Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 05.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 6217 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258
- 273 ГПК.
С решение № 39909 от 13.02.2020 г. по гр.
д. № 26853/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 164 - и
състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.в.“ АД, ***
Ц.К., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 и чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2132,89 лв., представляваща стойност
на доставени В и К услуги през периода 07.04.2012 г. - 14.09.2017 г. в обект,
находящ се в гр. Нови Искър, ул. „*******, за клиентски
№ **********, както и сумата от 51,35 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 08.05.2012 г. - 14.09.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 87359/2017 г. по описа на
СРС, 30 - и състав, като неоснователни и недоказани.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
е подадена въззивна жалба от ищеца „С.в.“
АД, чрез юрисконсулт А.П., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и с установените
по делото факти и доказателства. Посочва се за
безспорно установено, че между ищцовото дружество и ответницата С.К. са налице
трайно установени договорни отношения, свързани с предоставянето и ползването
на В и К
услуги, като ответницата има качеството на потребител на такива услуги съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4). Между
страните са налице облигационни отношения, които се уреждат
и от влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.“ АД (ОУ). Твърди се, че
на вещото лице са предоставени документи, доказващи качеството потребител на
ответницата - заявление за промяна на титуляр на партида с вх. № ЗП-1809/02.02.2016
г. от С.К. и уведомително писмо от отдел „Обслужване на клиенти“ относно
задълженията по процесната партида към 04.04.2016 г. (приложени и към
въззивната жалба), и други. Излага се, че
ответницата не оспорва наличието на договорни правоотношения с ищеца
и извършената доставка на В и К услуги, а размерът на дълга е
установен по безспорен начин с изготвената и приета съдебно - счетоводна
експертиза. Освен това, по делото към изготвената експертиза е приложена и справка
за формирани задължения и извършени плащания, видно от която ответницата е
извършвала многократни плащания на задълженията
си, предимно частични такива (която справка е приложена и към въззивната
жалба). Предвид изложеното се твърди неправилност на извода на съда относно
липсата на каквито и да било данни за начина на начисляване на сумите по
индивидуалната партида на ответницата и за
количеството изразходвана вода, с оглед
събрания по делото доказателствен материал. Моли се за отмяна на обжалваното
решение като неправилно и необосновано. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответницата С.Ц.К., чрез назначения ѝ особен
представител адвокат В.В., с доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи се, че по делото не са представени никакви доказателства за
регулярна консумация от страна на ответницата на вода и други,
предлагани от В и К услуги до имота, поради
което исковата претенция е недоказана. Евентуално се твърди,
че част от процесните задължения са
погасени по давност. Моли се за
оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на първоинстанционното решение като мотивирано и изцяло
кореспондиращо с фактите по делото.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото
е и правилно, поради което въззивният съд препраща по реда на чл. 272 ГПК към
неговите мотиви, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
добави и следното:
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1
и чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на
вземанията му за доставена, отведена и пречистена
вода до имот, находящ се на адрес: гр. Нови Искър, ул.
„*******, за клиентски № **********, собственост на
ответницата. Сочи, че същата има качеството на потребител на В и К
услуги съгласно Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.) и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „С.в.“ АД. Моли за установяване дължимостта на сумата
от 2132,89 лв., представляваща стойност на доставени до посочения имот В и К услуги през периода 07.04.2012 г. -
14.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК - 14.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 51,35 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.05.2012 г. -
14.09.2017 г.
За процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 87359/2017 г. по описа на СРС, 30 - и състав,
срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата - обстоятелство, обосноваващо правния интерес от
настоящата искова претенция.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата,
чрез назначения ѝ особен представител - адвокат
В.В., възразява срещу основателността
на иска. Излага твърдения, че по делото не е доказана собствеността върху процесния имот, а наличието на общи
условия не е единствената предпоставка за възникване на облигационни отношения
между страните. Задължението не е конкретизирано по периоди, кога точно е
възникнало и в какъв размер. Ищецът не е представил и фактурите,
по които се твърди дължимостта
на процесните суми. Възразява и за
погасяване на претендираните суми по давност. Оспорва
начислените от ищеца суми, тъй като не
кореспондират на действителността и на реално извършена
услуга и са несправедливо завишени. Поради изложеното ответницата счита
претенцията за неоснователна и недоказана.
Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка по лице от
Служба по вписванията - гр. С. за периода от 01.01.1992 г. до 16.08.2019 г., на
10.09.2009 г. С.Ц.К. и Ж. Ц.К. са закупили от А.Б.Ш.процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот пл. № 288, с площ 396 кв. м., ведно с построената
в него едноетажна жилищна сграда с площ 40 кв. м, находящи се в гр. Нови Искър,
кв. „Изгрев“, ул. „*******.
От заключението на приетата в хода на
първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което настоящият състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК
кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че издадените
фактури на стар клиентски №********(титуляр А.Б.Ш.) и след смяна на
собствеността на нов клиентски № ********** (титуляр С.Ц.К.) за периода на
отчитане 07.04.2012 г. - 15.08.2017 г. са на стойност 2184,24 лв. (въз основа на „Справка
за формирани задължения и извършени плащания по партида със стар клиентски №********и
след смяна на собственост нов клиентски № ********** (титуляр С.Ц.К.) за имот
на адрес: гр. Нови Искър, ж. к. „Изгрев“, ул. „*******, по издадени фактури в
периода 07.04.2012 г. - 18.09.2017 г.“). По партидата от 07.04.2012 г. до
18.02.2015 г. са начислени месечно потребление в размер на 2438,43 лв., за този
период е създадена съдебна договорна сметка № *********. Към 16.03.2016 г. същата
е закрита и е възстановена сумата като дължима по текуща договорна сметка.
Поради смяна на собствеността е извършена
корекция на таксувани фактури в размер на 22,11 лв. за периода 18.02.2015 г. -
15.02.2016 г., като са останали дължими
суми в размер на 2416,32 лв. Създаден е нов клиентски № ********** с прехвърлен
дълг, като към тази сума е прибавена сумата от
17,82 лв., след засичане на водомера
на 17.03.2016 г. Към 15.08.2016 г. е създадена съдебна договорна сметка №
********** за сумата от 2343,14 лв. Към 17.07.2017 г. сметката
е закрита и посочената сума е възстановена като дължима по текуща договорна
сметка в размер на 153,04 лв., общо 2587,18 лв., към която сума е начислено
месечно потребление за м. 08.2017 г. - 9,82 лв., общо 2597 лв., от която сума е
направено намаление по партида в размер на 412,76 лв. За оставащата сума в
размер на 2184,24 лв. е създадена съдебна договорна сметка № **********. Според заключението размерът на дължимите суми за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот със стар
клиентски №********(титуляр А.Б.Ш.) и новосъздаден клиентски № **********
(титуляр С.Ц.К.) за период на отчитане 07.04.2012 г. - 15.08.2017 г. и
клиентски № ********** (съдебна договорна сметка) за периода 07.04.2012 г. - 14.09.2017
г. е 2132,89 лв. Вещото лице е посочило, че по партида с клиентски № **********
(титуляр С.Ц.К.) и № ********** са отразени плащания в размер на 69,78 лв.,
които са приспаднати от дължимите суми за периода от 07.04.2012 г. до
18.09.2017 г., както следва: на 07.03.2016 г. - 39,78 лв. по фактура от
15.02.2016 г. и на 18.04.2017 г. - 30 лв. по фактура от 16.03.2017 г. Дължимата
мораторна лихва за периода 08.05.2012 г. - 14.09.2017 г. е в размер на 51,35
лв., съгласно Таблица № 1 към заключението.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
следното от правна страна:
За уважаване на предявения главен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1
и чл. 203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за доставка на В и К услуги по
отношение на процесния имот, че в процесния период ищецът е доставял В и К
услуги в претендираните количества, чиято стойност възлиза именно на търсената
сума, съответно че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.
115 и чл. 116 ЗЗД, с оглед наведеното в производството възражение за
погасителна давност. По иска за присъждане на лихва
за забава ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответницата
е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително
за погасяване на
процесното задължение.
Съгласно чл. 193 от
Закона за водите (ЗВ) обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, при спазване изискванията
на този
закон. Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К
системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на Закона за водите и
на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Според чл. 1, ал. 2
ЗРВКУ (обн. ДВ от 25.02.2005 г., изм. и доп. бр. 77
от 18.09.2018 г.), В и К услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно - битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Безспорно е обстоятелството, че
ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и
пречистване на вода, т. е. „оператор на В и К услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ
и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в това си качество доставя
водоснабдителни и канализационни услуги на потребители на В и К услуги на
територията на гр. С. и гр. Нови Искър.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а - в“
от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на
закона са 1. юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2. юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; 3.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка
по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В
този смисъл е уредено качеството на потребителите и в чл. 2, ал. 1 от ОУ на
ищеца, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и в чл. 2, ал. 1 от последващите ОУ,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., общодостъпни на интернет
страницата на дружеството, в които е
предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.), приложима за
процесния период, потребители на В и К услуги са 1. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. С посочените разпоредби
са определени нормативно лицата, с които се счита сключен неформалният договор
за доставка на В и К услуги. Договорът има съдържанието,
определено в чл. 8 от Наредба № 4, установено в утвърдените от ДКЕВР общи
условия (ОУ) на доставчика на В и К услуги. С оглед изложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка по
доставка на В и К
услуги при общи условия е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е
собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е
доставено претендираното количество вода.
Получаването на В и К
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на В и К системи и от
съответния регулаторен орган. Операторите задължително публикуват одобрените
общи условия на електронната си страница и най - малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 - 3 от Наредба № 4 и чл.
11, ал. 7 ЗРВКУ. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите
условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в
писмени споразумения. При непостигане на споразумение в
едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила
общите условия - чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 и чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ.
Предвид посочената нормативна уредба и с
оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че ответницата
има качеството на потребител на В и К услуги съгласно чл. 3,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, предоставяни до процесния имот от ищцовото дружество, през процесния
период. В
тази връзка въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че правото на собственост на ответницата върху имота не е оспорено
от последната във възражението по
чл. 414 ГПК, в което претенцията е оспорена единствено като погасена по давност и
недължима като произволно начислена, с доводи, че никой
не живее в имота. От друга
страна, с
проекта за доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК районният съд
е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяното
облигационно правоотношение между страните. Преди първото
открито съдебно заседание и преди докладът да е обявен за окончателен от страна
на ищеца своевременно е ангажирано писмено доказателство - справка по лице от
Служба по вписванията - С. за периода 01.01.1992 г. до 16.08.2019 г., видно от която С.Ц.К. е придобила в съсобственост с Ж. Ц.К. на
10.09.2009 г. посредством покупко - продажба процесния недвижим имот. Безспорно
по делото е и обстоятелството, а същото се установява и от изготвената и приета от СРС съдебно -
счетоводна експертиза, че партидата при ищцовото дружество за процесния период
е открита само на името на ответницата. От страна на последната не са представени и никакви
доказателства, които да разколебават извода на съда за
качеството ѝ на потребител на В и К услуги. С
оглед изложеното съдът намира, че между страните през процесния период е
съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги
с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и съгласно Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „С.в.“ АД, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационните системи и от съответния регулаторен орган,
в съответствие с чл. 8 от Наредба № 4. В
случая е несъмнено, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4, съответно по чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ, поради което следва
да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1,
т. 2 ТЗ последица - общите
условия на ищеца са станали задължителни за ответницата.
Независимо от извода за наличие на
облигационно правоотношение между страните по доставка на В и К услуги през
процесния период, настоящият съдебен състав намира, че
предявената искова претенция е недоказана, тъй
като не се установява по несъмнен начин, че
дружеството - ищец реално е доставило до процесния имот питейна вода,
отговаряща на нормативните изисквания за качество и нейното количество,
съответно че е предоставило В и К услуги
по отвеждане на отпадни води.
Количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32,
ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен
период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на
потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и
3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К
услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4
ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя
да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К
оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и
К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до
имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е
определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4. Следователно
доставянето на определени количества В и К услуги се
установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на
сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В
случаите на самоотчет следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а
в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде
представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното
лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен
граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4.
С разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е
уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога и как
операторът начислява служебно количество изразходвана вода,
по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до
водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин
се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера.
Следователно в Наредба №
4 е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител, като
изключенията са изброени изчерпателно /за каквито изключения няма данни/. В случая по делото не са представени документи за отчет на водомера за
обекта /или ангажирани други доказателства - свидетелски
показания или съдебно - техническа експертиза/, поради което
не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и главно
доказване на реалното доставяне и количеството
потребена от ответницата вода, съответно стойността на услугите по доставяне на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води в процесния имот и
през процесния период. От ищцовото дружество не са представени карнети, съдържащи отчети и подписи срещу отчетените
показания, протоколи, съставени от длъжностно лице, удостоверяващи неосигурен
от абоната достъп за реален отчет, няма данни и за отчитане на показанията на
водомера по електронен път. Действително в хода на първоинстанционното
производство е допусната и приета съдебно - счетоводна
експертиза, която настоящият състав кредитира като
обоснована и обективна, но от експертното заключение не може да се стигне до
извод, че действително е доставено претендираното количество вода. Според данните в експертизата вещото лице е проверило материалите по
делото и на място е извършило справка в счетоводството на „С.в.“ АД. Въззивният
съд намира, че не е възможно да се установи начинът, по който е
начислявано количеството питейна вода, съответно дали е спазен посоченият по -
горе ред, както и да се установи потребеното количество вода, нейното отвеждане
от имота, само на база счетоводството на ищеца. Справката за „формирани
задължения и извършени плащания по партида със стар клиентски №********и нов
клиентски №****** (титуляр С.Ц.К.) за имот на адрес: гр.
Нови Искър, ж. к. „Изгрев“, ул. „*******, по издадени фактури в периода
07.04.2012 г. - 18.09.2017 г.“, предоставена на вещото лице,
е частен свидетелстващ документ, издаден
едностранно от ищеца, поради което и при
оспорване от страна на ответницата на реалното предоставяне на В и К услуги в
претендираното количество и стойност (както с възражението по чл. 414 ГПК с
доводи, че сумите са произволно начислени, тъй като никой не живее в имота, така
и с отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК), не може да
послужи за установяване на доставените количества вода, съответно на предоставените
В и К услуги, независимо дали счетоводните записи са редовно водени или не. В
тази връзка по делото не са представени доказателства, които да удостоверяват
правилното и законосъобразно извършване на посочената в Наредба № 4 и общите
условия процедура по отчитане на доставени до имота В и К услуги, както и
реалното доставяне на питейна вода до имота, като освен това
неясно остава по какъв критерий е начислявано количеството доставяна питейна вода
до процесния имот, в какъвто
смисъл са изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Въззивният съд не споделя
доводите на въззивника, че частичното плащане на суми за конретния период (които
суми са приспаднати от дължимите такива за
процесния период, съответно не са част от настоящата претенция) представлява
признание на задълженията към ищеца в претендирания размер. Фактът на
извършването на частично плащане по конкретна фактура сам по себе си
не съставлява признание относно неплатената част
от дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля относно тази част на
вземането на кредитора. Волеизявлението на длъжника при частичното плащане обхваща единствено погасената част от фактурираното вземане. Ето защо,
в тази хипотеза липсва признание на длъжника за съществуването на неплатената
част от размера на дълга, а от друга страна частичното
плащане по
никакъв начин не може да послужи като доказателство за
реалното доставяне и ползване на В и К услуги в имота за целия процесен период.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че ищецът не е установил реалното
доставяне, съответно количеството и стойността на твърдените за доставени и
отчетени В и К услуги за процесния период до процесния имот. Софийски районен
съд е разпределил доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства
на ищеца, но последният в хода на производството пред двете съдебни инстанции
не е изпълнил възложената му доказателствена тежест, което води до
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Поради недоказаност на иска за главница, неоснователна е и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предвид
неоснователността на доводите на въззивника, изложени във
въззивната жалба и съвпадането на изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски
има въззиваемата страна - С.Ц.К., от която обаче не са
сторени такива в хода на въззивното производство. Същата е представлявана от
особен представител, чието възнаграждение е изплатено съгласно предварително
внесения от ищеца (въззивник) депозит.
Независимо от направеното от въззивника
искане за присъждане на разноски, такива не му се следват, предвид отхвърлянето
на въззивната жалба като неоснователна.
С оглед на цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийския градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 39909 от 13.02.2020 г. по гр. д. № 26853/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 164 - и състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.