РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Перник, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500199 по описа за 2022 година
С решение № 453 от 21. 12. 2021г., постановено по гр. д. № 3224 / 2021г. по
описа на Пернишкия окръжен съд :
Са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на И. В. Д., с ЕГН:
********** и адрес: *** против С. П. А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4
000 лева – главница по неформален договор за паричен заем, сключен на ***
между ищеца /като заемодател/ и ответника /като заемополучател/ и сумата
от 530 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода от ***
/датата на сключване на договора/ до 26.02.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ – 02.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 912/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
Е осъден И. В. Д., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на С. П. А., с ЕГН: **********, сумата от общо 600 лева,
1
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство.
Недоволен от решението е останал И. В. Д., който чрез адвокат П.А., го
е обжалвал изцяло. По обстойно изложени съображения моли то да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно
тълкуване на доказателствения материал и предявените искови претенции да
бъдат уважени. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред
Пернишкия окръжен съд и тези направени в заповедното производство.
Основно доводите, които са развити във въззивната жалба, са за неправилен
анализ на събраните по делото доказателства и неправилни крайни изводи от
страна на Пернишкия районен съд. Поддържа жалбата си и в съдебно
заседание. Моли да бъде уважена и да му се присъдят разноски в настоящето
производство.
Насрещната страна С. П. А., чрез адвокат С.И., в срок е подал писмен
отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна, по обстойно
изложени съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски пред Пернишкия окръжен съд. Оспорва жалбата и в съдебно
заседание и моли да му бъдат присъдени разноски съгласно списък по чл. 80
от ГПК.
Пернишкият районен съд след като е обсъдил сърбаните по делото
доказателства е направил извод, че искът се явява недоказан, поради което го
е отхвърлил.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
2
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му
част се явява допустимо.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 0912 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е подал писмено
възражение. На взискателя е дадена възможност в едномесечен срок от
получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си в
този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
По делото са събрани следните доказателства : неподписана разписка за
получена сума в размер на 400лв. по договор за заем от *** от заемодателя И.
В. Д., който е получил сумата от заемополучателя С. П. А. /л.5 и л.16/,
извлечение от банкови транзакции за периода от *** до *** с титуляр С. П. А.
/л.25/, писмо от ОД на МВР - Перник до С. П. А. /л.27/, писмо от Районна
прокуратура – гр. Перник до С. П. А. /л.28/, болничен лист от *** /л.36/, ЕР на
ТЕЛК от *** на С.П. /л.37/, препис - извлечение от акт за смърт от С.П., за
която не се спори, че е майка на ответника /л.39/, определение № 49 / 09. 11.
2021 г. по ч.нак.д. № 248/2021г. по описа на Софийски военен съд /л. 49 – 51/,
постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство № 36 - Пр./2021 г. по описа на Военно - окръжна прокуратура
гр. София /л. 52 – л.54/, както и свидетелските показания на : П.В.Н., П.М.А.,
А.С.Е. и М.П. А..
Свидетелските показания на четиримата свидетели са следните :
От свидетелските показания на П.В.Н. /без дела и родство със страните,
приятел на ищеца/ твърди, че познава ищеца И.Д. от около 15 години, в
приятелски отношения с него, двамата се виждат средно по 1-2 пъти в месеца,
но не познава ответника С.А.. Свидетелят разказва за случай от началото на
3
октомври 2019 г., когато имал уговорка да се видят с ищеца на обяд. За тази
среща И.Д. дошъл със своя автомобил марка „Ауди“ като бил сам, а
свидетелят седнал на задната седалка в колата на ищеца като след 15 минути
дошло лице непознато на свидетеля. И.Д. не обяснил нищо за това лице на
свидетеля, ищецът извадил плик с пари, преброил ги и ги дал на непознатото
лице, като свидетелят възприел, че сумата е 4000 лева. Ищецът и това лице се
разбрали сумата да бъде върната за период от 3 месеца и поради това те
подписали „някаква бележка“. Н. уточнява, че не е видял каква бележка
подписват ищецът и другото лице при предаването на парите, но е
категоричен, че такава бележка е била подписана. След като непознатият си
тръгнал, ищецът споделил със свидетеля, че дава парите за лечение на
болната майка на непознатото лице, а те двамата отишли на обяд.
Н. разказва, че впоследствие научил от ищеца, че името на непознатия
било С., но не му е казвал, че не може да си получи парите от него обратно.
Свидетелят твърди, че ищецът го потърсил отново след около една година и
му казал, че става въпрос за същите пари и че не може да си ги получи,
поради което поискал от Н. да дойде с него. Тогава според свидетеля една
вечер през ******* той взел ищеца към 19.30 часа и двамата отишли в ***
село. Ищецът потърсил непознатия човек по телефона и излязъл от
автомобила да разговаря с него, докато свидетелят останал в колата. Двамата
отвън разговаряли, като свидетелят не чул за какво си говорят, но видял как
те подписват някаква разписка. Свидетелят счита, че лицето, което взело
парите в колата на ищеца през *** и лицето, което посетили в *** село, било
един и същи човек. Свидетелят Н. разказва, че след като ищецът и третото
лице се разбрали, той си тръгнал заедно със ищеца и тогава Д. му споделил,
че парите не му били върнати, защото жената на третото лице ги взела, но се
разбрали с непознатия да ги върне до месец.
По отношение на срещата в *** село свидетелят уточнява, че е
възприел за кратко как другото лице отива до къщата си. Описва го като
около *** годишен, нисък, набит и с шапка.
От свидетелските показания на П.М.А. /без родство и дела със страните,
приятел на ищеца/, се установява че с ищеца се познават от около 20 години.
Разказва, че преди около *** години, когато бил на гости на Д. и телефонът на
последния звъннал. Ищецът станал от масата, за да проведе разговор, чието
4
съдържание свидетелят не чул. След края на разговора ищецът показал чрез
приложението „вайбър“ на свидетеля някакво непознато лице, за когото
обяснил, че му колега, който му иска пари – около 4000 лева и се
поинтересувал дали свидетелят го познава, но той отговорил отрицателно. В
тази връзка свидетелят уточнява, че ищецът работел, както тогава, така и сега
в *** като *********.
А. разказва, че известно време по-късно бил потърсен отново от ищеца.
Последният му разказал, че не може да си вземе въпросните пари, от момчето
което му показал на телефона си и поискал съдействие от свидетеля,
доколкото последният работил в района на ***. А. му отговорил, че в с. ***
познава единствено кмета и не познава други лица, поради което и не може да
му окаже исканата помощ. Свидетелят посъветвал ищеца да се обърне към
съда за проблема си. А. уточнява, че не помни ищецът да му е споменавал
някога името на лицето, на което е дал въпросните пари.
Свидетелят посочва, че след този случай ищецът повече не го е търсил,
но междувременно обаче А. бил викан на разпит в Криминално полиция –
Перник и във Военна прокуратура - София по повод жалба, дали знае и друг
път ищецът да е давал заеми на трети лица.
Свидетелят уточнява и че не може да прецени дали ответникът /явил се
лично в съдебна зала/ е лицето, чиято снимка видял на „вайбър
приложението“ преди две години.
От свидетелските показания на А.С.Е. /без родство и дела със страните,
приятел на ответника/, се установява, че същият познава ответника С.А., но
не и ищеца. В тази връзка свидетелят разказва, че родителите на ответника са
починали като майка му е починала миналата година след получен инсулт.
Заявява, че ответникът е работел във ***, но не може да каже в коя сграда.
Свидетелят твърди, че ответникът не му е споделял да изпитва финансови
затруднения, нито да е вземал пари на заем.
Е. разказва за случай от есента на ***, когато ответникът го потърсил,
за да му купи лекарства. Тогава свидетелят подал на А. лекарствата, на
вратата на дома му в с. ***.
Е. твърди, че ответникът му е споделил в приятелски разговор преди
една година, за случай, когато на събор в с. *** запознал ищеца с негов
съселянин на име И.. Именно на този съселянин Д. дал сумата от 1500 лева в
5
заем. Тази сума не била върната, поради това и ищецът си търсел парите с
лихви от ответника.
На последно място свидетелят уточнява, че той самият не е присъствал
на събор в с. ***, а живее в центъра на ***, като уточнява че осъществява
контакт с ответника по телефон средно по няколко пъти в месеца.
От свидетелските показания на М.П. А. /сестра на ответника/ се
установява, че брат й е работил в *** /***/ като *** и от там се познава с
лицето И.Д.. Свидетелката твърди, че брат й разказал за И.Д. миналата година
м. ***, когато последният посетило дома им с ответника в с.*** – привечер
заедно с други непознати лица. Уточнява, че тя самата на разговор между
ищеца и ответника не е присъствала, но последният й обяснил, че И.Д. дошъл
в дома им да ги заплашва. Това ищецът направил, доколкото искал
ответникът да му върне пари, дадени от ищеца на техен общ познат.
А. разказва, че майка им с ответника починала на ***, но по този повод
ответникът не бил изпитвал финансови затруднения. Същата уточнява, че
разходите по лечението на майка им си ги поделили, но голяма част от тях
поначало били поети от здравна каса.
За случая от м. *** свидетелката твърди, че също е била в дома си в с.
*** като е възприела присъствието на няколко души макар да не може да
каже дали сред тях е било лицето И.Д.. Допълва, че лицата не влизали в двора
на къщата, а били на улицата, но същата ги видяла поради малкото
разстояние. Уточнява, че на други случаи, когато да идват непознати лица в
дома им не е присъствала, но брат й бил споделял за такива.
По отношение на датата *** свидетелката твърди, че на същия ден
имала имен ден /***/, поради което си спомняла датата. Тогава обаче
ответникът бил болен и й се обадил да му занесе лекарства. Същата обаче
била на работа през деня и възнамерявала да се забави след работа, защото
имала намерение да празнува именния си ден. Поради това и според
свидетелката ответникът се обадил на негов приятел да му занесе лекарства.
Когато вечерта същия ден свидетелката се прибрала в дома им заварила брат
си болен на легло.
Именно обсъждането на тези събрани по делото писмени доказателства
и свидетелски показания е предмет на производството пред въззиввния съд.
6
Съдът не възприема анализът на доказателствения материал, направен
във въззивната жалба на И.Д. и в писмената защита, от неговия процесуален
представител. Само следва да отбележи, че пред Пернишкия окръжен съд при
поискване за разпит на свидетелка, съдът няма впечатления „ответникът да е
променял изразът на лицето си при споменаване името на свидетелката“, нито
има някакво отбелязване в протокола от съдебно заседание в тази насока.
При предявения иск доказателствената тежест за доказването му,
правилно е разпределена от Пернишкия окръжен съд върху ищеца – да
докаже наличието на облигационно отношение между него и ответника по
неформален договор за паричен заем от ***, както и реалното изпълнение по
същия – предаването на сумата 4000лв. от ищеца на ответника /т.с. да докаже
твърдяното в исковата молба/. Ответникът пък е следвало да докаже
твърденията си в писмения отговор, за да разколебае или обори твърденията
на ищеца. Преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, Пернишкият окръжен съд намира, че са налице непълноти и
несъответствия в доказателствата на ищеца, както по отношение изложеното в
исковата молба, така и съдържащи вътрешни противоречия:
В исковата молба се твърди, че ответникът по телефона поискал от
ищеца да му даде 4000лв. назаем, заради нуждата от пари за лечение на
онкоболната му майка. Това обяснение е дадено от И.Д. и в производството
по досъдебно производство № 36 - Пр./2021 г. по описа на Военно - окръжна
прокуратура гр. София и така е цитирано там. Видно от ЕР на ТЕЛК от ***
на С.П. /майка на ответника/, същата е била със заболяване – последици от
мозъчносъдова дейност /инсулт/.
В исковата молба се твърди, че причината да бъде поискан този заем е
нуждата от пари към *** за лечението на онкоболната си майка. От препис -
извлечение от акт за смърт от С.П., се установява, че Съдът не възприема
анализът на доказателствения материал, направен във въззивната жалба на
И.Д. и в писмената защита, от неговия процесуален представител. Само
следва да отбележи, че пред Пернишкия окръжен съд не е искана свидетелка
и съдът няма впечатления „ответникът да е променял изразът на лицето си
при споменаване име на свидетелката“.
същата е починала на *** В същото време видно от приложеното
извлечение от банкови транзакции за периода от *** до *** с титуляр С. П.
7
А., се установява, че през този период той е получавал суми от работни
заплати, както и от сестра си М.П. А., както и е извършвал различни
плащания, като в началото на този период началното салдото е било 12,79лв.,
а в края на същия е било 9 160,27лв., като общия оборот за периода е в размер
на 19 079,65лв.
В исковата молба се твърди, че на *** в обедната почивка ищецът и
негов приятел П. Н., с когото имали обща работа в центъра на ***, отишли с
колата на ищеца на паркинга пред ***, като след качването на ответника в
колата, ищецът му предал сумата 4000лв., ответникът ги преброил и му
благодарил. В свидетелските си показания П.В.Н. твърди, вземал от ищеца
продукти: сирене, картофи, но не уточнява откъде служителят *** разполага с
такива продукти, че са имали уговорка да се видят с И. на обяд /за работа
нищо не казва/, дошло едно лице в колата, без И. да му обясни защо го чака,
И. извадил пари от плик, преброил ги и ги дал на лицето, което свидетелят не
познава, подписали /“подписаха“/ някаква бележка /за която в исковата молба
въобще не се споменава/, след което И. му обяснил, че дава парите в заем на
човека за лечението на майка му и отишли на обяд /за работа отново не се
споменава/. Освен това свидетелят твърди, че това е станало през месец ***.
Самите свидетелски показания на Н. противоречат с изложеното в исковата
молба – едно от най – същественото противоречие е, че след предаването на
парите от Д. на непознатото лице /ответникът/ в колата, те подписали някаква
бележка. Такава не е представена. Приложената по делото разписка е за
връщане на сумата от 4000лв. е неподписана, тя би могла да бъде изготвена
от ищеца по всяко време и няма никаква доказателствена стойност.
Следователно Д. не е доказал най – важния факт - предаването на сумата от
4000лв. на А., а договорът за заем е реален.
Освен това ответникът е провел пълно насрещно доказване, с което е
оборил напълно твърденията в исковата молба на ищеца. От болничния лист,
издаден на ***, се установява, че за периода от *** до *** ответникът е бил в
болничен отпуск на домашно лечение с диагноза „***“. На *** не е бил добре
и е имал необходимост от лекарства, поради което се е обадил на сестра си –
свидетелката М. А., да му купи и донесе лекарства. Същата е имала имен ден,
който искала да празнува, поради което е отказала за лекарствата. Ответникът
се обадил по телефона на свидетеля А. Е., да му купи лекарства и да ги отнесе
в дома му в с. ***. Свидетелят Е. изпълнил поръчаното и предал лекарствата
8
на ответника на вратата на дома му в с. ***. Когато вечерта свидетелката М.
А. се върнала в къщи, заварила брат си в леглото болен, който не бил в
състояние да става. Всичко това изключва възможността ответникът да е
отишъл на *** в обедната почивка в *** и там да е получил 4000лв. на заем от
И.Д.. Отделно свидетелят Е. твърди, че между ищеца и лице на име И. от с.
*** има взаимоотношения, по които има неизпълнена уговорка и затова Д.
търси парите с лихви от ответника, който запознал двамата *** на събор в с.
***.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва за забава
върху главницата.
Само за яснота на изложението съдът следва да отбележи, че
действително между страните по делото са съществували взаимоотношения,
но те не са били от гражданско правен характер, като впоследствие те явно са
се влошили и по известни на страните причини, не ги изложиха пред съда.
С оглед гореизложеното и при съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд
изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК, обстойните и аргументирани
мотиви на първоинстанционния съд.
С оглед изхода по делото И.Д. следва да бъде осъден да заплати на С. П.
А. направените разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Последният е направил разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер
на 800лв. Насрещната страна, чрез адвокат А. е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че делото не е
представлява никаква сложност от правна страна, единствено представлява
сложност от фактическа страна, поради което при минимално предвиден
размер от 510лв. съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде намален от съда от 800лв. на
650лв. Следователно жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия ответник сумата 650лв.
9
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 453 от 21. 12. 2021г., постановено по гр. д. №
3224 / 2021г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Осъжда И. В. Д., с ЕГН ********** от ***, да заплати на С. П. А., с ЕГН
**********, от ***, ***, сумата 650лв., представляваща направените
разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10