№ 14044
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110156623 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са частични осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Г. К. Д. твърди, че с ответницата са сестри, като последната и нейният съпруг
системно отправяли заплахи и обидни изрази по отношение на нея, като имало и случаи, в
които упражнили физическо насилие спрямо ищцата, във връзка с които сезирала
прокуратурата и подавала жалби до полицията. Посочва, че на 03.10.2021 г. ответницата
изпратила кратко текстово съобщение до мобилния номер на ищцата със следното
съдържание: „Цял живот казваш към другите Дръжте крадеца, а всъщност си ти. Циганска
душа си беше и такава ще си останеш.“, както и че на 30.08.2022 г. около 01.13 ч.
ответницата изпратила електронно писмо с прикачен файл от собствения си адрес на
електронна поща до адреса на електронната поща на ищцата със следното съдържание:
„Помниш ли какво направи с майка си **** с баба си ****, с баща си ***, когото не
приемаше /и му казваше, че не ти е баща/ и беше болен и ти го пъдеше от собствения му
дом...“; „Не мога да си представя какъв човек можеш да бъдеш? Да помагаш на хората с
увреждания и в същото време да си изрод в семейство си. Да караш околните хора да
мислят, че семейството ти е най-лошото на света, а в същото време ти уби един по един
всички“; „умори майка си и баба си и се опита всички твои действия да ги припишеш на
мен“; „Мъртвите, които погуби от собственото си семейство, искат възмездие. Опита се да
погубиш и нас“, като е наименувала електронния адрес на ищцата като „Г. - мърша”,
изписано с латински букви. Счита, че в тази електронна кореспонденция са изложени
1
множество клеветнически твърдения и обиди, както и се съдържат личностни нападки и
груби изказвания спрямо личността й, като от описаните деяния в своята съвкупност е
претърпяла редица неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално безпокойство,
безсъние, смущение, притеснение, обида, огорчение, засягане на личния й авторитет и добро
име, както и накърняване на честта и достойнството. Ето защо претендира обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди със сумата от 1000 лв., част от вземане в общ размер от
3000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения,
съдържащи се в текстово съобщение от 03.10.2021 г., както и със сумата от 2000 лв., част от
вземане в общ размер от 7000 лв., представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и
клеветнически твърдения, съдържащи се в имейл от 30.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на деликта до окончателното им изплащане (видно от уточнителна
молба на ищцата от 09.05.2023 г.).
Ответницата С. К. З. оспорва исковете, като твърди, че не е автор на съдържанието на
сочената от ищцата електронна кореспонденция и счита, че дори и да бъде установено, че е
титуляр на посочения мобилен номер, това не доказва, че именно тя е изпратила
съобщението. Намира, че описаното съдържание на електронна кореспонденция не очертава
фактическия състав на деликтно поведение, тъй като съставлява изразено лично мнение и
негативна оценка по отношение на поведението на ищцата в съответствие с принципа на
свобода на словото, а не съдържа обиди или клевети. Оспорва ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди от описаното поведение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
претърпяла твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в описаните обиди и клевети,
съдържащи се в текстово съобщение и имейл. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. верността на
изказаните твърдения.
Между страните не се спори, че на 03.10.2021 г. ищцата е получила на телефона си кратко
текстово съобщение с посоченото в исковата молба съдържание, респ. че на 30.08.2022 г. е
получила имейл с посоченото в исковата молба съдържание, като спорно по делото се явява
обстоятелството дали същите изхождат от ответницата, респ. дали съдържат обиди и
клевети и дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди в причинна връзка с тях.
От представените писмени доказателства е видно, че краткото текстово съобщение е
2
изпратено от мобилен номер ++359*********, а електронното писмо е изпратено от имейл
адрес ********@***.**, което се потвърждава и от неоспореното от страните заключение на
допуснатата по делото СТЕ. От изпратеното от ****** писмо от 27.06.2023 г. въз основа на
издаденото съдебно удостоверение се установява, че посоченият мобилен номер
*********** е предоставен от мобилния оператор за ползване по договор, сключен със С. К.
З., като фактът, че това е номерът, който ответницата ползва от години, се потвърждава от
събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят ***********, с когото ищцата живее
на семейни съпружески начала, разказва, че е виждал краткото текстово съобщение от
03.10.2021 г. на телефона на Г. и е забелязал, че изхожда от номера на сестра й, по който те
двете комуникират от години, а имейлът от 30.08.2022 г. е изпратен от адреса на С., от който
тя е комуникирала с ищцата през последните 10 години, включително докато все още са
работили в обща семейна компания, като ответницата винаги е поддържала този имейл
адрес и е изпращала от него и служебни писма (до счетоводството например). Свидетелят
********, син на ищцата, също потвърждава, че номерът на леля му е *********** и той е
разговарял с нея на този телефон, като и от приетата писмена имейл кореспонденция,
представена от ищцата в откритото съдебно заседание, е видно, че двете сестри са общували
от години от посочените имейл адреси.
С оглед на изложеното несъмнено се установява, че процесните СМС и имейл изхождат от
ползваните от С. З. телефон и електронна поща, като при липсата на други данни следва да
се приеме, че са написани и изпратени именно от нея. Този извод не се опровергава от
показанията на свидетеля Кристиян Иванов С., който твърди, че телефонният номер на
ответницата е **********, а от номер *********** е разговарял със съпруга й *******
(негов приятел). По делото несъмнено се установява, че номер *********** се ползва от С.
от години и сключеният за този номер договор за мобилни услуги е на нейно име, като няма
пречка тя да разполага и с друг мобилен номер, от който да общува със свидетеля, респ. не е
житейски необичайно спорадично този номер да се ползва от съпруга й, но при липсата на
данни именно той да е използвал телефона в конкретния случай при изпращане на
процесния СМС от 03.10.2021 г. (още повече, че свидетелят посочва, че основният мобилен
номер, който ползва ***** е различен – **********), следва да се приеме, че текстовото
съобщение е изпратено от титуляра на мобилната услуга – С. К. З.. Свидетелят С.
потвърждава, че имейлът на ответницата е ********@***.**, но разказва, че е виждал
съпругът й да го ползва, тъй като стоял отворен на лаптопа в дома им и ***** го посочвал
като имейл за контакт при публикуване на обяви за автомобили. По делото обаче не са
събрани данни, че именно ***** е ползвал електронната поща на съпругата си при
изпращане на имейла от 30.08.2022 г., като и свидетелят С. споделя, че не е виждал ***** да
пише имейли от нейната поща и да въвежда паролата й, а само го посочвал като контакт по
обявите, тъй като регистрацията в уебсайтовете била направена през нейния имейл.
Следователно, при липса на проведено в достатъчна степен насрещно доказване съдът
намира, че при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал по делото се
установява авторството на процесните кратко текстово съобщение и електронно писмо в
3
лицето на С. К. З., като спорно между страните е обстоятелството дали изходящото от
ответницата съдържание на кореспонденцията разкрива елементите на противоправно
поведение.
Противоправно е това поведение, което засяга чуждо благо, защитено от правния ред като
предмет на чуждо абсолютно субективно право, като в настоящия случай в исковата молба
се твърди, че разпространените изказвания са обидни и клеветнически.
Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, което предполага ответникът да е употребил
думи и/или изрази, които са обективно обидни. Реакцията на пострадалия на конкретното
поведение и неговото субективно възприятие на изречените думи като позорни или обидни
сами по себе си не биха могли да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието
обективно не е противоправно. При преценката за обидната форма на извършеното трябва
да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия (който може да е
свръхчувствителен), а от обективен критерий: от общоприетите морални и обществени
разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Унизителният
характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго,
като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така
и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по
себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не
представлява обида. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между
отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата. За да
е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството
на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
Следователно, обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития.
Настоящият съдебен състав намира, че използваните в краткото текстово съобщение от
03.10.2021 г. изрази „крадец“ и „циганска душа“, насочени към личността на ищцата, са
обидни. С обвинението „крадец“ ищцата е набедена, че противозаконно е присвоила чуждо
имущество, което е не само клевета, но може да се квалифицира и като обида, тъй като
обективно е от естество да накърни честта и достойнството на пострадалия и в контекста на
цялото изречение („Цял живот казваш на другите Дръжте крадеца, а всъщност си ти.“)
изразява отрицателната оценка на дееца за личността на пострадалата, за нейните личностни
качества, етични и морални принципи. В същия смисъл е и използваният израз „циганска
душа“, като от систематичното тълкуване на съдържанието на СМС-а е видно, че той е
използван в негативен контекс – като „дребна душица“, с оглед на господстващия в
обществото стереотип по отношение на представителите на ромската етническа общност
като бедни, необразовани и крадливи хора.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК, клевета представлява разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това, обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
Несъмнено цитираните изявления от имейла от 30.08.2022 г. се отнасят до конкретно
физическо лице – ищцата Г. Д., до която е адресиран имейлът, като от събраните гласни
доказателства се установява, че същият е бил разпространен до широк кръг лица, тъй като е
бил изпратен от Фейсбук профила на ответницата чрез приложението Месинджър до
Фейсбук страницата на фондация за работа с хора с увреждания, на която ищцата е
учредител, и по този начин съдържанието на имейла е станало достояние на всички лица,
които имат достъп до страницата на фондацията в социалната мрежа. Настоящият съдебен
състав намира, че съдържащото се в електронното писмо твърдение, че Г. Д. е „уморила“
майка си и баба си, убила е „един по един всички“ от семейството си и ги е „погубила“,
несъмнено е клеветническо, тъй като представлява обвинение към ищцата, че е отнела
живота на близките й, което макар и общо отправено и без конкретни твърдения, е от
естество да засегне доброто име на ищцата в обществото. В същата насока твърденията, че
ищцата е изпъдила баща си от собствения му дом, изграждат представа за един неморален
човек с ниска нравственост и липса на ценности, като при липса на доказателства за
верността на тези обвинения същите несъмнено са клеветнически. Насаждането на
отрицателна оценка за личността на Д. се засилва и от използваните обиди, че ищцата е
„изрод в семейството си“ и „мърша“, съдържаща се в адресното поле на имейла като
наименование на електронната поща на ищцата. Използваните цинични думи са с пряко
значение на човек с физически недъзи, респ. на разлагаща се трупна маса, поради което
същите са от обективно естество да накърнят честта и достойнството на пострадалата, като
представляват неприлично, непристойно отнасяне към нея.
С оглед на изложеното, по делото несъмнено се установява, че описаните изрази и
обвинения от краткото текстово съобщение и електронното писмо обективно накърняват
доброто име на ищцата в обществото и представляват неверни клеветнически твърдения и
обиди, които й причиняват неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания и психически стрес. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага, че деянието е било извършено от ответницата виновно, т.е. по делото се
установяват пълно и главно всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – виновно противоправно поведение на ответницата, в причинна връзка с което
5
са причинени неимуществени вреди на ищцата, поради което последната има право на
парично обезщетение от делинквента.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
От събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
*********** и ******** се установява, че Г. Д. е била изключително разстроена, след като е
прочела написаното от сестра й. Свидетелят Никифоров разказва, че ищцата е била
потресена от съдържанието на СМС-а, разтреперила се е и е възприела изключително тежко
отправените към нея обиди и клевети, което се е отразило и на работата й в негативен аспект
– не можела да си изпълнява нормално служебните задължения, сънят й се е влошил,
многократно се разплаквала. В още по-голяма степен й се отразило негативно съдържанието
на имейла от 30.08.2022 г., като свидетелят Никифоров споделя, че няколко седмици след
получаването му Г. не била на себе си, отново плачела често и не можела да спи добре.
Всичко това се отразявало и на социалния й живот – Г. се затворила в себе си, не била
адекватна на работното си място и по-трудно успявала да организира набелязаните събития
с фондацията й; вкъщи често обсъждали тези теми и се налагало да се занимават с отправяне
на жалби в полицията по повод поведението на сестра й, като ищцата дори изпитвала страх
заради предходна агресия на ответницата и съпруга й към нея. Свидетелят **** допълва, че
майка му е по-чувствителна и получените от леля му обиди силно са я разстроили, често
плачела, не искала да ходи на работа, не успявала да спи добре, като се будела през нощта
със задух.
С оглед на изложеното, при отчитане на характера на противоправните деяния, кръга на
разпространение на клеветническите твърдения (по отношение на електронното писмо,
видимо за неограничен кръг от хора в публичното пространство), степента на унижение и
накърняване на доброто име на ищцата, съдържаща се в използваните позорни и обидни
твърдения, както и установената по-висока чувствителност на ищцата към процесните
изявления, продиктувана от близките родствени връзки с дееца (сестра) и предходни
физически и вербални конфликти между тях, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от изпратеното текстово съобщение е
1500 лв., респ. справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от изпратеното електронно писмо е 3500 лв. Ето защо, предявените частични искове
за сумата от 1000 лв., респ. 2000 лв., се явяват основателни изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски съобразно уважените искове в размер на 120 лв.,
6
платена държавна такса, 350 лв., депозит за вещо лице, 15 лв., такса за съдебни
удостоверения, както и 860 лв., възнаграждение за един адвокат. Следователно, на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1345 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. З., ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати на Г. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***********, по частични осъдителни искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв., част от претендирано вземане в общ размер от 3000 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се
в текстово съобщение от 03.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
деликта – 03.10.2021 г., до окончателното й изплащане, сумата от 2000 лв., част от
претендирано вземане в общ размер от 7000 лв., представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и
клеветнически твърдения, съдържащи се в имейл от 30.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на деликта – 30.08.2022 г., до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1345 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7