л. Б., със съдебен адрес:***-партер, офис 1, на основание чл.38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 07.02.2020 г. по гр.дело № 39086/2019
г. на СРС, І ГО, 51 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.да заплати на В.И.Б., ЕГН
**********,***, офис 1, чрез
пълномощника по делото адвокат Р.Н. от САК направените от него разноски за настоящето производство във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.да заплати на адвокат Р.Б.Н. от САК, като процесуален представител на Н.Л. Б., със
съдебен адрес:***-партер, офис 1, на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.