Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 352
гр.Добрич
16.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесети ноември 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №743 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ***-гр.К. срещу решение №89/05.07.2019 г.,вписано под
№68,т.І,стр.176/05.07.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по
гр.д.№726/2018 г. на К. районен съд,с което е отменена заповед №651/25.07.2017
г. на кмета на Община-К. за наложено на ищцата по делото Д.Й. *** дисциплинарно
наказание „забележка”,като въззивникът е осъден да
заплати по сметка на Районен съд-К. сумата от 50 лв
държавна такса,респ. в полза на Д.Й. сторени в производството разноски в размер
на 420 лв.Изложено
е в жалбата,че атакуваното
решение е незаконосъобразно и немотивирано.С
неясна аргументация районният съд
приел,че не е налице
виновно неизпълнение на трудовите
задължения от страна на ищцата
по делото.От мотивите на решението не можело да се
установи по каква причина съдът
е приел,че *** на ***-К. няма
установени задължения,свързани
с функционирането и организацията
на работа в ***.Можело да се предполага,че
съдът е възприел горното поради констатацията,че длъжностната
характеристика за посочената длъжност
не е утвърдена по надлежния
ред от кмета на общината.Този извод бил неправилен.Съдът не обосновал извода си и не посочил каква е процедурата за утвърждаване на длъжностни характеристики.Не било
взето и предвид,че страните не са оспорили представената длъжностна характеристика.Незаконосъобразен
бил изводът,че заповедта за
налагане на наказанието не съдържа изискуемите по чл.195 от КТ реквизити.Заповедта била мотивирана,съдържала
подробно описание на нарушението и цитиране на нормативния текст от Правилника за устройството и дейността на ***-К.,който бил
нарушен.Обжалваното решение не отразявало
вътрешното убеждение на постановилия го състав на съда,а на състава,разгледал
предходното гр.д.№500/2017 г. на КРС,тъй като тестовете на двете решения били
напълно идентични.Настоява се за отмяна
на обжалваното решение и за отхвърляне
на иска.Претендират се разноските
по делото.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство се изразява от въззиваемата
Д.Й.М.-Й. становище за неоснователност на жалбата и на доводите за незаконосъобразност
и необоснованост на атакуваното
решение,като се настоява за
потвърждаване на първоинстанционния
акт.Претендират се от въззиваемата сторените от нея разноски в настоящата
инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното
решение на 18.07.2019 г.,а жалбата е подадена по пощата на 29.07.2019 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
01.08.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й
от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес
от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По
същество е неправилно поради следните съображения:
Гр.д.№726/2018 г. на КРС е образувано по
повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.357 ал.1 от КТ от Д.Й.М.-Й.
с ЕГН ********** *** срещу ***-гр.К.,с който се настоява за отмяна като
незаконосъобразна на заповед №651/25.07.2017 г. на кмета на ответната Община за
налагане на ищцата по делото в качеството й на *** на ***-К. на дисциплинарно
наказание „забележка” на основание чл.187 ал.1 т.10 от КТ-„неизпълнение на
други трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в
правилника за вътрешния трудов ред,в КТД или определени при възникването на
трудовото правоотношение”.
Не е спорно по делото,че ищцата е
заемала длъжността „***“ на ***-гр.К. от 2005 г. по силата на трудов договор,сключен
с кмета на Община-К..Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ правилото е,че
трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя,но
разпоредбата на чл.61 ал.2 от КТ регламентира едно изключение.Според цитираната
норма на чл.61 ал.2 от КТ за длъжности,определени в закон или в акт на
Министерския съвет,трудовият договор се сключва от по-горестоящия
спрямо работодателя орган,но в тези случаи трудовото правоотношение се създава
с предприятието,в което е съответната длъжност.Последната регламентация е
предвидена за длъжности при работодатели,чиито характеристики на дейността ги
определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени
потребности в различни сфери-на
образованието,културата,здравеопазването,социалната политика и други.В тези
случаи законът възлага на висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на
централна или териториална изпълнителна власт,на който са предоставени
правомощия за управление,ръководство,координиране и контролиране на такива
институции при осъществяване на държавната или общинската политика в
съответната сфера,да сключва трудовите договори за ръководни длъжности в тези
институции.***-К. има качеството на “културна организация“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на Закона за закрила и развитие на
културата
/ЗЗРК,обн.ДВ,бр.50/1999 г./,чиято дейност е
създаването,разпространението и опазването на културни ценности и на
културно-историческото наследство на района.Културните институти са държавни или
общински културни организации съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗРК.Определянето на
общинските и държавни културни институти като юридически
лица,създаването,финансирането и назначаването на ***ите
им се урежда с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗЗРК,претърпели изменения през
годините.Независимо от горното последователно в ал.5 на двете разпоредби е предвидено ***ите както на
държавните,така и на общинските културни институти,да бъдат назначавани от
кмета на общината,на чиято територия е седалището на съответния културен
институт /според първоначалната редакция на разпоредбите/,респ.
правоотношенията на ***ите да възникват с кмета на
съответната община /според редакция след изменението,обн.ДВ,бр.106/2006
г./.Разпоредбите на чл.8 ал.5 и чл.9 ал.5
от ЗЗРК боравят с широкото понятие „правоотношения на ***ите
с кметовете” и не визират изрично по-тясното понятие „трудови правоотношения”.
Статутът на *** е уреден и със
Закона за културното наследство /ЗКН,обн.ДВ,бр.19/2009
г./ при прилагане и на Закона за закрила и развитие на културата съгласно чл.28
ал.1 от ЗКН.Според разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗКН *** са юридически лица на
бюджетна издръжка,второстепенни разпоредители с бюджет.Независимо от вида на
организацията и формата на собственост същите се ръководят в
административно-организационно отношение от кмета на общината-чл.31 ал.1 т.2 от
ЗКН,а правоотношенията с ***ите на
държавен,регионален или общински музей възникват въз основа на конкурс-така
чл.28 ал.6 във връзка с ал.5 от ЗКН.Сключването
на трудов договор по този ред не дерогира
приложението на чл.61 ал.2 предл.2 от КТ.И в този
случай трудовото правоотношение с ***а на съответния културен институт се
създава с предприятието /културния институт,***/,в което е съответната
длъжност,на което се предоставя работната сила,където се полага наемният труд,т.е.
с работодателя.Работодател на ***а на културния институт е самият културен
институт,а не висшестоящият орган,с когото е сключен трудовият договор.Уреденото
по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото
юридическо действие направо в правната сфера на работодателя,а не в тази на
висшестоящия му орган,определя последния като законен представител на
работодателя по смисъла на чл.36
от Закона за задълженията и договорите,като
негов представителен орган при създаването на трудово правоотношение за
заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности.Такъв е правният
статут на този орган и при осъществяване дисциплинарната власт на работодателя
спрямо посочените ръководни длъжности.Така разпоредбата на чл.192 ал.2 от КТ
изрично регламентира,че дисциплинарните наказания на ръководителя на
предприятието,както и на работници/служители,назначени от по-горестоящия
орган,се налагат от този орган.Настоящата хипотеза е именно такава-ищцата Д.Й.М.-Й.
е назначена за *** на ***-К. от кмета на Община-К. и с него като горестоящ орган е сключен трудовият договор,респ. и процесното дисциплинарно наказание на ищцата като заемаща
ръководна длъжност в *** е наложено от горестоящия
орган.Трудовото правоотношение обаче е създадено не с горестоящия
орган,а с ***-К.,който се явява работодател на ищцата.Следователно ***-К. е
надлежен ответник по настоящия иск.
Със заповед
№651/25.07.2017 г. на кмета на Община-К.,връчена на ищцата на 25.07.2017 г.,на
последната е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ заради констатирано
нарушение от същата на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.10 от КТ-„неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в
закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в КТД или
определени при възникването на трудовото правоотношение”.Конкретното нарушение
е описано като отзоваване по устно разпореждане на ищцата като *** на служители
от работните им места в работно време,за да присъстват на оперативка по
неизяснени теми в сградата на ***-К. на 10.07.2017 г. от 16,00 часа до 17,05
часа,без изрично издаване на указание за поставяне на информационна бележка на
входовете на музейните обекти за прекъсване в рамките на един час и пет минути
от осигурените часове за посещение,като затварянето на туристическите обекти ***
довело до неинформираност,затруднения и поставяне в невъзможност гости и
туристи на града да посетят и разгледат посочените обекти.В заповедта кметът се
е позовал на докладни записки от 11.07.2017 г. и 25.07.2017 г. на юрисконсулти
на Общината,писмените обяснения на ищцата по реда на чл.193 ал.1 от КТ,подписка
в подкрепа на ищцата.Изложеното сочи,че е неправилен изводът на районния съд за
нарушение при издаване на заповедта на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ,според
която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед,в която
се посочват нарушителят,нарушението и кога е извършено,наказанието и законният
текст,въз основа на който се налага.Според районния съд заповедта само привидно
отговаряла на горните изисквания,но при прочита й се установявало,че не било
посочено какво точно е нарушението на трудовата дисциплина,което е извършила
ищцата и за което е наказана.Не било посочено кое свое задължение не била
изпълнила и къде било регламентирано то.Последният извод е необоснован.
Процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена от кмета на Община-К..Не се констатира
несъблюдаване на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ,тъй като в процесната заповед се съдържат изискуемите по закон
реквизити и същата е достатъчно мотивирана.Посочен е нарушителят;нарушението е
описано от субективна и обективна страна;визирано е на коя дата вкл. в какъв
времеви диапазон е извършено;посочени са наказанието и законният текст,въз
основа на който се налага.Заповедта е достатъчно мотивирана и ясна,за да сведе
до знанието на ищцата извършването на какво дисциплинарно нарушение й се
вменява,а именно същата е наказана за това,че като *** на ***-К. не е създала
необходимата организация на работата по време на проведената от нея оперативка
на служители на 10.07.2017 г. между 16,00 часа и 17,05 часа,като не е дала
изрични указания на служителите да поставят информационни бележки на входовете
на музейните обекти за прекъсване работното време на последните в рамките на
един час и пет минути,като затварянето по този начин на туристическите обекти ***
довело до неинформираност,затруднения и поставяне в невъзможност гости и
туристи на града да посетят и разгледат посочените обекти.Същата не е наказана
за това,че е провела оперативка в работно време,както се сочи от ищцата в
исковата молба.Не е основателен и доводът й,че не било ясно от заповедта за
какво нарушение на трудовата дисциплина й е наложено наказанието и че липсвала конкретика кои свои трудови задължения била нарушила.Според
нея имало бланкетно препращане в заповедта към
докладни и доклади,които обаче не я правели достатъчно мотивирана.Следва да се
посочи,че частта от заповедта,в която нарушението е описано,е достатъчно
мотивирана,за да сведе до знанието на ищцата извършването на какво
дисциплинарно нарушение й се вменява.Заповедта е достатъчно ясна и без
позоваването на цитираните в нея докладни записки.
Спазена е от кмета и разпоредбата на
чл.193 ал.1 от КТ,тъй като преди налагане на наказанието с цитираната по-горе
заповед с покана изх.№РД-01-3709/11.07.2017 г. субектът на дисциплинарна власт
е поискал от ищцата писмени обяснения именно във връзка с констатацията за
извършени от нея нарушения на 10.07.2017 г.,като в частност са й поискани
обяснения защо изброените туристически обекти са били затворени без поставяне
на същите указания за времето на затварянето им /т.1 от поканата/.В отговор на
горната покана ищцата е депозирала писмени обяснения вх.№РД-05-100/14.07.2017
г.,адресирани до субекта на дисциплинарна власт.Писмените й обяснения и докладните
записки на юрисконсулти на Общината са били преценени от субекта на
дисциплинарна власт преди налагане на наказанието,което личи от цитирането на същите
в заповедта за налагане на наказанието.В този смисъл са изпълнени в цялост
изискванията на чл.193 ал.1 от КТ.Наказанието е наложено и в рамките на
изискуемия двумесечен срок от откриване на нарушението /за нарушението кметът е
уведомен чрез докладната записка от 11.07.2017 г. г.,а заповед №651 е издадена на 25.07.2017
г.-преди изтичане на един месец от откриване на нарушението/,респ. в рамките на
1-годишен срок от извършването му-чл.194 ал.1 от КТ.Липсата на процесуални
нарушения при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание налага
разглеждане на спора по същество и даване отговор на въпроса извършила ли е ищцата
вмененото й нарушение на трудовата дисциплина.
В атакуваната заповед изрично е
посочено,че като *** на *** ищцата не е спазила задълженията си,произтичащи от
раздел ІV,чл.14 ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ***-К..Според
последната разпоредба ***т трябва да осигури дни и часове за
посещение,съобразени със свободното време на различните видове и категории
посетители,които дни и часове следва да са обявени на входа на музейните обекти
и на интернет-страницата на ***.От последната норма следва,че от *** се изисква
да осигури ясно разписано работно време на туристическите обекти в структурата
му,което да е посочено на входа на обектите и на интернет-страницата,като целта
е работното време да осигурява на всички желаещи туристи безпрепятствената
възможност да посетят обектите.От горната формулировка логично следва,че,ако се
наложи промяна в работното време и временно прекъсване на посещенията,туристите
и гостите на града трябва да бъдат своевременно информирани за промяната също
чрез поставяне на писмени обявления на входовете на обектите и в интернет.
В случая не е спорно по делото,че на
10.07.2017 г. ищцата действително е свикала служители на *** на оперативка в
централната сграда в гр.К. във времевия диапазон след 16,00 часа.Свидетелите по
делото Р. С. П.,С. Н. М.,Д. С. Ч. и Г. Д. К.,бивши и настоящи служители на ***,споделят,че
на посочената дата действително е проведена от ***а в рамките на работното
време на обектите на *** въпросната оперативка след 16,00 часа,като свидетелите
сочат различна продължителност на оперативката и различна тематика на същата,но
са категорични,че на нея е присъствал целият щатен състав на *** /12-13
служители/ без сезонните работници.Според Р. П. и С. М. са отсъствали само
служителите от ***,което означава,че служителите,отговарящи за обектите ***,“***“
и за централната експозиция на ***,със сигурност са били на
оперативката.Свидетелят Д. Ч. е служителят,отговарящ за обект ***,а
свидетелката Г. К. за обект „***“.Последните са категорични,че за времето на
присъствието им на оперативката /първият сочи,че е напуснал работното си място
в 16,00 ч. и оперативката е продължила до 17,00 ч. и малко след това;втората
сочи продължителност на отсъствието си от обекта от 16,00 ч. до 17,00 ч./ двата
обекта са били затворени,т.е. недостъпни за туристи.Посочените от ответника
свидетели Д. Ч. и Г. К. споделят,че по време на оперативката в сградата на ***
дошли посетители,които били недоволни и искали да се оплачат,тъй като не успели
да посетят обект ***,който бил затворен.Туристите били доста афектирани,защото
през деня не успели да посетят и ПАК „К.“,който не работел /според свидетелите
причината за последното било привикването и на служителите от К. през деня,за
да подпишат подписка в подкрепа на ищцата,която подписка била и основната тема
на процесната оперативка,сменена в последния момент с
обсъждане на бъдеща проверка от Министерство на културата и инвентаризация
поради внезапната поява на юрисконсултите на Общината/.Появата на гневните
туристи,които не успели да посетят ***,както и обаждане по телефона на ***ката
от туристи с въпрос дали ще работи ***т,са потвърдени и от посочената от ищцата
свидетелка С. М..Независимо от продължителността на оперативката и темата,по
която е проведена или по която е следвало да се проведе,е безспорен фактът,че в
рамките на около час обектите *** и „***“ не са работили,като очевидно с оглед
реакцията на туристите на входовете на обектите,респ. на интернет-страницата на
***,не е имало информация за прекъсването на работното им време.
Поставя се въпросът отговорна ли е била
ищцата като *** на *** за създаване на необходимата организация по време на
оперативката въпросните обекти да продължат да работят или гражданите,желаещи
да ги посетят,да бъдат информирани надлежно,че същите няма да работят в рамките
на около един час,респ. кога ще отворят врати.Отговорът на този въпрос е
положителен,защото именно *** като *** е длъжен да координира дейността на
служителите с цел осигуряване на предвидената в чл.14 ал.1 от Правилника за
устройството и дейността на *** възможност обектите на *** да бъдат посещавани
от граждани в точно определени дни и часове,за които посетителите да бъдат
надлежно информирани.Според надлежно утвърдената от кмета на Общината
длъжностна характеристика за длъжността „***“,връчена на ищцата /на лист 60 от
гр.д.№726/2018 г. на КРС/,именно *** организира и ръководи цялостната дейност
на ***,създава условия за ефективно функциониране на същия,осъществява контрол
над работата на отделите,отговаря,организира и контролира спазването на
вътрешния ред на *** и спазването на трудовата дисциплина.Че по време на процесната оперативка не са били поставени информационни
табели за прекъсване на работното време на визираните обекти,което е
предизвикало недоволството на граждани от липсата на достъп до обектите и на
информация,личи и от писмените обяснения на уредниците
на *** и „***“ на листи 35 и 37 от гр.д.№726/2018 г. на КРС.Служителите Г. К. и
Д. Ч. са отговорили на писмено запитване на ищцата,че по време на отсъствието
си на 10.07.2017 г. не са поставили бележки с указания,че обектът се затваря и
за продължителността на затварянето му,“тъй като в ***-гр.К. няма въведена
такава практика“.В длъжностните характеристики на уредниците
е посочено,че имат задължение да участват в отварянето и затварянето на
съответния обект съгласно утвърденото работно време.Липсват обаче разписани
задължения как да процедират при извънредно затваряне на обекта,вкл. ако бъдат
извикани от ***а на оперативка.Действията в такава извънредна ситуация следва
да се организират,координират и контролират именно от ***а,чието е основното
задължение да създава цялостната организация на работата в ***,респ. в
отделните му структурни звена.В случая ищцата като *** не е предприела нужните
мерки и не е дала нужните указания на служителите си да информират евентуалните
посетители на обектите за извънредното им затваряне на 10.07.2017 г. в часовия
диапазон от 16,00 ч. до 17,00 ч.,с което е създала липса на организация в
работата на тези обекти.Горното безспорно представлява нарушение на нейно
основно трудово задължение,за което правилно е санкционирана с наказание
„забележка“,съответстващо на тежестта на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира
предявения иск за неоснователен,поради което същият следва да бъде отхвърлен.Първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде
отменено,като се постанови горният резултат.
При отхвърляне на иска право на разноски
за двете инстанции на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът по делото ***-гр.К.,който
изрично е претендирал такива.В първа инстанция същият е сторил разноски в
размер на 276 лв с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение,изплатено от *** на упълномощеното адвокатско дружество съгласно
договор за правна помощ от 12.02.2019 г.,фактура от 12.02.2019 г. и преводно
нареждане от 13.02.2019 г. на листи 95-99 от делото на КРС.Във въззивната инстанция ***т е сторил разноски в размер на 25 лв държавна такса по обжалването /документ на лист 4 от
предходно в.гр.д.№669/2019 г. на ДОС/ и 276 лв с
вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора,фактурата от
17.07.2019 г. и платежното нареждане от 17.07.2019 г. на листи 24-27 от делото
на ДОС.
При посочения изход от спора ищцата по
делото и въззиваема Д.М.-Й. няма право на разноски за
двете инстанции и такива не следва да й се присъждат.
Ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса за водене на делото по силата на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.Тъй като
искът й се отхвърля,по арг. от разпоредбата на чл.78
ал.6 от ГПК горната такса остава за сметка на бюджета на съда и не следва да се
понася от ответника по спора.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №89/05.07.2019 г.,вписано
под №68,т.І,стр.176/05.07.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по
гр.д.№726/2018 г. на К. районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Д.Й.М.-Й. с
ЕГН ********** *** срещу ***-гр.К.,с който се настоява за отмяна като
незаконосъобразна на заповед №651/25.07.2017 г. на кмета на Община-гр.К. за
налагане на ищцата по делото в качеството й на *** на ***-К. на дисциплинарно
наказание „забележка” на основание чл.187 ал.1 т.10 от КТ-„неизпълнение на
други трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в
правилника за вътрешния трудов ред,в КТД или определени при възникването на
трудовото правоотношение”.
ОСЪЖДА Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** да
заплати на ***-гр.К. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 276 лв /двеста седемдесет и шест лева/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** да
заплати на ***-гр.К. сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 301 лв /триста
и един лева/,от които 25 лв държавна такса по
обжалването и 276 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.