Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

24.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

40

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Депозирана е жалба от EТ „Бехи-Б. Ч.“ ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект за срок от 10 дни и забрана за достъп до търговския обект за срок от 10-дни.

Счита, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, явяващи се отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.

Сочи, че при постановяване на оспорения акт административният орган е нарушил принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. В този смисъл цитира чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Излага съображения, че съставеният Протокол от извършена проверка серия *** № ***/*** г. не отразявал действителното фактическо положение на проверявания обект. Не било отчетено обстоятелството, че в процесния търговски обект, наименован книжарница „***“, намиращ се в ***, едноличният търговец осъществявал два вида търговска дейност с различни, въведени в експлоатация фискални устройства. При извършената на 08.10.2019 г. проверка, служителите на НАП констатирали осъществяваните в обекта две дейности – продажба на канцеларски материали, респ. книжарница, както и продажба на автобусни билети за международни превози на пътници и товари на „***“ ООД, с ЕИК ***, като техен търговски представител, по силата на агентски договор от 02.10.2015 г. В тази връзка били и дадените обяснения от работещите в обекта служителя, които обяснили на проверяващия екип, че касовата наличност включва и оборотни средства от предходните дни, респ. установената разлика не представлява промяна на касовата наличност или нерегистрирана продажба.

Твърди, че неиздаването на фискален бон за извършената контролна покупка на 1бр. химикал на стойност 1.30 лв. от работещото в обекта ФУ, регистрирано в НАП с рег. № ***, с ИН на ФУ № *** и ИН на ФП № *** или от кочан с касови бележки, се дължало на настъпила умора в продавачката Ф. Ф. Б., която била в напреднала бременност.

Релевира доводи, че в случая не е налице нито едно от условията за налагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Изложените от административния орган мотиви в тази насока били бланкетни, неотносими и несъстоятелни. Твърденията, че ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ укрива приходи не намирали опора в доказателствата по административната преписка. В този смисъл излага съображения, че във фирмата на едноличния търговец работели 50 служители, като за 2019 г. бил внесен ДДС в размер на *** лв. и корпоративен данък в размер на *** лв. Оборотът на търговеца за 2019 г. бил в размер на *** лв.      

Въвежда доводи, че наличието или липсата на разлика между отчетените продажби и касовата наличност и на какво се дължи тази разлика, не са релевантни обстоятелства при обсъждането на законосъобразността на наложената ПАМ на основание л. 186 от ЗЗДС. В подкрепа на това сочи практика на ВАС.

Счита, че запечатването на търговския обект сериозно ще накърни репутацията на фирмата на търговеца, като освен това, в настоящия случай запечатването на обект за срок от 10 дни за неиздаването на касова бележка за продажба на стойност 1.30 лв., представлява нарушаване на принципа за съразмерност на наложената мярка и несъответствие с целта на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект, представляващ книжарница, намираща се в ***, стопанисвана от  EТ „Бехи-Б. Ч.“ ***, с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

В съдебно заседание, чрез адв.М.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмено становище, в което развива доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, идентични с тези, въведени в жалбатата.  

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС, компетентният административен орган имал не просто възможност, а и задължение да наложи принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни. ПАМ се налагала независимо от предвидените глоби или имуществени санкции и се прилагала спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Във всеки един случай на констатирано такова нарушение на реда за отчитане на продажби в търговските обекти, административният орган действал при обвързана компетентност, т.е. при констатирано такова нарушение, той бил длъжен да наложи ПАМ. От представено заверено копие на НП, с което е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лв. на ЕТ „Бехи – Б. Ч.” – ***, се установявало, че сумата била заплатена от едноличния търговец, което от своя страна се явявало  индикация, че те признават по същество извършеното нарушение в търговския обект. Моли съда да отхвърли така подадената жалба и да потвърди процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.10.2019 г. служители на НАП са извършили проверка в търговски обект, представляващ книжарница, стопанисвана от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“  с ЕИК ***, намиращ се в ***. При проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. химикал на стойност 1.30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим, както и не е била издадена касова бележка от кочан. Констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. ** № *** от *** г./л. 14 – л. 16 от делото/.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г./л. 10 – л. 13/, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив в  ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“  с ЕИК *** и забрана за достъп до търговския обект за срок от 10-дни. Заповедта е връчена на адресата на 06.01.2020 г. 

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че при извършена проверка в търговския обект от служители на НАП на 08.10.2019 г. в 14.00 часа, при извършена контролна покупка на 1 бр. химикал на стойност 1.30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – ФУ ELTRADE с рег. № в НАП ***, с ИН на ФУ № *** и ИН на ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ.  Посочено е, че е установено наличие на положителна касова разлика в размер на *** лв. между наличните средства в касата – *** лв., съгласно приложен опис на паричните средства и разчетената касова наличност -*** лв., по данни на ФУ. Изложени са мотиви относно срока на ПАМ, обосновани тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, че неиздаването на фискални касови бележки препятства извършването на данъчната проверка и води до укриване на приходи и намаляване на размера на внесените данъци. Въведени са доводи, че търговският обект е с площ от 30 кв.м. с обособени две работни помещения, с богат асортимент от офис консумативи и пр., предлагащи се на достъпни цени, което е предпоставка за реализирането на големи обороти и със значителен поток от клиенти, както с оглед дейността, която се извършва в обекта, така и предвид удобната локация на книжарницата и близостта й до учебни заведения.

Изложени са съображения, че с процесното нарушение се засягат утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Прието е, че извършеното деяние демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Въведени са и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови ново нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата. Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразна практика в обекта.

Разпоредено е предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, което не е предмет на настоящето производство.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка е представената и приета по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016 г./л. 90/, с която изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената в настоящето производство заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Ж. Н. М. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на която длъжност е била преназначена със Заповед № 2101/30.03.2018 г./л. 98 от делото/. Предвид това, настоящият състав намира, че процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, действал по делегация с горецитираната Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016 г., респ. по отношение на  оспореният акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена надлежно на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. Издателят на акта е изложил подробни мотиви, в които е обосновал продължителността на срока, за който се налага ПАМ и забраната за достъп до обекта. Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект сер. ** № *** от *** г., респ. спазено изискването за форма на административния акт, поради което не налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, т.е. при липса на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Доказателствата по делото установяват, че процесната проверка в обекта на ЕТ „Бехи-Б. Ч.“  с ЕИК *** е извършена от органи по приходите, в съответствие със служебните им задължения, като констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. ** № *** от *** г. Протоколът е съставен в присъствието на служител на ЕТ – *** Ф. Б., която е подписала протокола без възражения. Съставен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката/л. 64/, изготвен именно от посоченото лице, което относно констатираната разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ – в размер на *** лв., е отразило, че касовият апарат не е свързан със системата и при наличието на множество клиенти не съумяват да използват касовия апарат. По делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателя и неговия пълномощник, търговецът да е поискал служебно събирането на доказателства, които са от значение за изясняване на случая и органите по приходите да са отказали събирането на такива.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни въведените в жалбата доводи, че органите, извършили проверката не са установили всички към случая фактически обстоятелства. Изложените в тази връзка доводи за наличието две отделени дейности, осъществяване от търговеца в обекта - на продажба на канцеларски материали, респ. книжарница, както и продажба на автобусни билети за международни превози на пътници и товари на „***“ ООД, с ЕИК ***, като техен търговски представител, по силата на агентски договор от 02.10.2015 г., не обосновават извода, че фактическите обстоятелства, отразени в протокола за проверката и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт, се различават от обективна страна от действително настъпилите по време на проверката. В този смисъл наличието на договор от 02.01.2015 г., сключен между „*** плюс“ ООД и ЕТ „Бехи-Б. Ч.“  с ЕИК ***/л. 17 – л. 24/ и ФУ, регистрирано на ООД, не аргументират извода за липса на обективност в отразените в протокола за проверка обстоятелства. В Протокола за извършена проверка в обект сер. ** № *** от *** г., е описано 1бр. ФУ -  ФУ ELTRADE с рег. № в НАП ***, с ИН на ФУ № *** и ИН на ФП № ***, което е релевантно по делото, тъй като именно това устройство е регистрирано на името на ЕТ „Бехи-Б. Ч.“  с ЕИК *** и чрез него търговецът е отчитал и е следвало да отчита извършените в търговския обект продажби на стоки, чиито продавач е ЕТ. Няма твърдения жалбоподателят да е отчитал извършените продажби на друго фискално устройство, като доводите за ФУ, чрез което се отчитали продажбите на билети от името на „*** плюс“ ООД, са ирелевантни за процеса.

На следващо място съдът счита, че оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, респ. не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Материална предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е нарушаването на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са и предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с тази по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се изразява  в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на достъпа до него.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В процесната заповед е прието, че ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ *** е нарушил чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на релевантната редакция на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,  въвежда задължението за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът за отчитане и издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

От представените и приети по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на посоченото в оспорената заповед нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка, процесният Протокол за извършена проверка в обект сер. ** № *** от *** г., е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което и по аргумент от чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. С други думи, като официален свидетелстващ документ, същият се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. В настоящия процес от пълномощника на жалбоподателя не бе оспорен по надлежния ред цитирания документ и не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят соченото от административния орган нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф. Б. не установяват обратното. В тази връзка, на първо място следва да се отбележи, че твърденията на свидетелката, че е издала касов бон от ФУ непосредствено след покупката, но след напускането на обекта от проверяващите, се явяват изолирани и неподкрепени от фактическа страна. Същите се явяват в противоречие с приложения по административната преписка „дневен финансов отчет“ – л. 67, от който се установява, че последния касов бон е с № ***, като следващият № *** е номерът на изведеният от проверяващите дневен финансов отчет. Това изцяло кореспондира със съдържанието на процесната ЗНПАМ, в която на стр. 2- ра изрично о описано, че при извършената фискална покупка е следвало да бъде издаден фискален касов бон с № ***, с който номер е изведен дневния финансов отчет от извършилите проверката. На следващо място, доколкото по делото не се спори, че до момента на легитимацията на проверяващия за контролната покупка не е издаден фискален касов бон от ФУ или от кочан с ръчни бележки, то последващо такова издаване е ирелевантно за процеса. Следва да се отбележи, че свидетелката е в трудови правоотношения с ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ *** и се явява заинтересувана от изхода на делото, поради което според съда показанията и се отличават с липса на безпристрастност и обективност. С оглед горното и отчетените вътрешни противоречия в показанията на св.Б., съдът не кредитира същите в частта им относно твърденията за издадена фискална касова бележка. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че към момента на проверката свидетелката е била в напреднала бременност, само по себе си не обосновава извода, че неиздаването на фискален бон за контролната продажба се е дължало единствено на състоянието й. Няма никакви доказателства, че здравословното състояние на лицето не е позволявало издаването на фискален бон, като излизането й в болнични, видно от Болничен лист *** – л. 27, е повече от месец след датата на проверката.

По изложените мотиви съдът намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, поради което оспорваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В таз връзка следва да се отбележи, че при установяване по съответния ред на неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

Настоящият съдебен състав счита, че срокът на наложената принудителна административна мярка е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца. Според съда, неиздаването на касова бележка, респ. неизпълнението на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон или касова бележка, винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити приходи и съответно до отклонение от данъчно облагане. В тази връзка по делото са налице данни, че не всички продажби се отчитат, чрез въведеното в експлоатация ФУ, аргумент в подкрепа на което са както саморъчно въведените обяснения от продавач – консултанта, че при наличие на множество клиенти не успяват да маркират всички продажби, отразени в „Опис паричните средства в касата към момента на започване на проверката“ - л. 64 от делото, така и констатираната от проверяващите разлика между фактическата наличност на наличните средства и разчетената касова наличност от ФУ – разлика в размер на *** лв. Въведените в жалбата доводи, че в търговския обект се осъществявали два вида дейности и касовата наличност включвала и оборотни средства от предходни дни, не съставляват релевантни обстоятелства, които да обосноват извода, че търговецът е регистрирал всички продажби чрез ФУ и разликата в касовата наличност се дължи на обективни причини. В този смисъл при извършената проверка, намиращите се в обекта ***, в това число и св.Б., не са предоставили обяснения или възражения, че отчетената разлика се дължи на такива причини. Липсват каквито и да е доказателства, че в касата са били държани средства от продажби на билети от “***“ ООД, като видно от показанията на св.Б. в съдебно заседание, в обекта имало две каси и сутрин започвали работа без касова наличност.

По изложените съображения, съдът споделя и изводите на административния орган, че осъщественото нарушение демонстрира поведение на търговеца, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел действителното отчитане на всички извършени продажби. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – нормативно установеното задължение за реално, действително отчитане на всички извършени продажби, то наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Без правно значение за законосъобразността на атакувания административен акт е обстоятелството че извършената контролна покупка е на стойност 1.30 лв. и това, какви данъци е внесъл търговецът за 2019 г. и колко лица осъществяват дейност в ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ ***.

С други думи процесната принудителна административна мярка се явява в съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид установеното нарушение, за което е издаден АУАН № F 514649/11.10.2019 г. – л. 68 и НП № 495873-F514649 от 19.02.2020 г. – л. 86, то процесната ПАМ се явява в съответствие с чл. 22 от ЗАНН, а именно ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно преустановяване на възможността от ново нарушение от този вид и защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения, т.е. не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ ***, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на EТ „Бехи-Б. Ч.“ ***, ЕИК ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“  с ЕИК *** и забрана за достъп до търговския обект за срок от 10-дни.

ОСЪЖДА EТ „Бехи-Б. Ч.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Национална агенция за приходите ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: