РЕШЕНИЕ
№ 23264
гр. София, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110120907 по описа за 2023 година
Ищецът К. Й. П. твърди, че на 18.04.2019г. е сключил
договор за паричен заем № ...с „И. А. М." АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500.00
лева, а видът на вноската е месечна, а размерът на месечният
лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от процесния договор
е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следвало да отговарят на описаните в
текста му условия. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че
в случай на неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 200 лв.
Неустойката се заплащала от Заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски.
К. П. погасил изцяло сумата по сключения договор,
включително сумата от 200 лв. неустойка преди завеждането
на исковата молба.В исковата молба се излагат правни
1
аргументи за нищожност на клаузата касаеща неустойка
поради противоречие със закона и добрите нрави.Ищецът
твърди, че Кредиторът е следвало да включи сумата на
неустойка към ГПР,
Като не сторил това заемодателят демонстрирал
стремежът си да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищецът изрично заявява, че инвокира нищожност на
целия договор за заем, но не заявява петитум в този смисъл,
като моли съда да се произнесе по въпроса единствено в
мотивите на решението си.
Моли съда да признае за установено в отношенията
между страните К. Й. П. и „И. А. М." АД, с ЕИК: ..., че
клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем ...е нищожна,
2. Да осъди на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД
ответника „И.. А. М." АД, с ЕИК: ...., да заплати на К. Й. П.
сумата в размер на 58,58 лева, представляваща недължимо
платени суми по договор за паричен заем 3506169, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до пълно изплащане
В писмения си отговор ответното дружество оспорва
допустимостта на съединените установителен и осъдителен
искове, като посочва, че ищецът няма правен интерес от този
вид съединяване.
По същество оспорва основателността на иска като
твърди, че ищецът е кандидатствал за кредит, който е
следвало да бъде обезпечен. Той сключил договор за кредит,
по който се изисква обезпечение, и - след като в рамките на
три дни от подписване на договора, ищецът не представил
обезпечение под формата на поръчители или банкова
гаранция е влязла в сила клауза 4, ал. 2 от договора. Както
сключването на договора за паричен заем при посочените
условия, така и избора на обезпечение са зависели изцяло от
волята на ищеца.
Годишният процент на разходите по договора бил
изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и
2
неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен
годишният процент на разходите, посочена е общата сума
дължима от потребителя, посочени са и взетите предвид
допускания, без изрично да заявява, дали процесната
неустойка е включена в условията по договора в резултат на
едно от изброените в отговора на исковата молба законови
допускания по в чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Въвеждайки твърдението, че неустойката е
недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея
се създават задължения, които се покриват от ГПР,
процесуалният представител на ищеца не съобразил
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. в която е предвидено,
че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Следва заключението, че
законодателят е предвидил възможността за начисляването на
такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита.
Позовава се на TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г.. ОСТК на ВКС, което приема, че неустойката следва
да е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е
уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция.
Като се противопоставя на доказателствените искания на
ищеца, моли съда да прекрати производството по делото или
да отхвърли иска като му присъди разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира иска за основателен. В своята практика
настоящият състав приема, че клаузи в договори за
потребителски кредит, предвиждащи неустойка за
непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи
закона. Неустойка в такива договори може да бъде
3
предвидена само като обезщетение за реално претърпени
вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени
вреди. В случая кредиторът нето твърди, нито доказва, че при
самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска,
който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен
заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на
неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при
редовно изпълнение, няма гаранционна функция. Спорната
клауза просто прикрива лихва в размер по-висок от
допустимия.
Относно разноските. Доколкото ищецът е освободен от
внасяне на разноски, то сторените от бюджета на съда 550
лева разноски следва да се заплатят от ответника.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е поискано по реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Адвокат М. е поискал по
480 лева за установителния и за осъдителния искове. Съдът
намира такова разделяне на претенцията за очевидна
злоупотреба с право. Двата иска имат общо правно
основание, а размера на осъдителния е незначителен. С оглед
на сложността и продължителността на спора, на
действително предоставената правна помощ и на
обстоятелството, че адвоката не се е явил на нито едно от
проведените заседания съдът определя съответно общо
възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните К. Й.
П. ЕГН********** и „И. А. М." АД, с ЕИК: ..., че клаузата на
чл.4 ал.2 от Договора за заем №...е нищожна.
ОСЪЖДА ответника „И.А. М." АД, ЕИК:..., да заплати
на К. Й. П. ЕГН ********** сумата в размер на 58,58 лева,
4
представляваща недължимо платени суми по договор за
паричен заем №..., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 0.03.2023г. до пълно изплащане.
ОСЪЖДА ответника да заплати на бюджета на Софийски
районен съд 550 лева такса.
ОСЪЖДА ответника да заплати на адвокат К. Й. П. 500
лева възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5