№ 79
гр. Айтос, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100860 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. А. С. от с.***,
обл.Б., ЕГН **********, М. М. А. от с.***, обл.Б., ЕГН **********, М. М. С. от с.Г., ***,
ЕГН **********, Г. М. С. от гр.Айтос, обл.Б., ***, ЕГН **********, А. О. А. от с.***,
обл.Б., ЕГН **********, З. С. Ю. от с.С., обл.Б., ЕГН **********, И. С. А. от с. С., обл.Б.,
ЕГН **********, Ф. С. Ю. от с.С., обл.Б., ЕГН **********, А. Е. Х. от гр.В., ***, ЕГН
**********, С. Е. С. от гр.Д., обл.В., кв.„ Д.“ ***, ЕГН **********, действащи чрез
пълномощник адвокат В. Г. против Е. З. М., ЕГН ********** и Е. Й. М., ЕГН **********,
двамата от с.С., обл.Б.. С така предявеният иск и на основание чл.124 от ГПК ищците молят
да бъде постановено решение, с което да се приемете за установено, че ответниците Е. З.
М., ЕГН ********** и Е. Й. М., ЕГН ********** не са собственици на основание давностно
владение на следните недвижими имоти:
1/ Земеделска земя - нива, находяща cc в землището на с. С., община Р.,
област Б., в местността „Куз балък“, представляваща имот № 204017 пo плана за
земеразделяне на землището на с. С., с площ 6,495 дка, трета категория, при граници: имоти
№ 000163, 207001, 204018,204016.
Ограничения при ползване на имота, основания: Продуктопровод за леки
въглеводороди от 150 до 300 мм с подземно полагане. Охранителна зона 250 м oт двете
страни. Електропровод 20 kV . Ha 10 м от двете страни до крайните проводници или на 11 м
от оста на електропровода не могат да cc строят сгради и съоръжения и засажда
виеокостеблена растителност;
2/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на с. С., община Р.,
област Б., в местността „Куз балък“, представляваща имот № 223008 пo картата на
възстановената собственост на землището на с. С., с площ 1,871 дка, шеста категория, при
1
граници: имоти № 223007, 226018, 2230W, 223009.
Ограничения при ползване на имота, основания: Продуктопровод за леки
въглеводороди от 150 до 300 мм с подземно полагане. Охранителна зона 250 м от двете
страни;
3/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на c. С., община Р.,
област Б., в местностга „Кайряк aлтъ“, представляваща имот № 241011 пo плана за
земеразделяне на землището на с. С., с площ 5,005 дка, трета категория, при граници: имоти
№ 241010, 241057, 241023, 241024, 241025, 241022, 241021.
Ограничения при ползване на имота, основания: Продуктопровод за леки
въглеводороди от 150 до 300 мм с подземно полагане. Охранителна зона 250 м от двете
страни. Електропровод 20 kV. Ha 10 м от двете страни до крайните проводници или на 11 м
от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност;
4/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на с. Т., община Р.,
област Б., в местността „Токат тарла“, представляваща имот № 166091 пo плана за
земеразделяне на землището на с. Т., с площ 9,8 дка, пета категория, при граници: имоти №
166090, 166089, 166092, 166148, 166149, 166150;
5/ Земеделска земя - овощна традина, находяща cc в землището на с. Т.,
община Р., област Б., в местносгга „Юрт екинлик“, представляваща имот № 354010 пo плана
за земеразделяне на землището на с. Т., с площ 7,004 дка, трета категория, при граници:
имoти № 000355, 354009, 000353, 354011. Ограничения при ползване на имота, основания:
Трайните насаждения да cе опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от 3СПЗ3 до
изтичане на амортизационния срок.
На осн. чл.537, ал.2 от ГПК, при уважаване на претенцията по чл.124 от ГПК,
ищците молят за отмяна на Нотариален акт № 130 том IV peг. № 2827 дело 480 от 11.06.2013
г. на нотариус Г. Г. - гр. Айтос като неверен. Претендират заплащане на направените
съдебно-деловодни разноски.
Представят писмени доказателства: 1. Решения № 34СКЦ/ 18.09.1996г., №
34СЦ/18.09.1996 г. и № 38Т/29.07.1999 г. на ПK - Р. пo преписки с вх. №4581 и № 4581 А oт
04.08.1992г., 2/ Удостоверение за наследници № 62/2021 г., 3/ Нотариален акт N 130 том IV
peг.№ 2827 дело 480 от 11.06.2013г. на нотариус Г.Г.. Заявяват доказателствени искания.
В съдебно заседание ищците, действайки чрез процесуалния си представител
адв.В.Г. - БАК поддържат заявените претенции. Представят списък с разноски по чл.80 от
ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците Е. З. М. и Е. Й. М.,
двамата чрез пълномощник адв.Г. М. - АК-Б. представят отговор с препис за ищцовата
страна. Признават допустимостта на исковата претенция, но по същество на спора завяват,
че оспорват исковете и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Сочат, че
ищците не са въвеждани физически във владение на всеки един от имотите, a ответниците са
придобили собственостга върху тях пo давност чрез спокойно и необезпокоявано давностно
владение, като първоначално бащата на ответника, a впоследствие и самият той
упражнявА. за себе си лично или чрез другиго фактическа власт върху процесните имоти за
период надхвърлящ установения в закона срок за да се придобие един имот no давностно
владение. Твърдят, че владеят процесните имоти и понастоящем, както и че упражняваната
2
фактическа власт е демонстрирана на ищците, като те са я възприели без да се
противопоставят, тъй като голяма част от тях живеели отдалечено и са се дезинтересирА. от
процесните имоти. Не представят писмени доказателства, но молят за допускане на трима
свидетели, при режим довеждане. Претендират заплащане на направените съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание и по същество на спора ответниците, чрез адв.М.
завяват, че оспорват исковете и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
Претендират присъждане на разноските по делото, съгласно приложен списък по чл.80 от
ГПК. Ангажират гласни доказателства.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
С исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А. С. М., б.ж. на
с.С., община Р., като преди образуване на TKЗC наследодателят им притежавал земеделски
земи в землището на с.С. и на с.Т., правото на собственост върху които е възстановено с
решения на ПК - с.Р. № 34СКЦ/18.09.1996 r., № 34СЦ / 18.09.1996 г. и № 38Т/29.07.1999 г.,
постановени пo преписки с вх. № 4581 и № 4581 A от 04.08.1992 г. Въз основа на
наследственото правоприемство и възстановяването на тези земи ищците сочат, че са
съсобственици на следните недвижими имоти :
1/ Земеделска земя - нива, находяща cc в землището на с. С., община Р.,
област Б., в местността „Куз балък“, представляваща имот № 204017 no плана за
земеразделяне на землището на с. С., с площ 6,495 дка, трета категория, при граници: имоти
№ 000163, 207001, 204018,204016.
2/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на с. С., община Р.,
област Б., в местността „Куз балък“, представляваща имот № 223008 no картата на
възетановената собственост на землището на с. С., с площ 1,871 дка, шеста категория, при
граници: имоти № 223007, 226018, 2230W, 223009.
3/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на c. С., община Р.,
област Б., в местностга „Кайряк aлтъ“, представляваща имот № 241011 no плана за
земеразделяне на землището на с. С., с площ 5,005 дка, трета категория, при граници имоти
№ 241010, 241057, 241023, 241024, 241025, 241022, 241021.
4/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на с. Т., община Р.,
област Б., в местността „Токат тарла“, представляваща имот № 166091 no плана за
земеразделяне на землището на с. Т., с площ 9,8 дка, пста категория, при граници : имоти №
166090, 166089, 166092, 166148, 166149, 166150;
5/ Земеделска земя - овощна традина, находяща cc в землището на с. Т.,
община Р., област Б., в местносгга „Юрт екинлик“, представляваща имот Ns 354010 no плана
за земеразделяне на землището на с. Т., с площ 7,004 дка, трета категория, при граници :
имoти № 000355, 354009, 000353, 354011.
Твърди се, че от момента на възстановяването на правото на собственост и
въвеждането във владение на тези земи ищците демострирали пред всички трети лица
3
притежанието на това право, осъществявали фактическа власт върху земите личнo и чрез
трети лица, не са се откзавали от правото си на собственост, за да може друго лице да го
придобие. Едва при подготовка на документи за извършване на делба на съсобствените
недвижими имоти узнали от служителите в OCЗ - с.Р., че ответникът Е. З. М. през 2013 г. се
е снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху процесните земеделски земи, на
основание давностно владение, като към този момент той е имал сключен граждански брак с
ответницата Е. И. М..
Според ищците, двамата ответници не са осъществявали фактическа власт
върху описаните земеделски земи в продължение на повече от десет години, спокойно и
непрекъснато със съзнанието, че ги владеят за себе си, за да могат да се конституират като
техни собственици на основание давностно владение. Предвид изложеното и на осн. чл.124
от ГПК ищците молят да бъде постановено решение, с което да се приемете за установено,
че ответниците – съпрузите Е. З. М. и Е. Й. М. не са собственици на основание давностно
владение на гореописаните недвижими имоти.
По повод допустимостта на претенцията и досежно правния интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, следва да се отбележи, че е
налице трайната и непротиворечива съдебна практика (ТР № 8/2013г. по т.дело № 8/2012г.
на ОС на ГТК на ВКС), доколкото в случая ищцовата страна твърди, че притежава
самостоятелно право на собственост спрямо процесните наследствени (както се твърди в
и.м.) недвижими имоти, което право се оспорва от ответниците – чрез признаване на
собствеността с оспорения в процеса Нотариален акт № 130 том IV per. № 2827 дело 480 от
11.06.2013 г. по описа на нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК.
Правният интерес от решаване на спора винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се
засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на
необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в
случая на отрицателен установителен иск за собственост се постига чрез отричане със сила
на пресъдено нещо на претендираното от ответниците право. Ето защо и всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни пръв правото
си на иск, т.е. да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на
ответник. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иска, с
който се отрича правото на собственост не се индивидуализира само с вещта, върху която
съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното
основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на
правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото
на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е
могло да се породи.
В производството по отрицателния установителен иск ищцовата страна
доказва фактите, от които произтича правния интерес, т.е. в нейна тежест е да установи
собственост по отношение на спорния имот, а ответниците - фактите, от които произтича
правото им.
4
Предвид изложеното съдът приема искът за допустим, при наличие на
обоснован за ищците правен интерес, а разгледан по същество намира и за основателен и
доказан по следните съображения:
Не е спорно по делото, че ищците са законни наследници на А. С. М., б.ж. на
с. С., починал на 23.07.1992г., съгласно приложено Удостоверение № 62/22.06.2021г.,
издадено въз основа на акт за смърт № 0003/23.07.1992г., съставен в с.С., община Р., обл.Б..
Към исковата молба са приложени писмени доказателства две Решения №№
34 СЦ/18.09.1996г. на ПК – с.Р., съгласно които на наследодателеля А. С. М. е възстановено
правото на собственост върху процесните земеделски земи на основание чл. 18 ж, aл. 1 от
ППЗСПЗЗ и чл. 27, aл. 1 от ППЗСПЗЗ. На база на представените решения на ПK - Р. ищците
се конституират като собственици на процесните земеделски земи, като позовавайки се на
събраните пo делото гласни доказателства, твърдят, че са демострирали винаги и пред
всички трети лица притежанието на това право, не са губили интерес към собственостга си,
осъществявали са фактическа власт върху земите лично и чрез трети лица. Сочат, че никога
нe ca ce откзавали от правото си на собственост, така щото да може друго лице да го
придобие. В този ред на мисли следва да се отчете, че съгласно задължителната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 1 пo гp.дело № 11/1997г. на ВКС, OCГK (т.1)
решенията на общинските поземлени комисии пo чл. 18 „ж“, aл.1 от ППЗСПЗЗ и пo чл. 27,
aл.1 от ППЗСПЗЗ за възсановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие.
Не е спорно в отношенията на страните, че междувременно ответниците са се
снабдили с нотариален акт за право на собственост върху процесните зем.земи въз основа на
давностно владение.
Поставеният за разрешавене пред съда въпрос се свежда до това доколко се
установи фактическия състав на придобивно за ответниците основание, а именно че са
владяли процесните земи повече от десет години спокойно, явно и непрекъснато, за да могат
да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност пo чл.79, aл.1 от ЗC. За
разрешавеното му следва да се отчете, че институтът на владението - упражняване на
фактическа власт върху вещ за себе си (чл. 68 aл. 1 ЗC) е комплекс от два елемента:
обективен и субективен, като съгласно трайната съдебна практика обективпият елемент на
владението (упражняването на фактическа власт) съвпада с този при държането, а
субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение, което трябва да е несъмнително, спокойно, явно, т.е. то да не се упражнява тайно,
пo начин, който не разкрива ясно намерението на владелеца да държи вещта като своя.
За да се достигне до заключение по правнорелевантните за спора факти,
следва да се направи анализ на изявленията лицата, участвали при извършената
обстоятелствена проверка, съпоставени със събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства. Според разпитаните от нотариуса свидетели повече от 17 години
процесните земи се ползват само ответникът Е., като св.Х. (стр. 5 от протокола от
5
обстоятелствената проверка) твърди: „ Винаги само Е. съм виждал да обработва тези
имоти.“, свидетелят М. „Всички знаят, че Е. ги обработва и ползва лично“ (стр.6 от
протокола от обстоятелствената проверка), а в разпита на сви.Ю. М. се твърди „ …Вече
повече от 10 години напълно спокойно, явно и несъмнено тези имоти ги ползва и владее
Янко Петков и всички в селото знаят, че той е техен собственик“. Изложените твърдения се
опровергават от събраните в съдебно заседание гласни доказателства, като съдът счита, че
следва да се кредитират с доверие показанията на двамата ангажирани от ищцовата страна
свидетели В.К.О. и ХА.л С. М. (първият без родствена връзка са страните, а вторият –
родсвеник както на ищеца И. А., така и на ответника Е. М.), които категорично заявяват, че
процесните земи не са работени нитo от Е., нито от баща му ( „Така са оставени тези земи.“
според св.М. ….„ Земите бяха във видимо необработено състояние, пустеещи с треви и
храсти до преди една, две години.“ – св.О. - вж протокол от с.з на 28.02.2023 г.). В
допълнение, служебно призованият по искане на ответниците свидетел Н. З. И., сочен за
арендатор на процесните земи, дава непоследователни и в известна степен противоречиви
показания досежно начина на обработването им, относно обстоятелствата от кого и в какъв
период от време, в какво качество мy са предоставяни за обработване. Същият твръди, че от
2003 година коси трева в процесните ниви, като те му били предоставени от бащата на
ответника Е., като син на М. А., чиито били тези ниви, т.е. негови наследствени ниви. Не е
спорно, че М. А. С. е дядо на ответника, а също така е и син на наследодателя на ищците, в
потвържение на който факт е представеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
№ ГС – 495/09.03.2023г. на Община Р. и у-ние за наследници. След снабдяването на
ответника с оспорвания от ищците нотариален акт за право на собственост той се e
представял на свидетеля като собственик на процесните земи. И тримата разпитани
свидетели при пълно кореспондиране в показанията си са категорични, че ищците не са
знаели, че ответникът предоставя като собственик процесните земи на св.И. да ги ползва,
като той не е демонстрирал това си намерение пред ищците, включително пред живеещите
в село С.. Свидетелите заявяват, че ищците са узнали за съставения констативен
нотариален aкт, с който се легетимира ответника едва преди около година, година и
половина, както и че ищците нe ca ce откзавали от земите си. анализът на изложеното сочи,
че дори и в определен времеви период ответникът да е осъществявал фактическата власт
върху процесните имоти лично или чрез трето лице (св.И.), то това не е било явно
афиширано, а скрито пo начин, който нe е разкрил ясно намерението му да ги свои.
При анализ на така събраните гласни доказателства, съдът намира, че за
ответната страна по спора не се установи да е налице основната предпоставка за
придобиване на собствеността по давност, а именно 10 годишно несмущавано и неоспорено
владение. В тази връзка при съпоставка показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява не cе събраха доказателства за наличието нито на обективния елемент на
осъществено от ответниците владение, нито на субективния признак на владението, както и
досежно обстоятелството, че същото не е било явно и несъмнено в смисъла, трайно възприет
от съдебната практика (съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на BKC пo
тълк.дело № 4/2012 г., ОСГК, т.3 - Позоваването на придобивна давност има за последица
6
придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав пo чл. 79
ЗC).
По изложените съображения съдът намира, че едноличното на ответника
ползване не се установи като факт, а освен това същото не е нито неоспорено, нито е
категорично установено с продължителност от 10 години - законовия давностен срок,
предшестващ придобиване на имота по давност, т.е. за периода от 11.06.2003 г. до
11.06.2013г. При така установената фактическа обстановка и с оглед принципа на
разпределение на доказателствената тежест, доколкото от ответната страна не се събраха
убедителни доказателства за наличие на предпоставките по чл.79 от ЗС – 10 годишно
несмущавано владение спрямо процесните самостоятелно обособени недвижими имоти,
съдът намира, че искът за установяване, че ответниците не са собственици поради изтекла в
тяхна полза придобевна давност следва да бъде уважен.
Като последица от това основателна е и претенцията по чл.537, ал.2 от ГПК
за отмяна на Нотариален акт № 130 том IV per. № 2827 дело 480 от 11.06.2013 г. по описа на
нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК, с район на действие – района на РС – Айтос, с който
нотариален акт ответниците Е. З. М. и Е. Й. М. се легитимира като собственици по
наследство и давностно владение на гореописания имот.
Предвид уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят направените от ищците съдебно-деловодни разноски в размер
на 1860,00лв., включващи заплатена държавна такса за дело от 50,00 лв., 10,00лв. –държавна
такса за 2 бр. съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение от 1800,00лв., съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. По повод направеното от ответниците,
чрез проц. им представинтел възражение досежно размера на адв.възнаграждение на
адв.В.Г. съдът счита, че доколкото се касае за отрицателен установителен иск за собственост
на пет зем.имота и предвид факта, че процесуалното представителство и осъществената за
ищцовата страна правна защита е предоставена от адв.Г. на общо десет ищци, заплатеното
от същите общо за всички възнаграждение от 1800лв. не е прекомерно и следва да бъде
изцяло изплатено.
По изложените съображения, Айтоският Районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено между страните: ищците Х. А. С. от с.***, обл.Б.,
ЕГН **********, М. М. А. от с.***, обл.Б., ЕГН **********, М. М. С. от с.Г., ***, ЕГН
**********, Г. М. С. от гр.Айтос, обл.Б., ***, ЕГН **********, А. О. А. от с.***, обл.Б.,
ЕГН **********, З. С. Ю. от с.С., обл.Б., ЕГН **********, И. С. А. от с. С., обл.Б., ЕГН
**********, Ф. С. Ю. от с.С., обл.Б., ЕГН **********, А. Е. Х. от гр.В., ***, ЕГН
**********, С. Е. С. от гр.Д., обл.В., кв.„ Д.“ ***, ЕГН ********** и ответниците Е. З. М.,
ЕГН ********** и Е. Й. М., ЕГН **********, двамата от с.С., обл.Б., че съпрузите Е. З. М.,
7
ЕГН ********** и Е. Й. М., ЕГН ********** не са собственици на основание давностно
владение на следните недвижими имоти:
1/ Земеделска земя - нива, находяща cе в землището на с.С., община Р.,
област Б., в местността „Куз балък“, представляваща имот № 204017 пo плана за
земеразделяне на землището на с. С., с площ 6,495 дка, трета категория, при граници: имоти
№ 000163, 207001, 204018,204016.
Ограничения при ползване на имота, основания: Продуктопровод за леки
въглеводороди от 150 до 300 мм с подземно полагане. Охранителна зона 250 м oт двете
страни. Електропровод 20 kV . Ha 10 м от двете страни до крайните проводници или на 11 м
от оста на електропровода не могат да cc строят сгради и съоръжения и засажда
виеокостеблена растителност;
2/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на с.С., община Р.,
област Б., в местността „Куз балък“, представляваща имот № 223008 пo картата на
възстановената собственост на землището на с. С., с площ 1,871 дка, шеста категория, при
граници: имоти № 223007, 226018, 2230W, 223009.
Ограничения при ползване на имота, основания: Продуктопровод за леки
въглеводороди от 150 до 300 мм с подземно полагане. Охранителна зона 250 м от двете
страни;
3/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на c.С., община Р.,
област Б., в местностга „Кайряк aлтъ“, представляваща имот № 241011 пo плана за
земеразделяне на землището на с. С., с площ 5,005 дка, трета категория, при граници: имоти
№ 241010, 241057, 241023, 241024, 241025, 241022, 241021.
Ограничения при ползване на имота, основания: Продуктопровод за леки
въглеводороди от 150 до 300 мм с подземно полагане. Охранителна зона 250 м от двете
страни. Електропровод 20 kV. Ha 10 м от двете страни до крайните проводници или на 11 м
от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност;
4/ Земеделска земя - нива, находяща се в землището на с.Т., община Р.,
област Б., в местността „Токат тарла“, представляваща имот № 166091 пo плана за
земеразделяне на землището на с. Т., с площ 9,8 дка, пета категория, при граници: имоти №
166090, 166089, 166092, 166148, 166149, 166150;
5/ Земеделска земя - овощна традина, находяща cc в землището на с.Т.,
община Р., област Б., в местносгга „Юрт екинлик“, представляваща имот № 354010 пo плана
за земеразделяне на землището на с. Т., с площ 7,004 дка, трета категория, при граници:
имoти № 000355, 354009, 000353, 354011. Ограничения при ползване на имота, основания:
Трайните насаждения да cе опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от 3СПЗ3 до
изтичане на амортизационния срок.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК отменя Нотариален акт № 130 том IV
per. № 2827 дело 480 от 11.06.2013 г. по описа на нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК, с район
на действие – района на РС – Айтос, с който нот.акт ответниците Е. З. М. и Е. Й. М. се
легитимира като собственици по давностно владение на гореописания имот.
8
ОСЪЖДА ответниците Е. З. М., ЕГН ********** и Е. Й. М., ЕГН **********
да заплатят на ищците Х. А. С., ЕГН **********, М. М. А., ЕГН **********, М. М. С.,
ЕГН **********, Г. М. С., ЕГН **********, А. О. А., ЕГН **********, З. С. Ю., ЕГН
**********, И. С. А., ЕГН **********, Ф. С. Ю., ЕГН **********, А. Е. Х., ЕГН
********** и С. Е. С., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 1860,00 (хиляда осемстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
9