Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 06.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2152/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Х.А., ЕГН
**********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 001743 от
19.06.2017 г. издадено от Началника на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с
което на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД за нарушение на чл.6 от ЗБДЛ е наложена
глоба в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е
незаконосъобразно, като издадено при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна
на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и
излага становище, в което сочи доводи за
обоснованост и законосъобразност на НП, поради което моли същото да бъде
потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 04.06.2017 г., около
17,00 часа, на главен път І-8, км 205+00 в посока гр. Пазарджик, при извършване
на полицейска проверка, не е представила документ за самоличност- лична карта
или друг заместващ го такъв документ.
Горното било установено от АП на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, в
чиито състав бил актосъставителят- св. П.М.. Преди да пристъпи към съставяне на
АУАН за установеното нарушение на чл.6 от ЗБЛД, св. М. предприел действия по
установяване на самоличността на жалбоподателката. След като последната
съобщила имената си и посочила имената на свои роднини, св. М. извършил справка
по телефона с ОДЧ и така установил, че съществувало такова лице с посочените
данни и роднински връзки. С оглед на това той съставил срещу жалбоподателката
АУАН с бл. № 153686/04.06.2017 г., който й бил предявен и връчен срещу подпис.
В акта жалбоподателката собственоръчно вписала, че няма възражения по така
направените констатации от административния орган.
Въз основа на акта на 19.06.2017 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на жалбоподателката на 22.10.2019 г., видно от разписката
към НП. Жалбата против последното била подадена от санкционираното лице чрез АНО до съда и входирана в деловодството на
РУ- Пазарджик на 29.10.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на
актосъставителя- св. П.М., както и от писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът кредитира събраните писмени и
гласни доказателства като непротиворечиви, което пък не налага да бъдат
обсъждани поотделно.
При така установената фактология, съдът
намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД задължава
гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със
закон, да удостоверят своята самоличност.
Безспорно по делото е установено, че
св. П.М. и колегата му И.А. (свидетелят по АУАН от състава на цитирания АП) са
компетентни длъжностни лица по смисъла на закона. И двамата са полицейски
служители при РУ- Пазарджик- младши инспектори в група ООР и съгласно чл.70
ал.1 от ЗМВР са компетентни да извършват полицейска проверка на лицата, в т.ч.
да установяват самоличността им. Безспорно е също така, че св. М. в качеството
си на полицейски служител при изпълнение на своята работа (по време на
дежурство) е поискал от жалбоподателката А. да представи личната си карта.
Установи се също, че жалбоподателката не е представила лична карта, нито друг
документ за самоличност, като е заявила на полицаи, че не носи документи. Това
обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката, видно от самата жалба, но и
като се има предвид, че още при предявяване на АУАН, тя е вписала
собственоръчно, че няма възражение срещу констатираното от полицейския служител.
Макар, че не е длъжна да се брани веднага по така направените констатации,
следва да се има предвид, че след като е имала възможността да възрази и не го
е сторила, като даже е заявила, че не оспорва тези констатации, то това неминуемо
е индиция, че тя е осъществила вмененото й нарушение.
При това положение по категоричен начин се доказа, че с поведението си жалбоподателката е извършила
нарушение по чл.6 от ЗБЛД, тъй като не е представила на полицейския служител П.М.
документ за самоличност- лична карта или друг
заместващ го документ, което наложило самоличността й да се установява, чрез
справка с оперативния дежурен в РУ на МВР.
Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно,
независимо, че същата страда от лека умствена изостаналост, съгласно
представеното експертно решение (виж л.18 от делото). Съгласно последното обаче
същата е с намалена 50 % работоспособност. Тоест не е 100 % неработоспособна
поради това си психично заболяване, което би поставило под съмнение нейната
дееспособност. Освен това на съда е служебно известно, че по друго наказателно
дело, а именно АНД № 1090/2019 г. по описа на ПзРС, образувано по внесено
предложение на РП- Пазарджик за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на наказание по реда на чл.78а от НК срещу А. за извършено от нея
престъпление по чл.329 ал.1 от НК, извършено в периода от 17.07.2017 г. до
17.01.2019 г., по което е била допусната психиатрична експертиза, според чието
заключение НК, А. е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си през инкриминирания период, в
който попада и настоящето нарушение. При това положени съдът не споделя
направеното от защитата възражение, че нарушението не е извършено виновно от
жалбоподателката с оглед на нейното заболяване и трудоустроеност.
С оглед на това и правилно според съда е била ангажирана
административнонаказателната отговорност спрямо Т.А. на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД.
Съдът намира за неоснователно възражението направено в
жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение и по конкретно на
разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН при издаването на НП. В жалбата се сочат
доводи, че НП е връчено на 22.10.2019 г., едва две години след извършване на
нарушението, като НП не било издадено в шестмесечния преклузивен срок. Видно от
НП е, че същото е издадено на 19.06.2017 г., т.е. 15 дни след като нарушението
е извършено и констатирано, респ. е съставен, предявен и връчен АУАН. Тоест НП
е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Нещо повече,
то е издадено и в законоустановения инструктивен едномесечен срок съгласно
чл.52 ал.1 изр.1 от ЗАНН. По-късното връчване на НП, макар и да не са налице
данни поради какви обстоятелства и причини е сторено това, не игнорира горния
извод, че НП е издадено съгласно законовите изисквания и в законоустановения
срок. Връчването на НП 2 години и 4 месеца след извършване на нарушението не
води до прекратяване на АНП поради изтекла преследвателната давност. това е
така тъй като в случая не са изтекли давностните срокове по смисъла на чл.81
ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН,
поради липса на правна уредба по този въпрос в ЗАНН. В случая давностният срок
за наказателно преследване в размер на 4 години и 6 месеца не е изтекъл към
датата на връчване на НП.
Съдът не споделя направеното от процесуалния
представител възражение, че извършеното от жалбоподателката съставлява
маловажен случай. Съдът намира, че извършеното от А. деяние е със завишена
степен на обществена опасност. Първо защото проверяваното лице се е намирало
извън населено място и с неудостоверяването на самоличността си с документ за
самоличност е полицейския служител при изпълнение на неговите функции и
задължения по охрана на обществения ред, като е използвал значително повече
технологично време и други начини за да удостовери самоличността на
жалбоподателката. И второ, на съдът е служебно известно, че това не е
инцидентна проява на дееца, тъй като срещу нея има и други издадени НП за
същото нарушение.
Основателно обаче намира съдът алтернативното искане
направено в жалбата за намаляване размера на наложената глоба. Това е така, тъй
като при определяне размера на наказанието АНО не се е съобразил с критериите
на чл.27 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.80 от ЗБЛД предвижда санкция глоба в
размер от 50 до 300 лева. Наказващият орган е наложил на жалбоподателката глоба
в размер надвишаващ минимума, а именно- 100 лева, като не е изложил мотиви защо
е наложил именно този размер. Съдът намира, че неправилно е отчетената тежестта
на нарушението, като неправилно АНО е приел че същото е със завишена степен на обществена
опасност. От доказателствата по делото обаче се установява, че липсва такава
завишена степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. Не е отчетено,
че все пак самоличността на лицето е била установена макар и не с личен
документ, но все пак без да се налага задържането на лицето и отвеждането му в
РУ и то с активното съдействие на жалбоподателката. Не са отчетени и наличните смекчаващи
вината на дееца обстоятелства- нейното нарушено психично здраве, липсата на
настъпили вредни последици от нарушението, оказаното съдействие на
административните органи.
С оглед на всичко това съдът намира, че глобата следва
да бъде определена в минимален размер от 50 лева, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като намира, че с този размер ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН като в този смисъл ще следва да измени НП
в тази му част.
С оглед изхода на делото, респ.
изменяне, а не отмяна на обжалваното НП, искането на процесуалния представител
на въззивника за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва да се остави без
уважение.
Пак с оглед изхода на делото и
фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ОД на МВР- Пазарджик,
чието структурно звено е РУ- Пазарджик (органът издал НП), доколкото последното
няма статут на ЮЛ, а такъв по силата на чл.37 ал.2 от ЗМВР има дирекцията. С
оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно
която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и
не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и
присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 001743 от 19.06.2017 г. издадено от Началника на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД за нарушение на
чл.6 от ЗБДЛ е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР- Пазарджик разноски- юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: