Решение по дело №1293/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2019 г. (в сила от 18 април 2019 г.)
Съдия: Трифон Пенчев Славков
Дело: 20184120101293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 532

 

гр. Г. Оряховица, 14.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Трифон Славков

 

при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1293 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ.

Ищцата оспорва наложеното със Заповед № 55/15.06.2018г., издадена от Директора на „Поделение за пътнически превози - Горна Оряховица”, дисциплинарно наказание „забележка”. Твърди, че не е нарушила трудовите си задължения, както и че дори да е допуснала нарушение, то тя не била действала виновно. Сочи, че в конкретния случай с оглед краткото време не е могла да изпълни всички вменени й задължения преди потегляне на влака. Дала приоритет на задълженията свързани с безопасността на движението, поради което едва след това е пристъпила към задължението й по чл. 11 от Инструкцията за влаковия кондуктор, свързано със стоене на перона пред състава на влака и упътване на пътниците. Навежда доводи, че дори и да е допуснала нарушение, то наказанието което й е наложени е несъразмерно тежко, с оглед липсата на вредни последици от извършването му. Счита заповедта за незаконосъобразна, поради което моли за нейната отмяна. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че преди да наложи наказание на ищцата е извършил цялостна и задълбочена проверка на нарушението й. Посочва, че задължение на кондуктора е преди да потегли състава на влака, да се намира на перона и да упътва пътниците. Посочва, че ищцата имала предходни дисциплинарни наказания. С оглед изложеното, счита, че съвестно е изследвал цялата фактическа обстановка, поради което намира наложеното с обжалваната заповед наказание за обосновано. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за отмяна на наложено със Заповед № 55/15.06.2018г., дисциплинарно наказание „забележка”  – чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ.

Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.

Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

Не е спорно между страните, че са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „Кондуктор”. Между страните няма спор, а и се установява от положения върху длъжностната характеристика за длъжността „Кондуктор”, код по НКПД 2011-51121001 подпис, че в трудовите функции на ищцата се включва задължението й да „Обслужване на всички видове пътнически влакове, като спазва „Инструкцията за кондуктора“ и действащите нормативни актове“.

Видно от длъжностната й характеристика също е, че отговаря за задължения формулирани в още 26 точки.

Дисциплинарната отговорност на ищцата е реализирана на основание чл. 187, т. 3, пр. първо КТ/неизпълнение на възложената работа/ - за това, че:

На 03.04.2018 г., в гара Варна, по време на работа, в качеството си на кондуктор на влак № 28200, в часовия период от 06,08 часа до 06,20 часа – време за качване на пътниците във влак № 28200, не се намирала на перона до състава на влака, в нарушение на чл. 11 от Инструкцията за кондуктора, а се е намирала на влак № 28200, където е разговаряла със своя колежка.  

          Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е изискал обяснения от работника за вменените му нарушения. В заповедта са описани обективните и субективните признаци на нарушенията, което се претендира да са извършени от ищеца. Нарушението извършено от работника, е посочено по разбираем за него начин, поради което заповедта следва да се приеме за законосъобразна. /Решение 164 от 22.06.2015 г. по гр. д. 6474/2014 г. на III г. о на ВКС./

Следва да се даде отговор на въпроса, извършени ли са вменените нарушения и ако да – дали това е виновно извършено, и дали наложеното за него наказание се явява съответно.

По делото ответникът не проведе доказване на тази предпоставка от иска. Извършването на нарушенията не е доказано по несъмнен начин. Доказателствата за това, събрани в хода на проверката по заповед рег. № 55/15.06.2018 г., не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Те не са събрани по реда, предвиден в ГПК, а фактическите констатации на решаващия съд в исковото съдопроизводство не могат да се базират на доказателства, събрани от друг орган в друго производство. Поради това по делото няма събрани доказателства за това, била ли е ищцата на перона до състава на влак № 28200 на 03. 04. 2018 г. за времето от 06,08 часа до 06,20 часа. или не. Ответникът посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е съставена на основание писмо с вх. № 44-04-38/19041.2018 г. на ръководител „Звено за вътрешен одит“ при „Холдинг БДЖ“ЕАД. Съответния съставител на документа/писмото/ или лицето извършило проверката на ищцата не бяха разпитани по делото. С констатациите на проверяващия/те видно от приложеното по делото писмо са образувани дисциплинарни производства срещу кондуктор  М.Р. и началник влак Н.А.Г.. Действително по делото Н.Г. е разпитан в качеството на свидетел, но съдът счита, че не следва да цени показанията му, по причина, че срещу двамата служители на „БДЖ – пътнически превози“ едновременно е текла дисциплинарна проверка. Това дава основание на съда да счита, че показанията му не са обективни, налице е заинтересованост, т.к. евентуално би понесъл дисциплинарна отговорност от ответника. От друга страна показанията на другия разпитан по делото свидетел Венета Русева, са обективни, незаинтересовани, безпротиворечиви и без съмнение за тяхната правилност, поради което съдът счита, че именно тях следва да цени при изясняване на фактическата обстановка по делото. Свидетелката е посочила, че на 03. 04. 2018 г. е пътувала във влака обслужван от ищцата, същата е минала покрай нея, оставила си е багажа, след което се е разминала с проверяващия, след което е слязла на перона. Посочва, че срещата помежду им е била за няколко секунди, че ищцата не е била в купето, в което е оставила багажа си. Свидетелката сочи, че също е работила на длъжност „Кондуктор“ в БДЖ, и че от мястото, където се провежда инструктажа на превозната бригада до перона от който тръгва влака, са необходими около 10 до 15 мин за предвижване. Посочва също, че след случая с ищцата времето за инструктаж е променено, като превозната бригада се събирала в 5, 50 ч.  Показанията на разпитания по делото свидетел в никакъв случай не дават основание на съда да направи извод, че са налице съответните бездействия на ищцата по изпълнение на задължението й за заставане на перона на влака в 06, 08 ч. Следователно твърденията на работодателя, че ищцата не е била за времето от 06, 08 до 06, 20 ч. на перона пред състава на влака, съгласно задължението й по чл. 11 от Инструкцията за кондуктора, а се не намирала в състава на влак № 28200, където е разговаряла със своя колежка, не се потвърждават от събраните по делото доказателства (доказателствата, събрани в дисциплинарното производство, не могат да се ползват в исковото).

Тежестта на доказване на факта на извършване на дисциплинарното нарушение е за работодателя, като липсата на достатъчно доказателства в тази насока задължава съда да приеме недоказаният факт за неосъществил се. При това положение Р. не е извършила нарушенията, за които е наказана и искът за отмяна на наложеното наказание е основателен. /В този смисъл Решение № 231 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 241/2010 г., IV г. о., ГК/

Съдът намира, че са основателни и възраженията изложени в исковата молба на Р.. Ищцата е посочила в обяснението си по чл. 193 КТ, че за времето от 06, 00 ч. когато започва инструктажа, до потеглянето на влака същата е в невъзможност да изпълни всички задължения възложени й от Инструкцията на кондуктора, както и да изпълни задължението си по чл. 11 от същата. Очевидно е, че след като работодателят не е организирал работата на служителите си по такъв начин, позволяващ им качествено и навреме да изпълнят задълженията си, то незаконосъобразно е да се наказват, поради неизпълнение на същите. Видно от показанията на свидетелката В. Р. е, че от мястото, на което се извършва инструктажа, до перона от който тръгва влака, ищцата следва да измине разстояние от около 200 метра, да изчака два светофара, да приеме влака, да извърши задълженията си свързани с безопасността на движението и едва след това да слезе пред състава на влака, за да упътва пътниците.

Ето защо съдът напълно се съгласява с възражението на ищцата, че след като не е разполагала с достатъчно време да изпълни всички възложени и задачи, след като най – напред е изпълнила задълженията си свързани с безопасността на движение и едва тогава е пристъпила към изпълнение на задълженията си по чл. 11 от Инструкцията, то деянието описано в процесната заповед няма как да съставлява дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски, а именно сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС: сумата от 40. 00 лв., съставляваща ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв., представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 55/15.06.2018 г. на Директора на ППП гр. Г. Оряховица при "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД, с която на М.Г.Р. с ЕГН ********** *** в качеството й на "Кондуктор" в Превозна служба гр. Варна при "БДЖ-Пътнически превози"ЕООД с ЕИК: 1754056470213, и било наложено дисциплинарно наказание "Забележка", като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА "БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ"ЕООД с ЕИК: ********* – Поделение за пътнически превози Г. Оряховица с БУЛСТАТ: 1754056470213, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Р. с ЕГН ********** ***, сумата 200. 00 лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА "БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ"ЕООД с ЕИК: ********* – Поделение за пътнически превози Г. Оряховица с БУЛСТАТ: 1754056470213, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 40. 00 лв. /четиридесет лева/, представляваща ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв. /пет лева/ представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: