Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Татяна Димитрова
при участието на секретаря С.А.като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 126 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.253, ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Образувано е по жалба на «Б.9. АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, с адрес за уведомяване -
гр.Шумен, кв.Дивдядово, местност „Разсадника“ - Екарисаж Шумен, представлявано
от изп.директор М.Т.А., депозирана чрез пълномощник адвокат Г.Г.от АК-Шумен, срещу Заповед № РД-12-295/02.04.2018г. на
директора на ОДБХ-гр.Шумен за обезсилване на удостоверение за регистрация №
132/23.11.2017г., издадено от ОДБХ-Шумен, в частта му за дейност „обезвреждане
на странични животински продукти от Категория 1,2 и 3“ по т.1 от
удостоверението и заличаване на дейността на обект екарисаж, описана в т.1 от същото
удостоверение и срещу Разпореждане,
с което се допуска предварителното й
изпълнение, обективирано в Заповед № РД-12-321/05.04.2018г. на директора на
ОДБХ-гр.Шумен.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в
противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Сочи, че дружеството не е допуснало от фактическа страна соченото в
заповедта нарушение по смисъла на чл.267, ал.1, т.3, във вр. с § 15 от ДР на
Закона за ветериналномедицинската дейност/ЗВД/, доколкото обект «Екарисаж», собственост на дружеството, е
въведен в експлоатация значително преди влизането в сила на ЗУТ, а новият
строеж е въведен в експлоатация на основание чл.222, ал.1, т.8 и чл.177, ал.2
от ЗУТ. Дори да се приеме, че при подаване на заявлението за регистрация, дружеството
е пропуснало да представи притежаваните от него документи за въвеждане на
обекта в експлоатация, то адм.орган е следвало да му даде срок да представи
същите, а не да обезсилва издаденото удостоверение.
Твърди се също така, че нарушението на чл.267, ал.1, т.3 от ЗВМД следва да бъде
извършено след регистрацията, а не да предхожда самата регистрация. Въз основа
на изложените доводи се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание
дружеството, представлявано от пълномощник и процесуален представител адв.Г.Г.,
поддържа жалба и искането за отмяна на акта като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна - директор на ОДБХ - Шумен, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт в дирекция «Правна» при ЦУ на БАБХ Р.В.,
оспорва жалбата като неоснователна като изразява становище, че
административният акт е издаден при спазване на процесуалните правила и на
материалния закон. Сочи, че след като законът изисква представянето на акт за
въвеждане в експлоатация на целия обект, съгласно действащия ЗУТ, дружеството е
било длъжно да се снабди досега с такъв
документ. Твърди, че има сгради, в които дружеството извършва процесната
дейност и които не попадат в представените документи за въвеждане на обекта в
експлоатация. Въз основа на изложеното, моли за решение, с което жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от оспорващото дружество.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.01.
1985г., с протокол на приемателна комисия за въвеждане в действие/приемане/ по
чл.67 ал.1 т.1 и ал.2 от Правилника за капитално строителство/ПКС/, е приет
обект «Екарисаж» гр.Шумен с всички подобекти посочени в констативния акт обр.
15/л.15-28/.
Със Заповед № 2394/20.11.1998г.
на областен управител-Варна/л.70-71/ от актовите книги за недвижими
имоти-частна държавна собственост е отписан и предаден на правоимащия "Брамас-96“
АД-гр.Шумен, следния имот: по АДС № 6334/15.09.1992г./л.71/ - бивш „държавен
екарисаж“, находящ се в гр.Шумен-извън регулация, състоящ се от главен
корпус-масивна сграда-230 кв.м., парокотелно с мазутно отделение-370 кв.м.,
гараж с ремонтна работилница-600 кв.м., административна сграда-400кв.м.,
пречиствателна станция-250 кв.м., помпена станция-масивна сграда и дворно
място-застроено и незастроено-22000 кв.м. и по АДС № 5014/25.02.1987г..сграда - главен
корпус/парокотелно отделение/-368кв.м. и дворно място-застроено и
незастроено-18000кв.м.
С
ветеринарно-санитарно разрешително № 162/18.10.1999г. /л.46/ на дружеството е
разрешено да произвежда, продава и съхранява месокостно брашно и животински
мазнини.
През
2004г. е завършен и пуснат в експлоатация
нов обект, за който на основание чл.222, ал.1, т.8 и чл.177, ал.2 от ЗУТ, е
издадено Разрешение за ползване № СТ-12-181/15.05.2004г.от началника на ДНСК, а
именно: «Инсталация за производство на месокостно брашно-категория 1 и 2» -
преустройство на пречиствателна станция в машинна зала, пристройка към нея за приемна
зала, кула с цистерни за резервна вода и битовки», находящ се в ПИ № 000060 по
КВС на землище кв.Дивдядово, гр.Шумен/л.29-42/.
От
15.07.2004г., съгласно Ветеринарномедицинско разрешително за извършване на дейности, свързани със
суровини и хранителни продукти от животински произход № 320/15.07.2004г./л.180/,
дружеството извършва и термична преработка на СЖП категория 1,2 и 3.
С писмо
изх. № 495/11.02.2008г./л.43/ дружеството е уведомило директора на
РВМС-гр.Шумен, чийто правоприемник е ОДБХ-гр.Шумен, че предвид установения
недостиг на производствени мощности при обезвреждане на трупове на умрели
животни и СЖП от Категория 1 и 2, се е наложила прекатегоризация на
производствените линии в дружеството, като производствена линия с мощности
90 000кг.СЖП/24 часа ще преработва всички постъпили количества трупове на
умрели животни и СЖП от категории 1 и 2, както и част от постъпилите количества
СЖП от категория 3, като добитото месокостно брашно ще се счита за преработен животински протеин
от категория 1 и ще се насочва за съвместно изгаряне с приоритет, а
производствена линия с мощности 32 000кг.СЖП/24 часа ще преработва само и
изключително СЖП от Категория 3, като добитото месокостно брашно ще се насочва
за съвместно изгаряне, с изключение на количествата, реализирани на пазара при
спазване на изискванията на установеното ветеринарномедицинско законодателство,
като на двете производствени мощности е извършена пълна дезинфекция, съгласно
утвърдена програма за дезинфекции.
Съгласно
Удостоверение за регистрация на обекти по чл.259 от ЗВД № 1/02.11.2010г.,
издадено от ОДБХ-Шумен, «Брамас-96» АД е регистрирано като предприятие за
обезвреждане на странични животински продукти категория 1,2 и 3 с капацитет
122 000 кг. за 24 часа/л.178/.
Със
Заявление вх. № РД 27-5207/21.11.2017г. по описа на ОДБХ-Шумен, «Б.9. АД - ***
поискало да бъде обезсилено Удостоверение за регистрация № 1/02.11.2010г.,
издадено от ОДБХ-Шумен и със Заповед № РД 12-1024/22.11.2017г. директорът на
ОДБХ-Шумен обезсилил посоченото удостоверение/л.179/.
Със Заявление
вх. № РД 27-5206/21.11.2017г./л.176/, поради настъпили промени в
управителното тяло на дружеството, «Б.9. АД - *** поискало да му бъде издадено ново
удостоверение за регистрация на предприятие за обезвреждане на странични
животински продукти (СЖП) и на продукти, получени от тях, като към
удостоверението да бъде включен и прилежащият към предприятието склад за съхранение
на преработен животински протеин.
Въз основа
на подаденото заявление, директорът на ОДБХ-Шумен издал Удостоверение за регистрация на обекти по чл.259 от ЗВД №
132/23.11.2017г./л.177/, в което удостоверил, че обект екарисаж, собственост на
«Брамас-96» АД, представляван от М.А., намиращ се в гр.Шумен, кв.Дивдядово,
местност «Разсадника», предназначен: в т.1 - за обезврежане на странични
животински продукти (СЖП) от категория 1, 2 и 3 и в т.2 - за съхранение на продукти, получени от СЖП
категория 1 и 2, с капацитет 122000 кг
за 24 часа, отговаря на Регламент/ЕО/ № 1069/2009 за установяване на здравни
правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от
човека.
Съгласно заповед № РД 11-1923/16.02.2018г. на
изпълнителния директор на БАБХ била извършена проверка на ефективността на
извършвания официален контрол от ОБДХ-Шумен, която приключила с доклад, в който
били отразени направените констатации/л.182-203/. В този доклад/л.190/ било
посочено, че при извършената на 15.02.2018г. проверка на «Брамас-96» АД от
комисия, назначена със заповед № РД 13-136/13.02.2018г. на директора на
ОДБХ-Шумен, «не е установено, че регистрацията на «Брамас-96» АД не е извършена
в съответствие с императивните норми на ЗВД, а именно изискващия се документ
съгласно чл.262, ал.1, т.2…, а именно акт за въвеждане в експлоатация, издаден
по реда на ЗУТ». В доклада било посочено също така, че такъв документ не е
прилаган към заявленията за регистрация на дружеството и през 2010г. и през
2017г. Липсата на този документ представлявало грубо нарушение на изискването
на чл.262, ал.1, т.2 от ЗВД и налагало прилагане на чл.267, ал.1, т.3 от ЗВД -
заличаване на регистрацията на обект по чл.259, ал.1 и ал.2 и на инсталация по чл.259а, ал.1 и
обезсилване на удостоверението с мотивирана заповед на директора на ОБДХ.
Въз основа
на този доклад, директорът на
ОДБХ-гр.Шумен, издал Заповед № РД-12-295/02.04.2018г. за обезсилване на
удостоверение за регистрация № 132/23.11.2017г., издадено от ОДБХ-Шумен, в
частта му за дейност „обезвреждане на странични животински продукти от
Категория 1,2 и 3“ по т.1 от удостоверението и заличаване на дейността на обект
екарисаж, описана в т.1 от разрешението и със Заповед № РД-12-321/05.04.2018г.
допуснал предварителното изпълнение на Заповед № РД-12-295/02.04.2018г.
Тази
заповед е връчена на представител на дружеството на 02.04.2018г.
Несъгласно
с издадената заповед, на 12.04.2018г. дружеството депозирало в Административен
съд-Шумен настоящата жалба с искане за нейната отмяна.
Със същата жалба е оспорено и допуснатото предварително
изпълнение на оспорената заповед. С
определение № 270 от 12.04.2018г., допълнено с определение № 275/13.04.2018г.,
и двете на ШАдмС, разпореждането за допускане на предварително изпълнение на
заповедта е отменено и предварителното изпълнение на заповедта е спряно. Тези
определения са оставени в сила с определение № 7612/07.06.2018г. по адм.д. №
5750/2018г. на пето отделение на ВАС.
Към делото е приобщена административната преписка по
издаване на оспорената заповед, а по искане и на двете страни е назначена съдебно-техническа експертиза.
Заключението на извършената експертиза беше декларативно оспорено в отделни
нейни части от процесуалния представител на ответната страна, без обаче да се
изиска нова или допълнителна експертиза или да се представят други
доказателства, поради което съдът прие заключението като обективно и
компетентно дадено и го кредитира напълно. Съгласно заключението на извършената
СТЕ дейността по обезвреждане на СЖП от категория 1,2 и 3 по т.1 от
обезсиленото удостоверение се извършва в помещения, които са част от въведения
в експлоатация през 1985г. и 2004г. обект Екарисаж с неговите два цеха, като няма
помещения, в които да се тази дейност, които да не са въведени в експлоатация
през 1985г. и 2004г. СТЕ е посочила на кои обекти на място отговарят обектите,
описани в АКТ за държавна собственост № 5014/1987г. и в Акт за държавна
собственост № 6334/1992г. и заповед № 2394/1998г., както и че обезвреждането на
СЖП категория 3 се извършва в помещения, които са въведени в експлоатация с
разрешението от 2004г., което практически представлява разрешение за ползване
за категория 1 и 2, но съгласно писмо от РО НСК гр.Шумен, обект «Инсталация за производство
на месокостно брашно-категория 1 и 2 - преустройство на пречиствателна станция
в машинна зала, пристройка към нея за приемна зала, кула с цистерни за резервна
вода и битовки», може да се ползва като «Инсталация за производство на
месокостно брашно-категория 3», без да се изискват нови процедури по одобряване
на проекти, разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е засегнато неблагоприятно
от обективираното в заповедта властническо волеизявление, имащо правен интерес
да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима.
При разглеждането ѝ
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Предмет на
оспорване е Заповед № РД-12-295/02.04.2018г. на директора на ОДБХ-Шумен за обезсилване на удостоверение
за регистрация № 132/23.11.2017г., в частта му за дейност „обезвреждане на
странични животински продукти от Категория 1,2 и 3“ по т.1 от удостоверението и
заличаване на дейността на обект екарисаж, описана в т.1 от удостоверението - индивидуален
административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно изричната разпоредба на чл.267, ал.4 от ЗВД.
Оспореният акт е издаден от изпълнителния директор на ОДБХ-Шумен. Съгласно
разпоредбата на чл.267, ал.1, т.3 от ЗВД, регистрацията
на обект по чл.
259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1 се заличава и
удостоверението се обезсилва с мотивирана заповед на директора на ОДБХ при
груби или системни нарушения на нормативните изисквания. Следователно,
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените
му правомощия.
Съдът намира, че процесният административен акт е издаден
при спазване на изискванията за форма. Същият е изготвен в законоустановената
писмена форма съобразно чл.59, ал.1 от АПК и е постановен при съблюдаване
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като съдържа изложение на фактическите
основания, обусловили обективираното в него властническо волеизявление, които
кореспондират с посочените правни основания за това. Като правно основание за
издаването на заповедта е посочена нормата на чл.267, ал.1 от ЗВД,
регламентираща правомощието на директора на ОДБХ с мотивирана заповед да
заличава регистрацията на обекти по чл. 259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1 и да обезсилва издадените
удостоверения. В обстоятелствената част на решението са изложени фактическите основания-липса
на акт за въвеждане в експлоатация на целия обект, издаден по реда на ЗУТ, въз
основа на които административният орган е приел, че са налице основания за заличаване
на регистрацията и за обезсилване на издаденото удостоверение. С оглед
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при спазване
изискванията за форма и при липса на съществени процесуални нарушения на
административно производствените правила при издаването й.
При направената преценка
за съответствие на оспорената заповед с материалния закон и с неговата цел, съдът намира
следното:
Като фактическо основание за
заличаване на регистрацията и за обезсилване на издаденото на оспорващото
дружество удостоверение за процесната дейност е посочено нарушение на разпоредбата
на чл.262, ал.1 т.2 от ЗВД, а именно, че към
комплекта документи към Заявление вх. № РД 27-5206/21.11.2017г. не е приложен
акт за въвеждане в експлоатация на целия обект, което е прието за грубо
нарушение на нормативните изисквания по смисъла на §15 от ДР на ЗВМД и е
основание за издаване на заповед по чл.267, ал.1, т.3 от ЗВМД.
Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1 т.2 от ЗВД към заявлението за регистрация на обект по чл. 259, ал. 1
или 2 се прилага и копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден
по реда на ЗУТ. Целта на това законово
изискване е да се гарантира, че такава високорискова дейност като обезвреждане
на СЖП от Категории 1, 2 и 3 ще се извършва само в обекти, които отговарят на
всички строителни изисквания, годни са за ползване и годността им е установена от съответните строителни
органи, което се удостоверява с актовете за въвеждане в експлоатация.
Съдът намира, че в случая
дружеството не е извършило грубо нарушение на нормативните изисквания, което да
обуславя издаване на заповед за заличаване на регистрацията на обект по чл.259
от ЗВМД и за обезсилване на удостоверение № 132/23.11.2017г., издадено от ОДБХ-Шумен, в частта
му за дейност „обезвреждане на странични животински продукти от Категория 1,2 и
3“ по т.1 от удостоверението. От приложените по делото
доказателства е видно, че дружеството осъществява дейността по обезвреждане на
СЖП кат.1, 2 и 3 в помещения, които са част от въведения в експлоатация през
1985г., с приложения по делото Протокол
на приемателна комисия за въвеждане в действие/приемане/ по чл.67, ал.1, т.1 и
ал.2 от ПКС/ л.15-28/, както и с Разрешение
за ползване на строеж № СТ-12-181/15.05.201.04г. на Началника на ДНСК. От
заключението на извършената по делото СТЕ, което съдът кредитира напълно като
обективно и компетентно, се установява, че няма помещения, в които се извършва
процесната дейност „обезвреждане
на странични животински продукти от Категория 1,2 и 3“, които да не са въведени в
експлоатация с посочените по-горе документи през 1985г. и през 2004г.
Следователно,
помещенията, в които дружеството извършва процесната дейност, са въведени в
експлоатация в пълно съответствие с действащите по време на изграждането и
въвеждането им в експлоатация нормативни актове - изграденият през 1985г. обект
е въведен в експлоатация с представения по делото протокол, в пълно
съответствие с изискванията на действащия по това време ПКС, а изграденият през
2004г. обект - с приложеното по делото Разрешение за ползване на строеж №
СТ-12-181/15.05.201.04г., издадено на основание чл.222, ал.1, т.8 и чл.177,ал.2
от ЗУТ. След като част от обекта е изграден и въведен в експлоатация, преди
приемането на ЗУТ и същият е приет в пълно съответствие с действащите по време
на въвеждането му в експлоатация нормативни изисквания, съдът намира, че няма
необходимост, а и липсва такова законово изискване, да бъде приет отново по
реда на ЗУТ. Няма и предвидена процедура в ЗУТ, обектите, които са въведени в
експлоатация по съответния ред преди приемането на ЗУТ, да бъдат въвеждани отново
в експлоатация и по реда на ЗУТ. Това се подкрепя и от писмо изх. №
АТУ-163-00-093 на Регионален отдел национален и строителен контрол гр.Шумен, в
което изрично е посочено, че липсва какъвто и да е нормативен акт в областта на
устройство на териториите, изискващ пререгистрация или издаване на ново
разрешително за ползване на обект приет и въведен в редовна експлоатация по
реда на чл.67, ал.1, т.1 и ал.2 от ПКС с одобрен от съответния инвеститор
протокол обр.16.
Следователно,
след като при подаване на заявлението за регистрация на процесната дейност по
чл.262 ал.1 от ЗВД, дружеството прилага актовете, с които обектите, в които ще
се извършва процесната дейност, са въведени в експлоатация по съответния ред и
съобразно действащите по време на изграждането им и въвеждането им в
експлоатация нормативни актове и изисквания, то не е налице нарушение на изискването на
чл.262, ал.1, т.2 от ЗВД.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответната
страна, че са налице разминавания, между обектите, които са посочени в протокол
обр.16 от 1985г. и установените на място от вещите лица, доколкото заключението
на вещите лица, потвърдено и от инж. Й. в съдебно заседание, е категорично, че всички помещения, в които
се извършва конкретната дейност обезвреждане на животински продукти, са
въведени в експлоатация по съответния законов ред през 1985г. и през 2004г. Така
например, непосочването в Протокол обр.16 от 1985г., че в главния корпус има
приемна зала, по никакъв начин не означава, че тази зала не е въведена в
експлоатация с този протокол, доколкото същата не е отделно помещение, а е част
от целия главен корпус, за който няма спор, че е въведен в експлоатация през
1985г. Вещото лице Й. уточни в съдебно заседание, че незначителните
разминавания се дължат на това, че в
някои от актовете, дейността не е подробно конкретизирана, от което категорично
не може да се приеме, че са налице незаконни помещения.
Несъстоятелни
са и възраженията на процесуалния представител на ответната страна, че в главен
корпус се преработват СЖП-категории 1 и 2, въпреки че линията фактически е въведена
в експлоатация съгласно Протокола обр.16 за преработка на СЖП от категория 3. В
действителност, именно за обезвреждане на рисковите категории 1 и 2 е изграден новият
строеж, въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №
СТ-12-186/15.05.2004г./л.29/. Поради увеличаване на СЖП от рисковите категории
1 и 2, е извършена прекатегоризация на производствените линии, като
производствената линия с мощност 90 000 кг. СЖП за 24 часа, преработва
всички постъпили количества умрели животни и СЖП от категории 1 и 2, както и
част от постъпилите количества СЖП от категория 3, като добитото месокостно
брашно се счита за преработен животински протеин от Категория 1 и се насочва
към изгаряне с приоритет, а производствена линия с мощности 32000кг. СЖП за 24
часа преработва изключително СЖП от категория 3, като за извършената
прекатегоризация, в съответствие с чл.41, ал.2 и 3 от Наредба № 20/10.02.2006г. за изискванията
към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на
СЖП и на продукти получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазар и
транзитно преминаване, е уведомен директорът на РВМС-Шумен, чийто правоприемник
е ОБДХ-Шумен. Извършената прекатегоризация не представлява промяна в
предназначението на обекта или на част от него по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ,
поради което не се налагат нови процедури за одобряване на проекти, разрешение
за строеж и отново въвеждане в експлоатация. Това се потвърждава по категоричен
начин и от писмо изх. № АТУ-163-00-093 на Регионален отдел национален и
строителен контрол гр.Шумен.
Съдът
споделя доводите на оспорващото дружеството, че за да се заличи регистрация на обект по
чл.259 от ЗВМД и да се обезсили вече издадено удостоверение, е необходимо
дружеството да е извършило груби нарушения на нормативните изисквания, след
като вече е било регистрирано и след като му е издадено удостоверението за
съответната дейност и то нарушения, свързани именно с извършваната от него
дейност. В случая в оспорената заповед такива нарушения не са посочени, а и не
се твърди дружеството да е извършило нарушения, свързани с изискванията за
безопасност при обезвреждане на СЖП. Т.е. в случая не е налице нарушение от
страна на дружеството, което да обуславя заличаване на регистрацията му и
обезсилване на вече издаденото удостоверение.
Неотносими
към законосъобразността на обжалваната заповед са представените от ответната
страна Акт за установяване на административно нарушение № 2/16.03.2018г. и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление № ЗЖ-5/18.04.2018г., доколкото
отразените в тях факти не са част от фактическите основания, мотивирали
издаването на процесния акт. Предметът на доказване се свежда до посочените от
административния орган факти и обстоятелства, въз основа на които е направен
извод за наличие на предпоставките по чл.267, ал.1 от ЗВМД, обуславящи издаването
на оспорената заповед. В процесния акт не е налице твърдение за наличие на
действия и/или бездействия, осъществяващи състав на административно нарушение,
поради което същите са ирелевантни за настоящия спор.
Въз основа на гореизложеното съдът приема,
че Заповед № РД-12-295/02.04.2018г.
на директора на ОДБХ-гр.Шумен, на директора на ОДБХ - гр.Шумен, с която на основание чл.267, ал.1 от ЗВД е обезсилено
удостоверение за регистрация № 132/23.11.2017г., издадено на „Брамас-96“ АД, в частта му за дейност „обезвреждане на
странични животински продукти от Категория 1,2 и 3“ по т.1 от удостоверението и
е заличена
дейността на обект екарисаж, описана в т.1 от същото удостоверение, е издадена
от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на нарушения на
административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон и
в противоречие с целта на закона. От това следва, че жалбата на «Брамас-96» АД - гр.Шумен, е основателна
и следва да бъде уважена, а оспорената заповед като незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон и на неговата цел, следва да бъде
отменена.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. Съдът намира, че претенцията на оспорващото дружество е основателна и
следва да бъде уважена в поискания размер от 790 лева, като счита за неоснователно
възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, представляващи
заплатен адвокатски хонорар. Разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата гласи, че размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Съдът намира, че договореното и заплатено в случая адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева не се явява прекомерно по смисъла на чл.78,
ал.5 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК и е съобразено с фактическата и правна
сложност на конкретното дело, поради което не е налице основание за неговото
намаляване, още повече, че същото не надхвърля значително минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
С
оглед всичко изложено и на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът намира, че ОДБХ-гр.Шумен
следва да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 790 (седемстотин
и деветдесет) лева.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-12-295/02.04.2018г. на директора на ОДБХ-гр.Шумен за обезсилване на
удостоверение за регистрация № 132/23.11.2017г., издадено от ОДБХ-Шумен, в
частта му за дейност „обезвреждане на странични животински продукти от
Категория 1,2 и 3“ по т.1 от удостоверението и заличаване на дейността на обект
екарисаж, описана в т.1 от същото удостоверение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по
безопасност на храните да заплати на «Брамас-96» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изп.директор М.Т.А., разноски
по делото в размер
на 790 (седемстотин и деветдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: