Р Е
Ш Е Н
И Е №
260345
гр.
Пловдив, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на десети февруари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното
от съдия Мандалиева гр.д.№3050
по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с
вх.№272128/08.12.2020г. депозирана от И.А.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез процесуалния му представител адв. Е.Б. против Решение №260304 от 09.09.2020г. на ПРС, осми гр.с.,
постановено по гр.д.№6446/2019г., в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.С.,
ЕГН **********, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Провайд Консулт” ЕООД, ЕИК: *********, сумата 6 000 лева - главница, дължима по сключен
между страните на 01.11.2013 г. в гр. София Договор за паричен заем, заедно с
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2015 г. до 01.11.2018 г. в размер на 253, 69 лева, заедно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението в
съда – 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
10274/27.11.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 17362/2018 г. по описа на ПРС –
VІІІ гр. Състав. С постановеният съдебен акт е осъден И.А.С.
да заплати на “Провайд Консулт” ЕООД, направените
разноски за производството по делото в размер на 884, 93 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния акт,
постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства по
съображения подробно изложени във въззивната
жалба. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част, като постанови друг, с който да отхвърли предявените искове, като основателни.
Претендират се направени разноски.
Въззиваемата страна “Провайд Консулт” ЕООД, ЕИК: *********, К. М. Б., ЕГН **********,
чрез процесуалния представител адв.Д. Д.,
с адрес за кореспонденция: гр.С., ул.*** оспорва жалбата и наведените доводи,
като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски, съгласно
представения списък с направени такива в размер на 800лв, договорен и заплатен
адвокатски хонорар.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на
събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е уважил предявените искове до
посочените размери, като е приел, че от събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че на 01.11.2013 г. в гр. София между страните е
бил сключен Договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 6 000 лева за срок от 15 месеца – до 15.01.2015 г., считано
от 15.11.2013 г., с дължима месечна вноска в размер на 400 лева –
като за получаването на сумата от ответника е била съставена разписка на 01.11.2013 г.,
подписана от ищеца и Законния представител на ответното дружество към онзи
момент. Приел е за ирелевантно за дължимостта на отпуснатата в заем на
ответника сума, обстоятелството дали
ответникът е получил сумата за погасяване на задължения на ответника към ищеца
като негов работодател за наложени в чужбина глоби за нарушения на местното
закононодателство от ответника при изпълнение на трудовите му задължения като ръководител транспорт. Направеното от И.С.
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца в 3-годишният давностен срок по чл.111 от ЗЗД,
съдът е счел за неоснователно, доколкото приложимият в конкретния случай 5-годишен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД. Посочил е, че индиция за отпускането на заема е и
обстоятелството, че последният е бил отразен в счетоводната документация на ищцовото
дружество. Ето защо и доколкото от страна на ответника не са били извършвани
плащания за погасяване на задължението му, то съдът е приел предявеният иск за
основателен, поради което е уважил същия.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал
жалбоподателят, който твърди, че решението е незаконосъобразно
и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във
въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е
валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, като след преценката им, направи следните правни изводи.
Твърди се, че
ответникът дължи на
ищцовото сумата в размер на
6 00лв, на основание сключен помежду
им договор за заем от 01.11.2013 г. в гр. София, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 6 000 лева за
срок от 15 месеца – до 15.01.2015 г., считано от 15.11.2013 г., с дължима
месечна вноска в размер на 400 лева. Доколкото
ищецът черпи права
от соченото правоотношение, негова
е тежестта за
доказването му. Съгласно разпоредбата на
чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договорът за заем, заемодателят
предава в собственост
на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят
се задължава да
върне заетата сума или
вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем
е от категорията
на реалните договори, което
означава, че се счита за
сключен от момента
на предаване на
договорената между страните
сума. В случая,
за да се приеме, че между страните е
възникнало заемно правоотношение,
от съществено значение е
обстоятелството дали има
реално предаване от
страна на заемодателя на
заемателя на претендираната от първият
сума, в
размер на 6 000лв. По делото е представена
разписка от 01.11.2013г. / датата на
подписване на договора за заем/ за получена сума
от страна на ответника, в качеството на заемател, в размер на 6 000лв.
Ответникът прави възражение, че не е получил посочената в
договора за заем сума, като в тази връзка навежда твърдения за съществуването
на трудовоправни отношения с ищцовото дружество. Твърди, че ищцовото дружество, в качеството на
негов работодател е
поискал от него заплащане на сумата от 2 500евро за наложени в чужбина глоби
за нарушения на местното закононодателство от ответника при изпълнение на
трудовите му задължения като ръководител
транспорт, която сума ответникът е отказал да заплати, тъй като счита че не дължи. Възраженията на
ответника, че зад договора за заем се крият други каузални отношения между
страните, не бяха подкрепени с доказателства, поради което съдът ги приема за недоказани.
Що се касае до възражението, че подписът на „заемател“ в
Договора за паричен заем от 01.11.2013г. и че подписът под „получил сумата“ в Разписка за получена сума от 01.11.2013г. - не е изпълнен от И.С., а подписът след „за заемодателя“ в
Договор за паричен заем от 01.11.2013г. и подписът под „броил сумата“ в Разписка
за получена сума от 01.11.2013г. - не е изпълнен от лицето Ю. Т., се установява по безспорен начин
от приетата и неоспорена от страните СГЕ,
която съдът кредитира като
безпристрастна и компетентно изготвена, че подписите са изпълнени
от посочените лица.
Възражението на ответника, че разписката е подписана от
лицето Ю. Т., не в качеството на управител, а в лично качество, поради което
същата не установява изпълнението на договора от страна на ищеца за предаване
на сумата от 6 000лв, настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото разписката е издадена на датата на подписване на договора за заем, като предадената на ответника сума от лицето Ю. Т.
е в размер на 6 000лв и във
връзка с договор за заем. Действително в разписката не е отбелязано, че лицето Ю.
Т. действа в качеството на управител на
дружеството заемодател, но доколкото ответникът не твърди от същата дата между
него и лицето Ю. Т., но в лично качество,
да е съществувал и друг договор за заем от същата дата 01.11.2013г.,
в която връзка е подписана и процесната разписка
за предаване на сумата от 6 000лв /
нещо повече ответникът в отговора твърди, че никога не е
виждал лицето Ю. Т. л.35 от делото на ПРС/, то настоящия състав приема, че Разписка
за получена сума от 01.11.2013г е
подписана от ответника във връзка с
процесния договор за заем от 01.11.2013г. и
удостоверява предаване от заемодателя на заемателя
на сумата от 6 000лв, предмет
на договор за заем от 01.11.2013г.
Индиция за сключения между страните договор за заем е и
обстоятелството, че след като ищцовото
дружество е отпуснал заем на ответника за сумата 6 000 лева, отпускането на заема е било отразено в счетоводната
документация на ищцовото дружество, в
какъвто смисъл е заключението на приетата пред първата инстанц;ия ССЕ, която
съдът кредитира като безпристрастна и
компетентно изготвена.
Що се касае до възражението на ответника, че договорът за
заем е унищожаем, тъй като е сключен
поради измама и заплашване, доколкото в тежест на ответника е да установи
твърдението си в условията на пълно и
главно доказване, а такова по делото не
бе проведено, то настоящият съдебен състав намира наведеното възражение за
неоснователно.
В тежест на ответника е да установи,
че е върнал процесната сума, доколкото
обаче липсват доказателства в тази насока, същата се дължи от последния на ищцовото дружество, поради което предявения
иск като основателен и доказан следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена
и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
05.11.2018г. до окончателното и изплащане, както и мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.02.2015г. до
01.11.2018г.
Претендираната сума не е погасена по давност, доколкото
както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд приложим е общия
петгодишен давностен срок, а не кратката три годишна давност. Сумата по
договора за заем е била предадена на заемателя на 01.11.2013г., като крайния срок за връщането е уговорен на 15.01.2015г., предвид на
обстоятелството, че от тази дата до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 05.11.2018г., не е изтекъл 5 годишния давностен
срок, то възражението че претенцията се
е погасила по давност, се явява неоснователно.
Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат
разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на
800лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260304 от 09.09.2020г. на ПРС, осми гр.с.,
постановено по гр.д.№6446/2019г, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН **********,*** да заплати на “Провайд Консулт” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Район „Сердика“, ул. ”Първа Българска армия” № 90, представлявано от Управителя Ф. И. В. сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, направени по делото разноски
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
В необжалваната част, Решение №260304 от 09.09.2020г. на ПРС, осми гр.с., постановено по
гр.д.№6446/2019г е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: