Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 04.06.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12915 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба от А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗАД „А.“, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление:***, р-н ...., ул. .... № .., с която е предявен
частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. /петдесет лева/, част от сумата
от 781,39 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, облицовка
задна броня, задна лява врата и заден ляв панел, в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Договор № ************ от 05.09.2019 г. за „КАСКО“,
клауза „Пълно каско“ на лек автомобил А. **, с рег.№ *
**** **, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /12.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението. В първото
открито съдебно заседание по делото на 11.05.2021 г. ищецът е допуснато
увеличение на размера на предявения иск до сумата от 855,34 лв.
В исковата молба ищецът А.И.И.
твърди, че на 05.09.2019 г. сключил с ответника застраховка „Каско“ на собствения си автомобил А. **, с рег.№ * **** **
със срок на действие 09.09.2019 г. – 08.09.2020 г. за
сумата от 21 000 лв., по която застраховка е заплатил пълния размер на
застрахователната премия от 1 531,54 лв. Сочи, че на 20.08.2020 г. паркирал
автомобила си в гр. Варна, кв. „….“ на паркинга пред бл. … и на 26.08.2020 г.
отивайки до автомобила установил, че е увредена задна лява врата, заден ляв
панел, задна броня и задна дясна врата. Излага, че на 27.08.2020 г. уведомил
ответника-застраховател за настъпилото застрахователно събитие и същият е
извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил опис на
щетите по претенция № **************, в която описал увредените части. Твърди,
че като застрахователно обезщетение е получил сумата от 518,53 лв., която е
недостатъчна да покрие щетите. Счита, че необходимата сума за пълна обезвредена
е в размер на 1 299,92 лв., като ответникът е останал задължен за сумата от
781,39 лв. В тази връзка предявява частичен иск за присъждане на дължимото
застрахователно обезщетение за сумата от 50 лв. и моли за присъждане и на
разноски.
Ответникът ЗАД „А.“, подава отговор на исковата
молба, с който признава иска за сумата от 50 лв., както и за непредявената част
от 120,01 лв., законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.10.2020 г., както и на държавната такса в размер на 50 лв. и 300 лв.
адвокатски хонорар. Не оспорва, че ищецът е сключил с него застраховка „КАСКО“
за процесния автомобил, премията по която е платена на четири вноски. Посочва,
че на 27.08.2020 г. ищецът е подал уведомление-декларация за щета и е
образувана преписка по щета № *************, по която е констатирано увреждане
на посочените детайли. Сочи, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на
518,53 лв. Оспорва иска за присъждане на лихва. На 15.01.2021 г. ответникът
подава молба, с която потвърждава вече направеното признание на иска и
представя платежно нареждане за сумата от 523,22 лв.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско” по застрахователна
полица № ************ от 05.09.2019 г., за лек автомобил А. **, с рег.№ * **** **, със срок на действие от 09.09.2019 г. до 08.09.2020 г. На 20.08.2020 г. е настъпило
застрахователно събитие на паркинга пред бл. 142 в гр. Варна, кв. …… - увреждане на задна дясна врата, облицовка
задна броня, задна лява врата и заден ляв панел На 27.08.2020 г. ищецът
е уведомил застрахователя, който е извършил оглед на автомобила и съставил опис
по щета № **************/27.08.2020 г., след което заплатил на ищеца сумата от 518,53
лв. застрахователно обезщетение.
Съобразно
заключението на вещото лице инж. Й.М. /л. 77-80/ общата стойност на необходимия
труд и материали по средни пазарни цени за обезвреда
на автомобила в размер на е 1 277,04 лв., като ремонтът не обхваща подмяна на
части, а само пребоядисване. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена
връзка застрахователното събитие и увреждането на автомобила. В съдебно заседание
категорично счита, че средната часова ставка е 36,54 лв. на час, като в нея са включени сервизите, които
извършват качествено ремонтиране на автомобила и е без значение това колко е
стар същият.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 405 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на
валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка
“КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие (не се спори); че вследствие на събитието е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в
правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи (не се спори). В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на
претърпените от ищеца имуществени вреди.
Между страните няма спор, че е налице валидно
сключена застраховка „КАСКО" по Договор
№ ************ от 05.09.2019 г. за „КАСКО“, клауза „Пълно каско“
на лек автомобил А. **, с рег.№ * **** ** със срок на действие 09.09.2019 г. – 08.09.2020 г. На 27.08.2020 г. ищецът е уведомил
ответника-застраховател за настъпилото застрахователно събитие и същият е
извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил опис на
щетите по претенция № **************, в която описал увредените части: задна дясна врата, облицовка задна броня,
задна лява врата и заден ляв панел. В полза на ищеца е заплатена сумата
от 518,53 лв. като застрахователно обезщетение във връзка с щетите по
автомобила.
Извършеното от застрахователя частично плащане,
предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и изплащане на
обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер
следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от
9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013
г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от
11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след
влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016
г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че
пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 1 277,04 лв. След приспадане на размера на извършеното плащане от 518,53 лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в
размер от 855,34 лв. Вещото лице е изследвало цените в 11 сервиза на територията на гр. Варна, които
работят със и без стандарта ISO 9001:2008 и е определил размера на дължимото
обезщетение на база средната цена на труда, която в случая е 36,54 лв. на час.
Ответникът
е оспорил заключението на вещото лице с твърдения, че неправилно е определена
часовата ставка, както и методиката, която е използвана за изчисляване на размера
на обезщетението. Съдът намира оспорванията на
ответника за неоснователни. Вещото лице в открито съдебно заседание подробно и
обосновано е дало обяснения за това по какъв начин е изготвило експертизата и
защо е определило такава средна пазарна цена на труда, както и защо е използвал
съответния софтуер за изчисляване на щетите. Заключението на вещото лице е
компетентно, безпристрастно и обосновано, поради което и следва посочения
размер на щетите да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото от
застрахователя обезщетение.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за
изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде изцяло
уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението доколкото към датата на завеждане на
делото срокът по чл. 409, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ е бил
изтекъл, с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя.
Възражението на ответника, за изтекла погасителна
давност за искането за заплащане на законна лихва след датата на подаване на
исковата молба, е неоснователно.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 560 лв., от които
50 лв. заплатена държавна такса, 150 лв. за депозит за вещо лице и 360 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление:***, р-н ...., ул. .... № .., ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 855,34
лв. /осемстотин петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, облицовка
задна броня, задна лява врата и заден ляв панел, в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Договор № ************ от 05.09.2019 г. за „КАСКО“,
клауза „Пълно каско“ на лек автомобил А. **, с рег.№ *
**** **, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /12.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление:***, р-н ...., ул. .... № .., ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 560
лв. /петстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата молба
банкова сметка ***: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: