№ 97
гр. Попово , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Д. Г. Л.
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 549 и сл. от ГПК във вр. чл. 14 от ЗЛС.
Молителите В. Г. Д. от гр. С. и Д. Д. Д. от гр. С., действащи чрез
пълномощник: адв. Н.Б. от АК – М., твърдят в молбата си, че са наследници
на А. И. А., роден през 1887 г., починал на **** г., б.ж. на с. М., обл. М.. На
наследниците на последния били възстановени земеделски земи, които искали
да поделят.
Б. Г. М., с последен постоянен адрес в с. С., общ. П., бил еднокръвен
брат на покойната П. Г. С.. Б. М. живеел в Б., като за последен път бил идвал в
Б. през м. декември 1994 г., за да се снабди със задграничен паспорт. След
като получил паспорта си, отново заминал за Б.. През януари 1995 г.
разговарял по телефона с роднината си С. В. В. и в този разговор заявил, че
възнамерява да си идва отново през лятото на 1995 г. в Б., за да отидат заедно
на море, но това бил последният разговор с него. Никой от близките му не го
бил виждал, нито чувал , нито знаели нещо за него от януари 1995 г.
Молят съда да постанови решение, с което да обяви смъртта на Б. Г. М.,
настъпила през м. януари 1995 г., след което да изпрати препис от решението
на Община П., за съставяне на акт за смърт на лицето.
1
В съдебно заседание поддържат молбата чрез пълномощник: адв. Н.Б.
от АК – М..
Община П., призована като „заинтересована страна“, не изпраща
процесуален представител в с.з. Изпратено е писмено становище, в което е
заявено, че след събиране на доказателства по делото, Общината не би се
противопоставила да бъде постановено решение, с което да бъде обявена
смъртта на лицето Б. М..
За Районна прокуратура – Т., Териториално отделение – П., в съдебно
заседание се явява прокурор Пламен Илиев, който изразява становище за
допустимост и основателност на предявената молба.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото на л. 7-9 заверено копие на удостоверение
за наследници на А. И. А., роден през 1887 г. и починал на **** г., изх. №
У106/02.04.2020 г., издадено от с. М., общ. М., обл. М., е видно, че както
молителите в настоящия процес, така и лицето Б. Г. М., са вписани като част
от наследниците по закон на горепосоченото лице.
От приложеното по делото удостоверение за липса на съставен акт за
гражданско състояние, издадено от Община П. на 31.05.2021 г. е видно, че за
лицето Б. Г. М., ЕГН ****, роден на 26.08.1947 г., няма съставен акт за смърт.
Последният регистриран постоянен адрес на лицето Б. Г. М. е в с. С.,
общ. П. (видно както от горепосоченото удостоверение за наследници на
Аврам Аврамов, така и от служебно направената от съда справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/2009 г.).
От показанията на св. С. В. В. от гр. С. се установява, че Б. М. е бил
неин първи братовчед, с когото са били много близки. Същият бил женен в с.
С., общ. П., но се развел със съпругата си И.. След развода си в началото на
90-те години на миналия век, Б. почти половин година живял в гр. С., в дома
на св. В.. Нейният баща помогнал на Б. да започне работа като шофьор в Б. ,
като през 1992/1993 г. същият действително заминал да работи и живее в Б., в
нейните северни части. През годините Б. се обаждал 2-3 пъти на братовчедка
2
си, а през м. декември 1994 г. същият се върнал за първи път в страната, за да
поднови личните си документи. Тогава той обяснявал на св. В., че условията в
тайгата били много тежки, че са го пуснали в отпуск само за 7 – 10 дни и че
имал съвсем малко време за престоя си в страната и за уреждане на всички
неща, които имал да върши. Тогава Б. М. и свидетелката В. се уговорили, че
през лятото на 1995 г. Б. ще се върне отново в Б. и двамата заедно ще ходят на
море. М. бил много слаб, имал и язва. Б. М. си заминал със самолет за Б. и в
началото на януари 1995 г. се обадил на св. В., за да я уведоми, че е
пристигнал. Тогава в телефонен разговор отново потвърдил, че желае през
лятото на 1995 г. да ходят заедно на море, но повече нито се обадил, нито
някой от близките му го бил видял, нито го бил чул. Нямало никакви известия
за него. Св. В. правила опити да се свърже с него по телефон, но безуспешно.
Питала в кметството в с. С., както и в МвнР, но нямало никакви данни за М..
Същата свидетелка заяви, че тъй като са били много близки и били много
привързани един към друг, винаги, когато имал някакви проблеми или не бил
много добре, Б. звънял първо на нея. Нямало друг случай той да не я потърси
толкова дълго време.
Св. П. С. от гр. П., първа братовчедка на Б. М., потвърди изложеното от
св. В., като лично и непосредствено разказано й от нея през годините.
Посочената свидетелка заяви, че тя не е била толкова близка с М. и заяви, че
последно е виждала същия през 1965 г., когато завършил средно образование.
Следващата информация за него я знаела от св. В., с която М. бил близък.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, кореспондират помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал, като няма доказателства, които да ги оборват.
От писмо, вх. № 648/2021 от 28.05.2021 г., PRB202102061390 на
Окръжна прокуратура – Т. е видно, че в посочената прокуратура няма
образувани досъдебни производства срещу Б. Г. М..
От писмо, рег. № 363000-13619/31.05.2021 г. на ОД на МВР – Т. е видно,
че след извършени справки е установено, че последният издаден на Б. Г. М.
документ е обикновен (частен) задграничен паспорт - 98, № 3768962, издаден
от СДВР на 06.12.1994 г., валиден до 06.12.1999 г. – изтекъл срок, статус:
валиден; като в писмото са посочени и останалите издадени преди това
3
паспорти. Посочено е , че лицето няма издавани български лични документи
от новия образец. Няма регистрирани влизания и излизания в и от Р Б. за
периода 28.01.2011 г. – 28.05.2021 г. в АИФ „Граничен контрол“. Към
31.05.2021 г. за лицето няма данни да е обявено за общодържавно издирване в
АИС „Издирвателна дейност“ и НМАП.
На основание чл. 550, ал. 2 от ГПК молбата за обявяване на смърт на
горепосоченото лице, е изпратена на Община П. и кметство с. С., общ. П., за
разгласяване, но въпреки това, не се събраха данни да има известие за лицето
Б. Г. М. през последните пет години.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 14 от ЗЛС предвижда възможността, след като
изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за
отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересуван да
обяви неговата смърт. Обявяването на смъртта може да стане и без да е
обявено отсъствието на лицето.
Като се съобрази с горната разпоредба, съдът приема, че постъпилата
молба за обявяване на смърт е допустима, тъй като е предявена от
заинтересовани лица и пред съда по последния постоянен адрес на
изчезналото лице.
Разгледана по същество, съдът приема, че молбата е основателна и
доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че Б.
Г. М. е живял в Б. и за последен път си е идвал в Б. през м. декември 1994 г.
Тогава той се е снабдил с нов паспорт , след което отново е заминал за Б..
Последното известие за него е от началото на м. януари 1995 г., когато за
последен път се е чул по телефона с братовчедка си Славейка В.. От тогава до
настоящия момент няма данни или известия за посоченото лице.
От началото на м. януари 1995 г. до датата на подаване на настоящата
молба в съда са изтекли повече от пет години, поради което съдът намира, че
са налице всички предпоставки на закона за обявяването на смъртта на
4
лицето Б. Г. М..
Тъй като съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЛС, съдът в решението си следва да
определи и деня на предполагаемата смърт, а съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗЛС,
при липса на противни данни, за момент на смъртта се приема денят, за който
се отнася последното известие за лицето, то съдът счита, че за ден на смъртта
на Б. М. следва да бъде определен 01.01.1995 г. Съдът определят този ден, тъй
като свидетелката В. заяви в показанията си, че последното известие за М. е
било в началото на м. януари 1995 г. При липса на данни за конкретен ден на
последното известие за горепосоченото лице, по аналогия с разпоредбата на
чл. 72, ал. 5 от ЗЗД, под начало на месеца следва да се разбира първото му
число.
Установено е по категоричен начин по делото, че за това лице не е
съставен акт за смърт и тъй като смъртта е факт с правно значение, то липсата
на съставен акт за този факт обуславя необходимостта от съставянето му.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 551 ГПК вр. чл. 59 ЗГР,
следва да бъде задължена Общината по последния постоянен адрес на Б. Г. М.
– в случая Община П., да състави акт за смърт на лицето.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СМЪРТТА на Б. Г. М., ЕГН ****, с последен постоянен
адрес:с. С., общ. П., обл. Т., за НАСТЪПИЛА на 01.01.1995 г.
ЗАДЪЛЖАВА ОБЩИНА П. ДА СЪСТАВИ АКТ ЗА СМЪРТ на Б.
Г. М. и да впише факта на смъртта в регистъра за населението и в ЛРК
на лицето.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Община П., за изпълнение.
5
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6