№ 1
гр. Дупница, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510201140 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0002125 от 11.08.2021 г., издадено
от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 93в, ал.2 от ЗАвтП, на ИЛ. С. ЛЮБ., с адрес: гр. Перник, ул. „14-та“ №8А,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок, чрез
редовно упълномощения от него адв. К.С.. В жалбата се излагат съображения, че
атакуваното НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. С.. Същият поддържа изцяло съображенията си изложени в жалбата, като развива и
допълнителни такива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски, съгласно
представен от него списък.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда
въззиваемата страна взема становище по същата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 22.07.2021 г., около 17:00 ч., в обл. Кюстендил, на АМ „Струма“, при км. 54, в
посока на движение към гр. Перник служителите на РД „АА“-София - свидетелите Д.Ц. и
И.П. спрели за проверка товарен автомобил „Ивеко Тракер“, с рег. № РК7152ВТ,
собственост на „Вива метал“ ООД, управляван от жалбоподателя И.Л.. Водачът не
разполагал и управлявал без поставена от него карта на водач в монтирания, изправен и
функциониращ в автомобила тахограф марка „Сименс ВОО“, модел 1318. Поради това в
паметта на тахографа нямало отразени данни към часа на управление на автомобила.
С оглед на тези констатации на жалбоподателя бил съставен от св. Ц. АУАН, който му
бил връчен и подписан от него без възражения. АУАН е подписан още от актосъставителя и
свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта П..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0002125 от 11.08.2021 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 93в, ал.2 от ЗАвтП, на ИЛ. С. ЛЮБ., с адрес: гр. Перник,
ул. „14-та“ №8А, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕС) №
165/2014 г.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц. и П., както и въз основа на събраните по
делото, вкл. служебно изисканата от съда писмена справка, всички приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия и са логични, последователни и ясни. Няма данни за предходни влошени
взаимоотношения на някой от двамата спрямо жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при съставянето
на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – НП и АУАН са издадени от компетентни административни органи, спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими и предвидени в
ЗАНН реквизити.
От обективна страна, с оглед събраните доказателства и възраженията на страната
следва да се отбележи следното:
Съгласно чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.:
„Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през
който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.
2
Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края
на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това...“
На основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП „Водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно
правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) №
165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“
В конкретния случай е безспорно установено от разпита на свидетелите и събраните
писмени доказателства, вкл. служебно изисканата справка от АНО, че от обективна страна е
налице извършено от жалбоподателя управление на процесното МПС без същият да
използва задължителната, съгласно чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г. карта на водач, считано от момента на поемането на управлението му . С
това не са изпълнени изискванията относно правилното използване на картата на водача
уредени в чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., доколкото
безспорно управляваното от жалбоподателя процесно МПС е било оборудвано с
функциониращ и изправен тахограф марка „Сименс ВОО“, модел 1318, а водачът обективно
не е разполагал и не разполага и към момента със задължителната за всеки водач съгласно
регламента карта на водач, каквато изобщо не му е била издавана.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено с пряк умисъл.
Жалбоподателят явно е съзнавал, че не разполага със задължителната карта на водач за
управление на процесния товарен автомобил и че не следва да нарушава изискванията
предвидени в цитирания регламент, като управлява автомобила без записване на данни за
движението му на такава карта, но въпреки това съзнателно го е сторил.
За такова съставомерно от обективна и субективна страна деяние законът предвижда,
съгласно чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП, глоба в размер на 500 лева, каквото наказание правилно му
е било наложено. Същото е с фиксиран в закона размер и не подлежи на корекции
/намаляване/ от страна на съда.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, а типичната такава за нарушения от
същия вид извършени на много натоварен път, магистрала и при управление на товарен
автомобил.
Неоснователни са направените от жалбоподателя оплаквания. Конкретно и точно е
описано нарушението, което засяга нарушение на забраната за управление на превозно
средство без използване на задължителната карта на водач в монтирания в процесния
автомобил тахограф. Щом е описано, че се касае за непоставяне на карта на водач това
априори и без каквато и да е нужда от тълкуване, интерпретация или предположения
означава за всеки, включително и за жалбоподателя като професионален водач и неговия
процесуален представител, че се касае за хипотезата на дигитален тахограф, а не за аналогов
такъв, който не работи с дигитални карти, а с тахографски листове. Нещо повече
направеното възражение е неоснователно и с оглед цитирания по-горе изричен текст на
3
приложимия чл. 34, пар. 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. В него изрично са
разграничени две самостоятелни хипотези /забрани, задължения/ за управление без
използване на тахографски листове и карта на водач, като АНО изрично е посочил, че се
касае за нарушение на чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., а
не на предложение 1-во, което единствено касае използването на аналогов тахограф и
листове за такъв.
Неоснователно е и второто възражение, че щом водачът не притежава карта за водач
не може да се иска от него да спазва изискванията на регламента. Напротив липсва друг
състав от разпоредбите на ЗАвтП за санкциониране на неговото поведение, което е изцяло
съответно на фактическия състав на нарушението предвидено в чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл.
2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., тъй като е налице от обективна страна управление
именно в нарушение на това изискване без текстът на регламента да предвижда изрично
предварително изискване за снабдяване на водача с такава карта. Въобще по необходимост
текстът на регламента е максимално общ и обхваща като общо правило за поведение всички
възможни случаи на управление на МПС без използване на тахографски листове или
карти на водача, както е в случая и то всеки ден, през който водачите управляват
превозно средство, считано от момента на поемането му. Не се разграничават
материалноправни хипотези за санкциониране на снабдени или неснабдени предварително с
такива карти водачи. Липсва и друга по-специална санкционна норма, под която евентуално
да може да се санкционира поведението на жалбоподателя в конкретния случай.
Разпоредбите на чл. 93в, ал. 17, т. 2 и ал. 24 от ЗАвтП не са приложими доколкото визират
съвсем различно поведение и действия на водача свързани според законодателя с
непредставяне на контролните органи на карта на водача (ако притежава такава),
както и записите от нея или алтернативно с неправилното използване на тахографските
листа или картата на водача. Тоест такава трябва да му е била издадена предварително и
да я притежава, респ. носи със себе си, за да може да откаже да я представи или записите от
нея, както и да я използва неправилно по друг начин в хипотезата на чл. 93в, ал.24 от
ЗАвтП. В случая карта изобщо липсва, което прави безсмислено обсъждането на всяка от
тези санкционни норми, като абсолютно неприложими. Изцяло в този смисъл са и
разсъжденията дадени в Решение от 04.07.2017 г. по н. д. № 10154 / 2017 г. на
Административен съд - Велико Търново, където е направен прецизен анализ на
санкционните разпоредби в чл. 93в от ЗАвтП, във връзка с друго нарушение по
чл.34,§1,предложение 2 от Регламент(ЕС) №165/ 2014г.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е изцяло правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НП № 42-0002125 от 11.08.2021 г., издадено от Директор на РД
„Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
93в, ал.2 от ЗАвтП, на ИЛ. С. ЛЮБ., с адрес: гр. Перник, ул. „14-та“ №8А, с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 34, пар. 1, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5