№ 140
гр. **** , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба вх. № 2580/02.07.2021 г., подадена от ИВ. ХР. К., **********, с
адрес: с. *****, община ****, област **** против МЛ. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, област ****, ул. „Шипка“ № 28.
В молбата се твърди, че ответникът по молбата е лице, с което молителят съжителства
на съпружески начала повече от 20 години в нейния дом в с. *****. От около два месеца
ответникът станал агресивен към нея, заплашвал я с побой, следил я, не позволявал да се
грижи за сина си, гонел я от дома . В началото на месец юни ответникът отишъл на вилата.
Тогава тя му се обадила по телефона поради поредно спречкване между ответника и сина
по повод лек автомобил, като му казала: „Можеш да имаш автомобил, но вече нямаш жена“.
На 07.06.2021 г. преди обяд ответникът дошъл в дома ядосан и започнал да крещи, че ще
вземе къщата и ще я изгони от нея, че ще изпочупи покъщнината, ще я унищожи, обиждал
я, че не била никаква домакиня и др. Във връзка с това на ответника бил съставен протокол
за полицейско предупреждение от 07.06.2021 г.
На 01.07.2021 г. около 7:15 часа ответникът дошъл пред дома и като видял, че тя е
заключила пътната врата с катинар, взел от автомобила си парче желязо и тесла и я разбил.
След като нахлул със сила, при отварянето на вратата, я блъснал върху нея, при което я
ударил силно в слепоочието – над лявата вежда и скула, и тя залитнала. Веднага потърсила
съдействие от сина си, както и от полицията. Още същия ден окото и лицето се подули, по
– късно посиняло, като болката продължавала и към настоящия момент.
Моли да бъде издадена заповед за защита със следните мерки: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; забрана
на извършителя да приближава молителя и жилището й в с. ***** при условия, определени
от съда и за срок от 18 месеца; задължаване на извършителя на насилието да посещава
1
специализирани програми.
Ответникът е подал отговор на молбата, в който оспорва същата като твърди, че
изложеното в нея не отговаря на действителността. Ситуацията описана в молбата била
изкривена и пресилена. Заявява, че е онкоболен и от началото на тази година нееднократно е
постъпвал в болница, физическото му състояние не позволявало да се движи свободно, а
камо ли да упражнява домашно насилие. Прилага епикризи и заявява, че няма никакви други
претенции към молителката, а иска единствено тя да върне вещите, които са негова
собственост. Декларира, че няма да доближава нито дама в с. *****, нито нея самата.
В проведеното открито съдебно заседание молителят и ответникът се явяват лично.
Молителят поддържа молбата и поисканите с нея мерки за защита. Посочва, че от
издаването на заповедта за незабавна защита ответникът не е идвал да я тормози.
Ответникът оспорва молбата, като твърди, че молителят драматизирала, никога не се
е карал с молителя, никога не я е бил и тормозил. Посочва, че се скарали заради нейния син,
който бил на 55 години, не давал пари и чакал всичко наготово. След като се скарали тя го
изгонила. На другия ден му се обадила и му казала, че е размислила и че няма смисъл да
плащат разноски по делата и да се разберат, но след това се обадила и на полицията. Той
отишъл, но вратата била заключена. Казал да отвори, защото имал в къщата да си вземе
вино и ракия. Заявява, че не иска покъщнина. Искал да си вземе единия котлон. Тя му казала
нищо да не пипа. Тя се обадила на него и на полицията едновременно. Те дошли и му
казали, че няма право нищо да взема, а той им казал: „добре“ и си тръгнал. Тя се ударила във
вратата, защото подпирала врата с главата си. Той казал да се дръпне. Твърди, че е лежал в
болница 3 месеца - януари, февруари и март в раковото отделение и през това време тя му
вземала пенсията. Заявява, че иска молителят да му върне тези пари.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН. Пострадалата твърди, че с ответника се намират във фактическо съпружеско
съжителство от около 20 години. Ето защо съдът приема, че молбата е подадена от лице,
което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 от закона, а
ответникът е легитимиран да отговаря по молбата.
При образуване на производството веднага е била издадена заповед за незабавна
защита, с оглед описаните данни за непосредствена опасност за живота и здравето на
молителя, която заповед подлежи на незабавно изпълнение, като с нея ответникът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и му е
забранено да я доближава, както и дома, в който живее в с. *****, на по-малко от 50 метра
разстояние.
2
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Целта на закона
е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на
съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави
защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт, респ. актове на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съгласно посочената разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
В представената такава се съдържат твърдения за упражнено на 07.06.2021 г.
психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправяни заплахи спрямо личността
на молителя, че ще вземе къщата, ще я изгони от нея, че ще изпочупи покъщнината, че ще
унищожи молителя, както и обиди, че не е никаква домакиня и чистница, както и физическо
такова на 01.07.2021 г., изразяващо се в разбиване на заключената с катинар вратата на дома
с желязо и тесла, нахлуване в дома със сила, блъскайки вратата върху нея, с което
причинява удар в слепоочието – над лявата вежда и скула.
Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази
декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед
обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено
доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. Въпреки
предвидената в закона доказателствена стойност на тази декларация обаче, ответникът би
могъл да обори твърденията на молителя, като ангажира съответни доказателства в обратна
насока. В конкретния случай, съдът намира, че изложеното в декларацията относно
твърдените актове на насилие от 07.06.2021 и от 01.07.2021 г. не бяха опровергани от
събраните по делото доказателства.
Действително от страна на ответника са представени доказателства – епикризи от
25.01.2021 г., 16.03.2021 г. и 20.05.2021 г., издадени от УМБАЛ „Света Марина” ЕАД –
****, в подкрепа на твърдението му, че е онкоболен и за обосноваване на тезата му, че е в
немощно състояние, което не му позволява да се движи свободно, а още повече да
упражнява домашно насилие по отношение на друг и при това здрав човек. Същите обаче,
са само косвени доказателства, които не са достатъчни, за да обосноват извод относно факти
от спорния предмет. В епикризите са посочени поставените на ответника диагнози и
проведени лечения, но при липса на ангажирани други доказателства, от изрично посочения
в последната епикриза от 20.05.2021 г. статус при изписването, се установява, че същият е
подобрен, че изходът от заболяването е също подобрен, постигнат е добър толеранс към
проведеното лечение и е без риск при дехиспилизацията.
3
Нещо повече, от представения по делото протокол за полицейско предупреждение от
07.06.2021 г., подписан от ответника, се установява, че на основание чл. 65 от ЗМВР мл.
полицейски инспектор при РУ **** Валентин Вълчев е предупредил ответника М.К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо жена си И.К., като не я заплашва, не
упражнява психически тормоз и не се саморазправя с нея, както и да не поврежда и
унищожава имуществото.
Представено е и медицинско удостоверение № 650/2021 г., издадено от д-р Д.Г., лекар
в Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св. Анна – ****” АД, според което на
08.07.2021 г. по нейно желание е извършил преглед на ИВ. ХР. К., като е дадено
заключение, че се касае за травматичен оток и кръвонасядане в лявата челнотеменна област,
кръвонасядание и травматични отоци в лявата лицева половина, като описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
От приетото по делото Експертно решение на ТЕЛК № 3809, зас. № 137 от 22.10.2009
г., издадено от МБАЛ „Света Марина” ЕАД – ****, се установява, че молителят е с 60%
трудова неработоспособност с водеща диагноза неинсулино зависим захарен диабет.
Във връзка с твърденията за извършено от страна на ответника разбиване на
заключената с катинар вратата на дома на молителя с помощта на желязо и тесла,
нахлуването в дома със сила, блъскайки вратата върху нея, причиненият с това удар в
слепоочието – над лявата вежда и скула, беше разпитан свидетелят И.М.А., съсед на
молителя. В своите показания свидетелят посочи, че живеят с молителя един срещу друг и
че на 01.07.2021 г. около 7:00 часа – 7:30 часа обработвал двора си, когато чул аларма. Видял
М. да взема от колата едно желязо. На вратата имало катинар, а той искал да влезе и
започнал да блъска катинара с това желязо, и го счупил. И. излязла и му казала да не прави
така. М. блъскал вратата и като я блъснал свидетелят видял, че ударил И. в главата и те
влезли вътре. Като влезли вътре, се чувало, че се карат помежду си. Той казал, че иска да си
вземе вино, ракия и някои вещи. Тя казала, че ще му даде. И. отишла към главната улица и
през това време свидетелят видял ответника да изкарва 2 кофи с шишета. Тя се върнала с
полицаите, които казали, че той няма работа там и той си заминал с колата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите пресъздават ясно и
недвусмислено фактическа обстановка, чиито отделни елементи се намират в логическа
последователност и кореспондират с останалите доказателства по делото. В същото време
следва да се отчита и високата им доказателствена стойност, тъй като лицето е пряк
очевидец и е възприело непосредствено възпроизведените от него факти.
При направено оспорване на молбата в доказателствена тежест на ответника е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да
разколебае нейната доказателствена сила. В конкретният случай ответникът не проведе
успешно такова насрещно доказване. От събраните по делото доказателства, анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност се установява да са извършени спрямо молителя
описаните от нея в декларацията актове на домашно насилие. По делото са налице данни за
4
напрежение между страните, породени от факта, че молителят и ответникът са се разделили
след продължително съвместно съжителство. Тези отношения са довели и до ситуацията, в
която М.К. е посетил дома на молителя на 07.06.2021 г. и на 01.07.2021 г. по причина да
вземе ракия и вино от дома , както и вещи, които счита за свои. В съдебно заседание
същият посочи още една причина за конфликта – претенциите му за връщане от страна на
молителя на получената от нея пенсия на ответника за месеците – януари, февруари и март,
по време на престоя му в болницата през тези месеци на 2021 г. Всичко това говори за
спорове между бившите съжители, които биха могли и следва да се разрешат доброволно
или по съдебен ред. Процесните посещения обаче излизат извън рамките на нормалното и с
оглед конкретно проявеното отношение и поведение на ответника спрямо молителя,
включително насилственото нахлуване в дома , довело и до нейното травматично
увреждане, могат с категоричност да се квалифицират като домашно насилие. От една
страна ответникът твърди невъзможност да упражни домашно насилие, поради влошено
здравословно състояние и немощ, а от друга – липса на намерение да удари молителя, като
твърди, че тя сама се е ударила във вратата, защото подпирала вратата с главата си при
отправено предупреждение от негова страна да се дръпне. Същевременно същият не отрича,
че е разбил вратата, както и нахлуването си в дома на молителя, обяснявайки подробно
причините за това. Налице са противоречиви твърдения, които взаимно се изключват,
поради което, при наличието на свидетелски показания на очевидец и обективни писмени
доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема, че действително в дома на молителя
на 07.06.2021 г., както и пред и в дома на същата на 01.07.2021 г. ответникът е извършил
действия, които по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН биха могли да се квалифицират като
актове на психическо и физическо насилие.
За да се защитят правата на пострадалото лице, е необходимо да бъдат наложени
съответни мерки за защита. Посоченото в молбата и декларацията, дава основание за
реакция и изисква намесата на съда като регулатор в отношенията между страните, в което
именно е вложена и целта на законодателя - да обезпечи неприкосновеността на личността,
обект на посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила. В настоящия случай, с
оглед тежестта и характера на извършеното домашно насилие, подходящи за осъществяване
на защита се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЗДН, последната за срок от 8
месеца. Посоченият период съдът счита за достатъчен за справяне на страните с
междуличностните им проблеми. По делото е била издадена заповед за незабавна защита и
оттогава до момента вече е изминал период от време, в който тези мерки са били реално
действащи и са осъществявали своя ефект, с което напълно и своевременно са били
обезпечени нуждите от закрила. От друга страна, не се установява конфликтът между
страните да се е задълбочил, т.е. със самото налагане на мерките те са постигнали целта си.
Не е необходимо срокът да е по-дълъг, защото мерките нямат характер на наказание и не
могат да бъдат самоцел или средство за принуда. Освен това, в съдебно заседание молителят
заяви, че ответникът спазва заповедта за незабавна защита. Отделно, при несъобразяване с
наложените мерки или неспазването им дори еднократно, законодателят е предвидил
5
неблагоприятни последици за нарушителя, свързани с намеса на органите на реда и
сигнализиране на Прокуратурата - чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, следва да се посочи, че
задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, по
съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата
на останалите. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира
трайна превенция на пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна
сфера.
Съдът намира, че с оглед данните за здравословното състояние на ответника, неговата
възраст и заявеното от двете страни по делото спазване на мерките по заповедта за
незабавна защита, не следва да се уважава искането за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т.
5 от ЗЗДН - задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми. Подобна интервенция в личната сфера на страната, съдът намира за неуместна и
неподходяща и поради това че по делото не се твърди и не се доказва ответникът да
извършва системно актове на домашно насилие спрямо ищеца. Поради това и тази мярка
няма да бъде наложена.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на
нарушителя следва да се възложат разходите за държавна такса за образуваното
производство, възлизащи в размер на 25 лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като последица
от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата глоба,
която съдът намира, че следва да бъде определена в минималния размер от 200 лева.
Глобата е необходима заради извършеното от дееца по отношение на молителя, като
задължителна реакция спрямо укоримо поведение, което следва да се преустанови.
Паричната санкция в този размер е в състояние да окаже търсеното превантивно
въздействие занапред и без да е необходимо тя да се налага в по- висок размер, защото целта
на това наказание е с него да намери реализация идеята за поправяне и превъзпитание на
нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно икономическо
въздействие върху него.
Така мотивиран и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 16,
ал. 1 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА МЛ. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, област ****, ул.
„Шипка“ № 28 да се въздържа от извършване на ВСЯКАКЪВ АКТ на физическо и/или
психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на ИВ.
6
ХР. К., **********, с адрес: с. *****, община ****, област ****.
ЗАБРАНЯВА на МЛ. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, област ****, ул.
„Шипка“ № 28 да приближава ИВ. ХР. К., **********, с адрес: с. *****, община ****,
област **** и дома, в който живее в с. *****, община ****, област ****, на по – малко от 50
метра разстояние, за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на постановяване на
настоящото решение.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на МЛ. Д. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, област ****, ул. „Шипка“ № 28, в размер на 200.00 лева /двеста лева/,
платима по сметката на Районен съд – **** в двуседмичен срок от влизане в сила на
съдебното решение.
ОСЪЖДА МЛ. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, област ****, ул. „Шипка“ №
28 да заплати по сметка на Районен съд - ****, в полза на бюджета на съдебната власт,
държавна такса за образуваното дело в размер на 25 лева /двадесет и пет/ лева, на основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА МЛ. Д. К., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява
органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните,
като в изпълнение на чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ ****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седемдневен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7