Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 7.10.2020 г .
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Светослав Спасенов
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
30 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 30.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 14384/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 164
състав, И.И.Б. /ЕГН **********/ е осъден да
заплати на Х.С.Д. /ЕГН **********/ сумата 737 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в апартамент № 87, собственост на ищеца, вследствие на теч от
апартамент № 90, и двата находящи се в гр. София, жк „**********, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска- 20.03.2015 г., до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата част до
претендирания размер от 800 лв., като неоснователен. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът И.Б. е осъден да заплати на ищеца Х.Д. след компенсация сумата 612.03 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от И.И.Б. /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното
от СРС решение в осъдителната му част, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на иска, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Х.С.Д. /ищец по делото/ оспорва въззивната жалба на
ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-
в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за уважаване на предявения от Х.Д. срещу И.Б. иск с правно основание
чл.45 ЗЗД като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Фактическият състав
на регламентираната в чл.45, ал.1 ЗЗД деликтна
отговорност включва наличието на
следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда /имуществена
или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина. В случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/, като останалите елементи от фактическия състав
подлежат на доказване от претендиращия обезщетението за вреди ищец, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Ищецът Х.Д. извежда
легитимацията си на кредитор по вземане /вземания/ с източник непозволено
увреждане при твърдения за противоправно бездействие от страна на ответника И.Б.
по отстраняването на теч в неговия апартамент, в резултат на което са нанесени
имуществени вреди в апартамента на ищеца, разположен под него. Ответникът Б. оспорва
така предявения иск с възражение, че причината за възникналия теч не е в неговия
апартамент, а се дължи на повреда в общите части и по- конкретно повреда на
покрива на сградата.
Това възражение
въззивният съд намира за неоснователно и недоказано.
Обосновано и
правилно, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и на приетото като неоспорено от страните заключение на
изслушаната съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел за
доказан факта на повреждане на собствения на ищеца имот, вследствие на теч,
причинен от лошо уплътняване на фугите между стените и пода на банята
в имота на ответника, находящ се над него. От показанията на разпитаните по
делото свидетели В. Д. /майка на ищеца, обитател на процесния ап.№ 87/ и Н. А.
/съседка на страните/, които съдът възприема като последователни, вътрешно непротиворечиви
и основани на преки и непосредствени впечатления, се установява, че в
апартамента на ищеца Д. на петия етаж в процесната сграда се появил теч преди
около 3 години, като източникът му бил намиращият се отгоре апартамент,
собственост на ответника Б.. Течът бил от апартамента на ответника, тъй като
при дъждовно време не се забелязвало засилване на теча и влагата, а само при ползване
на банята и тоалетната на този апартамент. Така се появили влажни петна и мухъл
в кухнята, коридора и банята на ищеца, тапетите в кухнята подпухнали, силно
увредена била и мазилката по стените на тези помещения. Наложил се спешен
ремонт, като майсторите „изградили наново стените, защото всичко се рушало“, в
кухнята били сменени тапетите, шпаклован бил наново таванът, защото бил напукан
и мазилката падала. Тъй като течът бил много голям, в банята на ищеца бил
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 30/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
направен основен ремонт. Независимо от този ремонт
обаче, в момента течовете продължавали, като дори се увеличили. Според дадените
от свидетелката Д. показания, преценени при условията на чл.172 ГПК, в момента
имало теч в кухнята, като мазилката падала върху пералнята й, контактът, където
били включени уредите й, гръмнал от влагата и сега нямало къде да ги включва, като
течало и над мивката й. Последният път течът бил наблюдаван при слънчево време.
Освен това св. Д. сочи, че ремонт на покрива бил правен два пъти, като не й
било известно някой съсед да се оплаква от течове, които да са от покрива на
блока. Течът в техния апартамент /ап.№ 87/ не се наблюдавал, когато вали дъжд,
а когато се ползвала банята в апартамента над тях /ап.№ 90/. Според показанията
на св. А. в апартамента на ищеца бил правен ремонт преди около 3 години, но и
към днешна дата течовете продължавали, като „мазилката падала, мръсотията течала
по стените, нямало къде да поставят уредите, имало страшни течове и преди около
2- 3 години, но след ремонта станали още повече“. Същата свидетелства и за двукратно
извършен ремонт на покрива на сградата. Тези свидетелски показания представят
непосредствени впечатления на свидетелките, ясни, точни и последователни са,
взаимно си кореспондират и кореспондират на приетото като неоспорено от
страните заключение на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, изготвено след извършен оглед на
място в апартаментите на насрещните страни, поради което и следва да бъдат
зачетени при формиране изводите на съда по съществото на спора.
Според направените в
експертното заключение констатации уврежданията в апартамента на ищеца нямат
връзка с недоброто състояние на покрива или тръбната мрежа. Дадено е
категорично заключение от вещото лице, че причина
за течовете е „лошо уплътняване на фугите между стените и пода
на банята в апартамента на ответника", което представлявало характерен дефект за жилищата в
панелните сгради, като в резултат на некачествено уплътняване на фугите в
баните/санитарните възли се получавали увреждания по всички етажи отгоре до
долу на сградите, засягащи основно санитарните възли, кухните и входните
антрета, както е и в конкретния случай. Конкретните щети, констатирани от
експерта при огледа на процесния апартамент № 87, са: увреждания на тавана и стените във
входното антре- подкожушена шпакловка и боя; увреждания на тавана и стените в
кухнята- подкожушена шпакловка и боя, увреждания по стени, отлепени и почернели
тапети, мокри петна по тавана и стените около вентилационния комин. В
банята не са констатирани увреждания понастоящем, тъй като е извършен ремонт,
който бил много качествен. Според вещото лице необходимите за отстраняване на
констатираните увреждания средства /оценка по средни пазарни цени/, включая стойността
на извършения след завеждане на делото /м.03.2015 г./ ремонт на банята в ап.№
87, възлизат на 737 лв. общо, от които: 150 лв.- за отстраняване на вреди в
коридора, 481 лв.- за отстраняване на вреди в кухнята, и 256 лв.- за
отстраняване на вреди в банята.
При изслушване на заключението
в проведеното на 21.05.2018 г. о.с.з. са дадени допълнителни обяснения от
вещото лице Ц., че поради много качествения ремонт на банята на ищеца
понастоящем водата от теча по фугите не може да проникне в банята, но
продължава да се оттича надолу, като най- видимо се забелязват увреждания в
кухнята на апартамента му. Категоричен е, че проблемът не е в покрива, тъй като
в апартамента на ответника няма следи от течове, които да са с източник покрива
на сградата. Касае се за новопоявил се дефект, който е скрит, като в процесната
сграда няма обща част, която може да е източник на течовете.
При така установените
в процеса факти и обстоятелства въззивният съд намира за доказано по делото, че
повредите в апартамента на ищеца се намират в причинна връзка с противоправно
бездействие на ответника, изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки
за отстраняването на теч от неговото жилище, поради неуплътняване на фугите между стените
и пода на банята в него, за което същият отговаря по реда на
чл.45, ал.1 ЗЗД. Неподкрепена с релевантни доказателства е защитната теза на
ответника Б., заявена в хода на първо-инстанционното производство, че
конкретната причина за теча не е в неговия апартамент, а има друг източник.
Липсват данни и доказателства по делото, въз основа на които да бъде обоснован
извод от въззивния съд, че уврежданията по процесния апартамент № 87 са
настъпили вследствие течове от покрива на процесната сграда или имат друг
източник. Тъй като уврежданията по процесния апартамент № 87 са настъпили
вследствие бездействието на ответника да отстрани неизправности в банята на притежавания
от него апартамент № 90 на VІ етаж в бл.********гр. София, няма основание за
ограничаване деликтната му отговорност чрез присъждането на 1/2 от претендираното
по делото обезщетение за обезвреда, тъй като се касае за неизвършени действия
по управлението на притежавания при условията на съпружеска имуществена общност
/СИО/ между него и съпругата му И. Б. имот /а не за вреди от вещи по смисъла на
чл.50 ЗЗД/, в който случай искът за заплащането на обезщетение за обезвреда
може да бъде насочен само към единия от собствениците, който, при доказаност на
твърденията за противоправно бездействие, дължи заплащане на цялото обезщетение
за причинени имуществени вреди.
Правопораждащият
вземането /вземанията/ на ищеца фактически
състав на чл.45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което и
искът за ангажиране деликтната отговорност на ответника е доказан в своето
основание, а от заключението на приетата по делото съдебно- техническа
експертиза, възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, се
установява основателността на претенцията и по размер.
При тези съображения,
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и
поради неоснователност на наведените в жалбата на И.Б. доводи постановеното от
СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна
част.
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 30/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При този изход на
спора право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК има въззиваемата страна,
на която въззивникът дължи да заплати сумата
350 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.08.2018 г., постановено по
гр.д.№ 14384/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 164 състав, в обжалваната част, в която И.И.Б. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на Х.С.Д. /ЕГН **********/ на основание чл.45 ЗЗД сумата 737 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в апартамент № 87, собственост на ищеца, вследствие на теч от
апартамент № 90, и двата находящи се в гр. София, жк „*******, ведно със
законната лихва от 20.03.2015 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата 612.03 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
И.И.Б. /ЕГН **********/ да заплати на Х.С.Д. /ЕГН **********/ сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.