№ 969
гр. София , 08.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на осми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Калинка Георгиева
Десислав Любомиров
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600984 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Н. К. Н., чрез защитника му адв.А.
Д. М., САК, срещу определение от 23.08.2021г. постановено по ЧНД №2925/2021г. по описа
на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с присъда №48 от 06.03.2014г.
постановена по НОХД№52742013г. по описа на СГС наказание лишаване от свобода за
срок от 4 години при първоначален „строг" режим. В жалбата се твърди, че съдът не е отчел
правилно всички налични данни, от които било видно поправянето на лишения от свобода
Н. и не е оценил цялостното му поведение в местата за лишаване от свобода. От страна на
затворническата администрация по делото били представени спорни факти и обстоятелства,
които не кореспондирали със същността на случая и представлявали стериотипи относими
към всеки подобен случай. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за
условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата
оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода Н. К. Н. е постъпил в затвора на 11.05.2017г. Изтърпял е
наказание от две години лишаване от свобода наложено му по НОХД№13333/05г. по описа
на СГС, като от 21.01.2019г. изтърпява наложеното му с присъда №48 от 06.03.2014г.
постановена по НОХД№52742013г. по описа на СГС наказание лишаване от свобода за
1
срок от 4 години при първоначален „строг" режим, със зачитане и предварително задържане
за срок от 7 месеца и 17 дни. До момента на постановяване на обжалваното определение
осъденият е изтърпял фактически от това наказание 3 години 2 месеца и 15 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 месеца и 26 дни, тъй като от работа
са му зачетени 5 месеца и 19 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че към
момента на постановяване на определението е налице първата от предпоставките по чл. 70,
ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното наказание. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна
предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на
по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности -65т. При наличните
данни правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице и втората предпоставка по
чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад след настаняването на осъдения в затвора
същият е имал в по-голямата си част съобразено с положението му на лишен от свобода
поведение. Трудово е бил устроен, награждаван е. Наказан е дисциплинарно два пъти.
Видно от изготвения доклад Н. е с добър психически статус, контактува избирателно и се е
справял добре с възложената му работа като „чистач-район“.
Въззивният съд приема, че през продължителния период на изтърпяване на наказанието
осъденият е имал сравнително добро поведение, което по същността си представлява
формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните
условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Това съобразяване с условията
при които се изпълнява наказанието лишаване от свобода само по себе си не означава, че по
отношение на Н. са постигнати целите на наказанието, че същият се е поправил и следва да
бъде освободен предсрочно. Размерът на наказанието необходим за постигане на
визираните в чл.36 от НК цели е определен при постановяване на присъдата.
Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание и затова
евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Поведението на
осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не
позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.
Продължителността на наказанието е съответна на тежестта на извършеното престъпление и
е съобразена не само с последното, но и с обществената опасност на осъдения като деец.
Неоснователно е твърдението, че първата инстанция е постановила неправилен съдебен акт
от материално-правна и процесуално правна гледна точка. Всъщност, съдът е съобразил
факта, че от 87 , колкото са били първоначално точките на риска от рецидив, са намалени на
65, но правилно не го е абсолютизирал. Вярно е, че този спад отразява положителната
тенденция в поведението на осъдения Н., но не налага извод, че молбата му за условно
предсрочно освобождаване е основателна. Видно е, че престоя в затвора е довел до
отчетеното снижаване на риска от рецидив, но осъденият си е позволил и поведение дало
основание за наказването му по дисциплинарен ред. Не се наблюдава съществена
положителна промяна в наличните проблемните зони, а поведението му е определено от
затворническата администрация като „колебливо“, поради което корекционната работа с
2
него би следвало да продължи. С жалбата се твърди, че затворническата администрация е
„интерпретирала пред съда в тенденциозен вид“ някой обстоятелства. Твърди се още, че
осъденият е имал изрядно поведение и не бил причинявал усложнения във вътрешния ред и
съществуващите правила за поведение. Тези твърдения са неоснователни. Всъщност,
аргумента за демонстрирано съобразено с правилата в затвора поведение е в известна степен
обективно подкрепен с данните от доклада, но както бе посочено по-горе, по същността си
това поведение не се характеризира с изключителност, а е съобразяване с условията при
които се изпълнява наказанието лишаване от свобода.
Нормативно е определено при изпълнението на наказанието лишаване от свобода
затворническата администрация да има функции, свързани с оказване на съдействие на
лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на
ценностите не зависят само от това. Те са свързани с общуването, дейността, отношенията и
взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в
пенетенциарното заведение и средата там. Въпреки изтеклия продължителен период от
време, за осъдения са констатирани все още средни нива за риск от рецидив и за вреди към
обществото. Това категорично сочи, че не са постигнати изцяло целите на наказанието и
поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. Осъзнаването на
ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който
изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от
обществото и причините за нея. Осъзнаването на тези ценности зависи от социалната
зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне
до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и
обективен израз в поведението му. В случая от значение за неуважаване на молбата са както
оценката за риск от рецидив, която въпреки, че е намалена сочи на средни стойности за
такъв, така и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят
незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат
постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Н. не е
постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил. Същият, видно
от данните в затворническото досие и отразеното в доклада, в значителна степен не приема
отговорността и не приема присъдата за справедлива. Осъденият продължава да проявява
самооправдателни нагласи и повече формално да декларира мотивация за промяна, като
липсва дългосрочно целепоставяне. Налице е неспособност за разрешаване на проблемите и
известна импулсивност, при привидно позитивно отношение към корекционно-
възпитателния процес, показателно за което е, че е бил наказван по дисциплинарен ред.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. Фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени
от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен
по съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК. Правилно
молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
3
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.08.2021г. постановено по ЧНД №2925/2021г. по
описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Н. К. Н. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от
свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4