Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр.Велинград, 06.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на тридесети юни, две хиляди и
двадесета година, в публично заседание в
с ъ с т а в :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
СЕКРЕТАР:М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от районния съдия ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
а.н.х.дело № 184 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
„М и М-1 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Сердика, ж.к. Банишора, ул.“Софроний Врачански“ №
62, офис 8, представлявано от М.В., е обжалвал Наказателно постановление №
441384-F468804/10.06.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на НАП, с молба да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения- при съставянето на НП и на АУАН е допуснато
нарушение на чл.42, ал.1,т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.2 от ЗАНН-посочена е
конкретна дата на извършване на нарушението и същевременно е описан период, в
който наличното в обекта ФУ не е изпращало данни към НАП; не е спазен
тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от посочената дата на извършване на нарушението;
неправилно в НП е посочена като приложима санкционна норма –разпоредбата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС; в обстоятелствената част на НП,
АНО не е обсъдил въпроса за маловажност на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН; нарушението не е извършено, спазени са всички изисквания по чл.33 и чл.39
от Наредба № Н-18/13.12.2006г..
Представителят на ответника по жалбата- юрисконсулт Ф.,
счита че нарушението е безспорно доказано, постановлението е законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разходи.
Съдът намира жалбата
за подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 26.06.2019 г., а жалбата е подадена
на 03.07.2019 г./, от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
След като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
При извършена
оперативна проверка за спазване на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство
на 24.01.2019 г., в 14,52 часа, в обект-хотел „България“, стопанисван от „М и
М-1 2016“ ЕООД в гр. Велинград, бул. „България“, служителите на ТД НАП Пловдив-
актосъставителят инсп. по приходите Д.В.Д., в присъствието на ст. инсп. по приходите
В. Сандов, след извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален бон
от фискално устройство „Дейзи Compact M KL с ИН на ФУ DY422017 и ИН на ФП
36579385, установили, че от въведеното в обекта фискално устройство не се
подават данни към НАП за дневните финансови отчети, както следва: за дневен
финансов отчет от 03.10.2018 г., до дневен финансов отчет от 24.01.2019 г.,
общо 108 бр. дневни финансови отчети, с общ оборот за периода в размер на
125 842, 97 лв.. След извършена проверка в информационната система на НАП,
модул „Фискални устройства“ се установило, че наличното в обекта фискално
устройство е регистрирано в НАП и притежава свидетелство за регистрация, но за
периода от 03.10.2018 г. до 24.01.2019 г. не е изпращало данни в НАП, поради
липса на дистанционна връзка. Дневни финансови отчети за периода били
отпечатвани и залепяни в касовата книга от търговеца. Фискалното устройство в
момента на проверката работело, били представени договор за сервизно обслужване
и паспорт.
В хода на проверката
били генерирани два периодични отчета за периода от 03.10.2018 г. до 31.12.2018
г. и от 01.01.2019 г. до 24.01.2019 г. с обороти съответно 91 046, 71 лв.
и 34 796, 80 лв. За констатациите от проверката е съставен Протокол за
извършена проверка № 0378828 от 24.01.2019 г., подписан от жалпоподателя и
проверяващите. Съобразно установеното от контролните орган при проверката, на
„М и М-1 2016“ ЕООД бил съставен АУАН № F 468804 от 24.01.2019 г., за това че в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 28.01.2019 г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на чл. 7, ал. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г.- работа с фискално устройство-Дейзи Compact M KL с
ИН на ФУ DY422017 и ИН на ФП 36579365, без изградена дистанционна връзка на ФУ
с НАП в периода от 03.10.2018 г., до момента на проверката, с което е нарушил разпоредбите
на чл. 7, ал. 3 на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал.2 и ал.
4 , т. 3 ЗДДС.
Въз основа на
акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв.
на осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта –АУАН
и НП, фактическите обстоятелства във връзка с извършване на деянието и дееца са
отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена и нарушената
разпоредба.
При така
установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Актът за
установяване на нарушение № АУАН № F 468340 от 24.01.2019г. и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 4 и т. 3, във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДД. Същите съдържат
необходимите реквизити за установяване на деянието и дееца. Посочени са време,
място и обстоятелства, при които е извършено нарушението и в този смисъл
неоснователни са доводите на защитата на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при посочване на датата на извършване на нарушението доколкото
и в АУАН и в НП е посочен период на извършване на нарушението – от 03.10.2018г.
до момента на проверката, който е посочен- 24.01.2019 г.. Дадена е правилната
правна квалификация на деянието. Посочени са имената и длъжността на
актосъставителя и органа, издал обжалвания акт. Спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Актът и наказателното постановление са надлежно връчени.
Съдът намира ж а л б а т а за основателна, поради което следва да бъде у в
а ж е н а, като се ОТМЕНИ обжалваното Наказателно постановление №
441384-F468804/10.06.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „М и М-1 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Сердика, ж.к. Банишора,
ул.“Софроний Врачански“ № 62, офис 8, представлявано от М.В., е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лева /седемстотин лева/, на основание чл.
185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7,
ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118,ал. ал.2 и ал.4, т.3 от ЗДДС.
Не се установи по един несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е
нарушил нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и конкретно чл.7, ал.3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Действително при извършена
проверка на 24.01.2019 г. в стопанисван от жалбоподателя обект - магазин в хотел
“България“, находящ се в гр.Велинград, пл.Македония, е констатирано, че в
обекта работи ФУ, без действаща дистанционна връзка с НАП за периода от 03.10.2018
година до момента на проверката.
Безспорно в случая се установи, че в търговския обект на
дружеството-жалбоподател е използвано фискално устройство, което е регистрирано
в НАП и съответно е имало функционираща дистанционна връзка с НАП, за да се
осъществи регистрацията, видно от представените писмени доказателства по
делото. Считано от посочената дата 03.10.2018 г. до датата на проверката 24.01.2019
г. тази дистанционна връзка е била прекъсната, като причините за това не са
изяснени от административно-наказващия орган и липсват съображения, изложени в
тази насока, както в протокола за извършената проверка, така и в съставения
АУАН и издадено наказателно постановление. Причината за това не се установява и
от показанията на актосъставителя и свидетеля на акта при проверката. Нещо
повече - дружеството - жалбоподател редовно е съставяло дневни финансови
отчети, като е водило редовно и книга за дневните финансови отчети, съответно
за периода 03.10.2018 г. до 24.01.2019г. от цитираното фискално устройство са
генерирани 108 броя дневни финансови отчета, както е отразено в обжалваното
наказателно постановление. По делото не са представени доказателства, от които
да се установява, че са констатирани нарушения и несъответствия при съставянето
на дневните финансови отчети, както и при издаването на фискални касови бележки
от фискалните устройства.
Освен това се установи, че дружеството - жалбоподател има сключен договор
за абонаментно сервизно обслужване на фискалното устройство до 03.10.2019 г.,
като обслужващата фирма не е констатирана липсата на дистанционна връзка между
фискалното устройство и НАП в търговския обект, стопанисван от дружеството и не е установена причината за прекъсване на
връзката. Контролно е изпратена Z задача, която е визуализирана на фискалното
устройство и е била доставена, но без осъществена обратна връзка с НАП, като
актосъставителят уточнява, че по времето на проверката фискални устройства
масово са правили дефекти и че към него момент не е ясно дали след изкарване на
дневните отчети е изписвало в тях успешно изпратено, както е към момента.
Видно от
съдържанието на посочената за нарушена разпоредба –чл.7, ал.3 от Наредбата- не
се допуска работа с ФУ ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна
връзка с НАП, освен в случаите, посочени от тази наредба. От събраните
доказателства се установява, че от страна на жалбоподателя са спазени
изискванията по Наредбата и използваното фискално устройство е разполагало с
функционалността да осъществява дистанционна връзка със сървърите на НАП, като
причината за нарушаването й е неустановена. За да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателя за посоченото нарушение е необходимо да бъде установено, че
същият е знаел, че е прекъсната дистанционната връзка с НАП и въпреки това е
допуснал работа с фискалното устройство без налична връзка с НАП, което
обстоятелство, предвид събраните доказателства – видимо функциониращо
устройство, изпращани системни отчети от извършени продажби, не сочи на знание
за наличието на технически проблем или друго естество, обосноваващо липсата на
връзка със сървърите на НАП, което и предвид липсата на вменено задължение за проверка
функционирането на тази връзка, не води до законосъобразно ангажиране
отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение.
Действително
отговорността на жалбоподателя е безвиновна и в случая не се изследва вина, но
за да бъде ангажирана отговорността, следва нарушителят да има знание за
наличието на обстоятелството- прекъсната, нефункционираща дистанционна връзка с
НАП, за да бъде санкциониран за това, че в нарушение на норма- чл.7, ал.3 от
Наредбата- „не се допуска работа с ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП“,
е работил с фискалното устройство без такава. Отделен аргумент в подкрепа на
изложеното е и предвиденото в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., че при нарушаване
дистанционна връзка с НАП, респ. при невъзможност за изпращане на данни следва
блокиране на ФУ /по аргумент от чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от
Наредбата, съответно Приложение № 1, раздел IIIб т.1 Дистанционно връзка, б.
"д"/, а такива доказателства по делото не са налични, при което
очевидно е, че задълженото лице е нямало как да знае за възникналия проблем.
Както беше посочено, търговецът е генерирал съответните дневни финансови
отчети, т.е фискалното устройство е работело през посочения период. Към момента
на проверката също е работело. В този случай за жалбоподателят е било обективно
невъзможно да узнае, че данните не са предаване към НАП. Нормативният акт не
вменява задължение на търговеца да следи във всеки един момент подава ли се
информация до НАП за генерираните дневни финансови отчети, ако от състоянието
на фискалното устройство е видно, че същото е в изправност и работи и по начало
е с функционалност позволяваща осъществяване на дистанционна връзка. Установи
се, че книгата за отчетите е водена редовно, но същите само не са изпратени в
НАП. Контролните органи са изискали договора за сервизно обслужване, и другите
налични документи, от които не е установено да е имало повреди на фискалното
устройство за посочения период. Видно от приложените към жалбата доказателства,
търговецът е представил свидетелство за регистрация на фискално устройство и
разпечатка, че регистрацията в НАП е успешна и е извършена на 03.10.2018 г. В
случай, че междувременно е възникнал някакъв технически проблем и връзката е
била прекъсната, това не може ангажира отговорността му, още повече, че
връзката е двустранна и от страна на приходната администрация са можели да
установят и отстранят проблема. Видно е, че дневните финансови отчети са
налични и след като е констатирано при проверката издаването на фискални
бонове, липса на разлики в касова наличност и редовно водене на книгите, не
могат да бъдат споделени доводите за наличието извършено нарушение на чл. 7,
ал. 3 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
Поради изложеното до тук съдът намира, че дружеството - жалбоподател
обективно не е имало възможност да установи
прекъснатата дистанционна връзка с НАП. Предвид обстоятелството, че
всеки дневен финансов отчет, т. нар. "Z" отчет, "излиза"
със служебен бон, като операцията е извършена редовно, за работещия с
фискалното устройство е практически невъзможно да разбере, че връзката с НАП е
прекъсната по някаква причина. В конкретния случай фискалното устройство е
регистрирано в НАП и има изградена дистанционна връзка, която по неустановена
причина не е функционирала, ФУ е издавало редовни ежедневни финансови отчети,
генерирани в края на всеки ден. Следователно не може да се направи извод за
извършено нарушение на чл. 7, ал, 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за да бъде
наложена имуществена санкция на дружеството жалбоподател на основание чл.
185,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. При ежедневната работа с фискалното устройство
жалбоподателят и/или неговите служители са били в абсолютна невъзможност да
установят обстоятелството, че не се изпращат ежедневно генерираните отчети в
НАП, същите не са имали никакви данни за съществуващ проблем, които да
индикират и обосноват необходимост от проверка на устройството, то не е
показало наличие на грешка. Прекъсването на дистанционната връзка не се установи
да е в резултат на действието или бездействието на посочените по-горе лица. В
този смисъл Решение № 593/13.08.2020г. по КАНД № 572/2020 на Административен
съд Пазарджик. Предвид.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат
право на разноски. С оглед направеното искане на ответната страна за разноски
за юрисконсултско възнаграждение и съобразно изхода на делото, такива не следва
да бъдат присъдени.
Водим от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 441384-F468804/10.06.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „М и
М-1 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул.“Лиляна Дмимитрова“ №2, представлявано от М. В. З.,
е наложена и м у щ е с т в е н а с а н к
ц и я в
размер на 700 / седемстотин / лева на основание чл. 185,ал.2 и от
ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА