Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../21.04.2023г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №1416 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20235529/26.10.2020г.,
постановено по гр.д. №40833/2018г. по описа на СРС, 82 състав, са отхвърлени
предявените от Адвокатско дружество „П. и П.” срещу „Д.М.” ЕООД и А.И.В. иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 19 394,39 лева –
главница, представляваща невърната сума по фактури №21/07.04.2016г.,
№22/11.04.2016г., №25/14.04.2016г., №40/16.05.2016г., №29/20.04.2016г.,
№28/20.04.2016г., №27/20.04.2016г. и №30/21.04.2016г., ведно със законната
лихва от 30.10.2017г. до окончателното плащане, и иск с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2682,86 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 17.06.2016г. до 26.10.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 02.01.2018г. по ч.гр.д. №77611/2017г. по описа на СРС, 82 състав.
Осъдено е Адвокатско дружество „П. и П.” да заплати на А.И.В. на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1192,31 лева разноски в исковото производство и
сумата от 300 лева разноски в заповедното производство. Осъдено е Адвокатско
дружество „П. и П.” да заплати на „Д.М.” ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 300 лева – разноски в заповедното производство.
Постъпила е
въззивна жалба срещу решението в цялост от ищеца Адвокатско дружество „П. и П.”,
представявано от адв. В.П., като се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилен бил доводът на първоинстанционния
съд, че не бил представен по делото договор за изработка от 05.01.2012г., тъй
като същият бил приложен по делото. На следващо място претендираните в
настоящото производство суми не били платени по договора от 05.01.2012г. По
делото били представени договор за встъпване в дълг от 01.03.2016г. и
споразумение към него от същата дата, както и договор за встъпване в дълг от
25.04.2014г. и тристранно споразумение от същата дата. Приложени били и пълна
спецификация на М.те, като посочените документи давали пълна яснота кой е
изпълнителят и в какъв срок следва да бъдат изработени поръчаните М.,
включително от какъв материал, какво качество на дървесината и т.н. Съдът не
отчел, че договорът за изработка е неформален и писмената форма не е
задължителна. По делото били представени убедителни доказателства за възникнало
облигационно правоотношение между ищеца и ответното дружество. Ответникът А.И.В.
поел солидарна отговорност с подписване на договора за встъпване в дълг, като
договорът бил подписан от него в две качества лично и като управител на „Д.М.”
ЕООД. Изпълнителят поел ангажимент да изработи и достави поръчаните М. в срок
до 27.04.2016г. По делото били събрани доказателства, че сумите са заплатени на
ответното дружество въз основа на издадени от него фактури, а не на изпълнителя
по първоначалния договор от 2012г. Неправилна била и констатацията на съда, че
липсвало изявление от ищцовото дружество за разваляне на договора. На
20.05.2016г. бил съставен първи рекламационен протокол, с който били описани
забелязаните недостатъци и бил предоставен срок за тяхното отстраняване.
Изпълнителят не отстранил констатираните недостатъци в посочения двуседмичен
срок, поради което на 17.06.2016г. бил съставен нов констативен протокол за рекламация,
в който било записано изрично, че възложителят не одобрява и не приема
изпълнението на поръчаните М.. В този протокол подробно и ясно били описани
всички недостатъци на изпълнението, бил констатиран фактът, че никъде не е
използвал туткал при слепването на М.те, което било съществено нарушение на
изискванията за изработка на М.те. Страните констатирали пълното неизпълнение
на възложената работа, което се признавало и от ответната страна с подписване
на рекламационния протокол, т.е. било налице ясно писмено волеизявление от
ищеца. Било възложено от ищеца изготвяне на експертно заключение от инж. П.П.,
който подробно изложил всички дефекти и недостатъци на изработените М., като
констатациите му били ясни, подробни и аргументирани. От заключението ставало
ясно, че няма никакво съответствие между поръчаното и изработеното – използвана
била нискокачествена дървесина с висока влажност, множество беловини и
разноцветия, гнилости в материала, напукани чепове и пр., които дефекти не
отговаряли на изискванията съгласно БДС на дървесина от дъб І или екстра
качество, както било договорено. На места дори не бил използван дъб, а друга
дървесина или изкуствен материал. Констатациите и заключенията си инж. П.П.
потвърдил пред съда в качеството си на свидетел. С оглед изложените съображения
жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните
страни „Д.М.” ЕООД и А.И.В., чрез пълномощника адв. К.Т., като се поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционното
решение било правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и следвало да бъде потвърдено. Вторият
ответник не бил пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като не
бил посочен като страна в договора за встъпване в дълг и не бил положил подпис
като страна по договора. Недействителна била клаузата в констативния протокол
от 17.06.2016г., че изпълнителят ще приеме безрезервно бъдещо заключение на
експертиза без да е наясно какво ще съдържа това заключение. По своята същност
това представлявало отказ от права, който се явявал недействителен. Не следвало
да бъде кредитирано представеното експертно заключение от инж. П.П., тъй като
нямало данни същият да е вещо лице към съда, както и се произнасял по правни
въпроси. С оглед изложеното молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна
и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №77611/2017г. по описа на СРС, 82 състав, както следва: 19394,39 лева –
главница, представляваща дължима сума по рекламация за некачествено произведени
М. по констативен протокол от 17.06.2016г., ведно със законната лихва от
30.10.2017г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2682,86
лева за периода от 17.06.2016г. до 26.10.2017г., и 1491,55 лева – разноски по
делото, а именно 441,55 лева държавна такса и 1050 лева възнаграждение на
адвокат.
Ищецът твърди в исковата молба, че на
05.01.2012г. по силата на договор за производство, доставка и монтаж на мебелно
обзавеждане възложил на трето за спора лице „Д и И М.” ЕООД като изпълнител да
изработи, достави и монтира М. по спецификация на обект, собственост на ищеца.
Поради възникнала невъзможност на изпълнителя по договора да изработи мебелното
обзавеждане, съгласно договор за встъпване в дълг от 25.04.2014г. друго
дружество „Д-И М.” ЕООД встъпило като съдлъжник и поело ангажимент да изработи
възложеното мебелно обзавеждане. Към договора за встъпване в дълг било
подписано приложение „Нови и променени изделия за мебелно обзавеждане”, в което
бил направен опис, спецификация и единична цена на всяка една поръчана мебел от
обзавеждането. Това дружество също изпаднало в невъзможност да изпълни
възложената работа, поради което на 01.03.2016г. бил подписан договор за
встъпване в дълг между ищеца, ответното дружество „Д.М.” ЕООД и лично А.И.В.,
според който договор „Д.М.” ЕООД и А.И.В. встъпват като съдлъжници по договор
за производство, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане по спецификация от
05.01.2012г. С така сключения договор ответното дружество поело ангажимент да
изработи М. съгласно спецификация и одобрени чертежи, както и 10-годишен
гаранционен срок за изработените М.. Срокът за доставка на М.те бил определен
до 27.04.2016г. В договора било вписано, че „Д.М.” ЕООД е получило от предишните
изпълнители всички одобрени проекти на М.те, които следва да бъдат изработени.
Било подписано и споразумение, с което ответното дружество потвърдило поемането
на 10-годишна гаранция за всички изработени М., включително от предходните
изпълнители. За изработените М. ищецът заплатил сумата в общ размер на 42119,41
лева, съгласно издадени фактури №21/07.04.2016г., №22/11.04.2016г., №25/14.04.2016г.,
№40/16.05.2016г., №29/20.04.2016г., №28/20.04.2016г., №27/20.04.2016г. и
№30/21.04.2016г. Изработените М. се оказали дефектни, за което били подписани
два констативни протокола за рекламация – от 20.05.2016г. и 17.06.2016г., като
във втория протокол изрично било посочено, че е допълнение към предишния. В
констативния протокол от 17.06.2016г. ясно било посочено какъв е дефектът на
всяка една мебел, като съгласно заключителната част на констативния протокол
възложителят направил цялостна рекламация на изпълнението и заявил, че не
одобрява и не приема изпълнението на поръчаните М.. Страните се уговорили, че
възложителят си запазва правото да направи частна техническа експертиза, а
изпълнителят заявил, че ще приеме напълно заключението на тази експертиза.
Такава експертиза била изготвена на 05.07.2016г. от проф. д-р инж. П.П., който
направил обстойна проверка и изследване на всяка мебел и заключил пълно
неизпълнение на възложените М. – били вложени нискокачествени материали с множество
дефекти, висока влажност, неотговаряща на БДС, множество беловини, множество
деформирания и прочие. Въпреки направената рекламация ответниците не
възстановили заплатените суми по фактурите. Поради това ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците за
връщане на платените суми по фактури №40/16.05.2016г., №29/20.04.2016г.,
№28/20.04.2016г., №27/20.04.2016г. и №30/21.04.2016г. в размер на 19394,39
лева, ведно със законната лихва, както и за мораторна лихва в размер на 2682,86
лева, което било уважено от съда и в негова полза била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните суми. Длъжниците депозирали
възражения срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя било
указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответниците му дължат претендираните суми, както и да бъдат осъдени да му
заплатят направените по делото разноски.
Ответниците са депозирали писмен отговор
на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват
изцяло предявените искове. Излагат доводи, че исковете по отношение на А.И.В.
са процесуално недопустими, тъй като същият не бил посочен като страна в
договора за встъпване в дълг от 01.03.2016г. и не бил положил подпис отделно
договора. Недействителна била клаузата в договора, че изпълнителят ще приеме
бъдещо заключение на експертиза без възражения, тъй като по своята правна
същност това действие представлявало отказ от права, който бил недействителен.
Нямало данни ответникът А.И.В. да е поел такъв ангажимент. Представената
техническа експертиза, изготвена от проф. д-р инж. П.П. не следвало да бъде
кредитирана.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че по
делото не е представен договор за производство, доставка и монтаж на мебелно
обзавеждане по спецификация от 05.01.2012г., поради което не било установено наличието
на валидно облигационно правоотношение. На следващо място не било доказано, че
ищецът е отправил изявление до ответника за разваляне на сключения договор.
Тези изводи на първоинстанционния съд въззивната инстанция намира за
неправилни.
Въззивната инстанция приема, че от събраните по делото
доказателства – споразумение от 01.03.2016г., договор за встъпване в дълг от
01.03.2016г., договор за встъпване в дълг от 25.04.2014г., тристранно
споразумение от 25.04.2014г. и спецификация на възложените за изработка М., се
установява, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД и договор за встъпване в
дълг, съгласно чл.101 ЗЗД. С договор за встъпване в дълг от 25.04.2014г.,
сключен между ищеца и трето за спора лице лице „Д-И М.“ ЕООД, търговското
дружество встъпва като съдлъжник на „Д и И М.” ЕООД в качеството му на
изпълнител по договор за производство, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане
по спецификация от 05.01.2012г. и при всички негови условия. Тристранно
споразумение от 25.04.2014г. между кредитора и съдлъжниците урежда допълнително
вътрешните им отношения.
С договор за встъпване в дълг от 01.03.2016г., сключен
между ищеца, ответника „Д.М.“ ЕООД и неговия управител в лично качество –
ответника А.И.В., последните двама също встъпват като съдлъжници по договора за
изработка и при всички негови условия.
Наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за изработка между ищеца и ответното дружество не е спорно между
страните по делото, като с писмения отговор не са заявени възражения във връзка
с наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете
съдебни инстанции спорно между тях е дали работата е била приета, като ищецът
твърди, че същата е била изпълнена със съществени недостатъци, които я правят
негодна за използване по предназначение, поради което поддържа, че е упражнил
правото си да развали договора и да иска връщане на платеното по същия
възнаграждение.
Разпоредбата на чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да върне онова, което
е получил с оглед отпаднало с обратна сила основание, като съгласно
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС този фактически състав
намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително
условие, или както в разглеждания случай – при разваляне на договор поради
неизпълнение. Връщането на даденото по един двустранен договор представлява
последица от допуснатото неизпълнение на възникнало по него задължение тогава,
когато е реализирана договорната отговорност за неизпълнение спрямо
неизправната страна чрез упражняване на възникналото в полза на изправната
страна потестативно право да развали сключения договор по реда на чл. 87 ЗЗД – това е последицата, предвидена в чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
88, ал. 1 ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, следва
ищецът при условие на пълно и главно доказване да установи съществуване на
основание при получаване на паричната престация и отпадане на основанието с
обратна сила – разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията по
него от страна на изпълнителя. Потестативното право на разваляне на договор
възниква при осъществяването на следния фактически състав: 1. наличие на
сключен между страните договор, 2. неизпълнение на задълженията на насрещната
страна по договора (в конкретния случай се твърди неточно (некачествено)
изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение) и 3. неизпълнението да се дължи
на причина, за която длъжникът отговаря. При наличието на посочените
предпоставки в полза на кредитора възниква правото да развали договора, чието
упражняване се осъществява с извънсъдебно едностранно изявление, отправено от
кредитора до длъжника.
Сключеният между страните договор има характера на
такъв за изработка, поради което приложими в отношенията между ищеца-възложител
и ответника-изпълнител са правилата на чл. 258
- чл.
269 ЗЗД. Основно задължение на изпълнителя е да изработи и предаде
поръчаното, съобразно договореното, отчитайки спецификите на предмета на
договора, при което за него възниква право да получи възнаграждение или да
задържи вече платеното такова.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че
поръчващият трябва да прегледа работа при приемането и да направи всички
възражения за некачествено изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновения начин на приемане
или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият следва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Ал. 3 на цитираната норма предвижда,
че ако не направи такива възражения, работа се счита за приета. Недостатъците
на престирания резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. Когато възложената работа
е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да
избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/
отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за
отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността на
изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора
за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се
приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не
само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно.
Според изричната
разпоредба на чл.264, ал.2 от ЗЗД при наличие на недостатъци на изработеното,
възложителят е длъжен да уведоми изпълнителя веднага след откриването им, като
уведомяването е предпоставка за упражняване на правата на възложителя по чл.
265 от ЗЗД. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
В случая, недостатъците на изработените М. са изцяло
явни. За да бъдат установени е достатъчен обикновен преглед без да са
необходими специални технически познания. Установява се от събраните по делото
доказателства, че възложителят е възразил и е известил изпълнителя за недостатъците
веднага след тяхното откриване при оглед на изработеното. В тази насока са
двустранно подписаните констативни протоколи за рекламация от 20.05.2016г. и от
17.06.2016г. Първият протокол от 20.05.2016г. съдържа подробно описание на
установените дефекти и уговорка за отстраняването им за сметка на изпълнителя.
Във втория протокол от 17.06.2016г. са посочени уговорените изисквания по
отношение на изработката на всяка една отделна поръчана мебел, както и
констатираните недостатъци на изработеното, сред които: поръчаните М. са с
множество беловини и чворове, дървесината им не е първо качество, измерената й
влажност е от 8 % до 16 %, гърбовете на шкаф за дневна не са от дъб и са грубо
изработени, дъната на чекмеджетата на шкаф в ниша и работен плот са от МDF, изметнати са вътрешните страници на вграден гардероб,
стъклена витрина на шкаф за дневна, долен шкаф, плот на трапезна маса, долна
лява врата на шкаф за вграждане на хладилник и библиотека, некачествено е
поставена едната панта от витринна врата на шкаф за дневна, същият е с
множество фуги, легло с табла има некачествени сглобки и множество нескрити
дупки от винтове по царгите, ТV шкаф е с
отворени крайчета на всички ръбове и част от крачетата се разчупват, рафтовете
на библиотека са с груба изработка и нацепени ръбове, интериорна врата е с
разпукване, без монтирана брава и с некачествено монтирани первази.
Така подписаните протоколи и направените с тях
констатации не са оспорени от ответниците, поради което съдът приема, че са
налице недостатъци на изработката, които я правят негодна за обикновеното й и
предвидено в договора предназначение.
Неоснователно е заявеното в отговора на исковата молба
и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение на ответниците, че
вторият констативен протокол от 17.06.2016г. съдържа недействителна клауза,
според която изпълнителят приема безрезервно едно бъдещо заключение с неясно
съдържание, т.е. прави се недействителен отказ от право. Съдът приема, че
посочената уговорка е без правно значение за настоящия спор. В двустранно
подписания констативен протокол изрично е записано изявление на възложителя, че
не одобрява и не приема изпълнение на поръчаните М.. Касае се за постигнато
между страните съгласие, че с оглед извършените констатации се прави цялостна
рекламация на изпълнението, възложителят не го одобрява, нито приема, изрично е
посочено, че никъде не е изполван туткал, както е договорено и че възложителят
си запазва правото да ползва частна техническа експертиза, чието заключение
изпълнителят ще приеме безрезервно. Последната уговорка не поставя каквито и да
било нови условия и изисквания спрямо страните. След като недвусмислено
възложителят заявява отказ да приеме и одобри изработеното, а не поставя
приемането под условие от бъдещо заключение на извънсъдебна техническа
експертиза, нейното последващо изготвяне е без значение за спора.
Релевантно по делото е, че предвид своевременно
направеното възражение от възложителя по реда на чл.264, ал.1 ЗЗД, работата не
се счита одобрена и окончателно приета. Изпълнителят, чиято е доказателствената
тежест в процеса да установи точно изпълнение на задължението по чл.261, ал.1 ЗЗД изпълнената работа да е годна за обикновеното или предвидено в договора
предназначение, не е ангажирал доказателства в тази насока.
Допуснатите множество и съществени отклонения от
поръчката, констатирани с двустранно подписаните констативни протоколи, са
довели до негодност на изработеното за обикновената употреба съобразно
уговореното предназначение. След като некачествено извършената работа
основателно не е приета, поръчващият разполага с предвидената в чл.265, ал.2 от ЗЗД правна възможност да развали договора. Последиците на развалянето настъпват
най-късно с връчването на исковата молба на ответниците.
Поради това на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за
ответника „Д.М.“ ЕООД е възникнало задължение да върне полученото на отпаднало
основание по разваления договор. От ищеца са представени платежни нареждания за
плащане на сумите по процесните фактури, както следва: от 21.04.2016г. за
сумата от 7721,69 лева – фактури 28 и 29 от 20.04.2016г.; от 22.04.2016г. за
сумата от 6966,29 лева по фактура 27 и от 25.04.2016г. за сумата от 3261,61
лева по фактура №30. По делото не са представени доказателства за плащане на
сумата по фактура №40/16.05.2016г. в размер на 1444,80 лева, чието връщане също
се претендира в настоящото производство, поради което претенцията в тази част
се явява неоснователна.
В случая доколкото сумите са платени
на ответника „Д.М.“ ЕООД и са постъпили единствено в патримониума на
дружеството, а не и на неговия законен представител, същите подлежат на връщане
само от „Д.М.“ ЕООД. За института на неоснователно обогатяване е без значение
уговорената солидарната отговорност на длъжниците по действащо договорно правоотношение,
за чието неизпълнение в случая не се претендира обезщетение. След като
необоснованото разместване на материални блага е настъпило единствено в полза
на ответника „Д.М.“ ЕООД, само спрямо него е възникнало задължение да възстанови
имущественото равновесие, поради което по отношение на този ответник искът е
основателен и доказан за сумата от 17949,59 лева, а по отношение на ответника А.И.В.
искът правилно е бил отхвърлен, макар и по други мотиви.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу „Д.М.” ЕООД за установяване дължимостта на вземането в размер на 17949,59
лева – главница, представляваща платена сума по развален договор за
производство, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане, съгласно фактури
№29/20.04.2016г., №28/20.04.2016г., №27/20.04.2016г. и №30/21.04.2016г., ведно
със законната лихва от 30.10.2017г. до окончателното плащане, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
02.01.2018г. по ч.гр.д. №77611/2017г. по описа на СРС, 82 състав, и да бъде
постановено друго решение, с което така предявеният иск да бъде уважен.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск по отношение на ответника А.И.В..
Решението следва да бъде потвърдено и в
частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за мораторна лихва в размер
на 2682,86 лева за периода от 17.06.2016г. до 26.10.2017г., тъй като ответникът
изпада в забава след покана – чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, каквато по делото няма данни да е отправена преди
подаване на исковата молба, поради което ответникът не дължи обезщетение за
забава за периода преди тази дата.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „Д.М.“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска в размер на 357,66 лева – разноски за държавна такса за исковото
производство пред първоинстанционния съд, 1208,16 лева – разноски за
заповедното производство, и 357,66 лева – разноски за въззивната инстанция. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати
на ответника „Д.М.“ ЕООД разноски над сумата от 57 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника А.И.В. разноски за въззивното производство
в размер на 1600 лева, тъй като въззивната жалба се явява изцяло неоснователна
по отношение на този ответник.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №20235529/26.10.2020г., постановено по гр.д.
№40833/2018г. по описа на СРС, 82 състав, В
ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Адвокатско дружество „П. и П.“ срещу „Д.М.” ЕООД положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземането в размер на 17949,59 лева – главница, представляваща
платена сума по развален договор за производство, доставка и монтаж на мебелно
обзавеждане, съгласно фактури №29/20.04.2016г., №28/20.04.2016г., №27/20.04.2016г.
и №30/21.04.2016г., ведно със законната лихва от 30.10.2017г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 02.01.2018г. по ч.гр.д. №77611/2017г. по описа
на СРС, 82 състав, както и в частта, с която е осъдено Адвокатско дружество „П.
и П.” да заплати на „Д.М.” ЕООД разноски за сумата над 57 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,
предявен от Адвокатско дружество „П. и П.”, БУЛСТАТ *******, срещу „Д.М.” ЕООД,
ЕИК *******, че „Д.М.” ЕООД дължи на
Адвокатско дружество „П. и П.” сумата от 17949,59 лева – главница,
представляваща платена сума по развален договор за производство, доставка и
монтаж на мебелно обзавеждане, съгласно фактури №29/20.04.2016г.,
№28/20.04.2016г., №27/20.04.2016г. и №30/21.04.2016г., ведно със законната
лихва от 30.10.2017г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.01.2018г. по
ч.гр.д. №77611/2017г. по описа на СРС, 82 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20235529/26.10.2020г., постановено по гр.д.
№40833/2018г. по описа на СРС, 82 състав, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.