Решение по дело №9783/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 507/2.2.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев

 

при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9783 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *** срещу “Е.П. ” АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1996,74 лева заплатена от *** в полза на ответника без основание като корекция на потребена неотчетена стойност на електроенергия за периода от 20.09.2010г. до 08.03.2011г. за обект, находящ се в гр.***, ул.”***” № 85Б, с кл. № *** и аб. № ***, като вземането е цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 26.05.2014г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.07.2014г. до окончателното изплащане.

В исковата молбата ищецът твърди, че  е в договорни отношения с ответника “Е.П.” АД  по повод продажбата на електроенергия. Твърди се, че „***” АД е извършило проверка на измервателния уред, като е констатирано неточно и /или неизмерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена сумата от 1996,74 лева за периода от 20.09.2010г. до 08.03.2011г. Твърди, че за ответника не е било налице основание за начисляване на процесната сума и поради това, че абонатът я е заплатил, а в последствие е цедирал вземането си претендира ответникът да бъде осъден да я заплати обратно на ищеца. Претендира за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „***” АД в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва договора за продажба на вземане от 26.05.2014г. като нищожен, поради липса на предмет, поради несъществуване на прехвърленото вземане, както и поради липса на съгласие, тъй като е подписан от цедента чрез адв.Кр.***, без да има пълномощно, което да удостовери наличието на представителна власт. Отделно от това, твърди че е било налице основание за праводателя на ищеца да заплати процесната сума, тъй като същата представлява доставена му ел.енергия, коригирана по реда на чл.38, ал.1, т.1от ОУ, предвид измерената грешка при проверка на електормера.

Сумата по корекцията е получена от ответника на годно основание, договора за продажба на ел. енергия и не подлежи на връщане.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената по делото Справка за корекция на сметки при неизмерване и неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, е начислена корекция, въз основа Констативен протокол № 0341908 от 08.09.2011 г. в размер на 1996.74 лева за период от 20.09.2010 г. до 08.03.2011 г. в обект - находящ се в гр. ***, ул. „***" № 85Б, абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № **********/31.05.2011 г.. Определената въз основа на корекцията сума заедно със законната лихва е заплатена от абоната, съгласно Споразумителен протокол № 07219/14.07.2011 г..

На 08.09.2011 г. е извършена проверка от служители на „*** Про ***” АД на електромер фабричен № 4163547, находящ се в обект в с гр. ***, ул. „***" № 85Б. Съставен е констативен протокол № 0341908 от 08.09.2011 г., подписан от служителите извършили проверката и на присъствалия на проверката абонат. В протокола е вписано, че при проверка с еталонен уред електромерът е извън класа си на точност, СТИ е иззет, поставен е в индивидуална торба, която е пломбирана с пломба.

По делото е изготвено заключение по допусната СТЕ. Съгласно заключението коригираната ел. енергия може да бъде реално потребена. Налице неправомерно вмешателство, а консумираната енергия не е измервана изцяло. Не е могло да е налице точен измерител, т.к. поради установеното вмешателство. Не може да се определи през кои периоди електромерът не е отчитал правилно потреблението на енергия.

По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 26.05.2014 г., с който ***, чрез пълномощник адв. Красимир *** прехвърля на „К.Г.” ЕООД вземане срещу „*** Про Продажби” АД в размер на 1996.74 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана електроенергия за период от 20.09.2010 г. до 08.03.2011 г., абонатен абонатен № *** и клиентски № ***.

С уведомление вх. №3176765/22.07.2014 г. от *** чрез адв. *** на „*** Про Продажби” АД е съобщено прехвърлено вземането.

Видно от пълномощно, приложено на лист 65 от делото, *** упълномощава адв. *** да се разпорежда с всички негови вземания срещу „*** Про Продажби” АД, в това число и да уведоми длъжника за извършена цесия чрез пълномощник адв. ***.

По образувано при оспорване на ответника на посоченото по-горе пълномощно производство по чл. 193 ГПК, по делото е изготвено заключение по Съдебно графологична експертиза. От същото се установява, че в пълномощното подписът за упълномощител е изпълнен от ***.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване следва да се установи, че е заплатена процесната сума, като корекция на потребена и неотчетена ел. енергия, а ответникът, че такава му се следва на годно основание.

В настоящото производство ответникът следва да установи, че последният в качеството му доставчик на електроенергия е доставил определено количество електроенергия, това посочено в справката за корекция, което количество електроенергия не е отчетено, поради неизправност на средството за търговско измерване или неправилно свързване на схемата на СТИ, което средство следва да е годно според нормативните актове, в тази връзка се начислява съобразно одобрените и приети Общи условия на ответника сума съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

За да се изследва материално правната легитимация на ищеца, т.е че същият се легитимира, като носител на вземане по силата на договор за цесия, която е валидна и не страда от пороци водещи до нейната недействителност, съдът следва първо да се произнесе за наличието или не съществуващо вземане у цедента.

В хода на настоящото производство съгласно събраните по делото доказателства съдът приема, че не се установи наличието на нито една от предпоставките, водещи до възникване на договорното право на ответника да коригира сметката за ел. енергия в тази връзка и процесната сума се търси без основание от ответника.

По делото не се спори, че цедентът е потребител на ел. енергия за битови нужди съгласно § 1, т. 43 ЗЕ. Не се спори, че имотът, където е монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което последният има задължението да заплаща използваната ел. енергия. По делото се установи, че Общи условия на „*** *** ***” и „*** *** ПРОДАЖБИ”, които на които ответника се позовава са влезли в сила.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение № 1081/07.02.2008 г., постановено по търг. дело №657/2007 г. на ВКС, определение №717/18.11.2009 г., постановено по търг. дело №658/2009 г.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество.  В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

С решения № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. №103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание

В Наредба 6/09.05.2004 г., издадена въз основа на ЗЕ, за разлика от НППРЕМПП от 2000 г. (отм.), издадена въз основа на ЗЕЕЕ, не се съдържат разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че клаузата на чл. 37 и сл. от ОУ на „*** *** ***” представлява годно основание за коригиране на сметките. Отсъствието на изрично предвидена от законодателя правна възможност за една от страните по договора за доставка на електроенергия да извършва корекция в сметките за използвания за отминал период продукт, обуславя извод за неправомерност на предприетата от доставчика процедура. Процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП противоречи на закона /ЗЕ/ на основание чл. 15, ал. 2 ЗНА /редакция преди изм. с ДВ, бр. 46 от 2007 г./. В предметния обхват на издадената въз основа на делегираните на МС и МЕЕР правомощия наредба по отменения ЗЕЕЕ не се включва създаването на специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период. Отсъствието на такава процедура в ЗЕ обуславя неприложимост на посочената подзаконова разпоредба след влизане в сила на ЗЕ. С решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на ЗЕ регламентирането на процедури за корекции на сметки в подзаконов нормативен акт, а по аргумент на по-силното основание чрез общи условия, се явява незаконосъобразно.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

След като не е имал право на процесните суми, като главница на ответникът не се дължи и лихвата за забавено плащане, която е начислил.

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва, поради което е получил същата от абоната без основание.

Неоснователно е възражението на ответника, основано на съставения между цедента и ответника Споразумителен протокол № 02309/18.02.2010 г. и доводите, че със същия протокол потребителят е признал основателността на паричното вземане по извършената корекция на сметка за потребление на електроенергия. В този смисъл, никъде в съдържанието на представения документ не се съдържа изрично признание на право, даващо основание на ответника да получи посочената в протокола сума. Следва да се отбележи, че съставянето на този вид протоколи между доставчика и абоната цели от страна на последния, не да признае съществуването на посоченото вземане (да извърши признание на право), а да уреди начин на плащане на начислените с корекционната процедура суми, с оглед неблагоприятната за него вероятност доставчикът да преустанови електрозахранването. В този смисъл абонатът е участвал при съставянето на протокола под заплахата да остане без електроснабдяване и именно това го е мотивирало да стане страна по протокола и да подпише същия.

Както съдът отбеляза по–горе, нещо което е получено без основание подлежи на връщане, следователно у абоната, съществува вземане срещу ответника основано на реституция, получено без основание.

След като съдът установи съществуването на вземането при абоната, следва да се произнесе по наведените основания за нищожност на договора за цесия, въз основа, на който ищецът има право да получи процесната сума от ответника.

Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото

Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

За да действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр. 1 от ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева/.

В настоящия случай договорът не страда от сочения порок, липса на предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува в патримониума на цедента/абонат, тъй като платената от него сума е дадена без основание и подлежи на връщане.

Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез адв. ***, който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и за уведомяването. В тази връзка следва да се има предвид неуспешно проведеното оспорване на представеното пълномощно, от съдържанието, на който документ се установява, че е направено валидно упълномощаване на адв. *** за сключване на договора за цесия и за уведомяване на ответника за същата.

Ответникът е уведомен за договора за цесия на 21.07.2014 г. от цедента, предишен кредитор чрез адв. ***, следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.

По изложените правни съображения съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 99, ал.1, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. 

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 79,87 лв. държавна такса, 80 лв. за възнаграждение на вещи лица и 369,77 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № 258, *** Тауърс Г, представлявано от Биляна Георгиева Матева и Пламен Стоянов Стефанов, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца “К.Г.” ЕООД, ***, партер сумата от 1996.74 / хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и 74 стотинки/, представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „*** ***” ООД и ***, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по Фактура № **********/31.05.2011 за период от 20.09.2010 г. до 08.03.2011 г. в обект - находящ се в гр. ***, ул. „***" №85Б, абонатен № *** и клиентски № ***, платена от цедента *** без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2014 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № 258, *** Тауърс Г, представлявано от Биляна Георгиева Матева и Пламен Стоянов Стефанов ДА ЗАПЛАТИ НА “К.Г.” ЕООД, ***, партер сумата от 529,64 лв. /петстотин и свадесет и девет лева и 64 стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: