РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Пловдив, 25 март 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 141
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от АПК
, във вр. с чл.186, ал.4
от Закона за
данък добавена стойност.
Образувано е по жалба на „Гарденн“ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от
управителя И.А.А., против заповед за налагане на ПАМ
№ ФК-4-1223510/03.01.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта.
Излагат се подробни доводи за липса на
мотиви от последиците от изпълнението на мярката, съответно за неиздаването на
НП към момента на постановяването на ПАМ.
Твърди се, че
неправилно процесната мярка е насочена против „Гарденн“ЕООД, тъй като това дружество не стопанисва и не
експлоатира търговския обект, който е предмет на проверката – според договор за
съвместна дейност между „Гарденн“ЕООД и „Соуса“ ЕООД, жалбоподателят единствено предоставя персонал,
който да се обучава в заведението, а всички фискални бонове, свързани с
търговската дейност на дружеството се издават от регистрираното на „Соуса“ЕООД фискално устройство.
Иска се отмяна
на наложената ПАМ.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се
разноски.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез надлежен процесуален представител, заема
тезата за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168
АПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 08.01.2019 г., жалбата
е подадена на 16.01.2019 г., т. е. в предвидения 14-дневен срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК-4-0223510/03.01.2019 г.,
издадена на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС от Началника
на отдел “Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ЗДДС-кафе –аперитив „Виконт“, намиращ се в ***********.
При проверката е установено, че дейността в търговския
обект се осъществява съвместно от „Гарденн“ЕООД и „Соуса“ЕООД съгласно сключен между двете търговски дружества
договор за съвместна дейност от 10.07.2018 г. В търговския обект са налични 2
бр.монтирани и въведени в експлоатация фискални устройства – ФПр, модел Datecs FP -1000-02DV с ИН на ФУ DT427133
и ИН на ФП 02667657 – регистрирано от „Гарденн“ЕООД и
ЕКАФП, модел Datecs DP – 150 T KL с ИН на ФУ DT508382 и ИН на ФП 02508382 – регистрирано
от „Соуса“ ЕООД, позиционирани едно до друго на бара
в търговския обект.
Извършена е контролна покупка на обща стойност 17,80
лева, заплатени в брой от Д.М.А.– инспектор по приходите, преди легитимация, на
Б.Г.В. – сервитьор, като за продажбата не е издаден фискален фон от
въведеното в експлоатация в обект
фискално устройство модел Datecs FP -1000-02DV с ИН на ФУ DT427133
и ИН на ФП 02667657 – регистрирано от „Гарденн“ЕООД,
както и от другото посочено по-горе устройство, регистрирано на „Соуса“ЕООД, или ръчна касова бележка от кочан в момента на
извършване на плащането съгласно изискванията на Наредба Н -18/13.12.2006 г.
За извършената покупка е издаден служебен бон с №
0159078/16.12.2018 г. от ФУ модел Datecs FP -1000-02DV с ИН на
ФУ DT427133 и ИН на ФП 02667657 като за същата е следвало
да бъде издаден фискален бон.
Констатацията за извършено нарушение се подкрепя и от
установената касова разлика в размер на 60 лева между разчетена касова наличност
към момента на проверката от ФУ – 0,00 лека, фактическа наличност на паричните
средства, съгласно приложен опис – 60,00 лева, сумата на паричните средства в
началото на работния ден – 0,00 лева, въведени пари в касата 0,00 лева,
изведени пари от касата 0,00 лева.
Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен, на основание чл.110, ал.4, вр.чл.50, ал.1
от ДОПК, протокол за извършена проверка сер.АА№
0223510/16.12.2018 г.
Предвид извършените констатации е изведен извод, че
жалбоподателят не е спазил реда за издаване на съответни документи за продажба,
издадени по установения ред за продажба.
По този начин „Гарденн“ЕООД
е допуснало нарушение на чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Административната преписка по налагането на процесната ПАМ е събрана като доказателство по делото.
От страна на жалбоподателя, ведно с жалбата му са
представени договор за наем на недвижим имот от 01.01.2017
г., удостоверение за регистрация на търговски обект № 14046/18.03.2015 г. на
ОДБХ – Пловдив, Заповед № А-636/24.04.2015 г. на Кмета на Община Асеновград,
свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за съвместна
дейност от 10.07.2018 г. ведно с анекс към него от 03.09.2018 г., договор №
601-0132-18-51469/30.05.2018 г., сключен с дирекция „Бюро по труда“
гр.Асеновград, ведно с три броя трудови договори. Представени са като
доказателство и фин.отчети на жалбоподателя.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за неоснователна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП /л.46/, в рамките на предоставените му правомощия в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Не е спорно между страните, че към момента на
проверката жалбоподателят осъществява търговска дейност без да е издаден
фискален бон от въведеното в
експлоатация в обект фискално устройство модел Datecs FP -1000-02DV с ИН на ФУ DT427133
и ИН на ФП 02667657 – регистрирано от „Гарденн“ЕООД,
както и от другото посочено по-горе устройство, регистрирано на „Соуса“ЕООД, или ръчна касова бележка от кочан в момента на
извършване на плащането съгласно изискванията на Наредба Н -18/13.12.2006 г.
Ирелевантно е обстоятелството за налични търговски отношения с
трето лице и развиване на съвместна дейност помежду им. Тези търговски
отношения са предмет на договорки между двамата търговци и не могат да дадат
отражение върху изпълнението на данъчните задължения от всеки един от тях. Не е
спорно, че жалбоподателят не е издал фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство
модел Datecs FP -1000-02DV с ИН на ФУ DT427133 и ИН на ФП 02667657 –
регистрирано от „Гарденн“ЕООД. Дори и да се приеме
тезата на жалбоподателя, то е следвало да бъде издаден фискален бон за
извършената покупка от другото устройство, регистрирано на „Соуса“ЕООД,
или ръчна касова бележка от кочан в момента на извършване на плащането съгласно
изискванията на Наредба Н -18/13.12.2006 г. , което отново не е направено.
Съгласно АПК,
когато административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения
административен акт.
За предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях се налага принудителна административна
мярка.
Допуснатото нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС съдът счита за безспорно установено
предвид направените констатации от приходната администрация по Протокол за
извършена проверка сер.АА№ 0223510/16.12.2018 г.,
съответно непредставянето на доказателства, че за извършената покупка е издаден
фискален бон пък бил той и от другото устройство, регистрирано на „Соуса“ЕООД, или ръчна касова бележка от кочан в момента на
извършване на плащането съгласно изискванията на Наредба Н -18/13.12.2006 г.
Всичко това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В настоящият случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае
за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон за регистриране
на извършваните продажби в обекта, когато това е задължително. Налице са
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна
препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол, а
от друга подробно е мотивирал продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай самата
ПАМ е с продължителност под средния размер на срока като АО е обосновал защо е
определил този срок. Изрично е посочено, че при определяне продължителността на
мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото – с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация,
както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Неиздаването на ФКБ препятства извършването на
контролната дейност и не позволява да се
отчитат реализираните от лицето приходи като при самата проверка е установен
нерегистриран и неотчетен оборот от 60 лева.
Взето е предвид и местонахождението на самия обект със
съответния човекопоток – на централно и оживено място, с постоянна посещаемост, разнообразен асортимент от стоки, капацитета
му от 80 места на закрито и 70 места на открито. Срокът на наложената ПАМ е
съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно
нейният превантивен и дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Липсата на съставен АУАН и издадено НП към момента на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно,
с оглед независимия характер на административното и
административно-наказателното производство.
Производствата по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане
на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно
наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по
предвидената за тях законова регламентация.
При действието на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната
отговорност.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден под средния предвиден от закона
размер, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му. При това
положение, на административния орган не му остава друга възможност освен да
приложи закона, където в чл.186, ал.1
от ЗДДС
е записано, че принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец се налага, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение
за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Гарденн“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление **************, представлявано от управителя И.А.А., против заповед за налагане на ПАМ №
ФК-4-1223510/03.01.2019 г., издадена от Началник на отдел “Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Гарденн“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ********, представлявано от управителя И.А.А.,
да заплати разноски по делото на Отдел „Оперативни дейности“Пловдив в
ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: