№ 18809
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110121391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. Ц. А. и Д. М. А. за обявяване на сключеният
между (фирма) в качеството на продавач и И. Л. И. в качеството на купувач по време на
брака му с И. Р. П. – И.а договор за покупко-продажба на недвижим имот, изграден в „груб
строеж“ от 21.09.2021 г., обективиран в нот. акт № 42, том III, нот. дело № 387/2021 г. по
описа на нотариус А. Л., вписан в Служба по вписванията – гр. София под акт 7, том
CLXXVIII, с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.302.326.1.53,
представляващ гараж № 22А, находящ се в гр. (АДРЕС) етаж – 1, за относително
недействителен спрямо ищците.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № 67, том LLXXXIX, нот. дело № 31736/2002 г., Т. Ц. А. и И.
Л. И. придобили право на собственост върху урегулиран поземлен имот XIII - 13, находящ
се в гр. (адрес), с площ от 495 кв. м., кв. 155, м. ****, като имотът бил придобит от
купувачите в режим на съпружеска имуществена общност със съпругите им - ищцата Д. М.
А. и ответницата И. Р. П. - И.а. На 29.05.2018 г. между съсобствениците на закупения имот –
ищците и вторият и третия ответници, от една страна, и (фирма), от друга страна, бил
сключен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на идеални части от УПИ
срещу изграждане на готови строителни обекти. Със сключения договор собствениците
поели задължение да учредят на дружеството право на строеж върху УПИ XIII - 13 за
изграждане на сграда, срещу което дружеството се задължило да построи със свои сили и
средства сградата и да предаде на собствениците определени самостоятелни обекти в
определена степен на завършеност. Ищците поддържат, че договорът от 29.05.2018 г. е
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 18.06.2018 г., съгласно който след одобряване на
преработката на инвестиционния проект за сградата, обезщетението на Т. Ц. А. и Д. М. А.,
описано в Приложение № 1 към договора ще се промени, като надземни паркоместа № 23 и
24 ще се заменят с два броя подземни паркоместа. В исковата молба са изложени твърдения,
че на 29.06.2018 г. с договор, обективиран в нотариален акт № 197, том XCVII,
собствениците на поземления имот учредили в полза на (фирма) право на строеж за
изграждане на „Апартаментен хотел и жилищна сграда с магазини, подземен гараж и
офиси“ в УПИ XIII - 13 срещу задължението на дружеството да построи за своя сметка
1
сградата и да предаде на собствениците в завършен вид самостоятелните обекти, за които са
запазили право на строеж. Ищците поддържат, че на 20.12.2019 г. между страните по
договора от 29.05.2018 г. бил сключен Анекс № 2, съгласно който с нов архитектурен проект
се предвижда изграждане на нова подземна гаражна клетка № 22А с площ от 14 кв.м., при
граници: рампа, подземна улица, ПГК 22, мазе № 3 и мазе № 4, на сутерен -1, разположен на
кота - 2,87 м., като приобретателят (фирма) се задължава да прехвърли правото на
собственост върху сочената гаражна клетка на Т. Ц. А. и Д. М. А.. В исковата молба са
изложени твърдения, че на 30.11.2020 г. главният архитект на район В одобрил изменение
на архитектурния проект за сградата от „Апарт – хотел и жилища“ в „Жилищна сграда с
магазини, подземен гараж и офиси“, като е издадена заповед за допълнение на издаденото
разрешение за строеж, съдържаща одобрените промени в инвестиционния проект,
включително новообразуването на паркомясто № 22А. Ищците поддържат, че при направена
справка в Служба по вписванията с изненада установили, че с договор за покупко-продажба
от 21.09.2021 г., обективиран в нот. акт № 42, том III, нот. дело № 387/2021 г. по описа на
нотариус А. Л., вписан в Служба по вписванията – гр. София под акт 7, том CLXXVIII,
ответното дружество чрез управителя си ответника И. И. прехвърлило правото на
собственост върху паркомясто № 22А на ответника И. И. в лично качество, като
приобретателят придобил собствеността в режим на съпружеска имуществена общност с
ответника И. П.. В исковата молба са изложени доводи, че с процесната сделка длъжникът
(фирма) се лишил от правото на собственост върху процесното паркомясто, с което се е
поставил в невъзможност да изпълни задължението си поето с Договора от 29.05.2018 г.,
чието съдържание е изменено и допълнено с Анекс № 1 от 18.06.2018 г. и Анекс № 2 от
20.12.2019 г. да прехвърли правото на собственост върху паркомястото на ищците. Ищците
намират, че страните по атакуваната сделка са знаели за увреждането доколкото
дружеството представявано от управителя си е прехвърлило правото на собственост върху
имота в полза на управителя, действащ в лично качество. В исковата молба са изложени
твърдения, че И. Л. И. в качеството си на съсобственик на поземления имот и управител на
(фирма) е бил в течение на всички отношения във връзка с изграждане на сградата и
прехвърлянето на собствеността върху изградените самостоятелни обекти. По изложените
доводи е направено искане сделката за прехвърляне на правото на собственост върху
паркомясто № 22А да бъде обявена за относително недействителна по отношение на
ищците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковата претенция. В подадения
отговор са изложени твърдения, че сделките, обективирани в представени по делото Анекс
№ 1 от 18.06.2018 г. и Анекс № 2 от 20.12.2019 г. към Договор от 29.05.2018 г., са нищожни
поради липса на изискуемата от закона форма, поради което не могат да легитимират
ищците като кредитори на (фирма). Представителят на ответниците поддържа, че доколкото
ищците не са кредитори на дружеството, то не е налице и увреждане на техните интереси в
резултат на сключване на процесната сделка за отчуждаване на паркомясто № 22А. В
допълнение е отбелязано, че видно от представените по делото документи ищците имат
право на обезщетение за притежаваното от тях право на собственост, което им е изплатено,
респ. процесната сделка не уврежда правата им. По изложените доводи е направено искане
предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищците бъдат
възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това
право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – 1/
наличие на съществуващи спрямо длъжника права; 2/ извършена от длъжника сделка, която
пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника; 3/ увреждащото действие е съзнавано от длъжника и третото
2
лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда / в този смисъл
Решение № 35 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 1783/2017 г. по описа на III г.о. на ВКС/.
Съобразно мотивите по т. 1 на ТР № 5/13г. от 29.12.14г. на ОСГТК на ВКС
Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД
прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а само кредиторът
- ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е
преминало в патримониума на трето лице. При искът по чл. 135 ЗЗД въпросът за
съществуването на вземането не е от такова значение, защото ако се окаже, че то не
съществува, решението, с което искът се уважава, няма да може да изпълни
предназначението си - ищецът да насочи изпълнението върху имуществото, предмет на
сделката. Ето защо липсва преюдициалност между двете производството / така определение
№ 382 от 1.08.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3123/2013 г., I г. о., определение №
149/31.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1852/2016 г., на I г. о. на ВКС, определение № 768 от
2.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5564/2013 г., III г. о. на ВКС, определение №
295/24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013г., I г. о. на ВКС и др./. Съдът в производството по
предявен иск за относителна недействителност не може да преценява дали съществува
правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор. Той нито може да спре
производството по Павловия иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането,
нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат
преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по Павловия
иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти / така решение № 65/25.03.2016 г., гр.д. № 3800/2015 г на IV г. о. на ВКС/.
Лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, може да е всеки
титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по давност,
без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, да е установено с влязло в сила
решение - Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013г. на ІV гр. о., Решение №
639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009г. на ІV гр. о. и др. С Решение № 35 от 12.04.2018 г.
по гр. д. № 1783/2017г. на IIІ гр. о. изрично е прието, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не
проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението, че съществува когато то
произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти с изключение на
хипотезата когато вземането е отречено с влязло в сила решение. Страната, поискала отмяна
по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. От изложеното следва, че съдът
по иска по чл.135 ЗЗД не проверява съществуването на вземането, а изхожда от
положението, че съществува, когато то произтича от твърдените в обстоятелствената част на
иска факти.
В случая активната материалноправна легитимация на ищците като кредитори на
(фирма) се установява от представения по делото Договор за учредяване право на строеж и
прехвърляне на идеални части от урегулиран поземлен имот срещу изграждане на готови
строителни обекти в сграда със смесено предназначение от 29.05.2018 г., чието съдържание
е изменено с Анекс № 1 от 18.06.2018 г. и Анекс № 2 от 20.12.2019 г., с който ответното
дружество се е задължило да прехвърли на ищците право на собственост върху подземна
гаражна клетка № 22А. Оттук съобразно твърденията в исковата молба се установява, че е
налице първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД.
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 21.09.2021 г., изграден в „груб строеж“, обективиран в нот. акт № 42, том
III, нот. дело № 387/2021 г. по описа на нотариус А. Л., се установява, че (фирма), действащо
чрез ответника И. Л. И. в качеството на управител прехвърлило правото на собственост
върху процесния гараж на ответника И. Л. И. в лично качество, като правото на собственост
върху вещта е придобито в режим на съпружеска имуществена общност с И. Р. П. – И.а.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
3
длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и
да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. В случая длъжникът по Договор за
учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от урегулиран поземлен имот
срещу изграждане на готови строителни обекти в сграда със смесено предназначение от
29.05.2018 г., чието съдържание е изменено с Анекс № 1 от 18.06.2018 г. и Анекс № 2 от
20.12.2019 г., се е поставил в невъзможност да прехвърли правото на собственост върху
процесния гараж на ищците, с което действие безспорно са увредени интересите на
кредиторите.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена
след възникване на кредиторовото вземане – така Решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. №
915/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др ., какъвто е и настоящият случай. Установява се и знание за
увреждането у приобретателя по сделката - лицето, с което е договарял длъжникът
доколкото в случая е налице съвпадане между волеизявяващия орган на длъжника
юридическо лице и приобретателя по атакуваната сделка. В практиката се приема, че за
доказването на знание за увреждане у приобретателя е достатъчно естеството на фактическа
близост между страните по такава сделка, например връзката на свързани лица по смисъла
на § 1 от ДР на ТЗ и близките отношения между физически лица от състава на органите на
ЮЛ / така Решение 181 от 04.11.2016 г. по т. д. 2372/2015 г. на II т. о. на ВКС/. Налице е
знание за увреждане на интересите на ищците и у съпругата на приобретателя, тъй като И.
Р. П. – И.а е страна по договора за строеж и сключените към него допълнителни
споразумения.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен.
С оглед изхода от спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
направените от ищците съдебни разноски в размер общо на 4120 лева, от които сумата в
размер на 120 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 4000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, срещу чийто размер процесуалният представител на
ответниците изрично е заявил, че няма възражение за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на Т. Ц. А., ЕГН
**********, с адрес в (адрес) и Д. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сключения между (фирма), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. (адрес) в качеството на продавач и И. Л. И., ЕГН **********, с
адрес в гр. (адрес) в качеството на купувач в режим на съпружеска имуществена общност с
И. Р. П. – И.а, ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) договор за покупко-продажба на
недвижим имот, изграден в „груб строеж“ от 21.09.2021 г., обективиран в нот. акт № 42, том
III, нот. дело № 387/2021 г. по описа на нотариус А. Л., вписан в Служба по вписванията –
гр. София под акт 7, том CLXXVIII, с предмет самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.302.326.1.53, представляващ гараж № 22А, находящ се в гр. (АДРЕС)
етаж – 1.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *********, И. Л. И., ЕГН **********, и И. Р. П. – И.а,
ЕГН **********, и тримата с адрес в гр. (адрес) да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на Т. Ц. А., ЕГН **********, с адрес в (адрес) и Д. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр.
(адрес), сумата в размер на 4120 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5