Р Е Ш Е Н И Е
№ 121 12.04.2018 г. гр. С.В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С. ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесети март Година 2018
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря С. С. като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно
гражданско дело № 1034 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
В законния срок е постъпила
въззивна жалба от Х.А.Д. чрез пълномощника – адв. Р.В. – против Решение № 1041
от 10.10.2017 г. на Районен съд – С., постановено по гражданско дело №
1744/2017 г., с което e уважен предявеният срещу него иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК. С решението бракът между Х.А.Д. и О.А.Д. е прекратен при
наличие на вина и на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права върху
непълнолетното им дете А. Х.Д. с ЕГН ********** е предоставено на майката О.А.Д.,
като е определен съответен режим на лични отношения между детето и бащата. Х.А.Д.
е осъден да заплаща на непълнолетното си дете А. Х.Д., действащ със съгласието
на майка си О.А.Д. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 30 март
2017 г. до навършване на пълнолетие на детето. Семейното жилище, находящо се в
гр. С., ул. П. № ., ап..е предоставено на съпругата О.А.Д.. Постановено е
същата след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име Д.. Х.А.Д.
е осъден да заплати разноски.
В жалбата се взема становище
за неправилност на първоинстанцион-ното решение. Сочат се нарушения на чл. 321,
ал. 1 и ал. 2 ГПК. Неправилно съдът не бил отложил съдебното заседание при
представен болничен лист. Не бил допуснат искания свидетел за доказване
твърденията относно семейното жилище. Решението в частта за семейното жилище
било напълно необосновано, като се излагат съображения в тази насока.
Процесният имот не бил семейно жилище, неправилно съдът се бил произнесъл по
ползването му на основание чл. 56, ал. 1 СК и незаконосъобразно не бил посочил
срок за ползването на семейното жилище. Моли се да се отмени обжалваното
решение и да се обезсили и прекрати производството или решението да бъде
отменено в частта, относно предоставянето на семейното жилище на ищцата. Молят
се направените по делото разноски.
В законния срок е
подаден отговор на въззивната жалба от ищцата – О.А.Д. чрез пълномощник – адв. Б.Н..
Взима се становище за неоснователност на жалбата. Не били налице нарушения на
чл. 321, ал. 1 и 2 ГПК, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Процесният апартамент отговарял на изискванията на § 1, т. 1 от ДР към СК и бил
семейно жилище, от което ответникът се бил дезинтересирал, тъй като живеел в с.
Х.. Анализират се свидетелските показания на свид. С. Г.. Производството по
предоставяне на семейното жилище представлявало спорна съдебна администрация.
Искането следвало да се заяви от ответника с отговора на исковата молба.
Становището за разпределянето му съставлявало правен довод, който можел да бъде
заявен до приключване на устните състезания по делото. Счита, че
доказателственото искане на въззивника е прекратено.
Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, както и за направените разноски.
Входирана е и частна въззивна жалба от ответника
против Определение от 27.11.2017 г., с което първоинстанционният съд е оставил
без разглеждане молбата му за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.
Взема се становище за незаконосъобразност на последното. Срокът за обжалване е
бил едномесечен, а не едноседмичен, както бил посочил районният съд. Неправилно
бил преценил и основателността на молбата, тъй като не само ищцата имала право
да иска допълване на решението. Съдът бил длъжен да определи срок за
ползването, като не било вярно, че ответникът нямал правен интерес. Моли да се
укаже на районният съд, че подобно допълване е допустимо и законосъобразно.
Срещу частната жалба в законния срок е постъпил
отговор от адв. Б.Н.. Правилно първоинстанционният съд бил приел липсата на
активна процесуална легитимация и бил оставил жалбата без разглеждане. Взима се
становище за недопустимост на искането. Алтернативно се прави искане частната
жалба да бъде оставена без уважение, тъй като правомощията на въззивния съд
били посочени в чл. 278, ал. 2 ГПК и в тази разпоредба не фигурирало връщане
със задължителни указания. По същество – ползването върху процесния имот било
предоставено не на основание чл. 56, ал. 4, а на основание чл. 56, ал. 5 ГПК,
като се излагат съображения за това. Моли се за постановяване на съдебен акт.
След съвещание настоящият съдебен състав обсъди
изложените в жалбите и отговорите към тях становища, провери гражданско дело № 1175/2017
г. по описа на Районен съд – С.и намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от
процесуално леги-тимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
т.е. е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Първоинстанционното
решение е обжалвано от въззивника в частта, в която ползването на семейното
жилище е предоставено на ищцата. В останалата си част първоинстанционното
решение е необжалвано относно прекратяването на брака поради дълбоко и
непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи, в частта, в която е
предоставено упражняването на родителските права, определен е режима на лични
отношения, както и размера на дължимата издръжка и в частта, с която е постановено
ищцата да носи името си от преди брака и като необжалвано е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Съдът
приема за безспорни между страните следните факти: О.А.Д. и Х.А.Д. са сключили граждански брак на 30.08.1997 г. в гр. М., Република
М.. Бракът им е признат на територията на Република Б. с Удостоверение за
сключен граждански брак № 678 от 04.10.1999 г.; от брака си имат едно дете – А. Х.Д., навършил пълнолетие
на 05.11.2017 г.; О.А.Д. живее и работи в РЕПУБЛИКА А., заедно С
А. Д..
Видно от
Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от . г. Д. А.Д. е
продал на Х.А.Д. 1/12 ид. част от дворно място, находящо се в град С., ул. П. №.,
заедно с учреденото в полза на продавача право на строеж по силата на което
купувачът да построи и придобие в собственост следния недвижим имот – южния
апартамент Б – ІІІ на трети етаж от масивната жилищна сграда, находяща се в
дворното място.
От
Нотариален акт №., том ., рег. № ., дело № . от. г. се установява, че А. Д. К.е
продал на Х.А.Д. дворно място от 565 м2 заедно с всички постройки в
него – двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда, находящи се в село Х.,
общ. С., ул. М. №..
По делото
е представен заверен препис от Служебно досие № 3364770, издадено от Държавна
клиника А., А.на О.А.Д.,
от което се установява, че последната работи в посочената болница.
От
свидетелските показания на свид. Стефка Любенова Генова се установява, че след
като О.Д. заминала за А., Х.Д. останал да се грижи за детето А. Д.. Х.Д. и А. Д. ***. О.Д.
си идвала само през лятото за около две седмици и спяла у нейна приятелка. Дала
на свидетелката пари, за да заплати данъците по апартамента. Докато живеели в С.,
О.Д. била добра майка.
От
свидетелските показания на свид. Р. Т. Т. се установява, че преди не повече от
10 години О.Д.
заминала трайно за А.. През лятото се връщала в Б., като тогава ходела при Х.Д..
Свидетелката често присъствала на скандали между двамата. Когато О.Д. останала
на постоянна работа в А., на два пъти е вземала и Х.Д. за работа там.
Последният не успявал да се задържи на работа. Впоследствие О.Д. взела и детето
А. Д. да живее с нея за постоянно в А..
Пред
въззивната инстанция свидетеля Н. Ф. Ф. заявява, че от 2006 г. О.А.Д. и Х.А.Д. ***. Знае,
че в даден момент страните са живеели в гр. С., но не може да посочи от кога.
Двамата живеели в селото преди О.Д. да замине за А.. А. Д. останал да живее при
баща си в с. Х.. О.Д. се връщала през лятото. Х.Д. работи като автомонтьор.
От така установените факти, съдът достигна до
следните правни изводи:
На първо
място не се споделя становището, изразено във въззивната жалба, за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуал-ните правила. Съгласно чл. 321,
ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод
страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини
производството се прекратява. В проведеното на 25.09.2017 г. открито съдебно
заседание ищцата О.А.Д.
не се е явила, като вместо това е изпратила процесуален представител. Съгласно
практиката на върховната инстанция – Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК – разпоредбата на чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК има за своя основа
разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на
категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Само тогава е
оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при
липса на решителност от страна на ищеца, бракът може да бъде заздравен и
запазен. Тази логика изключва възможността производството по делото да бъде
прекратено тогава, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на
сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който
от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.
Следователно решението на първоинстанционния съд да продължи разглеждането на
делото не е в нарушение на процесуални правила.
Съгласно чл. 321, ал. 2 ГПК, след проверка на
исковата молба и решаване на предварителните въпроси, първоинстанционният съд е
длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора. За да се породи това негово задължение, е необходимо страните лично
да присъстват в заседанието. След като те са били редовно призовани и не са се
явили, за съда не съществува задължение да отлага заседанието, за да ги призове
наново, специално за да ги напъти към медиация. Да се приеме обратното,
означава да се даде на страните почти неограничена възможност за шиканиране на
процеса. Поради това настоящата инстанция не счита, че по делото е нарушена
тази разпоредба.
Претендираното нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, състоящо се в даване ход на делото пред първата инстанция, при налични препятстващи
обстоятелства, също не се споделя от настоящия състав. На първо място
представения болничен лист не е достатъчно доказателство за невъзможността на Х.Д.
да се яви пред съда, след като е бил редовно призован, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза от 27.06.2017
г. Освен това в Молба от 25.09.2017 г. (л. 56 от първоинстанционното дело)
единствено се представя въпросният болничен лист, без да се съдържа искане за
отлагане на заседанието.
По въпроса
за семейното жилище, съдът намери следното. Съгласно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Семейния кодекс семейно жилище е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца към деня на развода, а
ако преди това е настъпила фактическа раздяла – към момента на раздялата. От
твърденията на О.Д., заявени в исковата молба и неоспорени от ответната страна,
се установява, че, въпреки че последната е започнала да работи в А., е
изпращала пари за сина и съпруга си. В този смисъл настоящата инстанция приема,
че към този момент съпрузите все още не са били във фактическа раздяла. Такава
е настъпила в момента, в който синът на страните А. Д. се е преместил да живее
в А., отново по твърденията на ищцата през 2012 г. Освен това от показанията на
свид. Н. Ф. се установи, че преди О.Д. да замине за А.,
семейството е живяло в закупения през 2003 г. имот в с. Х.. Видно от
показанията на свид. С. Г., това е имотът, в който Х. и А. Георгиеви са живеели
след като О.Д. е заминала за А.. Това е и имотът, в който тя е пребивавала,
когато се е връщала в Б. според показанията на свид. Р. Т. Т.. Всички тези
доказателства, взети в съвкупност, обосновават извода, че именно имотът,
находящ се в с. Х., а не този в гр. С., ул. „П.“ № .е семейно жилище по смисъла
на § 1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс. На следващо място стои
въпросът за предоставяне ползването на семейното жилище след настъпване на обективния
факт на навършване на пълнолетна възраст от детето А. Д.. За да се произнесе по
този въпрос след прекратяване на брака, съдът следва да е сезиран с надлежно
искане за това и да установи наличието на жилищната нужда за този съпруг, на
когото се предоставя. Това са изисквания на чл. 56, ал. 1 от СК. В конкретния
случай нито е една от страните не е доказала наличието на жилищна нужда. Понастоящем
е установено, че О.Д. продължава да живее и работи в А.. По отношение на искането
за предоставяне ползването на семейното жилище всяка от страните, която се
явява едновременно и ищец и ответник, следва да докаже своите твърдения. Съдът
счита, че при така събраните по делото доказателства ищцата не е установила
своята жилищна нужда и затова не са налице предпоставки за предоставяне в нейна
полза на ползването на семейното жилище, като в случая вината за разстройството
на брака е без значение. Следва да се отбележи, че въззивният съд намира за
правилна мотивировката на първоинстанционния при постановяване на обжалваното
решение и различното му становище в случая се основава на нововъзникналия и
обективен факт на навършване на пълнолетие на детето А. Д..
Частната
жалба е допустима, но неоснователна. С Определение от 27.11.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 1744/2017 г., РС – С.е оставил без разглеждане
искането на Х.А.Д. за допълване на решението на основание чл. 250, ал. 1 ГПК.
Въпреки че е правилно възражението, формулирано в частната жалба против този
акт, че срокът за обжалване е едномесечен, а не едноседмичен, тази страна няма
процесуална легитимация да отправя до съда такава молба. Нито с отговора на
исковата молба, нито с насрещна такава Х.Д. не е отправил искане имотът в гр. С.,
ул. „П.“ № .да бъде предоставян на него. Съгласно чл. 250, ал. 1 искане за
допълване на решението може да направи само страната, по чието първоначално
искане съдът не се е произнесъл. Поради това, обжалваното определение следва да
се потвърди.
По
отношение на разноските, ОС – С.счита, че искането на О.Д. за заплащане на
сторените разноски пред въззивната инстанция не следва да се уважи. От нейна
страна бяха представени договор за правна помощ и съдействие № 0207201 от
30.12.2017 г., както и списък за разноски по чл. 80 ГПК. Не са представени
обаче доказателства за заплащане на разноските. В договора не е посочен начин
на заплащане на претендираната сума от шестстотин лева. В графата „срок и начин
на изплащане“ е записана единствено думата „изцяло“, т.е. не е налице
достатъчно ясно твърдение, че сумата е изплатена. Необходимо е да се посочи
начинът на плащане, като съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС –
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
т. 1 – в случай, че е посочено заплащане по банков път, следва да се представи
и издаден от банка удостоверителен документ.
Сторените
от въззивника Х.Д. разноски за адвокатско възнаграждение също не са надлежно
доказани. В представения от него договор за правна защита и съдействие № 107951
от 27.02.2018 г. е посочено, че сумата от шестстотин лева е заплатена по банков
път, като не е представен нарочен документ за това. На основание вече
посоченото тълкувателно решение, заплащането на тези разноски също се приема за
недоказано и се оставя без уважение. Заплатената държавна такса в размер 15
лева за разглеждане на частната жалба остава в тежест на въззивника с оглед
оставянето ѝ без уважение. Тъй като въззивната жалба се уважава, а
първоинстанционното решение се отменя в посочената част, заплатената държавна
такса в размер на 25 лева следва да се присъди в тежест на О.Д..
Водим
от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1041/10.10.2017 г. на Районен съд – С.,
постановено по гражданско дело № 1744/2017 г., в частта, в която е предоставил
на основание чл. 56, ал. 1 от СК ползването на жилището, претендирано като
семейно и находящо се в гр. С., ул. "П." №. на съпругата – О.А.Д.,
като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на О.А.Д. с ЕГН **********, с адрес *** за предоставяне
ползването на жилището, претендирано като семейно и находящо се в гр. С., ул.
"П." № . на осн. чл. 56, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА О.А.Д.
с посочена самоличност да заплати на Х.А.Д. с ЕГН ********** и адрес *** сумата
от 25 /двадесет и пет/ лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното
решение в останалата му част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: