№ 14084
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110109155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу К. И. В., И. Ц. В. и К. Ц. В., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1215.86
лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 79,
находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 17, вх. Б, ет. 9, за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.02.2024г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за заплащане на сумата 336.70 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 25.01.2024г., както и сумата 4.05 лева
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.09.2022г.-25.01.2024г.
Сумите се претендират от ответниците по квоти по 1/6 част от И. Ц. В. и К. Ц. В. и
4/6 част от К. И. В..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
като собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство
след смъртта на Ц. В. и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент
1
№ 79, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 17, вх. Б, ет. 9, като ответниците
имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, което не е сторил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати описаните
суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът И. Ц. В. подава писмен отговор, в който релевира, че е платил
търсеното вземане изцяло, плащайки на ищеца сумата от 1659.34 лева. Моли, с оглед
признанието на иска, да не бъдат допускани доказателства, а производството да се
прекрати, като се определи минимален размер на юрисконсултско възнаграждение.
Представя доказателства.
Ответниците К. И. В. и К. Ц. В. подават писмен отговор, с който заявяват, че И. Ц.
В. е платил вземането и молят това плащане да се признае и като плащане на
дължимата от тях част. Молят, с оглед признанието на иска, да не бъдат допускани
доказателства, а производството да се прекрати, като се определи минимален размер
на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „„Директ“ ЕООД, не изразява становище
по спора.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 24.09.2002г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Техем сървисис“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на
решението договор от 01.10.2002г., който урежда отношенията между страните по повод
отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този
отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е
обаче договор между ищеца и „Директ“ ЕООД от 03.06.2020г., който от своя страна урежда
отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово
разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на
вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното,
съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било
спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
2
вещно право на ползване.
По делото е обявено за безспорно между страните с доклада, срещу който няма
възражения, че ответниците К. И. В., И. Ц. В. и К. Ц. В. са потребител на топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 17,
вх. Б, ет. 9, в качеството на негови собственици по силата на наследствено правоприемсто и
в посочените от ищеца квоти в съсобствеността и по силата на договор при общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл.
150 ЗЕ.
Обявено е за безспорно още, че ответниците са ползвали доставяна от ищеца топлинна
енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност и страните не спорят че
това се е случило при спазване на нормативните изисквания, както и че в имота е
осъществявана услугата дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания.
Страните не спорят, че вземането на ищеца възлиза на 1215.86 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к.
„Банишора“, бл. 17, вх. Б, ет. 9, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., сумата 336.70 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 25.01.2024г.,
както и сумата 4.05 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.09.2022г.-25.01.2024г.
Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото е представена
вносна бележка, видно от която ответниците в хода на процеса са заплатили на ищеца сумата
от 1659.34 лева. С извършеното плащане ответниците са погасили следните суми при
съобразяване текста на чл. 76 ЗЗД, а именно: търсените мораторни лихви в общ размер на
340.75 лева, главница за топлинна енергия от 1215.86 лева и законна лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба – 19.02.2024г., до плащането 07.05.2024г., в размер на
36.79 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, или общо
1593.40 лева. Остава остатък в размер на 65.94 лева, с който се явява погасена дължимата
държавна такса от 62.26 лева.
Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от 31.05.2024г. и е заявено в
проведеното открито съдебно заседание. В последното открито съдебно заседание, ищецът е
заявил, че плащането изцяло покрива задължението.
Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на
търсените вземания, съдът следва да отхвърли исковата претенция за погасените чрез
плащане суми.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
3
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в общ размер на 162.26 лева, от които
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и
определено по НЗПП, и 62.26 лева държавна такса. Разноските се възлагат върху
ответниците съобразно търсената от тях част от вземането. Въпреки че ответниците са
погасили дължимата държавна такса, то последната подлежи на присъждане, тъй като иначе
би била платена без основание, а ищецът е този, който следва да съобрази направеното вече
плащане и да го отнесе към тази част от разноските.
Ответниците нямат право на разноски, т.к. са изпаднали в забава по отношение плащане
на вземането, поради което са дали повод за завеждане на делото, в рамките на което са
погасили по-голямата част от сумите, предмет на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, срещу И. Ц. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Кап.
Тодор Ночев“ ..., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 202.65 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр.
София, ж.к. „Банишора“, бл. 17, вх. Б, ет. 9, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2024г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 56.12 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 25.01.2024г., както и сумата 0.68 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.09.2022г.-25.01.2024г.
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. Ц. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Банишора“ ..., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 202.65 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр.
София, ж.к. „Банишора“, бл. 17, вх. Б, ет. 9, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2024г., до
4
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 56.12 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 25.01.2024г., както и сумата 0.68 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.09.2022г.-25.01.2024г.
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Банишора“, бл. 17, вх. Б, ет. 9, обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 810.56 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр.
София, ж.к. „Банишора“, бл. 17, вх. Б, ет. 9, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2024г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 224.46 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 25.01.2024г., както и сумата 2.69 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.09.2022г.-25.01.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. Ц. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 27.04 лева – разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. Ц. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 27.04 лева – разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. И. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 108.17 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5