№ 171
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20203100503346 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 267908 /24.09.2020г., подадена
от О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, действащ чрез назначен особен
представител – адв. Р.Д., срещу решение № 260 002 / 12.08.2020г., постановено по гр.д. №
7784 / 2019г. на ВРС, 8 с-в, с което е признато за установено в отношенията между
страните, че О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, дължи на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, следните суми: сумата 2098.96 лв.
/две хиляди деветдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща дължима
главница по сключения между страните Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15161244/13.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.02.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 372.71 лв. /триста седемдесет и два лева
и седемдесет и една стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода 01.10.2017 г. – 06.12.2018 г., както и сумата 39.22 лв. /тридесет и девет
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
06.12.2018 г. – 01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които суми са предмет на
1
заповед № 1476/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски, включително и
в заповедното производството.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва заключенията на съда, че
ищецът е предоставил на ответника процесната кредитна карта. Липсват доказателства, че
именно жалбоподателят е получил тази кредитна карта, както и че е извършвал транзакции с
нея. Неоснователно е прието, че кредитът редовно е обявен за предсрочно изискуем. Моли
се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В открито съдебно заседание, въззивникът се
представлява от назначения особен представител по делото, който заявява, че поддържа
подадената жалба, развива подробно доводите си по същество и моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е законосъобразно и
правилно. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито
съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява, депозирала е молба, с която
заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, чрез
процесуалния му представител – юрк. Н.М., срещу О. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
*********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 2098.96 лв., представляваща дължима главница по сключения между
страните Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD-15161244/13.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до
окончателното й изплащане; сумата 372.71 лв., представляваща договорна
2
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода 01.10.2017 г. – 06.12.2018 г., както и сумата
39.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.12.2018 г. – 01.02.2019 г.,
които суми са предмет на заповед № 1476/22.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, ХIV
състав.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея от 27.06.2019 г. и 17.07.2019 г.
ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България излага, че при сключване на
договор за покупка на стоки или услуги № CREX-15161229 ответникът О. Г. М. e дал
съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на МаsterCard. Твърди, че на 24.08.2017 г.
кредитополучателят е активирал предоставената му кредитна карта № CARD-15161244, с
максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв. Същият представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции
– теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства /POS/ и др.,
осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от
договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението.
Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.10.2017 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на
минус 2471.67 лв. Ето защо картата е блокирана. Посочва, че са настъпили предпоставките
за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, като ответникът е
надлежно уведомен за това с изпратената му на 13.12.2018 г. покана за доброволно
изпълнение. Поддържа, че са правени многократни, но неуспешни опити за доброволно
уреждане на отношенията между страните. Излага, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 2907/2019 г.
по описа на ВРС, XIV състав, за дължимите му от ответника суми. Поддържа, че е предявил
иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда
указания в този смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О. Г. М., чрез
назначения му особен представител– адв. Р.Д.. Поддържа становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Не оспорва твърдението, че
при сключване на договор за покупка на стоки или услуги № CREX-15161229 e дал
съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на МаsterCard. Оспорва обстоятелството, че му е
предоставена кредитна карта от страна на ищеца, съответно, че е активирал същата на
3
24.08.2017 г. Оспорва твърденията, че е извършвал транзакции – че е теглил в брой от
банкомати АТМ, че е плащал чрез терминални устройства и др., осъществени чрез
издадената му кредитна карта. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 16.07.2020 г. открито съдебно заседание ищецът
депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените
искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Р.Д., депозира молба, в
която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно надлежно обявена предсрочна изискуемост и съответно, че
кредитната карта е предадена на въззивника, както и че последният е извършвал транзакции
с картата.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, XІV състав, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата молба е подадена в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Страните не оспорват, а и от представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че на 13.08.2017 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД и О. Г. М. е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта САRD-15161244. Съобразно чл. 1 от
4
договора, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500
лв., при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Съобразно чл.2
кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като чрез картата се
извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до
отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В договора са уговорени клаузи,
съобразно които е определена процедурата по активация на картата, в какви случаи се
блокира, последиците от неизпълнението на договора и други.
От изготвеното и прието по делото заключение, което не е оспорено от страните,
безспорно се установява, че се касае за Договор № САRD-15161244 от 13.08.2017 г. за
покупка на стоки, по който е издадена кредитна карта от дата 13.08.2017 г. №
536543******009, по която е издадена и банкова сметка № 12 BNPA 9440 1008 0081 11 в
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ на титуляр О. Г. М., с която се е разпореждал
титулярът, като е извършвал плащания чрез ПОСТ устройства и е теглил суми чрез АТМ.
На дата 13.08.2017г. е активиран кредитът, като е извършена покупка на стоки: хладилник
Hotpoint ARISTON EBL18221 F 02 на стойност 799 лв. и прахосмукачка HOOVER RC на
стойност 249 лв. от магазин „Технополис България“ ЕАД, за която покупка е издадена
фактура № **********/13.08.2017 г. на клиент Огнян Милев и вписано плащане „с кредитна
карта БНП Париба Пърсънъл Файненс“ на обща стойност 1048 лв. и по този начин кредитът
реално е бил усвоен. Съобразно представената на вещото лице банкова транзакция на дата
14.08.2017 г. е преведена сума в размер на 1048 лв. от банкова сметка на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ в полза на „Технополис България“ ЕАД по кредит № САRD-15161244
по фактура № **********/13.08.2017 г. от магазин в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 277 на клиент О. Г. М.. С пластична карта титулярът е теглил от АТМ на дата 24.08.2017
г. сума в размер на 20 лв. и на същата дата е извършил плащане чрез ПОС устройство в
магазин на СВА – сума в размер на 6.50 лв. и по този начин е била активирана и самата
пластична карта, съобразно представеното на вещото лице извлечение от банковата сметка,
издадена във връзка с договорения кредит и издадената кредитна карта, индивидуализирана
подробно в експертизата.
От представената от ищеца покана, с която последният е уведомил ответника за
това, че същият е преустановил плащането на вноски по кредита на 01.10.2017г. и за
размера на дълга към датата на поканата – 13.12.2018г., не се установява да е направено
изрично изявление, от което да е ясно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Не са
представени и доказателства поканата реално да е достигнала до адресата.
От правна страна:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
1476/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 2907/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
5
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи облигационната връзка с
кредитополучателя по процесния договор за кредит, в това число изпълнение на
задълженията си по същия за предоставяне на сумите по договора, размера на вземането си
и настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът
следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за валидно
сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта САRD-15161244.
Въз основа на представените доказателства, съдът намира, че по безспорен начин се
установява облигационната връзка между страните във връзка със сключения между тях на
13.08.2017г. договор за потребителски кредит, както и факта на ползване на сумата по
договора за револвиращ кредит.
На основание чл. 7 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесният случай. В упражняване на
това свое задължение, съдът не констатира противоречие на клаузи от договора с
императивните разпоредби на ЗПК. Нормативният акт намира пряко приложение към
спорните отношения доколкото не са налице изключенията от чл.4 на същия.
Въззивникът спори на първо място, че кредитната карта не му е била предавана и не е
извършвал транзакции със същата. Това твърдение се опровергава от приложените писмени
доказателства по делото, а именно фактура, касов бон и уведомително писмо, както и
изрично изготвеното, прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице. На дата
13.08.2017г. е активиран кредитът, като е извършена покупка на посочените по –горе стоки
от магазин „Технополис България“ ЕАД, за която покупка е издадена фактура №
**********/13.08.2017 г. на клиент Огнян Милев и вписано плащане „с кредитна карта БНП
Париба Пърсънъл Файненс на обща стойност 1048 лв. Съобразно представената на вещото
лице банкова транзакция на дата 14.08.2017 г. е преведена сума в размер на 1048 лв. от
банкова сметка на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ в полза на „Технополис България“
ЕАД. С пластична карта титулярът е теглил от АТМ на дата 24.08.2017 г. сума в размер на
20 лв. и на същата дата е извършил плащане чрез ПОС устройство в магазин на СВА – сума
в размер на 6.50 лв. и по този начин е била активирана и самата пластична карта. Изрично в
сключения между страните договор е уговорено, че кредитополучателят е длъжен да
използва картата единствено лично, като пази в тайна съответния ПИН /чл. 7/. Отделно,
предвидено е в чл. 8, че кредитополучателят е длъжен да пази картата от кражба, изгубване,
повреда, унищожаване и/или узнаване на ПИН кода, като в случай на настъпване на някое
от посочените събития и/или друго с такъв ефект трябва да уведоми кредитора незабавно.
Липсват по делото доказателства в тази насока – за надлежно уведомяване за настъпили
6
обстоятелства, поради което и съдът приема, че именно въззивникът е усвоил кредита и е
използвал предоставената кредитна карта.
В рамките на първото по делото о.с.з, проведено на 04.06.2020г., въззивникът, чрез
назначения особен представител е направил изрично изявление, че не оспорва
математическите изчисления за дължимите суми по сключения договор за кредит, като в
тази връзка и не е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на предсрочната изискуемост:
По делото не се установява да е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит, съобразно изложените в исковата молба твърдения. Приложената
покана до ответника не съдържа подобно изявление. Отделно, дори и да се приеме, че
поканата съдържа изявлението, то не са ангажирани доказателства и направеното до
кредитополучателя уведомление за предсрочна изискуемост реално да е достигнало до
него.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл и съдът намира, че изявлението на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на ответника по иска едва с преписа от
исковата молба, на неговия особен представител на 29.01.2020 г./в този смисъл е Решение №
198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о./. Именно това е и датата, на която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Съобразно приетото разрешение по т. 2 от ТР 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
По аргумент от мотивите по т.1 от ТР 8/2017г. на ВКС, ОСГТК, настъпилата
изискуемост на задължението в рамките на производството, чрез позоваването в исковата
молба на предсрочната изискуемост следва да бъде зачетена.
В процесния случай, предсрочната изискуемост е настъпила на 29.01.2020г., както
беше посочено по-горе, поради което и дължими са задълженията за главница, договорна
лихва за претендирания период в посочените от ищеца и признати от ответника размери от
2098,96 лв. за главницата и 372,71 лв. за договорната лихва / която се претендира за период
преди настъпване на предсрочната изискуемост или за периода 01.10.2017г., когато
ответникът е спрял плащанията, до 06.12.2018г./. Законната лихва върху главницата се
7
дължи от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането,
поради което искането за присъждането на такава в размер на 39.22 лв. за периода от
06.12.2018г. /дата, на която неоснователно се твърди да е настъпила предсрочната
изискуемост/ до 01.02.2019г. е неоснователно. Частично неоснователно и искането за
присъждане на законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Дължима е законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост или 29.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да
бъде частично отменено и постановено друго съобразно изложените мотивите на въззивния
съд.
По разноските в производството:
При този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде ревизирана, като
решението в тази част бъде изцяло отменено.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.6 и ал. 8 от ГПК, в тежест на въззивника-ответник
следва да бъде възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна-
ищец пред двете инстанции съразмерно с уважената част от иска: сумата от 98,65 лв.,
представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.д. 2907 / 2019г. по описа на
ВРС, 14 състав, разноски; сумата от 727,95 лв., представляваща сторените в производството
пред първоинстанционния съд по гр.д. 7784 / 2019г. по описа на ВРС, 8 състав, разноски;
сумата от общо 503,02 лв., представляващи сторените разноски в настоящото производство,
от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 403, 02 лв. – възнаграждение за особен
представител.
На въззивника-ответник не следва да му се присъждат разноски, доколкото не са
представени доказателства в тази насока, като същият следва да заплати и дължимата
държавна такса за въззивното производство по сметка на съда или сумата от 49,43лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 002/12.08.2020 г., постановено по гр. дело № 7784 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 8 състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че О. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: *********, дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А.,
Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 39.22 лв. /тридесет и девет лева и двадесет и две
8
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 06.12.2018 г. – 01.02.2019 г.,
както и в ЧАСТТА, в която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до 29.01.2020г., както и в ЧАСТТА
за разноските изцяло, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А.,
Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 14, срещу О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********,
искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, дължи на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от
39.22 лв. /тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 06.12.2018 г. – 01.02.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до
29.01.2020г. /датата на настъпилата предсрочна изискуемост/, които суми са предмет на
заповед № 1476/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 002 /12.08.2020г., постановено по гр.д. №
7784/2019г. на Районен съд - Варна, 8 състав, в останалите му обжалвани части като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, следните суми:
сумата от 98,65 лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
сторените в заповедното производство по ч.гр.д. 2907 / 2019г. по описа на ВРС, 14 състав,
разноски; сумата от 727,95 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща сторените в производството пред първоинстанционния съд по
гр.д. 7784 / 2019г. по описа на ВРС, 8 състав, разноски; сумата от общо 503,02 лв. /петстотин
и три лева и две стотинки/, представляващи сторените разноски в настоящото - въззивно
производство.
ОСЪЖДА О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 49,43 лв.
/четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78, ал.6 ГПК вр. с ТР No 6 / 2012г.
на ВКС, ОСГТК.
9
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10