№ 92
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Лилия М. Руневска
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500070 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от
Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство Х. П. Г., чрез процесуалния му представител – адв. П. К., срещу
Решение № 246 от 13.12.2024 г. по гр. д. № 454 / 2024 г. по описа на РС –
Самоков, с което молбата на Ц. А. Д. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита е
била уважена.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че решението
се основава на запис, който не е годно доказателство по ГПК, както и че не са
установени времето и мястото на извършване на деянието.
Ответникът по въззивната жалба Ц. А. Д. е депозирала отговор, с който
жалбата се оспорва.
Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
1
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Ц. А. Д. по
Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна
заповед за защита против Х. П. Г.. Първоинстанционният съд е уважил
молбата и е издал заповед за защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3
ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, с което е
било във фактическо съпружеско съжителство или от което има дете. Не е
спорно, че молителката Ц. А. Д. и ответника Х. П. Г. са живели във фактическо
съпружеско съжителство повече от 7 години, както и че са родители на П. Х.в
Г. с ЕГН: ********** и А. Х.в Г. с ЕГН:**********.
Молбата за защита е подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения акт на домашно
насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Следователно, в случая трябва
да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били
извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Към молбата за защита Ц. А. Д. е депозирала декларация по 9 ал. 3 ЗЗДН,
в която е посочила, че спрямо нея на 09.04.2024 г. е бил осъществен конкретен
акт на домашно насилие. На този ден около 22,30 часа молителката излязла от
вкъщи в с. Говедарци да се види с един приятел, а именно свидетелят М. Д..
Качила се в колата му да се повозят. Изведнъж около 23,10 часа зад
автомобила, в който се намирали, се появила кола, управлявана от ответника
Х. Г., която ги изпреварила и им препречила пътя. Ответникът Г. слезнал от
автомобила видимо агресивен и тичайки към тях, извадил огнестрелно
оръжие, насочвайки го първо към молителката. Ответника Г. заредил
пистолета и започнал да вика: „ Ще те убия, ще Ви убия.... Ще стрелям....".! В
молбата за защита е посочено, че деянието е извършено на около 20 метра от
дома на молителката в с. Говедарци.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН от молителката е
извършено под страх от наказателна отговорност и поради това същата е
допустимо доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗЗДН, още
повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на основание на
приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, стига в нея да се
съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. В този
случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при направено
оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт
2
на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като
опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията. В конкретния случай
това не е сторено.
Цялата процесуална защита на ответника е насочена не към
опровергаване на обстоятелствата изложени в декларацията, а именно че
вечерта на 09.04.2024 г. в с. Говедарци не е заплашил молителката с
огнестрелно оръжие и не се е заканвал към нея по изложения в декларацията
начин, а към установяване на мотивите за проблемните отношения на
страните, включително и възникналите проблем с брата на молителката след
датата на твърдения акт на домашно насилие, а именно на 15.04.2024. Цели да
установи, че молителката е искала да сключат споразумение за упражняване
на родителките права и издръжката на децата, както и че молбата за защита е
подадена след като ответникът е отказал, но тези обстоятелства не са в
състояние да оборят извода за извършен от ответника акт на домашно насилие
на 09.04.2024 година.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел
очевидец М. Д. се установява, че вечерта на 09 април е взел с личния си
автомобил молителката от дома й в с. Говедарци и са тръгнали към гр.
Самоков. По пътя ответникът Г. е започнал да й звъни на телефона. Тя не му е
вдигнала, но се е притеснила, поради което свидетелят Д. обърнал колата
обратно в посока към с. Говедарци. Пътувайки на там, в близост до дома й, ги
е застигнала кола, управлявана от ответника Д., която кола им е препречила
пътя. Ответникът е излязъл от колата, държейки огнестрелно оръжие,
насочено към молителката и е казал думите „ще Ви убия.... Ще стрелям....“.
След което молителката се е обадила на телефон 112.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението
за недоказаност на времето и мястото на извършване на твърдения акт на
домашно насилие. Както датата, така и мястото безпротиворечиво се
установяват от показанията на св. Д., от молбата и декларацията по 9 ал. 3
ЗЗДН, както и от изисканата от Дирекция „Национална система 112“
информация и представения 1 бр. звукозапис и електронни картони на
инцидента, според което от телефонен номер ********* на дата 09.04.2024 г. в
23,10 ч. лице което се представя като г-жа Д. е подало сигнал.
От събраните свидетелски показания на П. Г. и И. К. не се установяват
релевантни факти за конкретния случай, но индиректно водят до извод за
проблемни отношения между страните.
В конкретния случай, съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства налага извод за установеност на наведените фактически
твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват по категоричен начин
конфликтни отношения между молителката и ответника. За начина на
извършване на насилието следва да се кредитира посоченото от молителката в
молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Неоснователни са доводите и
оплакванията на ответника, свеждащи се до неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като се основава на запис, който не е
3
годно доказателство по ГПК. Самостоятелният анализ на събрания
доказателствен материал, извършен от въззивния съд по отделно и в
съвкупност, обосновава в нужната степен извършването на сочения от
молителката акт на домашно насилие от жалбоподателя, дори без да обсъжда
оспорения от жалбоподателя звукозапис.
С оглед изложеното съдът приема, че въз основа на декларацията по чл. 9
ал 3 ЗЗДН на молителката, както и въз основа на разпитания в хода на
производството свидетел очевидец М. Д., чиито показания съдът намира за
обективни и достоверни, може да се направи обоснован извод, че по
отношение на молителката е упражнено домашно насилие от страна на
ответника Г., установено по време и място. Ответникът не е оборил
обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3
ЗЗДН, поради което за целите на настоящото съдебно производство съдът
намира за доказано, че на 09.04.2024 г. около 23,10 ч. в с. Говедарци
ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, като е
заплашил молителката с огнестрелно оръжие и се е заканил с думите „ще Ви
убия.... Ще стрелям....“.
По случая е образувано досъдебно производство № 129/2024 г. по описа
на РС – Самоков, по което в качеството на обвиняем е привлечен ответника Г.,
видно от приложеното по делото постановление за привличане на обвиняем
(стр. 69), поради което настоящият съдебен състав не следва да обсъжда
въпроса дали заканването би могло да възбуди основателен страх у
молителката за осъществяването му.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд
е преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН и е уважил
молбата да се издаде заповед за защита и да наложи мерки за защита.
Наложенити мерки от първоинстанционния съд като вид са подходящи и
адекватни за постигане на възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника,
като съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна
форма на насилие.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Съдът констатира, че дължимата държавна такса за въззивното
производство вече е била внесена.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 246 от 13.12.2024 г. по гр. д. № 454 / 2024
г. по описа на РС – Самоков.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5