Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
Гр.София, 27,07,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, 14
състав в открито заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА
АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Евдокия-Мария
Панайотова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.д.№11756 по
описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от С.Л.Т. срещу Р.И.М. иск
с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 30000,00лв.,
получена в изпълнение на договор за поръчка от продажба на собствен на
ищцата недвижим имот, ведно със
законната лихва от датата на исковата
молба -09,09,2019год. до изплащане на вземането.
Излагат
се съображения, че ищцата е била
собственик на недвижим имот-апартамент, находящ се в
гр.София, бул.********, с площ от 34кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня,
баня –клозет и входно антре, заедно с 1/2ид.част от зимнично
помещение с площ от 10,50кв.м., заедно с
таванско помещение с площ от 3кв.м., заедно
с 1000/84950ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части
от правото на собственост върху мястото, в което е построена същата. Поддържа в
края на 2012год. да е упълномощила Р.М., с нотариално заверено пълномощно, с
рег.№9354/04,12,2012год. на нот. Н.Л., с рег.№536 от
НК при СРС за разпореждане с описания имот. Излагат се доводи без знание на
ищцата да е извършена разпоредителна сделка с имота-договор за
покупко-продажба, сключен на 06,12,2012год. с нот.акт
№93, том 1, рег.№11590, дело 87/2012год. на нот. С. Д.,
с който ответникът в качеството на пълномощник на ищцата е продал имота на П.И.П.за
продажна цена в размер на 30000,00лв. Сочи да е разбрала за извършената
продажба през 2016год. Получената от пълномощника
сума твърди да не е предадена на ищцата, което обосновава основателност на исковата претенция.
Съобразно
изложеното е заявено становище за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът-Р.И.М.
в указания законоустановен срок за отговор по чл.131
от ГПК излага становище за нередовност на
исковата молба, евентуално неоснователност на исковата претенция. Поддържа действително да
е извършена упълномощителна сделка, с която е
упълномощен за разпореждане с процесния имот, която
включва и възможността да „получи по
своя сметка продажната цена по
сделката“. Оспорва изложените фактически твърдения ищцата да не е била
уведомена за извършената сделка по
продажба на имота, тъй като от една страна е представена декларация по чл.264,
ал.1 от ДОПК, която следва да е лично волеизявление на продавача, а от друга
страна твърди да са извършени множество вписвания по партидата на имота / на
два пъти през 2013год., вписана искова молба
депозирана от М.К.М.с ответник ищцата, а впоследствие искова молба
депозирана от М.М.и ответници
С.Т. и П.П./. Поддържа неоснователност по отношение
вземане на ищцата за сумата от 30000,00лв.като недоказано. Поддържа евентуално недължимост, тъй като придобиването на имота от ищцата през
2008год. е било осъществено със средства на Р.М., които по уговорка между
страните е следвало да получи от продажната цена. При условията на евентуалност
релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори С.Т. да е придобила процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №005/02,09,2008год., рег.№746/2008год., по
силата на който М.М., в качеството на продавач и чрез пълномощик
е продала на С.Т. описания имот за цена в размер на 33288,30лв.
С пълномощно с рег.№9354 и №9355
на нотариус Н.Л., с нотариална заверка на подписа и съдържанието ищцата е
упълномощила Р.И.М. да продава, дарява, заменя, прехвърля и се разпорежда по
какъвто и да било начин с описания в т.1 имот: /апартамент, находящ се в гр.София, бул.********, с площ от 34кв.м.,
заедно с 1/2ид.част от зимнично помещение с площ от 10,50кв.м., заедно с таванско
помещение с площ от 3кв.м., заедно с
1000/84950ид.части от общите части на сградата
и толкова ид.части от правото на собственост
върху мястото, в което е построена сградата/, при условия и цени каквито прецени за добре и с лица, каквито намери за
добре, включително да получи капаро и
продажна цена за притежавания имот
като цената следва да бъде преведена по сметка с титуляр Р.М..
С
нотариален акт №93, том 1, рег.№11590, дело №87/06,12,2012год. процесният апартамент е продаден, чрез пълномощник на купувач-П.И.П.за продажна цена от 30000лв.,
която сума не се спори да е получена от Р.М.-определение
по чл.146 от ГПК, постановено в о.с.з. на 14,07,2020год. Приложени са и два
преводни документа за сума от 28000,00лв. и 2000,00лв. от 06,12,2012год.
По реда на чл.146 от ТПК е прието
за безспорно и обстоятелството сумата да не е предадена на ищцата.
По делото са събрани гласни
доказателства относно момента на узнаване от ищцата на извършената
разпоредителна сделка.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено от правна
страна следното:
Предпоставките обосноваващи
основателност на исковата претенция са свързани с установяване на валидно
възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор за поръчка-извършване на продажба на собствен
на ищцата недвижими имот; получаване на процесната
сума от ответника в изпълнение на поръчката; липса на отчет или
предаване на всички получени от довереника парични средства;
Горните факти подлежат на установяване
от ищеца при условията на чл.154 от ГПК. В тежест на ответника с оглед релевираните възражения е установяване –изпълнение на отчет
по договора, наличие на юридически факт, изключващ задължението за предаване на
получената сума, изтекла погасителна давност.
Безспорно между страните е
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по сключен договор за
поръчка, по силата на който ищцата е възложила на ответника извършване на
правни действия по продажба на собствен недвижим имот, сключен декември 2011год.
В този смисъл въпреки липсата на договор в писмена форма, доколкото договора за
поръчка е неформален, то следва да се приеме, че с осъществяване на правните действията,
в изпълнение на учредената представителна власт-продажба на имота по
пълномощното от 04,12,2012год., между
страните е сключен договор за поръчка, по който се дължи отчет/ в този смисъл
Решение №
136 ОТ 03.08.2017 Г. по т. д. № 901/2016 Г., ТК., І Т.О на ВКС/.
Основно задължение на довереника
при договора за поръчка е да
даде сметка на доверителя за
изпълнението на поръчката и да му предаде всичко,
получено в тази връзка- чл.284, ал.2 от ЗЗД. Даването на сметка
означава преди всичко доверителят да бъде уведомен
за начина на изпълнението на възложените действия, да получи
отчет за изразходваните за това средства и обяснение за евентуални
причини за неизпълнението. Освен това елемент от
задължението е предаването на всички получени
от довереника парични средства и други вещи във
владение на доверителя. Визираното
задължение не е
обвързано със срок за изпълнение,
поради което е изискуемо веднага съгласно нормата на чл.69, ал.1
от ЗЗД и не е необходимо
довереникът да бъде изрично канен. От събраните доказателства е безспорно, че ответникът
не изпълнил посоченото задължение - да предаде на
ищцата
сумите, получени
при изпълнението на поръчката –продажна цена по договор за
продажба от 06,12,2012год. в размер от 30000,00лв., която съдът приема, че
е получена от ответника от
името и за сметка на ищцата в изпълнение на съществуващия
между тях договор за поръчка
и подлежи на предаване по силата
на чл.284,
ал.2 от ЗЗД.
Неоснователно е релевираното
от ответника възражение за съществуващи предхождащи продажбата договорни
правоотношения/ заем във връзка със закупуване на имота, по който да е
възникнало задължение за връщане на сумата от заемателя-С.Т.
в полза на Р.М.. Подобен извод не се обосновава и от съдържанието на пълномощно
от 04,12,2012год. Получаването на сумата
по продажбата по банкова сметка ***огира задължението
му по чл.284, ал.2 от ЗЗД. Не се установи да е съществувало съглашение между
страните за дарение или др., по силата на което да е налице основание за задържане
от ответника. Предвид изложеното съдът намира за ищцата да съществува ликвидно и изискуемо
вземане срещу ответника за посочената
сума, което не е изпълнено.
От ответника съобразно чл.120 от ЗЗД
е релевирано възражение за изтекла погасителна давност. Приложимата
давност е общата петгодишна съобразно чл.110 от ЗЗД, доколкото се претендира
реално изпълнение по договора, а не обезщетение за вреди причинени от
довереника. Същата е приложима от изискуемостта на задължението-чл.114 от ЗЗД,
което доколкото не е скрепено със срок е изискуемо от възникването или от получаване на сумите от продажбата. В
конкретната хипотеза това е 06,12,2012год. Петгодишната давност е изтекла на
06,12,2017год., поради което исковата претенция депозирана на 09,09,2019год. е погасена по давност. В този смисъл
неоснователни са възраженията на ищцата давността да тече от узнаването за
извършената сделка през 2016год.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1545,00лв., от които 1430,00лв.-адв.възнаграждение по настоящото дело, сума в размер на 15,00лв.-д.т. за ЧЖ по обжалване на определение по гр.д.11269/2019год. на СГС във връзка с допуснато обезпечение, както и 100,00лв.-адв.възнаграждение за производството по обжалване на обезпечението./ Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно във връзка с разноски по жалба срещу допуснато обезпечение, с оглед фактическа и правна сложност на производството, както и обстоятелството, че жалбата се разглежда в закрито с.з., поради което се следва възнаграждение по чл.11 от НМРАВ в размер на 100,00лв., а договореното от 980,00лв. е прекомерно/. Съдът не присъжда ДДС върху адв. възнаграждение, тъй като няма данни за регистрация по ЗДДС.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от С.Л.Т., с ЕГН **********, със съд. адрес ***,
партер срещу Р.И.М., с ЕГН **********, със съд. адрес *** иск с правно
основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 30000,00лв., получена в
изпълнение на договор за поръчка от продажба на собствен на ищцата недвижим имот, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба -09,09,2019год. до изплащане на вземането като погасен по давност.
ОСЪЖДА
С.Л.Т., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, партер да заплати на Р.И.М.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1545.00лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: