Решение по дело №642/2019 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20191430100642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 44

 

гр. Кнежа, 22.05.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 642 по описа на съда за 2019 год.  и на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 415, ал.1, т.2 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника – юрк. И.Н.Н., срещу А.К.К., с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 2653675, одобрен на 13.03.2017 год. и подписан на 14.03.2017 год., дължи на ищцовото дружество следните суми: 5 593.39 лв., представляващи главница по 42 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.12.2017 год. до 07.05.2021 год.; 210.58 лв. – възнаградителна лихва от 07.12.2017 год. до 20.06.2018 год.; 252.64 лв. – обезщетение за забава за периода от 07.12.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу ответника за заплащане на горепосочените суми. Претендират се деловодни разноски както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство.

В молбата се твърди, че на 20.06.2018 год. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 год. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответника А.К.К., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2653675, одобрен на 13.03.2017 год. и подписан на 14.03.2017 год., било прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгл. чл. 4.3 от рамковия договор за цесия, ищецът, в качеството си на цесионер, се задължил от името на цедента и от свое име да уведоми кредитополучателя както за извършената цесия, така и за предсрочната изискуемост на кредита. Излагат се твърдения, че процесното вземане произтича от договор за потребителски кредит № 2653675, подписан на 14.03.2017 год., при условията на който на ответника бил предоставен паричен кредит в размер на 6 000 лв., като паричната сума била преведена по негова банкова сметка. ***, че по силата на договора кредитополучателят – ответник се е задължил да върне на кредитора сумата от 6 527.01 лв., в т.ч. 6 000 лв. главница, 180 лв. такса за разглеждане на кредита и 347.01 лв. застрахователна премия, на 50 бр. равни месечни погасителни вноски. Сочи се, че съгласно договора ответникът се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията на договора, съгласно погасителен план към него. Посочва се, че съгласно договора усвоената парична сума се олихвява с възнаградителна лихва, чийто месечен размер е фиксиран за целия срок на договора при годишен лихвен процент – 6.49% и с подписването на договора за кредит страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде общо в размер на 945.49 лв. Така, общата сума, която ответникът се задължил да върне, била в размер на 7 472.50 лв., платима на 50 бр. анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 149.45 лв., първата от които дължима на 07.04.2017 год., а последната с падеж – 07.05.2021 год., съгласно погасителния план, неразделна част от договора.

Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане в срок на дължимите погасителни вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на осн. чл. 12, ал.2, б.“а“ от Общите условия, неразделна част от Договора, за което бил уведомен чрез ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№ 756.

Сочи се, че при забава в плащанията кредитополучателят дължи на кредитора, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, поради което на това основание на длъжника – ответник било начислено обезщетение за забава общо в размер на 253.03 лв., считано от 07.12.2017 год. до датата на входиране на заявлението в съда.

Посочва се, че ответникът не е заплатил на кредитора изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която била погасена е в размер на 1 196.52 лв., от които 262.51 лв. възнаградителна лихва, 933.62 лв. главница и 0.39 лв. лихва за забава. 

Към исковата молба е приложено уведомление за цесията, като понастоящем същото е връчено на ответника.       

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. С.Ч. от Плевенска АК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост и вероятна основателност на така предявения иск.

Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. С депозирана по делото писмена молба, чрез пълномощника – юрк. Симеон Дишлев, поддържа исковата молба, позовава се на писмени доказателства.

Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, в о.с.з. се представлява от особения представител – адв. С.Ч. от ПлАК. Особеният представител поддържа отговора на исковата молба, не възразява по доказателствата и изразява становище за вероятна основателност на иска.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От фактическа страна

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От представените по делото – договор за потребителски паричен кредит с № 2653675 от 14.03.2017 год., Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и погасителен план, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 год., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), потвърждение за извършената цесия и Приложение № 1 към договора за цесия, както и от приложеното Ч.Гр.д. № 442/ 2019 год. по описа на РС – Кнежа се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Видно от приложеното ч.гр. дело № 442 по описа за 2019 год. на РС – Кнежа, в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение с № 414 от 03.07.2019 год. срещу А.К.К. за заплащане на кредитора – ищец в настоящото производство, на следните суми: 5 593.39 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и 39 ст.) главница; възнаградителна лихва за периода от 07.12.2017 год. до 20.06.2018 год. в размер на 210.58 лв. (двеста и десет лева и 58 ст.); обезщетение за забава от 07.12.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда /03.07.2019 год./ в размер на 252.64 лв. (двеста петдесет и два лева и 64 ст.) – представляваща парично вземане по Договор за стоков кредит с номер 2653675 от 13.03.2017 год., законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.07.2019 год., до окончателно изплащане на задължението, както и деловодни разноски – платена държавна такса в размер на 121.13 лв. (сто двадесет и един лева и 13 ст.) и 50.00 лв. (петдесет лева и 0 ст.) юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгл. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и А.К.К. са сключили Договор за потребителски паричен кредит с номер 2653675 от дата 14.03.2017 год., съгласно който дружеството – кредитор е предоставило на ответника кредит за потребителски цели в размер на 6 000 лева. Начислена била такса за разглеждане на кредита в размер на 180 лв. На ответника била предоставена застрахователна премия в размер на 347.01 лв. Така общият размер на кредита възлязъл на сумата от 6 527.01 лв. Съгласно договора, лихвеният процент е 6.49%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 8.16%.  Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 50 бр. равни месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на 149.45 лв., в срок до 07.05.2021 год. Съгласно договора вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че К. е усвоил отпуснатия му кредит.

С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2018 год. и съгласно Приложение № 1 към договора кредитодателят УниКредит Кънсюмър ЕАД е прехвърлил в поза на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД вземането си спрямо ответника А.К. общо в размер на 5 843.55 лв., от които: 5 593.39 лв. – остатък главница и 250.16 лв. – остатък лихви.

За извършената цесия ответникът е уведомен с връчването на исковата молба.   

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч.гр. дело № 442/ 2019 год. по описа на Кнежански РС, срещу длъжника – ответник А.К.К. за заплащане на сумите: 5 593.39 лв. главница, възнаградителна лихва за периода от 07.12.2017 год. до 20.06.2018 год. в размер на 210.58 лв., обезщетение за забава от 07.12.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда (03.07.2019 год.) в размер на 252.64 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 год. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. При условията на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.

По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между ответника и УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД във връзка с договора за потребителски паричен кредит от 14.03.2017 год., по който дружеството се явява изправна страна. Кредитополучателят не спори, че е усвоил заемната сума и не твърди, че е погасил изцяло дълга си към кредитора, съгласно погасителния план. Ответникът не оспорва и клаузите по договора за кредит, касаещи условията, при които е бил отпуснат заема. Крайният срок за издължаване на дълга е 07.05.2021 год.

Не е спорно по делото, че вземането на кредитодателя УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е било прехвърлено изцяло в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата индивидуален договор за цесия от 20.06.2018 год. и Приложение № 1 от 20.06.2018 год. към договора. По делото са представени  доказателства, че кредитодателят чрез ищеца е направил изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, макар и същото да не е достигнало до ответника преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради отсъствието му от страната.  

При тези данни и с оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че иска по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 5 593 лв. – главница, е основателен и следва да се уважи изцяло.

Правата на кредитополучателя са защитени с предвидената в чл. 4, ал.3 от ОУ към договора възможност да се откаже от договора, като изпрати уведомление до кредитора на хартиен или друг траен носител, в 14-дневен срок от сключването му и да върне получената сума по кредита.

В случая страните са съгласували размера на ГПР и лихвения процент. Със сключването на договора ответникът се е съгласил с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението му за връщане в определения срок на получената в заем сума.

С Решение № 78/ 09.07.2014 год. по т.д. № 2352/ 2013 год. на ВКС на РБ, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.

Видно от приложените към ИМ писмени доказателства, достигнали до ответника на 23.01.2020 год., чрез назначения му особен представител, към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 год. и индивидуалния договор за цесия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е приложено пълномощно от Изпълнителния директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да представлява цедента при изпращане на уведомителни съобщения до длъжника и подписването на съответните уведомителни писма. Връзката между вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД към А.К.К. и претендираното от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземане е несъмнена и произтича от договора за паричен кредит. Ето защо съдът намира, че цесията е действителна и е произвела действие спрямо ответника съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

При това положение и след като ищецът е доказал съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154 ГПК предпоставките за уважаване на иска по чл. 422 от ГПК досежно исковите суми, то в тежест на ответника е било да установи, че е заплатил така претендираните суми. Ответникът не е сторил това, поради което следва да се признае дължимост на претендираните суми в пълен размер.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски общо в размер на 935.61 лв., от които 202.61 лв. – платена д.т., 633 лв. – за възнаграждение на особения представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 171.13 лв.

 

Воден от гореизложените мотиви, Кнежанският Районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, че  А.К.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощниците – юрк. И.Н. и юрк. Симеон Дишлев, сумата от 5 593.39 лв. (пет хиляди петстотин тридесет и девет лева и 39 ст.), представляващи главница по 42 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.12.2017 год. до 07.05.2021 год.; 210.58 лв. (двеста и десет лева и 58 ст.) – възнаградителна лихва от 07.12.2017 год. до 20.06.2018 год.; 252.64 лв. (двеста петдесет и два лева и 64 ст.) – обезщетение за забава за периода от 07.12.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК414 от 03.07.2019 год. по Ч.Гр. дело № 442/ 2019 год. по описа на РС – Кнежа.

 

Сумите могат да бъдат внесени по следната банкова сметка ***:

IBAN: ***, BIC/***: UBBSBGSF„Обединена българска банка“ АД.  

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК А.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, направените в настоящото производство разноски в размер на 935.61 лв. (деветстотин тридесет и пет лева и 61 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 442/ 2019 год. по описа на Кнежански РС – в размер на 171.13 лв. (сто седемдесет и един лева и 13 ст.).

 

Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: